Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са
9372
резултата от
1517
текста в
10
страници с корен от думите : '
разбира
'.
На страница
4
:
1000
резултата в
145
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Разбира
се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин.
Да, тя действува върху темпераментите*14 но не и върху така наречения меланхоличен темперамент които са функция на етерното тяло и които определят емоционалния живот на човека. Етерната аура на народа действува върху холеричния, флегматичния и сангвиничния темперамент. Следователно, силата, идваща от етерната аура на народа, се влива най-вече в тези три темперамента.
Разбира се, в отделния човек тези три темперамента могат да бъдат смесени по най-различен начин.
Вие лесно бихте могли да си представите безкрайното разнообразие, което настъпва, когато трите сили се борят за надмощие, когато си взаимодействуват и така нататък. Така възникват и онези пъстри различия, които срещаме, примерно, между народите на Русия, Норвегия или Германия. Тук нещата опират до народностния характер на човека и до всичко онова, което е вложено в темпераментите. Различията между отделните индивиди са предизвикани единствено от степента на смесването. Следователно, народностните темпераменти се смесват според въздействията, идващи от етерната аура на съответния народ.
към текста >>
Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и
разбира
не, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и
разбира
еми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
И съдружното им действие се проявява в следното: сега езикът и мисленето се преплитат поради факта, че тук се намесват не само Духовете, намиращи се на една и съща степен, а също и нормалните Архангели, регулиращи душевните качества и темперамента на съответния народ, които на свой ред влизат в досег с онези Същества, които охарактеризирахме току-що, тоест не само с Духовете на Формата, намиращи се на архангелската степен, а също и с онези Духове на Личността, които всъщност са изостанали в развитието си Духове на Формата. И така, тези две разновидности действително съществуват в човешката природа. Съотношението между тях е твърде интересно за проучване, особено когато проследявате народ след народ с помощта на окултните познавателни средства. Тогава ние виждаме, как се проявяват нормалните Духове на Народите, и как после тези нормални Духове на Народите получават своите заповеди от Духовете на Времето; как тези Духове на Народите си взаимодействуват с Духовете на езика и с Духовете на мисленето и то не другаде, а във вътрешната природа на човека. Ето как във вътрешната човешка природа ние откриваме не само нормалните Архангели и абнормните Архангели, но също и такива Архангели, които действуват в разрез с абнормните Духове на Личността, които на свой ред също регулират начина на мислене, присъщ за съответната епоха.
Да, това е извънредно интересно аз вече казах, че се задават такива състояния, които Вие трябва да по срещнете с интимна духовна задълбоченост и разбиране, такива състояния, които се налага да бъдат описа ни с най-прости думи, понеже на света все още не е създаден такъв език, който да ги направи достъпни и разбираеми; да, налага се всичко да бъде изразявано с такива думи, които придават на нещата подчертано образен характер, а това е един многозначителен факт, намиращ се в пълно съответствие със законите на общочовешката еволюция да, извънредно поучително и важно е да проследим общочовешката еволюция в по-ново време, за да установим, че веднъж вече е бил сключен взаимен договор между един ръководещ Дух на Народите, който е нормален Архангел, и един такъв Дух, който действува в човешката природа и като Дух на мисленето, т.е.
един абнормен Дух на Личността, в рамките на определена историческа епоха вече се проявяват сериозните и важни последици от този договор. И за да бъде направен този договор още по-изряден, бяха постигнати особено хармонични отношения със съотвения абнормен Архангел, който беше ръководещият Дух на езика за онази епоха, така че в общочовешката еволюция идва един момент, когато нормалните и абнормните Архангели започват да работят съвместно, като освен тях се намесва и начинът на мислене, възникващ „отвътре“ чрез един абнормен Дух на Личността. Споменатият договор между тези три страни намира видим израз в един точно определен народ. И това е индийският народ, народът, който основа следатлантската култура в Първата следатлантска епоха. В хода на тази Индийска културна епоха настъпи онази констелация, при която трите Същества постигнаха най-голямата хармония помежду си.
към текста >>
2.
3. Трета лекция, 9. Юни 1910. Духовете на Народите и възникването на човешките раси.
GA_121 Отделните души на народите
Естествено, тези допълнителни изследвания ще са малко по-трудни за
разбира
не, отколкото онова, което бих могъл да кажа, следвайки основното съдържание на лекционния цикъл.
В рамките на този лекционен цикъл ние ще направим определени изследвания, които надявам се ще допаднат на всеки един от Вас, така че всеки ще може да прояви непосредствен интерес към въпросите, които го вълнуват. Обаче ние трябва да се заемем също и с такива изследвания, които са необходими с оглед пълнотата и последователността на изложението, защото в противен случай голяма част от темата би могла да остане неразбрана.
Естествено, тези допълнителни изследвания ще са малко по-трудни за разбиране, отколкото онова, което бих могъл да кажа, следвайки основното съдържание на лекционния цикъл.
Днес например ще се наложи да хвърлим поглед в дълбоката вътрешна същност на онези Същества, за които стана дума в двете предишни лекции, а именно нормалните Духове на Народите.
към текста >>
Аз трябваше да си послужа с този пример, защото той е най-простият и лесен за
разбира
не, тъй като всички го знаят още от ученическите си години.
Аз трябваше да си послужа с този пример, защото той е най-простият и лесен за разбиране, тъй като всички го знаят още от ученическите си години.
Аз бих могъл да си послужа също и с логиката на Хегел и тогава Вие отново бихте имали един сбор от вътрешни понятия, но там щяхме да се сблъскаме с доста трудности, понеже Хегеловата логика е непозната за широките кръгове. Следователно, Вие виждате как човекът стига до един или друг вид познание главно чрез вътрешни, а не чрез външни подбуди.
към текста >>
И щом си представите нещо, до което стигате единствено по математическо-конструктивен път, тогава Вие
разбира
те една част от начина, по който действува съзнанието на Архангела.
И щом си представите нещо, до което стигате единствено по математическо-конструктивен път, тогава Вие разбирате една част от начина, по който действува съзнанието на Архангела.
В този случай Вие далеч не възприемате някакъв външен свят, състоящ се от звуци, цветове и така нататък. Архангелът никога няма такива усещания; той никога няма тази възможност, да обхване някакъв предмет със своето осезателно сетиво и да получи съответните възприятия. Обаче той има приблизително следното изживяване, което бихме могли да изразим с думите: Ето, сега към мен идва „нещо“ от един друг свят, което ме инспирира; този свят прониква в моето съзнание и го изпълва открай докрай.
към текста >>
Ето защо те веднага
разбира
т всичко онова, което човешката личност изживява като страдание, радост и т.н.
Ангелските Същества стоят именно между Архангелите и хората. Те са такива Същества, които са заети с превръщането на своето астрално тяло в Манас, или Дух-Себе, обаче все още не са приключили с тази задача. През настоящата епоха човекът се намира едва в началото на тази продължителна работа, докато Ангелите са близо до нейния край, но все още не са го до стигнали. Ето защо арените за действие на тези Същества се докосват много плътно до областите, всред които се намира и живее човекът. Дори бихме могли да кажем, че с цялата си душевност Ангелите се приближават до това, което наричаме астрално тяло.
Ето защо те веднага разбират всичко онова, което човешката личност изживява като страдание, радост и т.н.
Но понеже от друга страна те се извисяват много високо над човешкия Аз, тъй като притежават един по-висш Аз и могат да възприемат една част от по-висшия свят, областта на тяхното съзнание се вмъква в онази сфера, до която се простира и съзнанието на Архангелите. Следователно те наистина са посредници между Архангелите и отделната човешка индивидуалност. Те получават заповеди от Духовете на Народите и ги „връчват“ на отделните човешки души, така че благодарение на това посредничество индивидът може да работи не само за своя напредък, за своето лично развитие, а за целия си народ.
към текста >>
Всичко, което Вие откривате в историята на Холандия
разбира
се, историята е само външен израз на Майя спрямо вътрешните процеси -, е чисто и просто едно отражение на същите тези вътрешни процеси.
Понеже обикновено виждаме само това, което е най-близо до нас, при тези съвместни действия най-важното ни се струва това на Архангела. Обаче може да се случи и така, че най-решителните, най-важните задачи да се дават имен но от Духа на Времето, който, така да се каже, е принуден да отнеме нещо от Архангела, защото той трябва да отдели част от народа, за да бъде изпълнена главната задача на Времето, мисията на Духа на Времето. При такива случаи едни народностни общности се отцепват от други народностни общности, И тогава Духът на Времето постига явно надмощие над Архангела. Един такъв случай настъпи, когато холандският народ се откъс на от общата си основа с германския народ. Първоначално Холандия и Германия имаха един общ Архангел, и разцеплението дойде тогава, когато в определен момент Духът на Времето отдели една част, за да й възложи онова, което впоследствие се превърна в решаваща подробност от модерния Дух на Времето.
Всичко, което Вие откривате в историята на Холандия разбира се, историята е само външен израз на Майя спрямо вътрешните процеси -, е чисто и просто едно отражение на същите тези вътрешни процеси.
Но така или иначе, ние виждаме как в този случай се извършва едно откъсване на холандския народ от общата германска народност. Скритият смисъл обаче беше този, че Духът на Времето се нуждаеше от подходящ инструмент, за да осъществи своята далечна, отвъдморска мисия. Цялата мисия на холандския народ беше в служба на мисията, която стоеше пред Духа на Времето. И за тази цел той беше откъснат от общата германска народност, за да може в определения исторически момент Духът на Времето да изпълни важна част от своята основна мисия. А това, което историците описват, е само външната Майя, която по-скоро скрива, отколкото обяснява нещата.
към текста >>
Да, ние виждаме забележителното естество на тези действия и накрая
разбира
ме, че външната история на един или друг народ е само тяхна последица.
Когато един такъв народ се откъсва от общия корен, тогава за определен период Духът на Времето допуска грешка относно първоначалния ентусиазъм, който вълнува отделните хора, функциите на Архангела остават на заден план, така че откъсването изглежда по-скоро като едно неспокойствие, като една припряност всред този народ. За определен момент мисията, която изпълнява Духът на Времето, се изразява в неспокойствие, припряност, в едно вътрешно раздвижване. Обаче после възникват онези условия, които позволяват в откъснатата част от народа да се въплътят както един нормален, така и един абнормен Архангел. Накратко: в израстването на холандския и португалския народ ние виждаме как те получават не само своя собствен нормален Архангел, но и своя собствен абнормен Архангел. И в това, което се въплъщава, в особеностите на преобладаващия темперамент, проявяващ се в отделните личности, ние виждаме не друго, а действията на посочените от нас духовни Същества.
Да, ние виждаме забележителното естество на тези действия и накрая разбираме, че външната история на един или друг народ е само тяхна последица.
към текста >>
Сега Вие
разбира
те, че законът за отказа, за резигнацията е валиден също и за по-висшите духовни Същества, че могат да изостанат в развитието си дори такива Същества, каквито са Духовете на Движението а те, както знаем, стоят пет степени над човека -, и че днес определени Духове на Движението се намесват в общочовешката еволюция така, сякаш са на равнището на по-низши духовни Същества, каквито са например Духовете на Формата, Властите.
Сега Вие разбирате, че законът за отказа, за резигнацията е валиден също и за по-висшите духовни Същества, че могат да изостанат в развитието си дори такива Същества, каквито са Духовете на Движението а те, както знаем, стоят пет степени над човека -, и че днес определени Духове на Движението се намесват в общочовешката еволюция така, сякаш са на равнището на по-низши духовни Същества, каквито са например Духовете на Формата, Властите.
По отношение на определени качества това са всъщност Духове на Движението, но по отношение на други качества, които те се отказват да развиват, това са Духове на Формата. Така ние имаме нормалните Духове на Формата, стоящи четири степени над човека, и други Духове, които действуват в същата област, къде то откриваме Духовете на формата, макар че фактически това са Духове на Движението. Следователно, ние говорим за една област, където а Вие помните, че наскоро стана дума за една друга област, където протичат съвместните действия на нормалните и абнормните Архангели протичат съвместните действия на нормалните и абнормните Духове на Формата, както и тези на изостаналите Духове на Движението. Обаче благодарение на тези съвместни действия става нещо, което е от непосредствена важност за хората, а именно формирането на това, което наричаме човешки раси, а те, както знаем, са нещо съвсем различно от народите.
към текста >>
Ние се доближаваме до истинското
разбира
не на даден народ едва когато го разглеждаме по този начин.
Едва сега ние се докосваме до скритите причини, които пораждат отделните индивидуалности на народите. Едва сега ние обгръщаме с поглед цялата Земна планета и виждаме как чрез нормалните Духове на Формата тя е предназначена да носи едно човечество; виждаме още как изостаналите Духове на Движението се вмъкват в сферата, определена за Духовете на Формата и като абнормни Духове на Формата разделят човечеството на отделни раси. И когато вникнем в същинските намерения на тези Духове, когато се задълбочим в целите и задачите на тези нормални и абнормни Духове на Формата, тогава ние ще разберем защо те искат да има човешки раси по лицето на Земята и как после чрез расите възникват предпоставки за други важни събития, свързани с еволюцията на отделните народи.
Ние се доближаваме до истинското разбиране на даден народ едва когато го разглеждаме по този начин.
към текста >>
3.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
И сега Вие
разбира
те целия ход на човешкото детство и на човешката младост.
Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи. По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе. Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та година, когато той сам би установил своята свързаност със Земята. Следователно, Духовната наука твърди: ако това развитие би продължило по този начин, фактически човекът би слязъл на Земята едва в състоянието, което той днес постига в 20-та и 21-та си година; в този случай живеейки на Земята той просто не би могъл да премине през предходните състояния. Той би трябвало да ги изнесе над Земята, в обкръжението на Земята.
И сега Вие разбирате целия ход на човешкото детство и на човешката младост.
Ако обозначим тази права линия B-С като земен път, ние виждаме:
към текста >>
Тук Вие имате отговор на въпроса, защо расовите признаци се предават по наследство, и сега вече ние
разбира
ме извода на Духовната наука: само в миналото расовите признаци се определяха от мястото на раждане.
Но през тази далечна епоха която общо взето се ръководи от абнормните Духове на Формата човекът постига възможността да поражда себеподобни същества, т.е. да се размножава. Да, тази размножителна способност също беше постигната през една епоха, когато човекът далеч не беше ръководен от нормалните Духове на Формата. Но по този начин се затвърди следното положение: сега човекът стана зависим не само от мястото си на раждане, но и нещо повече той вече можеше да прехвърля на своите потомци въпросните качества, качествата можеха да бъдат унаследявани; следователно, расовата принадлежност се определяше не само от мястото на раждане, но и от унаследяваните качества.
Тук Вие имате отговор на въпроса, защо расовите признаци се предават по наследство, и сега вече ние разбираме извода на Духовната наука: само в миналото расовите признаци се определяха от мястото на раждане.
Такъв беше случаят през последната Лемурийска епоха и първата Атлантска епоха, когато човекът пряко зависеше от своето земно обкръжение. Докато по-късно расите започнаха да се определят не от самото място на раждане, а от наследствеността. Така в расите ние виждаме нещо, което първоначално беше свързано с точно определена област от Земята, а после продължи да съществува всред човечеството само чрез наследствеността.
към текста >>
От казаното дотук Вие
разбира
те, през коя епоха от еволюцията има смисъл да се говори за понятието „раси“.
От казаното дотук Вие разбирате, през коя епоха от еволюцията има смисъл да се говори за понятието „раси“.
Да се говори за раси в истинското значение на тази дума няма никакъв смисъл, ако нашето проучва не засяга периода преди Лемурийската епоха, защото тогава човекът все още не беше инкарниран на Земята. Преди Лемурийската епоха той се намираше в обкръжението на Земята; после слезе на Земята и от тогава расовите признаци започнаха да се унаследяват, като това продължава и през нашата Пета следатлантическа епоха. Ние ще видим, как в наши дни народностните черти се определят главно според расови критерии, как расите всъщност разделят народите. На всичко това ние ще се спрем по-късно. Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството.
към текста >>
Ако обаче си представяме еволюцията само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от
разбира
нето на онези процеси, които действително протичат в света.
Сега трябва само да се предпазим от един такъв мироглед, според който еволюцията представлява нещо като колело, което механично се върти, без начало и край; защото представата за подобно въртящо се колело, която е широко разпространена в определени мистични учения, внася ужасно объркване в основните понятия, с чиято помощ ние се опитваме да разберем истинската еволюция на човечеството. Ако си представим процесите така, сякаш всичко се върти около един неподвижен център, в резултат на което се обособяват толкова и толкова раси, тогава ние изобщо не стигаме до идеята, че всичко на този свят се развива, развиват се и расите. Расите са възникнали, но един ден те ще отпаднат, един ден те няма да са вече тук. Те далеч не се повтарят по някакъв установен веднъж завинаги начин, както погрешно си представя нещата Синет в своята книга „Езотеричен будизъм“. Ние трябва да търсим възникването на расовите признаци, на расовите различия там, в древната Лемурийска епоха; после трябва да видим тяхното унаследяване включително и в нашето съвремие, обаче не бива да забравяме: Когато един ден нашата Пета следатлантска култура бъде заместена от Шестата следатлантска култура, тогава ще е немислимо да се говори за такива човешки качества, които днес определяме като раси.
Ако обаче си представяме еволюцията само като едно равномерно въртящо се колело, тогава ние сами завъртаме един воденичен камък в главите си и оставаме далеч от разбирането на онези процеси, които действително протичат в света.
към текста >>
И Вие
разбира
те, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж.
Обаче наред с придвижването на Запад настъпва и една криза. В резултат на тази криза все повече и повече започва да се проявява един непродуктивен елемент. Да, в областта на западните полуострови продуктивността непрекъснато намалява. И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент. Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи.
И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж.
Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение. Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието. Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя.
към текста >>
Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в
разбира
нето на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение.
В резултат на тази криза все повече и повече започва да се проявява един непродуктивен елемент. Да, в областта на западните полуострови продуктивността непрекъснато намалява. И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент. Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи. И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж.
Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение.
Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието. Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност.
към текста >>
Вие
разбира
те: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието.
Да, в областта на западните полуострови продуктивността непрекъснато намалява. И тази непродуктивност, както вече казахме, се проявява в това, че самата култура, колкото повече отива на Запад, поема в себе си един втвърден, старчески елемент. Този факт винаги е бил добре познат в окултните школи. И Вие разбирате, че това, което съобщавам сега, би могло да има опасни последици, понеже хората могат да изгубят всякакъв кураж. Да, още дълго време не бива да се разгласява всичко онова, което правеше човека независим от висшите области на неговата истинска природа, само и само за да бъде улеснен в разбирането на факта, че това, което се надига от Земята и формира отделните раси и което по-късно определя характера на културите, след време, когато човекът отново ще се прибере в духовния свят, ще изгуби всякакво значение.
Вие разбирате: ходът на духовното развитие е тясно свързан с хода на цялата общочовешка еволюция и той винаги е бил добре познат на онези, които са били по-дълбоко посветени в тайните на съществуванието.
Точността на казаното зависи не от това, дали човек е привлечен от един или друг възглед, а от необходимостта, която е заложена в развитието. И всеки, който би говорил против необходимостта, не би постигнал нищо. Да говориш против нея, означава да поставяш пречки в пътя. Ето защо е напълно естествено, че хората, които се отправят към областите на Запада, се нуждаят от освежаването на Изтока, от подтиците на Изтока, но самата средноевропейска област трябва да осмисли също и своята собствена продуктивност. Тази е причината, поради която именно в Европа тук аз имам предвид Скандинавия и Германия хората трябва да се замислят върху своята собствена душевност и поради която, напротив, именно в Запада следва да търсим онази част от човечеството, която е длъжна да получи нещо от Изтока.
към текста >>
4.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
За да стигнем до цялостно
разбира
не на отделните народи, респективно до това, което наричаме Души на Народите, ние ще се придържаме към такива примери, които в известно отношение са от една страна по-ясни, отколкото народностните характери на нашето съвремие, а от друга страна може би ще се занимаем с такива народностни характери, които са твърде отдалечени във времето; крайната цел е действително да обхванем характерите и мисиите на народите.
За да стигнем до цялостно разбиране на отделните народи, респективно до това, което наричаме Души на Народите, ние ще се придържаме към такива примери, които в известно отношение са от една страна по-ясни, отколкото народностните характери на нашето съвремие, а от друга страна може би ще се занимаем с такива народностни характери, които са твърде отдалечени във времето; крайната цел е действително да обхванем характерите и мисиите на народите.
Сега ние правим само първата стъпка към постигането на тази крайна цел.
към текста >>
И добре би било, ако днес изградим една здрава основа за
разбира
не на нещата, като преди всичко се опитаме да вникнем в същността на Йерархиите, към които, както знаем, принадлежи също и човекът, макар и той да заема най-ниското място.
И сега ние поставяме следния въпрос: Как всъщност действуват духовните Същества от по-висшите Йерархии в този или онзи конкретен случай?
И добре би било, ако днес изградим една здрава основа за разбиране на нещата, като преди всичко се опитаме да вникнем в същността на Йерархиите, към които, както знаем, принадлежи също и човекът, макар и той да заема най-ниското място.
Ако си припомните това, което вече обсъдихме, Вие ще се съгласите с нашето твърдение, че човекът действително заема най-ниското място в градацията на Йерархиите. Под него са разположени трите природни царства: Животинското, растителното и минералното царство. Над него са разположени Ангелите, Архангелите и Архаите. И така, издигайки се над човека, ние определяме тази формация като Първа Йерархия. Втората Йерархия включва:
към текста >>
Разбира
се, тя не би изглеждала толкова течна, колкото са днешните морета, но все пак щеше да предизвиква и да изхвърля навън един вид вълни, макар и доста по-плътни от тези на водата.
Въпреки това съвсем не би било достатъчно, за да може нашата Земя, такава, каквато е тя сега, да просъществува като планетарно тяло. Противопоставянето между Духовете на Волята и Духовете на Движението не би било достатъчно за постигането на тази цел. Ако Духовете на Волята, действуващи от вътрешността на Земята, би ха имали в лицето на Духовете на Движението само един вид антагонисти, Земята непрекъснато би се намирала в полутечно състояние. Нашата планета не би могла спокойно да заеме своето място в пространството.
Разбира се, тя не би изглеждала толкова течна, колкото са днешните морета, но все пак щеше да предизвиква и да изхвърля навън един вид вълни, макар и доста по-плътни от тези на водата.
към текста >>
5.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
И ако искате да стигнете до едно цялостно
разбира
не на тази твърде сложна материя, винаги ще се налага да съпоставяте отделните лекционни цикли.
Вие лесно можете да си представите колко сложно е положението, когато Духовете на различните Йерархии трябва да си взаимодействуват по такъв начин, че да бъде изпълнена мисията на Земята и накрая да възтържествува, така да се каже, равновесието и хармонията. Ето защо Вие ще се съгласите, че изявления като вчерашните могат да бъдат направени само тогава, когато се изхожда от една точно определена точка на развитието, и че цялото описание веднага се променя, ако се вземе под внимание някаква друга точка от еволюцията.
И ако искате да стигнете до едно цялостно разбиране на тази твърде сложна материя, винаги ще се налага да съпоставяте отделните лекционни цикли.
към текста >>
Тези неща съвсем не са прости и за да направим Земната мисия
разбира
ема, налага се да изберем такава гледна точка, която ни позволява да виждаме отраженията на тези Йерархии в това, което наричаме елементи на Земното съществувание.
Бих искал да изтъкна само една подробност и нека следващите ми думи да бъдат взети като един вид забележка. В нашето земно равновесие цялото взаимодействие на Йерархиите се представя така, че трябва да търсим това, което вчера обозначихме като трета Йерархия Духовете на Волята, Херувимите и Серафимите -, като нещо, което относно равновесното положение действува от самата Земя. Естествено, Вие трябва да си представите, че първоначално тази Йерархия разгръща своите сили от Космоса и ги насочва към центъра на Земята, и че според начина, по който човекът възприема тези сили, това всъщност не отговаря на тяхната пряка посока, а на противоположната посока, по която те поемат след като бъдат отразени. Ето защо Вие бихте могли да си изградите цялостна представа за твърде интимния характер на процесите, за които става дума, само ако сравните казаното вчера с лекциите ми върху Йерархиите, изнесени в Дюселдорф, където се опитах да дам едно завършено описание на небесната част от деятелността на трите Йерархии.
Тези неща съвсем не са прости и за да направим Земната мисия разбираема, налага се да изберем такава гледна точка, която ни позволява да виждаме отраженията на тези Йерархии в това, което наричаме елементи на Земното съществувание.
към текста >>
И така, как да
разбира
ме това, което се крие в един човек от расата на Меркурий, от етиопската раса?
И така, как да разбираме това, което се крие в един човек от расата на Меркурий, от етиопската раса?
Отговорът е следният: Първоначално този човек, чрез Елохимите, беше определен, или призван да осъществи в себе си общочовешките качества, взети в тяхната тотална цялост. Обаче от центъра на Меркурий започнаха да действуват, и то с огромна сила, абнормните Духове на Формата и видоизмениха човека така, по такъв начин, че се стигна до формата на етиопската раса. По сходен начин стана и формирането на всяка една от другите раси. А благодарение на обстоятелството, че преселенията на народите бяха направлявани от първоначалния център по един строго определен начин, можа да възникне и тази линия, която аз начертах преди няколко дни. Следователно, Вие трябва да си представите, че Духовете на Формата насочват своите сили от един определен център.
към текста >>
Сега Вие добре
разбира
те, че един народ като гърците, намиращ се явно и съзнателно под влиянието на Юпитер, или Зевс, беше формиран по един толкова изпъкващ начин от всичко онова, което през сетивата се влива в нервната система.
Сега Вие добре разбирате, че един народ като гърците, намиращ се явно и съзнателно под влиянието на Юпитер, или Зевс, беше формиран по един толкова изпъкващ начин от всичко онова, което през сетивата се влива в нервната система.
Естествено, гърците бяха повлияни също и от Елохимите, чиито действия имаха за свой център Слънцето. Обаче нещата при гърците се развиха така, че всичко онова, което действуваше върху сетивата, беше посветено на Юпитер, или Зевс, и тъкмо поради тази причина гръцкият народ постигна своето изумително величие. Един важен знак, един важен смисъл имаше за гърците във всичко онова, което те виждаха като външни форми и като външни проявления на живота. В сетивните явления те съзираха духовното. Ето защо те се превърнаха в онзи решителен народ, който издигна всеки вид пластика и всяко външно формообразуване в своя висша цел.
към текста >>
Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не
разбира
ше нищо.
И тъкмо задружното действие на седемте Духове на Формата, атлантецът наричаше великия Дух; точно този велик Дух се откриваше на човека през древната Атлантида. Ето защо той не взе със себе си онова, което впоследствие постигнаха на Изток Духовете на Венера, на Меркурий, на Марс и на Юпитер. А тези постижения бяха в основата на онзи разцвет, до който стигнаха всички култури в Европа през средата на 19 век. Всичко това, той,синът на кафявата раса, не взе със себе си. Той остана прикрепен към великия Дух на прадалечното минало.
Сега пред него застанаха тези, които в прадалечното минало също бяха приели великия Дух, само че те поднесоха пред очите му един лист хартия с множество малки знаци, буквите, от които той не разбираше нищо.
Всичко това му беше чуждо, но в душата си той все пак носеше великия Дух. Неговата реч е запазена; тя е забележителна, понеже има връзка с всичко, което обсъждаме тези дни и гласи приблизително следното: „Тук в земята, по която стъпват завоевателите на нашата страна, са заровени костите на моите братя. Защо нозете на нашите победители трябва да стъпват върху гробовете на моите братя?
към текста >>
6.
7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство.
GA_121 Отделните души на народите
От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното
разбира
не на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа.
И ето че по това време скандинавските народи, предвождани от своите първи Архангели, получиха съвършено различни заложби, заложби, които фактически днес можем да открием единствено в особения характер на северната митология. Онзи, който сравнява в окултен смисъл северната митология с другите митологии, които съществуват тук или там по света, ще установи, че тази северна митология просто олицетворяваше първоначалните качества, първоначалните заложби на Архангела, които бяха изтласкани тук на Север, първоначалните заложби, които останаха в своя непроменен вид, също както например при едно дете бихме могли да наблюдаваме определени таланти, скрита гениалност или нещо подобно, намиращи се именно във фазата на детството. При Архангела, който беше изпратен на Север към Скандинавия, ние имаме същите онези заложби, които после се проявиха в особения характер на северната митология.
От тук идва и голямото значение на северната митология за правилното разбиране на истинската, вътрешна същност, която се крие в скандинавската Душа на Народа.
Обаче от тук идва също и голямото значение, което правилно разбраната митология има за по-нататъшното развитие на този Архангел, който впрочем носи в себе си заложбите за издигане по определен начин до степента Архай. Но за тази цел е необходимо и още нещо. Необходимо е по един строго определен начин да бъдат разгърнати също и онези заложби, които днес в известен смисъл са останали зад заглушаваното, затъмняващото влияние, идващо от Духа на Времето, който предвожда християнския Импулс. Колкото и близки да са някои подробности от северно-германската митология с описанията на гръцката митология, все пак трябва да изтъкнем, че на Земята няма друга митология, която в своята забележителна структура, в своето забележително проследяване на митологични те събития и факти, да предлага по-ясен и по-величествен образ на мировата еволюция, както тази северна митология, така че нейният образ с право може да бъде разглеждан като една предварителна степен в изграждането на самия духовно-научен светоглед.
към текста >>
7.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни
разбира
ния по тези въпроси.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено.
При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси.
Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската. Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи. Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи?
към текста >>
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното
разбира
не на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи.
Ако искаме да проучим северно-германската история и описаните в нея духовни импулси, наложително е първо да обгърнем с поглед основния характер на северно-германската митология и всъщност последния път споменах ме, че въпреки някои подробности, които са твърде сходни с другите митологии и възгледи за Боговете, тази северно-германска митология е нещо твърде особено. При това остава все пак вярно, че за всички германски народи и племена в Европа е валиден един основен митологичен възглед, така че дори далеч на Юг ние срещаме, общо взето, съвсем сродни разбирания по тези въпроси. Относно голямото своебразие на северно-германската митология, вероятно някога във всички области, където тази митология е била разпространена под една или друга форма; са преобладавали съвсем сродни мнения и оценки; защото това, което е общо в митологията на северно-германските народи, коренно да различава от основния характер на гръцката митология, да не говорим пък за египетската.
Обаче днес хората не могат лесно да стигнат до ясното разбиране на митологиите и тяхната дълбока същност, понеже, оставайки в плен на ограниченията, налагани от съвременното познание а бихме отишли твърде далеч, ако решим да се спираме и на тях те са обхванати от един копнеж, от един стремеж, просто да сравняват религиите на различните народи.
Сравнителна наука за религиите, сравнителна митология това са неща, които днес предизвикват огромен ентусиазъм. Изобщо в тази област можем да се натъкнем на възможно най-големите безсмислици. Защото какво се получава всъщност, когато хората започнат да сравняват митологиите и религиите на отделните народи? Те започват да сравняват външните подробности, които се срещат в историите за Боговете и се стремят да докажат, че обликът на дадено божество е представен в една митология, но после се появява също и в друга митология и т.н. За онзи, който действително познава фактическото положение на нещата, такова сравнение на религиите е нещо твърде неприятно, дори и от гледна точка на съвременната наука, защото в случая биват сравнявани само външни признаци, а това не води до никъде.
към текста >>
И сега Вие
разбира
те защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
Египетско-халдейските народи има ха само един смътен, неясен спомен за света на Ангелите и Архангелите, но пък имаха поглед към света на Архаите. Положението при тях беше такова, сякаш току-що бяха започнали да забравят нещо. Затова пък в митологията на персийските народи, светът на Ангелите и Архангелите е напълно забравен, докато достъпът до света на Властите или Духовете на Формата е все още запазен. Това, което лежи в основата на гръцката митология, беше вече забравено от персийските и особено от индийските народи. За да вникнат в еволюционните процеси, те отново трябваше да търсят образите в Хрониката Акаша, изграждайки съответните образи за тези процеси, с помощта на своето напреднало, обожествено познание.
И сега Вие разбирате защо за тези източни народи е толкова трудно да проумеят западния духовен живот.
Оттук идва и голямата затвореност на източните народи спрямо западния духовен живот. Несъмнено те ще възприемат материалната западна култура, обаче духовната култура на Запада в случай, че не прибегнат до страничните пътища, които предлага Духовната наука остава за тях малко или много затворена. В епохата, когато Христос още не беше слязъл на Земята, те вече бяха постигнали една твърде висока еволюционна степен. Христос Исус дойде чрез Четвъртата следатлантска културна епоха. И това е едно събитие, което не можеше да бъде разбрано с познавателните сили на индийския народ.
към текста >>
Разбира
нето за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос.
Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Космоса под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено. Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как душите се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека. Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той участвуваше в тях със своя собствен Аз.
Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос.
Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела. Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один. И какво по-точно виждаше той? Как възприемаше той Вотан или Один? Като какъв го познаваше той, като какъв се научи той да го обича и преди всичко, като какъв го разбираше той?
към текста >>
Той запази
разбира
нето за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела.
Следователно, образите на Боговете, които заставаха пред душата на северно-германския човек, образите на Боговете, които директно работеха върху неговата душа, както и това, което той сам извличаше от Космоса под формата на едни или други душевни качества, представляваха непосредствени възприятия, непосредствени виждания; всички тези опитности той изживяваше непосредствено. Той не се връщаше към своите спомени, за да разбере как душите се развиваха в човешките тела; напротив, той имаше пряк достъп до всички процеси, свързани с душевното развитие на човека. Тези процеси бяха идентични с неговото собствено развитие и той участвуваше в тях със своя собствен Аз. Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос.
Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела.
Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один. И какво по-точно виждаше той? Как възприемаше той Вотан или Один? Като какъв го познаваше той, като какъв се научи той да го обича и преди всичко, като какъв го разбираше той? Той се научи да го познава като един от онези Архангели, които бяха толкова напреднали, че можеха да се откажат от издигането си до по-висши степени.
към текста >>
Като какъв го познаваше той, като какъв се научи той да го обича и преди всичко, като какъв го
разбира
ше той?
Разбирането за тези неща той запази чак до осми, девети, десети век след Христос. Той запази разбирането за това, как духовните сили възникват от Космоса и как постепенно кристализират в човешките тела. Първоначално той насочваше поглед към архангелските Същества, които работеха в неговата душа и подготвяха всичко онова, което по-късно щеше да се преобрази в негови лични душевни способности, и като най-могъщ от тези Архангели, той посочваше Вотан или Один. И какво по-точно виждаше той? Как възприемаше той Вотан или Один?
Като какъв го познаваше той, като какъв се научи той да го обича и преди всичко, като какъв го разбираше той?
Той се научи да го познава като един от онези Архангели, които бяха толкова напреднали, че можеха да се откажат от издигането си до по-висши степени. Той се научи да познава Один като един от абнормните Архангели, като едно от великите йерархически Същества на древността, упражняващо резигнация и отказ от по-нататъшното си лично развитие, поемайки върху себе си важната архангелска мисия да работи за доизграждането на човешката душа. Северно-германският човек се докосна до деятелността на Один още по времето, когато той се опита да вмъкне говора в човешката душа. Съхранено по един чуден начин е описанието, как самият Один работи върху душевните качества на своите народи, само и само за да овладеят те говора. И всичко това е описано като едно посвещение на Боговете.
към текста >>
За нас главното сега е именно това да
разбира
ме както трябва индивидуалностите на Боговете.
За нас главното сега е именно това да разбираме както трябва индивидуалностите на Боговете.
Защото северно-германският човек усещаше и съизживяваше решаващата роля на душата за изграждането на човешкото физическо тяло. Той наистина беше там, когато Азът навлизаше в тялото и завладяваше всеки отделен човек.
към текста >>
Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани
разбира
нето за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек.
Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят.
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той.
към текста >>
Дори и през следващите епохи той добре
разбира
ше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят.
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса.
Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
към текста >>
Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да
разбира
преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели.
Ние знаем, че духовните сили са тези, които поддържат физическото тяло и това намира израз в северно-германската митология, защото там именно Азът е в основата на душевно-телесния човек. Представителят на северно-германските народи наистина виждаше скритите, вътрешни движения на душевно-телесния човек и дори през следващите епохи той съхрани разбирането за това, как бих казал макрокосмическият свят отговаря на макрокосмическия свят. Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса.
Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели.
Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума. И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят.
към текста >>
Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре
разбира
за какво става дума.
Дори и през следващите епохи той добре разбираше посветените, когато те му обясняваха как човекът възниква от силите и от елементите на Макрокосмоса. Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той.
Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят. Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>
И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо
разбира
не за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят.
Той можеше да се връща към ранните етапи от еволюцията и да разбира преданията, описващи отношенията между Ангели и Архангели. Той можеше да вижда, как отделният човек се ражда от Макрокосмоса, как отделният човек почива в лоното на Макрокосмоса. В Макрокосмоса той търсеше онези процеси, които имаха своето микрокосмическо продължение в него самия и му помагаха да разбере, как от човешкия север, от студената област на Духа биват изтъкавани не само човешките мисли, но и невидимите структури на човешкото физическо тяло, включително и главата с нейните дванадесет мозъчни нерви. Тъкмо този процес, чието микрокосмическо съответствие имаме в дванадесетте мозъчни нерви, виждаше той. Той виждаше съзидателните сили на Духа в това, което наричаше „Небелхайм“ или „Нилфхейм“; той виждаше дванадесетте потоци, които се сгъстяват и материализират в дванадесетте мозъчни нерви на човека; той виждаше, как на това, което слиза от горе, се противопоставят силите, идващи от сърцето, от човешкия юг; той търси всичко това навън в Макрокосмоса и после, когато чува от посветените името „Муспелхайм“, добре разбира за какво става дума.
И така, дори и през християнските столетия той все още притежава едно образно и живо разбиране за раждането на Микрокосмоса от недрата на Макрокосмоса и може да проследи развитието назад във времето и да наблюдава как човекът възниква като екстракт от целия космически свят.
Да, той е в състояние да се пренесе във времето и да се убеди, че тези процеси имат далечна предистория, в която той може да се потопи, защото това е равнозначно да се потопи в своята собствена душа, където работи цяло войнство от Ангели и Архангели. Той може да надзърне в предисторията на тези процеси, а представите, до които стига в този случай, са нещо, което ни улеснява да вникнем в северно-германското сътворение, в самото възникване на човечеството от дълбините на Макрокосмоса.
към текста >>
8.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние
разбира
ме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
И ако доловите тази разлика, Вие ще разрешите, и то чисто философски, въпросното противоречие; впрочем това се отнася и до много от духовно-научните факти. Ако някой изпитва радост от философските формулировки, той би могъл да се изрази по следния начин: Индийската култура е израз на една такава душевност, която постигна кулминацията на субективния Аз значително време преди да беше възможно съзерцаването на обективния Аз. Докато германо-европейските народи стигнаха до съзерцаването на Аза много време преди да осъзнаят същинския вътрешен подтик към Аза. По пътя на ясновидството те доловиха, видяха зазоряването на собствения Аз, имагинативния образ на Аза. В астралния свят около себе си те отдавна и обективно виждаха Аза всред другите същества, до които стигаха чрез своето ясновидство.
Ето как трябва да си представяме една от противоположностите между Изтока и Запада; и тогава ние разбираме, че именно европейските земи бяха призвани да свържат човешкия Аз с другите Същества, с Ангелите и Архангелите, по онзи характерен начин, който аз вчера изтъкнах по отношение на митологията.
към текста >>
Ако вникнете в тези неща, Вие
разбира
те, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят.
Ако вникнете в тези неща, Вие разбирате, че европейските земи наистина бяха определени да свържат по всевъзможни начини този Аз също и със сетивния свят, така че Азът, същинското ядро на човешкото същество да влезе в най-сложни връзки с външния свят.
По-рано, преди човекът да можете да възприема и да съзерцава своя Аз, тези отношения се определяха от най-висшите Същества и от самия него не зависеше нищо. Отношенията на Аза към външния свят бяха по-скоро инстинктивни. И тъкмо това е същественото в развитието на Аза, че той все повече и повече взема в ръцете си формирането на своите отношения към външния свят. И главната задача на европейските народи, общо взето, беше тази, да изградят по един или друг начин отношенията на Аза към целия свят, и ръководната Душа на Народа имаше и все още има задачата да подпомогне европейския човек, който се стреми да свърже своя Аз с външния свят, с другите хора и със света на божествено-духовните Същества, така че фактически хората започнаха да говорят за отношенията на Азовия човек към цялата Вселена едва в рамките на европейската култура. От тук идва и коренно различният акцент, когато се говори космологически в рамките на древната индийска култура, и когато се говори космологически в рамките на европейско-митологическата култура.
към текста >>
И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те
разбира
ха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи.
Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък.
И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи.
Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи. Усещаха ли тези хора зловещото величие на северно-германската митология? Да, те действително усещаха, дълбоко убедени в правотата си, това което с помощта на Духовната наука рано или късно отново ще стигне до съзнанието на хората.
към текста >>
За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за
разбира
не.
В областта на етерното тяло той поражда стремеж към неистинност, към лъжа. Лъжата и неистинността са нещо, което надхвърля личните възгледи на човека. Луцифер пронизва човешкото астрално тяло и една от последиците на това е егоизмът. Етерното тяло бива проникнато отвътре със стремежа да бъде неистинно и така възниква склонността към лъжата. В областта на физическото тяло силите на Луцифер пораждат болестта и смъртта.
За тези от Вас, които присъствуваха на моя последен лекционен цикъл, нещата вероятно не са трудни за разбиране.
Но тук бих искал още веднъж да повторя, че всичко, което се проявява като болест и смърт в човешкото физическо тяло, е кармически свързано с влиянието на Луцифер. Нека да обобщим: В астралното тяло Луцифер поражда егоизма, в етерното тяло лъжата и неистинността, във физическото тяло болестта и смъртта. Естествено, всички наши материалистично мислещи съвременници се учудват извънредно много, когато Духовната наука свързва болестта и смъртта с влиянието на Луцифер. Но това също има отношение към Кармата. Болестта и смъртта никога не биха засегнали човека, ако не съществуваше луциферическото влияние.
към текста >>
Разбира
се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло.
Когато древният северен човек искаше да бъде разбран от другите, например относно това, което виждаше при едно Слънчево затъмнение естествено през епохата на старото ясновидство човекът виждаше неща, доста различни от гледката, която днес наблюдаваме с помощта на телескопа -, той избираше образа на вълка, който преследва Слънцето и в момента, когато го настига, вълкът предизвиква не друго, а самото Слънчево затъмнение. Всичко това напълно съвпада с фактическото положение на нещата. А цялата тази терминология е извлечена от величественото, от дори зловещо-величественото съдържание на северната митология.
Разбира се, тук аз бих могъл да засегна нещата съвсем бегло.
Но ако някога бихме могли седмици наред да говорим за северната митология, Вие ще се убедите колко всестранно са изложени фактите в северното митологично мислене. И това е така само защото в този случай митологията идва като последица от старото ясновидство, навсякъде в което обаче присъствуваше Азът.
към текста >>
Или с други думи, северната митология напълно потвърждава онова, което днес ние извличаме от Духовната наука, и особено нашето
разбира
не за двете влияния на Луцифер и Ариман.
Или с други думи, северната митология напълно потвърждава онова, което днес ние извличаме от Духовната наука, и особено нашето разбиране за двете влияния на Луцифер и Ариман.
Тя потвърждава както духовно-научния факт за ясновиждащия характер на древното познание, така и нашето твърдение, че митовете са един вид продължение на ясновидството.
към текста >>
Те добре
разбира
ха, когато им се обясняваше: Ето, сега небесните царства слизат чак долу до физическия свят и вие трябва да насочите поглед към онзи забележителен образ, който ще се появи в земите на Палестина, към Спасителя, понеже той носи в себе си Бога, така че вие отново ще влезете във връзка с духовния свят, дори и все още да не сте в състояние да се издигате над физическия план.
Там, в Предна Азия, където стана физическото появяване на Христос, можаха да проблеснат само много стари спомени от времето, когато ясновидството беше присъщо на всички хора. За щото там Кали Юга, тъмната епоха, продължаваше вече три хиляди години и хората не бяха в състояние да виждат в духовния свят. Обаче те не преставаха да копнеят и да говорят за него, въпреки че достъпът до духовните събития им беше отнет. Те изживяваха духовните събития в много по-отдалечен период от миналото, отколкото северните хора и имаха само смътен спомен за това, че някога са можели да бъдат техни непосредствени свидетели. Ето защо в Предна Азия думите: „Променете вашата душевна нагласа, защото наближава царството небесно“ можеха да бъдат правилно разбрани.
Те добре разбираха, когато им се обясняваше: Ето, сега небесните царства слизат чак долу до физическия свят и вие трябва да насочите поглед към онзи забележителен образ, който ще се появи в земите на Палестина, към Спасителя, понеже той носи в себе си Бога, така че вие отново ще влезете във връзка с духовния свят, дори и все още да не сте в състояние да се издигате над физическия план.
Помъчете се да разберете образа от Палестина, помъчете се да разберете образа на Христос. Ето дълбокият смисъл на това, което говори Йоан Кръстител.
към текста >>
И когато се научим да
разбира
ме тази роля, пред погледа ни грейва онази чудна връзка, която действително съществува между заложбите на северно-германския човек и всичко онова, което ние можем да си представим като визия на бъдещето.
Той трябва да приеме ученията, които Один е вложил в него, напълно съзнателно. И сега Один застава срещу него като Архангел. Той трябва да превърне себе си в син на Один; той трябва да влезе в борбата, да влезе в борбата час по-скоро. Ето какво обяснява на северно-германския човек посветеният, ръководителят на езотеричната школа, когато насочва вниманието му върху онова божествено-духовно Същество, което застава пред нас обгърнато с толкова много тайнственост и което всъщност навлиза в своята роля едва при Залезът на Боговете, понеже сега самото то преодолява онази сила, която навремето сломи Один. Да, отмъстителят на Один получава една особена роля и я изиграва именно в Залезът на Боговете.
И когато се научим да разбираме тази роля, пред погледа ни грейва онази чудна връзка, която действително съществува между заложбите на северно-германския човек и всичко онова, което ние можем да си представим като визия на бъдещето.
И тази визия, включително до нейните най-малки подробности, ние откриваме там, във величествените образи от Залезът на Боговете.
към текста >>
9.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Вие ще откриете също, че там, при парламентарните форми на управление, различните мотивации и становища веднага стават ясни и
разбира
еми, а това отново има връзка с импулсите на Съзнателната душа, която рано или късно трябваше да излезе на преден план в световната история.
Обаче при народите, обитаващи земите на днешна Франция, включително и до съвсем скоро, Вие ще установите една друга сплав, съставена от Аза и от Разсъдъчната душа. Докато големите, световно-исторически постижения на народите, чийто представител е Великобритания, могат да бъдат обяснени с това, че импулсите на Съзнателната душа успяха да проникнат в човешкия Аз. С голямата, световно-историческа мисия на британските земи е свързано също и това, което произлезе от външните, държавно-правни форми. Все пак в този случай свързването на Съзнателната душа с Аза не беше достатъчно. И въпреки това, ако проследите свързването на Съзнателната душа с изтласкания навън Аз, Вие ще установите, че големите, световно-исторически завоевания на британците се дължат именно на тези импулси.
Вие ще откриете също, че там, при парламентарните форми на управление, различните мотивации и становища веднага стават ясни и разбираеми, а това отново има връзка с импулсите на Съзнателната душа, която рано или късно трябваше да излезе на преден план в световната история.
към текста >>
Ето защо е напълно
разбира
емо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин.
Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха.
И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.
към текста >>
И сега Вие
разбира
те, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен.
Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна. Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг. Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида.
И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен.
В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура. Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност.
към текста >>
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за
разбира
нето на една нова, духовна, по-висша култура.
Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно.
И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.
към текста >>
Соловьов
разбира
и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята.
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство.
Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята.
Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие.
към текста >>
И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно
разбира
не за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>
10.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Макар и днес външният облик на нещата да е доста различен, все пак Архангелът на германския Север носи в себе си тази заложба и с нейна помощ той е изключително улеснен в това, да
разбира
съвременната Духовна наука и да я трансформира в онзи смисъл, в който тя трябва да бъде трансформирана, така че да се превърне в една народностна сила.
Макар и днес външният облик на нещата да е доста различен, все пак Архангелът на германския Север носи в себе си тази заложба и с нейна помощ той е изключително улеснен в това, да разбира съвременната Духовна наука и да я трансформира в онзи смисъл, в който тя трябва да бъде трансформирана, така че да се превърне в една народностна сила.
към текста >>
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за
разбира
нето на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските народи.
Ето защо Вие ще се убедите, че най-добрите условия за разбирането на това, което само бегло посочих в изнесената тук публична лекция за новото откровение на Христос, съществуват именно всред северно-германските народи.
Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности. Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди. Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания.
към текста >>
Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го
разбира
, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят.
И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин. Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност. Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере.
Ако обаче е чул нещо за Кармата, за закономерностите на мировото развитие, той постепенно ще започне да го разбира, защото това, което вижда, представлява кармическият насрещен образ на неговата постъпка, само че възприет не във физическия, а в етерния свят.
Ето как постепенно ще се появят първите елементи на бъдещите човешки способности. А онези хора, които ще изпитат подемната сила на Духовната наука, постепенно ще се окажат в състояние започвайки от средата на 20 век да изживеят по нов начин онова, което апостол Павел можа да види чрез своето етерно ясновидство като една идваща Мистерия, Мистерията на живия Христос. Ако човешките способности се развиват в този план по един естествен начин, тогава ще възникне едно ново Христово откровение. И Христос ще може да бъде виждан от хората в онзи свят, в който Той винаги е бил след Мистерията на Голгота и в който посветените винаги са можели да го открият. Тъкмо в този свят израства човечеството, за да може да възприема в условията на физическата реалност това, което иначе беше възможно само в условия та на по-висшата реалност, или казано с други думи в мистерийните центрове.
към текста >>
Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно
разбира
не за следващите събития.
А от духовното развитие на Петата следатлантска култура е постигната само определена част, така че предстои още много работа. И в тази духовна работа най-голям принос ще имат онези от северно-германските народи, които усещат в себе си елементарните, свежи народностни сили. Обаче този голям въпрос, така да се каже, стои открит в човешките души. Те сами трябва да решат дали да пристъпят към работа. През 20 век хората лесно могат да сгрешат, защото в известен смисъл всичко зависи от тяхната свободна воля.
Ето защо нещата се свеждат до това, да имаме ясно разбиране за следващите събития.
Вие виждате, че когато нашата Духовна наука предлага новото познание за Христово Същество, когато ние търсим и извличаме това познание от самите субстанции на европейските народи, и когато свързваме нашите надежди за бъдещето именно с него, това не за виси от някакви предпочитания, особености на темпераментите и т.н.
към текста >>
Обаче ако действително
разбира
ме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина.
Ние често казваме, че както и да назоваваме онова Същество, което се явява основен фактор в еволюцията на човечеството, това не е съществено. Онзи, който познава Христовото Същество, никога няма да се възпротиви, че името Христос така или иначе остава.
Обаче ако действително разбираме Христовия Импулс, ние никога няма да се изразим например с думите: Има едно Същество, което е свързано с еволюцията на човечеството, то живее с източното и със западното човечество и трябва да отговаря на симпатиите, които човечеството изпитва към тази или онази истина.
Обаче това изобщо не е окултно изказване. Окултно изказване имаме тогава, когато например заявяваме: В мига, когато хората биха разбрали, че въпросното Същество следва да бъде кръстено с името Христос, това трябва да бъде направено незабавно и без въздържание, независимо дали някой изпитва симпатия или антипатия. Следователно, важна е истинността на фактите, а не симпатията или антипатията.
към текста >>
За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се
разбира
т хората по тези въпроси.
За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси.
През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север. Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера. Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции. Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение.
към текста >>
Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да
разбира
ме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера.
За мен беше твърде вълнуващо да се убедя за пореден път, колко добре могат да се разбират хората по тези въпроси. През последните дни пристигналите тук гости от по-южните части на Германия и Средна Европа често споделяха с мен колко свободно общуват с представителите на скандинавския Север.
Ето още едно доказателство, за това че макар и за мнозина от нас то да е несъзнателно ние можем да разбираме именно в областта на духовното познание, както аз вече изтъкнах на последния Теософски Конгрес*29 в Будапеща и което после от ново повторих на нашето Общо Събрание в Берлин, където имахме голямата радост да видим всред нас също и приятели от Севера.
Би било твърде зле за Духовната наука, ако онзи, който все още не може да вижда в духовния свят, би трябвало сляпо да се доверява на това, което чува. Както в Берлин, така и сега, аз Ви моля да не се доверявате само на това, което вече съм казал или евентуално ще изложа в следващите си лекции. Както знаете, още преди постигане на ясновидството, съществува възможност за пълна проверка на резултатите от свръхсетивното наблюдение. И аз настойчиво Ви моля: Не се доверявайте сляпо и не приемайте по силата на авторитета нито едно от моите изказвания върху Заратустра и Исус от Назарет, върху Хермес и Мойсей, върху Один, Тор, или върху самия Христос Исус. Аз настойчиво Ви моля: Отвикнете да разчитате на авторитета; защото принципът на авторитета може да предизвика за нас само злини и неприятности.
към текста >>
Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно,
разбира
ем за останалите народи по Земята.
Северно-германският Архангел ще обогати бъдещето на човешката култура именно с онези качества, които са му присъщи и който ние се опитахме да охарактеризираме, макар и приблизително. Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед.
Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята.
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо. И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили. И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно
разбира
не в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
Обаче за този Архангел е особено присъщо да предизвиква това, което през първата половина от Петата следатлантска културна епоха все още беше немислимо да се случи. Да, през втората половина той предизвиква именно това, което можа пророчески да просветне не другаде, а в славянската философия, в първичното усещане на славянските народи. И доколкото всичко това се намира в своя подготвителен стадий, първата половина на Петата следатлантска културна епоха е напълно оправдана от духовно-научна гледна точка. Първоначално, под формата на философия, там можа да възникне само един твърде сублимиран духовен възглед. Но за да се превърне в общочовешко достояние, той трябва да бъде напълно обхванат от народностните сили и, следователно, разбираем за останалите народи по Земята.
Запитайте се поне веднъж дали ние можем да постигнем взаимно разбиране в тази област; и тогава когато ние извличаме същественото от Северна, Южна, Източна и Западна Европа, и я разглеждаме най-вече с оглед на това, дали то е от значение за цялото човечество, и ако стигаме до усещането, че както големите народи, така и най-малките техни разклонения имат своята особена мисия тази иначе опасна тема няма да ни застрашава с нищо.
И често пъти най-големият принос е в ръцете на най-незначителните народи, защото тъкмо те са призвани да се погрижат за най-древните или за най-новите душевни сили. И така, ако искаме да обсъждаме тази опасна тема, нашата изходна точка не може да бъде друга, освен упованието в една общност от душите на всички онези, които са обединени под знака на духовно-научното мислене, под знака на духовно-научните чувства и идеали.
към текста >>
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не
разбира
ме действителната същност на нашето Антропософско Движение.
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не разбираме действителната същност на нашето Антропософско Движение.
Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите разбирания и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия. И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние! Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ.
към текста >>
Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите
разбира
ния и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия.
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не разбираме действителната същност на нашето Антропософско Движение.
Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите разбирания и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия.
И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние! Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ. Духовната наука е тук не за да насърчава експанзията на едно или друго вероизповедание.
към текста >>
Ние трябва да се научим да
разбира
ме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ.
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не разбираме действителната същност на нашето Антропософско Движение. Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите разбирания и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия. И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние!
Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ.
Духовната наука е тук не за да насърчава експанзията на едно или друго вероизповедание. Ако все пак някога Изтокът би покорил Запада или обратно, това изобщо не би било в съгласие с духовно-научните възгледи. В съгласие с тях би била само жертвата, с която ние пренасяме най-доброто от себе си в името на цялото човечество. И когато ние живеем в самите себе си, обаче не за себе си, а за всички хора, тогава постигаме истинската духовно-научна толерантност. Точно тези думи исках да прибавя към нашата основна тема.
към текста >>
11.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Точно този „колективен спомен“ е ключът към
разбира
не на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен“.
Точно този „колективен спомен“ е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание“ с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна „групова душевност“ срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
Щайнер дума „теософия“ следва да се
разбира
в смисъла «а неговия основополагащ труд „-Теософия*11 (Събр.
*8.В тези лекции употребяваната от Р.
Щайнер дума „теософия“ следва да се разбира в смисъла «а неговия основополагащ труд „-Теософия*11 (Събр.
Съч. М9).
към текста >>
Разбира
се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка“ на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>
Под това понятие Рудолф Щайнер
разбира
способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
*12. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството!
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовният свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Д-р Емил Танев „Джогингьт и съвременният спорт в светлината на Антропософията“ (Глава 3 „Как антропософските лекари
разбира
т сърдечно-съдовата система и нейната функция“).
Д-р Емил Танев „Джогингьт и съвременният спорт в светлината на Антропософията“ (Глава 3 „Как антропософските лекари разбират сърдечно-съдовата система и нейната функция“).
към текста >>
Една теософия, която не разполага със средства за пълно
разбира
не на християнството, е напълно излишна за съвременната култура.“
Мария Щайнер пише: Ани Безант се превърна в инструмент на едно антихристиянско течение. През лятото на 1909 в Будапеща Р. Щайнер беше принуден да и каже, че тук техните пътища се разделят. След този разговор последва и официалното оттегляне на Антропософското Общество от Теософското Общество. Всъщност и тук се водеше една борба за и срещу Христос.
Една теософия, която не разполага със средства за пълно разбиране на християнството, е напълно излишна за съвременната култура.“
към текста >>
12.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И само когато
разбира
ме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
Днес хората лесно смесват начина, по който те мислят върху Гьоте, върху Шекспир, върху Данте, с това, което техните съвременници са били в състояние и способни да прозрат и обгърнат с поглед от духовните сили, които такива личности са внедрили в прогресиращия човешки дух. И особено като антропософи трябва да осъзнаем, че в неговото съвремие човекът най-малко може да оцени, колко важна, колко укрепващи са за душите духовните дела на съвременниците. Когато помислим, как бъдещето ще съди съвършено различно за нещата, отколкото може да стори това съвремието, тогава наистина можем да кажем, че появата на книгата "Великите посветени" ще бъде считана някога като имаща неимоверно голямо значение за духовното съдържание и за духовното задълбочаване на нашата епоха. Защото днес вече от много души лъчезари в далечните кръгове на културата на нашето съвремие душевното ехо, което е станало възможно благодарение на това, че тези идеи са проникнали в сърцата на нашите съвременници. И това ехо, този отклик е действително важен за нашите съвременници; защото за безброй хора той означава сигурност в живота, утеха и надежда в най-тежките моменти на този живот.
И само когато разбираме да се радваме истински на такива велики дела на духа на нашето съвремие, само тогава можем да кажем, че носим в гърдите си антропософско чувствуване и антропософско настроение в по-голям стил.
И от онези глъбини на душата, от които се просияли идеите на "Великите посветени", от тези глъбини са били изградени и оформени образите на драмата "Децата на Луцифер", които доставят пред очите на душата ни една голяма епоха на човечеството, една епоха, в която се сблъскват остарялото и новоразцъфтяващото се в развитието на света. И антропософите трябва да разберат, как в тази драма лъчезарят заедно две неща: човешкият живот, човешката работа и човешката дейност на физическото поле, както е представено чрез образите, които застават пред нас в "Децата на Луцифер"; и в тази работа, в това действие свети онова, което наричаме озарение от висшите светове. И като поставихме на сцената една драма, в която не само се показа, как стремежите на хората и силите на хората се коренят в сърцето и в главата, но и как в тях проникват вдъхновенията от свещените места, от центровете на посвещението в светилищата, как невидимите Същества разпалват и одухотворяват човешките сърца, като показахме това взаимно преплитане на свръхсетивните светове и на нашия сетивен свят, ние поставихме с това един граничен камък в нашето антропософско движение.
към текста >>
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат
разбира
не да предприемат едно такова дело.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело.
Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати.
към текста >>
И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се
разбира
в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили.
Обични мои антропософски приятели, за мене и през миналата година беше едно приятно задължение да обърна вниманието върху онова работно място, на което можехме да поставим един граничен камък на нашата антропософска дейност.
И приятно задължение е за мене подчертавам тук душата "приятно" и изрично бих искал да отбележа, че това "задължение", което не трябва да се разбира в обикновения тривиален смисъл за мене беше и е едно приятно задължение и в този час да обърна вниманието Ви върху това, как тук за създаването на нашите антропософски мероприятия /сценичното представяне на драмата/ нашите приятели работиха не само с усърдието с отдаване на всичките си сили.
към текста >>
Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да
разбира
, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно.
Това става в следващите сцени. Скръбта е тази, която първо изцяло раздрусва човека: силата на импулса е тази която иде от там, че той устоява на възможността на една велика измама. Всичко това се развива до една сила на напрежение в душата, която така да се каже обръща нашия поглед и това, което преди това беше само субективно, застава пред нашата душа със силата на обективното. Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно. Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго.
Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно.
Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще. Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето. Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето. Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива.
към текста >>
Ние
разбира
ме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето.
Това, което виждате в следващите сцени, което се опитах да обрисувам по един духовно-реалистичен начин, представлява това, което врастващият се нагоре във висшите светове чувствува като външен огледален образ на това, което той първо е изживял като чувства в своята душа и което е истинно, без онзи, който го изживява, да може вече да знае, колко от него е истинно. Тогава човек се издига до там, да вижда, как времето, в което живеем като хора на сетивния свят, по отношение на неговите причини и следствия навсякъде граничи с нещо друго. Тук човек не вижда само онзи малък откъс, който ни предлага сетивният свят, а се научава да разбира, че това, което в сетивния свят застава пред нашите очи, чрез това то е само израз на нещо духовно. Ето защо Йоханес Томасиус вижда със своя духовен поглед човека, с който се е срещал първо на физическото поле, вижда го не така, какъвто той е сега, но какъвто е бил десетилетия преди това, като млад човек. А другия, Щрадер, той вижда не във формата, в образа, който има сега, но го вижда пророчески в бъдещето, какъвто той ще стане, ако се развива по-нататък по същия начин, по който се развива в онова настояще.
Ние разбираме този момент едва тогава, когато го разпрострем отвъд настоящето в миналото и в бъдещето.
Но тогава пред нас застава онова, с което е свързано като с духовна нишка всяко събитие на настоящето. Тогава пред нас застава духовният свят, с който човек винаги се намира във връзка, макар и да не може да прозре това със своя външен физически ум и със своите външни сетива.
към текста >>
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото
разбира
, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
Ние имаме едно реалистично описание, когато Теодора на физическото поле се проявява като ясновидка на бъдещето, а на духовното поле пробужда съвестта и паметта за миналото. Така тя произвежда онзи момент, чрез който Йоханес Томасиус вижда обратно в своето минало, когато вече е бил свързан е индивидуалността на Мария. Така той е подготвен, щото после в своя по-нататъшен живот да изпита всичко, което го довежда до едно съзнателно познание на духовния свят. И Вие виждате, как от една страна душата става нещо съвършено друго, когато през нея протичат опитностите на духовните светове, как всички неща се явяват в една нова светлина. Вие виждате, как това, което иначе ни създава мъки и страдания, когато го изживяваме като друго Себе в собственото Себе, как то ни дава утеха и надежда, как разливането в света ни прави велики и значителни и ние виждаме, как човекът така да се каже се враства в онези части на Всемира.
Но същевременно виждаме, че чрез това човекът не трябва да се възгордява, самото разбира, че погрешността, възможността да сгреши му е още присъща, че Йоханес Томасиус, който е познал вече много, много неща от духовните светове, все пак в момента можа да почувствува духом така, като че дяволът в телесна форми влиза през вратата, докато всъщност до него се приближаваше неговият най-голям благодетел, Бенедиктус.
към текста >>
Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително
разбира
не на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма.
Както това е възможно, обични мои антропософски приятели, така на духовното поле са възможни още безброй измами от най-различно естество. Това не трябва да направи никого малодушен; но то трябва да създаде такова настроение, че от една страна трябва да бъде внимателен по отношение на духовния свят, а от друга страна смело да гледа срещу възможността за някаква грешка и да не изпада никак в малодушие, когато по някакъв начин му се представя нещо, което се показва като едно погрешно сведение от един духовен свят.
Човекът трябва да мине напълно действително през всички, тези неща, ако иска действително да се приближи до това, което можем да наречем храм на познанието, ако иска да се издигне до действително разбиране на онези четири велики Същества на света, които в известно отношение направляват и ръководят мировата съдба и които са представени чрез четирите жреци на храма.
към текста >>
Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното
разбира
не, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи.
Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията. Позволете ми да спомена нашия любим приятел Аренсон, който както миналата година така и сега ни помогна със своите прекрасни музикални способности и който направи възможно да можем да пренесем "Децата на Луцифер", а също и това, което изнесохме вчера, по един достоен начин, на определени места, в нещо, което може да се почувствува само от света на звука. Позволете ми също да спомена и нашите любими приятели на изкуството тук в Мюнхен. Вие преизобилно имахте случай и през двата дни да видите, как бе направен опит всичко да бъде доведено в хармония и за външния поглед с говореното слово и със слушаната музика. Вие видяхте, как до последното петно боя, до последната форма бе направен опит всичко да бъде единно изградено.
Ако имахме възможност да постигнем това, ние дължим това на пълното разбиране, с което нашите приятели на изкуството, госпожа Фолкерт, господин Линде, нашият любим господин Хас сътрудничеха от цялото си сърце във всичко, което се изискваше, за да се осъществи по един достоен начин това, което трябваше да се направи.
към текста >>
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо
разбира
не за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
И подобни неща са възможни само тогава, както вече казах от самото начало когато всеки един работи свободно и всеотдайно от сърце. И през тази година трябва да осмислим за работата, която едва ли би могла да бъде лесно обгърната, но която заангажира седмаци наред един човек с цялата му душа и сърце, за работата, която трябваше да осигури подходящо изработване на изискваните костюми.
И както миналата година така и тази този товар пое върху себе си нашата любима госпожица фон Екардтщайн, тя се посвети на тази работа и това направи не само с отдайност, но, което е важно, също и с високо разбиране за всички подробности и за цялото, което никога не бива да се изпуска изпредвид в такива случаи.
към текста >>
Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как
разбира
ме ние това сътрудничество и това съдействие.
Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие.
И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели.
към текста >>
С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се
разбира
вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата.
С този ако мога да кажа така крайъгълен камък на нашата антропософска дейност исках да кажа, как трябва да се разбира вливането на антропософските идеи, на антропософския живот в културата.
И ако и днешното човечество не е още склонно да приема в останалата външна култура това, което може да се разлее от духовния живот, бихме искали да покажем поне в художествен образ, как може да се превърне в живот това, което се струи в душите като мисли, като вътрешен живот и прониква в душата. Такива чувства могат да се запалят при предчувствието, че от своето настояще човечеството все пак ще напредне към едно бъдеще, и което ще може да чувствува, как се разлива духовният живот отгоре надолу през духовните и душевни жили на хората върху физическото поле; че човечеството отива към една такава епоха, когато човекът ще се чувствува като посредник между духовния свят и физическия свят. За да може да се събуди това предчувствие, устроихме ние нашите театрални представления. И когато имаме едно такова предчувствие, тогава ние ще намерим също и възможността да възвърнем отново първичната светлина, първичния блясък на вече изтъркани думи, които даже застават пред душата на хората с една стойност на чувствата, които му дават възможност да разбере целия техен смисъл. Но никой не ще разбере величието, което се крие в думите от началото на Библията, ако дава на думите онзи израз, който те днес имат.
към текста >>
13.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за
разбира
нето на някой документ.
Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език. Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ.
От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ.
С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие. Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.
към текста >>
Ето защо истински дилетантизъм е, когато втората от думите, с която имаме работа в Битието, се схваща така, като че тя изразява някакъв външен факт, колкото и близо да звучи това до смисъла, който днес
разбира
ме с думите създавам и творя.
Нека сега се пренесем в онзи момент, който се намира така да се каже пред физическото коагулиране, пред физическото сгъстяване на нашето земно съществуване. Защото такъв беше моментът, който имам предвид. Нека си представим живо този момент! Тогава ще трябва да кажем: Ако искаме да опишем това, което стави там, тогава ние трябва да не използуваме нищо от представите, които използуваме, когато днес искаме да опишем външни сетивни процеси.
Ето защо истински дилетантизъм е, когато втората от думите, с която имаме работа в Битието, се схваща така, като че тя изразява някакъв външен факт, колкото и близо да звучи това до смисъла, който днес разбираме с думите създавам и творя.
С това ние съвсем не стигаме до смисъла на втората дума от Битието. Но накъде трябва да се обърнем сега? С тази дума се разбира нещо, което фактически стига точно да границата, където сетивното непосредствено преминава вече в свръхсетивно-духовното. И този, който би искал да си състави една представа за това, което обикновено се превежда с думата "създаде" "В начало Боговете създадоха" -, по никакъв начин не трябва да свързва тази дума с нещо, което може да се види с обикновените сетивни очи, като една творческа дейност, като една произвеждаща дейност.
към текста >>
С тази дума се
разбира
нещо, което фактически стига точно да границата, където сетивното непосредствено преминава вече в свръхсетивно-духовното.
Нека си представим живо този момент! Тогава ще трябва да кажем: Ако искаме да опишем това, което стави там, тогава ние трябва да не използуваме нищо от представите, които използуваме, когато днес искаме да опишем външни сетивни процеси. Ето защо истински дилетантизъм е, когато втората от думите, с която имаме работа в Битието, се схваща така, като че тя изразява някакъв външен факт, колкото и близо да звучи това до смисъла, който днес разбираме с думите създавам и творя. С това ние съвсем не стигаме до смисъла на втората дума от Битието. Но накъде трябва да се обърнем сега?
С тази дума се разбира нещо, което фактически стига точно да границата, където сетивното непосредствено преминава вече в свръхсетивно-духовното.
И този, който би искал да си състави една представа за това, което обикновено се превежда с думата "създаде" "В начало Боговете създадоха" -, по никакъв начин не трябва да свързва тази дума с нещо, което може да се види с обикновените сетивни очи, като една творческа дейност, като една произвеждаща дейност.
към текста >>
Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо
разбира
не за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е. един такъв комплекс, който изявява нещо, който се проявява навън, който се показва навън; и един друг комплекс, който е от рода на горещото желание, който живее чрез вътрешно раздвижване, нещо възбуждащо се и движещо се вътрешно, нещо проникнато от вътрешно възбуждане. Следователно представяме си онези космически Същества, които са наречени Елохими, представя ме си ги "мислещи". И нека си представим тона "мислене" при думата: "създадоха", "бара". След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец".
Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
Кой е този смисъл, коя е целта на Земното развитие?
към текста >>
14.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се
разбира
с "тоху-ва-боху".
Както ви казах, трябва да си представите, че възникват два комплекса като от едно космическо възпоменание. Един комплекс беше този, който може да се сравни с характера на представите, както той възниква в нас; другият беше един комплекс, който може да се сравни с характера на горещото желание, или с характера на волята. Единият съдържа всичко онова, което иска да се изяви, да се вести навън, един вид да прояви външно своите сили: "Ха-шамаим"; другият комплекс: "ха-арец", съдържа вътрешно раздвижващото се, вътрешно проникнатото от желание, вътрешно оживяващото, раздвижващо се. След това ни се описва качества на това вътрешно оживяващото, раздвижващо се, и тези качества са посочени в Библията с много характерни буквени звуци. Казва не се, че това вътрешно раздвижващо се намираше в едно състояние, което се назовава като "Тоху-ва-боху", което на наш език е предадено с думите "пуста и неустроена".
Но ние можем да разберем този израз само тогава когато отново си обрисуваме с точност пред очите образния характер на това, което се разбира с "тоху-ва-боху".
И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго.
към текста >>
Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но
разбира
се по един много неточен начин.
И ние можем да разберем това, когато с помощта на антропософското познание си представим, какво всъщност се вълнуваше в пространството, когато всичко това, което беше минало чрез Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване, се появи отново като Земно планетарно съществуване. Вчера аз обърнах вниманието ви на факта, че това, което наричаме твърдо състояние на материята, следователно това, което оказва съпротивление на нашите сетива, не съществуваше още през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние, че тогава е съществувало само елементът на огъня или топлината, газообразният или въздухообразен елемент и водният или течен елемент. И всъщност твърдото състояние на материята се ражда едва с появяването на Земното планетарно състояние и се прибавя към предишните елементарни състояния. Следователно в онзи момент, когато в съществуването се появи това, което вчера описахме, когато също се проявява тенденцията слънчевото естество да се отдели от земното, тогава, вземайки предвид елементарното тъкане, ние имаме работа с едно взаимно проникване на елементите топлина, въздух и вода. Това се вълнуваше и тъчеше едно през друго.
Как това се вълнуваше и тъчеше едно през друго, как трябва да си го представим, когато си го обрисуваме пред духовното схващане, това означават тези думи, които на наш език са предадена с "пуста и неустроена", но разбира се по един много неточен начин.
Но то е много силно изразено със съчетанието от думи "тоху-ва-боху". А що означава това "тоху-ва-боху"? Когато образно си представим, какво може да се възбуди в душата чрез тези звуци, то е следното: Звукът, което може да се сравни с нашата буква Т, събужда образа на сила излъчваща се от един център и разпръсква се на всички страни, към всички посоки на пространството. Следователно в момента, когато се произнася звукът Т, събужда се образа на сила излъчваща се от един център на всички посоки на пространството до безкрайност. Така щото трябва да си представим преплитането, протъкаването едно в друго на елементите топлина, въздух и вода и вътре като от един център излъчваща се сила по всички посоки.
към текста >>
Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се
разбира
с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа.
Но какво въобще ни се казва сега с всичко това? Ние не ще разберем целия величествен и драматичен процес на сътворението в седем дни, ако не извикаме пред душата си тези подробности. Когато ги извикаме пред душата си, тогава цялото ще ни се яви като една чудесна, мощна космическа драма. Какво трябва всъщност да кажем?
Нека още веднъж си спомним, че във всичко онова, което се разбира с глагола "бара" в начало Боговете "създадоха" ние имаме работа с една душевно-духовна работа.
Вчера аз го сравних с това, че в душата се събуждат комплекси от представи .... Така ние си представяме Елохимите настанени в пространството и си представяме това, което е обозначено със "създадоха" "бара" един вид космическа психическа дейност на мислене. Това, което те мислят, е предадено после с думите "ха-шамаим" и "ха-арец", това което лъчезари навън и това, което е обхванато във вътрешно раздвижвано. Но сега ни се показва нещо друго. За да имате едно колкото е възможно добро сравнение, пренесете се в състоянието на събуждане. В душата ви нахлува комплекси от представи.
към текста >>
Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се
разбира
, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина.
Това е една забележителна дума, която трябва да разгледаме по-подробно, ако искаме да разберем, как Духът на Елохимите протъкаваше другите елементи. Ние можем да разберем тази дума "раха" само тогава, когато вземем на помощ всичко, което в онези времена е преминавало през душата, когато е бива произнасяна тази дума. Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано. Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея. И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент.
Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина.
Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент. Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите". Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние. Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината. В единия от елементите, в топлинния, имаме вълнуващо и тъчащо духовното естество на Елохимите, Духът на Елохимите /Раух-Елохим/, което заедно с разширяващата се топлина сам се разширява на вълни във всички посоки и довежда до узряване това, което е още неузряло в тъмния елемент.
към текста >>
Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се
разбира
, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите".
Когато се казва: "И Духът на Боговете тъчаха над разширяващите се маси от материя, или "над водите", с това съвсем нищо не е казано. Защото ние стигаме до правилното тълкуваме на този глагол "раха" само тогава, когато си представите /нека ми бъде позволено да употребя едно грубо, нагледно сравнение/ една квачка лежаща върху яйцата и топлината на люпенето се излъчва от квачката върху яйцата, които се намират под нея. И когато сега си представите тези люпеща топлина, която се излъчва от квачката върху яйцата, за да доведе яйцата до излюпване, тази дейност на топлината, това излъчване на топлина от квачката в яйцата, тогава имате една представа за смисъла на глагола, който се намира в Библията и ни казва, какво върши Духът в топлинния елемент. Естествено бихме се изразили неточно, ако бихме казали: Духът на Елохимите "люпи", защото не това трябва да се разбира, както те се схваща днес, когато се говори за сетивната дейност на люпенето; думата от Библията има повече смисъла на една дейност на излъчващата се топлина. Както от квачката се излъчва топлина, така в другите елементарни състояния, във въздухообразното и течното състояния, лъчезареше Духът на Елохимите чрез топлинния елемент.
Когато си представите това, тогава имате образа на това, което трябва да се разбира, при думите: "и Духът на Елохимите мътеше над масите материя, или над водите".
Сега ние си изградихме до известна степен един образ, който изпъкваше пред душата на древноеврейския мъдрец, когато той мислеше върху това първично състояние. Ние си изградихме един комплекс, който, според описанието, което ви направих за "тоху-ва-боху", представляваше една кълбовидна маса от вълнуващи се едни в други топлина, въздух и вода, от която се беше отделил всичкият светлинен елемент в "ха-шамаим"; и ние имаме това вълнуване едно в друго на трите елементарни състояния вътрешно проникнато от тъмнината. В единия от елементите, в топлинния, имаме вълнуващо и тъчащо духовното естество на Елохимите, Духът на Елохимите /Раух-Елохим/, което заедно с разширяващата се топлина сам се разширява на вълни във всички посоки и довежда до узряване това, което е още неузряло в тъмния елемент.
към текста >>
15.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И с това, което остава помежду, не трябва да се
разбира
нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах.
Ако искаме да опишем това, което е станало по-нататък, трябва да кажем: Чрез тяхното космическо мислене Елохимите направиха, щото в "тоху-ва-боху" да стане едно разделяне на два елементарни състояния. Едното имаше стремеж да проникне нагоре, да стане параобразно това е водното превръщащо се в газообразно -, другото имаше тенденция да се разлее надолу това е нещо водно, което все повече и повече се сгъстява. Това е състоянието на нещата, което обикновено на нашите модерни езици е предадено приблизително както следва: "Боговете направиха нещо между водите горе и водите долу. Сега аз ви описах именно това, което направиха Боговете. Те произведоха сред водите едно такова действие, че едното елементарно състояние доби стремеж да отиде нагоре, а другото стремежът да се събира към вътрешността, към един център.
И с това, което остава помежду, не трябва да се разбира нещо, което би могло да се улови с ръка, а е извършено едно разделяне по отношение на две силови особености, които току що ви охарактеризирах.
Ако за това търсим едно външно сравнение, можем да кажем: Елохимите произведоха, щото от една страна водите да отидат нагоре, да се стремят към облачни форми, да се разпростират лъчеобразно в мировото пространство; а от друга страна да се събират върху повърхността на Земята. Следователно отделянето беше един вид мисленно, идейно. Ето защо душата, която в Битието се употребява за обозначение на това отделяне, трябва да се схваща идейно. Знаете, че в латинската Библия на това място се намира думата "небесна твърд". В оригиналния текст думата е "ракиах".
към текста >>
Такова е и съвсем точното предаване на това, което трябва да се
разбира
: стремящото се във въздуха, което естествено обхваща в себе си водните пари, и събиращото се в по-твърдо състояние.
Така ние обяснихме това, което е описано в Битието като един втори момент. Превеждайки го на наш език, би трябвало да кажем: Във водовъртежната смесица от елементарни състояния Елохимите разделиха първо въздуха от водния елемент.
Такова е и съвсем точното предаване на това, което трябва да се разбира: стремящото се във въздуха, което естествено обхваща в себе си водните пари, и събиращото се в по-твърдо състояние.
Това разделиха Елохимите. Този е вторият момент в разказа за сътворението на света.
към текста >>
То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където
разбира
се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл.
Следователно в третия момент от развитието на Земята имаме един процес на сгъстяване и би трябвало да кажем: Както във втория момент Елохимите бяха отделили въздухообразния елемент от водния, от течния елемент, така сега в третия момент сред веществото от старата Луна те отделиха новия воден елемент от земния, от твърдия елемент, който съвършено ново. Изобщо всичко това, което ви описал до сега, е съществувало и по-рано /на старата Луна/. Нещо ново е само земното, твърдото състояние, което се явява сега в третия момент на Битието; Отделянето от течното състояние земно състояние, това е новото. Едва това дава възможност съществуващото по-рано да се покаже в една възобновена форма. Какво се образува сега на първо място?
То е това, което се беше образовало още на старото Слънце, което описахме в редкия газов елемент на старото Слънце като израстващи растения; то се беше повторило след това в течното състояние на старата Луна, където разбира се растителните форми не съществуваха още в днешния смисъл.
И едва в третия момент се повтаря то в Земното развитие. Значи първо в Земното състояние, в твърдите състояние се повтаря растителното царство. Това е описано по чудесен начин в Библията. Какво означават дните, върху това ще говоря по-късно сега говоря за явяването на светлината, за явяването на въздуха, за отделянето на водата от твърдото състояние. Твърдият елемент произвежда сега из себе си едно повторение на растителното естество.
към текста >>
16.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И за същото нещо става дума и в Битието, когато то правилно се
разбира
.
Това, което тук в нашите разяснения наричаме по този начин, е нещо, което не можем да видим непосредствено в нашата околност. В смисъла на окултизма това, върху което стъпваме, когато ходим върху почвата на нашата Земя, е без съмнение "Земя" но също златото, среброто, медта и цинкът са земя. Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя. Естествено от своето гледище днешният физик ще каже: цялото това различаване на материята не означава нищо; ние различаваме нашите различни елементи, но не знаем нищо за това, което стои на основата на тези елементи като един вид първично вещество, като земя. Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото състояние следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума.
И за същото нещо става дума и в Битието, когато то правилно се разбира.
Тогава за разбирането на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване. Нека се опитаме да проверим Генезиса по този въпрос. Да се опитаме да го проверим със средствата, които вече усвоихме през изминалите дни. Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново състояние. С други думи трябва да намерим топлината на стария Сатурн, как тя действува като израз на нещо духовно-душевно.
към текста >>
Тогава за
разбира
нето на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване.
В смисъла на окултизма това, върху което стъпваме, когато ходим върху почвата на нашата Земя, е без съмнение "Земя" но също златото, среброто, медта и цинкът са земя. Всичко, което е твърда материя, за окултиста то е земя. Естествено от своето гледище днешният физик ще каже: цялото това различаване на материята не означава нищо; ние различаваме нашите различни елементи, но не знаем нищо за това, което стои на основата на тези елементи като един вид първично вещество, като земя. Едва когато погледът на ясновидеца прониква това, което е дадено във външните елементи на науката, в онези около 70 елемента, и търси основата на твърдите елементи, търси силите, които сглобяват материята в твърдото състояние следователно едва когато проникне зад физическото съществуване, той намира онези сили, които устройват твърдото, течното, въздухообразното в смисъла на окултизма, А именно за това става тук дума. И за същото нещо става дума и в Битието, когато то правилно се разбира.
Тогава за разбирането на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване.
Нека се опитаме да проверим Генезиса по този въпрос. Да се опитаме да го проверим със средствата, които вече усвоихме през изминалите дни. Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново състояние. С други думи трябва да намерим топлината на стария Сатурн, как тя действува като израз на нещо духовно-душевно. И ние я намираме, когато правилно разбираме Генезиса /Битието/.
към текста >>
И ние я намираме, когато правилно
разбира
ме Генезиса /Битието/.
Тогава за разбирането на Битието /Генезиса/ ние трябва да кажем за тези четири състояния, че първите три от тях трябваше да се повторят по някакъв начин в нашето Земно съществуване, а четвъртото се яви като нещо нова в това Земно съществуване. Нека се опитаме да проверим Генезиса по този въпрос. Да се опитаме да го проверим със средствата, които вече усвоихме през изминалите дни. Следователно в нашето Земно развитие трябва да намерим един вид повторение на старото Сатурново състояние. С други думи трябва да намерим топлината на стария Сатурн, как тя действува като израз на нещо духовно-душевно.
И ние я намираме, когато правилно разбираме Генезиса /Битието/.
Казах ви, че думите, които обикновено са преведени: Духът на Елохимите се носеше над водите, означават всъщност, че духовно-душеното естество на Елохимите се разпростира и онзи топлинен елемент, който при люпенето се отделя от квачката и прониква яйцата, че този елемент прониква тогава това, което съществува като елементарно съществуване. В думите: "Духът на Елохимите прониква със своите лъчи, пронизвайки с топлина елементарното съществуване или водите" ни е показано едно повторение на старата Сатурнова топлина.
към текста >>
Има една точка в
разбира
нето на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия.
Щом в смисъла на Генезиса познаваме Елохимите като възвишени Същества, би трябвало да очакваме всъщност тези Начала или Духове на Личността да действуват като Същества служещи на Елохимите. Казва ли ни Генезиса нещо за това? Казва ли ни Библията нещо за това, че след Елохимите развиха големите творящи дейности, те си заслужиха с Архаите или Началата като със свои служители за по-нисшите дейности? Елохимите упражняваха главните, всеобхватните дейности; а когато Елохимите начертаха така големите линии, когато развиха големите творчески сили, поставиха ли те тогава по правилния начин на съответното място например Архаите или Духовете на Личността? Ако искаме да си отговорим на въпроса, дали Битието казва нещо върху това, че Елохимите си послужиха с такива по-ниско стоящи от тях Същества в реда на йерархиите и ги поставиха на тяхното място, ние отново трябва да се постараем да разберем по един правилен начин Генезиса.
Има една точка в разбирането на Генезиса /Битието/, която представлява истинско кръстовище за всяко външно тълкуване, а именно поради причината, че от столетия насам тези външни тълкуватели на Библията съвсем не са взели под внимание това, което окултното изследване има да каже върху същинския смисъл на думите от началото на нашата Библия.
Това е действително едно кръстовище в тълкуването на Генезиса. Достатъчно е да прелистите литературата, която е била създадена отдавна, и ще намерите, че това се потвърждава. В Генезиса е писано това, което на самите модерни езици е предадено така, че то гласи: "И Елохимите отделиха светлината от тъмнината" и след това се описва, как един вид светлината и тъмнината се сменяха. Аз отново ще се върна с по-точни подробности върху тези думи. Сега искам да употребя думите на модерните езици в качество на заместители те не са правилни и ще ги използувам само временно.
към текста >>
Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно
разбира
не за сътворението на света в седем такива дни.
На определено място в Генезиса е казано: "И стана вечер и стана утро, един ден"; а по-нататък! "И Елохимите нарекоха светлината ден". Официалната литература има именно тук своето кръстовище. Що е впрочем един ден на сътворението? Наивният ум вижда в един ден нещо, което трае 24 часа, което се изразява също така в промяна между светлина и тъмнина както нашите дни, когато сме будни и спим.
Без съмнение всички вие знаете, колко подигравки са се изсипали върху това наивно разбиране за сътворението на света в седем такива дни.
Може би знаете също, какви усилия трябва да кажем дилетантни усилия са били направени, за да се изтълкуват дните на сътворението като по-дълги или по-кратки периоди, като геологически периоди и т.н., така щото за такова тълкуване един ден на сътворението представлява един по-дълъг период от време. Първата трудност се явява естествено тогава, когато се насоки поглед върху така наречения ден четвърти на сътворението в смисъла на самото Битие /Генезис/ за първи път става дума, че Слънцето и Луната са устроени като нещо, което регулира времето, всяко дете знае, че регулирането на нашия 24-часов ден зависи от отношението на Земята към Слънцето. Но щом това отношение е създадено едва на четвъртия ден, преди това не може да се говори за такива дни. Следователно онзи, който иска да продължава да вярва наивно, че в Генезиса имаме работа с 24-часови дни, той би съгрешил против самия Генезис. Може да има такива хора; но на тях трябва да отговорим, че щом твърдят, какво имаме работа с дни в нашия днешен смисъл, те без съмнение не се опират на откровението.
към текста >>
С тези Еони не се е
разбира
ло епохи, а същества.
Но за да не ви изненадам твърде силно, бих искал да ви пренеса в миналото стъпка по стъпка. Бих искал първо да ви пренеса в миналото в едно старо учение, което съществува в смисъла на гностиците. Там се говорило за същества, които участвуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго. Тези същества се наричали "Еони". Говорело се е са "Еоните" не гностиците.
С тези Еони не се е разбирало епохи, а същества.
Разбирало се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н. Такива Същества, които са ръководели развитието, следвали едно след друго и сменящи се едно друго разбирали гностиците, когато са говорили за "Еони". Само много по-късно е било свързано отвлеченото понятие за време с това, което е първоначално е означавало думата Еон. Еон е нещо съществено, едно живо същество. В същия смисъл едно живо същество е и това, което е обозначено с еврейската дума "йом".
към текста >>
Разбира
ло се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н.
Бих искал първо да ви пренеса в миналото в едно старо учение, което съществува в смисъла на гностиците. Там се говорило за същества, които участвуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго. Тези същества се наричали "Еони". Говорело се е са "Еоните" не гностиците. С тези Еони не се е разбирало епохи, а същества.
Разбирало се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н.
Такива Същества, които са ръководели развитието, следвали едно след друго и сменящи се едно друго разбирали гностиците, когато са говорили за "Еони". Само много по-късно е било свързано отвлеченото понятие за време с това, което е първоначално е означавало думата Еон. Еон е нещо съществено, едно живо същество. В същия смисъл едно живо същество е и това, което е обозначено с еврейската дума "йом". Тук нямаме работа чисто с едно отвлечено определение на времето, а с едно същество.
към текста >>
Такива Същества, които са ръководели развитието, следвали едно след друго и сменящи се едно друго
разбира
ли гностиците, когато са говорили за "Еони".
Там се говорило за същества, които участвуват в развитието на нашето съществуване, които се включват в това развитие едно след друго. Тези същества се наричали "Еони". Говорело се е са "Еоните" не гностиците. С тези Еони не се е разбирало епохи, а същества. Разбирало се е това, че първо действува един Еон и върши това, което може да върши, след това той е заменен от един втори Еон, този пък, след като е действувал със своите сили, е бил заместен от трети и т.н.
Такива Същества, които са ръководели развитието, следвали едно след друго и сменящи се едно друго разбирали гностиците, когато са говорили за "Еони".
Само много по-късно е било свързано отвлеченото понятие за време с това, което е първоначално е означавало думата Еон. Еон е нещо съществено, едно живо същество. В същия смисъл едно живо същество е и това, което е обозначено с еврейската дума "йом". Тук нямаме работа чисто с едно отвлечено определение на времето, а с едно същество. Йом е едно същество.
към текста >>
Когато се говорило за дните на седмицата, както ние говорим за неделя, понеделник, вторник и т.н., с това се е
разбира
ло не само откъси от време, а с думата "диес" са
разбира
ли същевременно действуващите на Слънцето, Лунната, Марс групи от същества.
Йом е едно същество. И когато имаме работа със седем такива редуващи се едно след друго "Йоми", ние имаме всъщност работа със седем сменящи се едно друго същества, или ако щете с групи от същества. Тук имаме същото нещо, каквото се крие и зад друга подобна на нея дума. В повече от арийските езици има сродство между думите "деус" и "днес", които означават Бог и ден. Тези думи са вътрешно сродни по същество и в древни времена хората са чувствували напълно родството между "ден" и едно същество.
Когато се говорило за дните на седмицата, както ние говорим за неделя, понеделник, вторник и т.н., с това се е разбирало не само откъси от време, а с думата "диес" са разбирали същевременно действуващите на Слънцето, Лунната, Марс групи от същества.
Следователно схващайте думата "йом" която се намира в Генезиса и която обикновено е преведена с "ден", като духовно същество: тогава ще имате онези Същества, които в реда на йерархиите стоят с една степен по-долу от Елохимите, с които Елохимите си служат като с подчинени духове. Там, където Елохимите бяха действували с тяхната по-висши, подреждащи сили за да се яви Светлината, там те поставиха на своето място Йом, първото Същество, първия Дух на Времето или Архаи в смисъла не тези първични думи. Така тези духовни Същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, са същото онова, което е наречено като епоха, като ден, като Йом. Това са духовете служещи на Елохимите, които един вид изпълняват това, което са уредили от по-висша гледна точка Елохимите. Онези от вас, които слушаха моите сказки, които неотдавна изнесох в Християния, ще се спомнят, че там аз нарекох Архаите също Духове на Времето, че там аз описах, как още и сега тези духовни Същества действуват като Духове на Времето.
към текста >>
17.
6. СКАЗКА ШЕСТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Изказването, което често пъти тук вече направихме: че зад това тъкане и зад този живот на елементарното съществуване навсякъде трябва да виждаме нещо душевно-духовно, което ни се описва в Генезиса, това изказване трябва да се
разбира
много по-дълбоко, отколкото сме го
разбира
ли до сега.
Вчера обърнахме вниманието на това, че думата "Йом" ден не е онова отвлечено нещо, онова отвлечено време, което днес наричаме ден, а с тази дума са обозначени същества, а именно онези същества, които в реда на йерархиите наричаме Духове на Личността или Духове на Времето, Архаи.
Изказването, което често пъти тук вече направихме: че зад това тъкане и зад този живот на елементарното съществуване навсякъде трябва да виждаме нещо душевно-духовно, което ни се описва в Генезиса, това изказване трябва да се разбира много по-дълбоко, отколкото сме го разбирали до сега.
Също и зад някои други неща, които срещаме в Генезиса, ние трябва да виждаме не отвлечености, а живи същества. Естествено, лесно ще бъде да виждаме живи същества там, където е писано: Духът на Елохимите Руах Елохим. Но ако искаме да разберем смисъла на древните предания, ние трябва да търсим живи същества не само зад такива изрази, където и днешното схващане още се решава да вижда живи същества, а трябва да издирваме такива живи същества навсякъде. И така не ще бъде неоправдано, когато възникне въпросът: Какво трябва да мислим за това, което се крие например зад израза: И вътрешно раздвиженото беше "тоху-ва-боху", както ви го описах: Тъмнина беше върху елементарното съществуване на материята. Трябва ли може би да виждаме и зад това, което се нарича тъмнина, нещо като живи същества?
към текста >>
Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за
разбира
нето на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад.
За да проникнем зад тези неща, отново ще бъде необходимо да хвърлим поглед назад в най-старите състояния на нашето планетарно развитие, които могат да се проследят. Често сме казвали, че трябва да считаме старото Сатурново съществуване като чисто топлинно съществуване, че след това при преминаването към старото Слънчево съществуване от една страна се получи едно сгъстяване към въздухообразното, към газообразното, а от друга страна едно разредяване към етерното, към светлинния етер. Видяхме, че се получи един вид повторение на това етерообразно състояние, когато прозвучеха думите: И Елохимите рекоха: Да бъде Светлина и бе Светлина. Сега можем да запитаме: Тъмнината от само себе си ли съществуваше тя, или и зад нея се крие нещо като духовни същества?
Когато четете съответната глава от моята книга "Тайната наука", ще ви направи впечатление нещо, което е извънредно важно за разбирането на всяко развитие, а именно, че на всяка степен на развитието определени същества изостават назад.
Само определен брой същества достигат своята цел. Аз често пъти изтъквах това с баналното, рязко сравнение, като казвах: за тревога на родителите не само в нашите училища изостават ученици да повтарят същия клас, а фактически и в космическото развитие определени същества изостават на предишни степени на тяхното развитие, не достигат така да се кажа определената цел. Така следователно трябва да кажем, че през време не старото Сатурново съществуване определени духовни същества не достигаха целта на своето развитие, че те изоставаха, че когато настъпи старото Слънчево съществуване, те в известно отношение още стояха на Сатурновата степен. Как такива същества, които всъщност бяха още Сатурнови същества, са се изявявало през време на старото Слънчево съществуване. Те са се изявявали чрез това, че преди всичко не бяха се развили до същественото на старото Слънчево състояние, не бяха стигнали до светлината.
към текста >>
днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето
разбира
не, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете.
Не зная, мои обични антропософски приятели, дали някой от вас знаят, че от 30 години аз постоянно се старая да покажа, какво дълбоко и каква вътрешна стойност има Гьотевото учение за цветовете. Обаче, който днес се застъпва за Гьотевото учение за цветовете, трябва да бъде на ясно, че неговите съвременници не ще го чуят. Защото онези, които благодарение на познанията си по физика биха били способни да разберат, какво всъщност се казва, когато се говори за Гьотевото учение за цветовете, днес са съвсем неузрели въобще да разберат същността на Гьотевото учение за цветовете. Фантазиранията на физиците с техните трептения на етера и т.н.
днес са неспособни да проникнат по никакъв начин със своето разбиране, в същността на това, което съставлява Гьотевото учение за цветовете.
Тук просто трябва да се изчака още няколко десетилетия. Който говори върху тези неща, той знае това. А другите пък простете, че правя това изказване -, които стоят на почвата на окултизма и които биха били вече узрели да прозрат същността на Гьотевото учение за цветовете, те знаят твърде малко от физиката, за да може обективно да се говори върху тези неща. И така днес няма една истинска, подходяща почва за тези неща. На основата на това, което Гьотевото учение за цветовете включват в себе си, стои тайната на взаимодействието на светлина и тъмнина като две живи полярни същности в света.
към текста >>
Така следователно ние виждаме, как Генезисът ни описва съвършено обективно и тези Архангели, когато правилно можем да го четем и
разбира
ме.
Наред с "Йом" те поставиха "Лилле", което обикновено се превежда с нощ. След това обаче става дума да се пристъпи по-нататък, да се специализира по-нататък развитието. За целта от реда на йерархиите трябваше да бъдат взети други Същества. Следователно когато се казва: Елохимите или Духовете на Формата се изявяваха чрез Светлината и разпоредиха работите на светлината и на тъмнината да бъдат обслужвани от Архаите, по-нататък трябва да се каже: А сега Елохимите пристъпиха по-нататък, специализираха по-нататък съществуването и за дейностите, които сега не само осигуряват съществуването във външната растителност, но които трябва да предизвикат нещо вътрешно, което може да стане едно отражение на външното, те поставиха Архангелите. И те им предадоха онази дейност, възложиха им онази дейност, която трябва да се влива отвън върху нашата Земя, за да може да се развива не само растителността, но и животинските видове, които имат един вътрешно тъчащ живот в представи и усещания.
Така следователно ние виждаме, как Генезисът ни описва съвършено обективно и тези Архангели, когато правилно можем да го четем и разбираме.
Ето защо, когато четете обикновените тълкувания на Библията вие навсякъде ще чувствувате незадоволност. Но когато вземете на помощ това, от което се е родил Генезисът, Тайната наука, вие навсякъде ще можете да проникнете с пълна светлина този Генезис. Всичко ще ви се яви в една нова светлина; и този документ, който поради невъзможността да бъдат преведени на наш език древните живи думи, би останал иначе неразбран, този документ ще бъде запазен за човечеството като един говорещ за всички времена документ.
към текста >>
18.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Моята задача в този цикъл от сказки ще бъде да дам един обзор на всичко, което може да доведи до
разбира
нето на Генезиса /Битието/.
Моята задача в този цикъл от сказки ще бъде да дам един обзор на всичко, което може да доведи до разбирането на Генезиса /Битието/.
Във всеки случай моля ви, при всички такива обяснения никога да не изгубвате от погледа си същинското антропософско гледище. Това антропософско гледище е на първо място онова, да се вникне във фактите на духовния живот. При всичко, за което говорим, на първо място нас ни интересува въпросът: Как стоят нещата в духовния живот, в духовното развитие? Следователно и за това, което за нас се покрива със съдържанието на Генезиса, главното е това, което е предходило видимия ход на развитието на нашата Земна еволюция като свръхсетивни събития и факти. И след това едва за нас е особено важно да намерим отново в документите на различните епохи, на различните народи истините, както първо сме установили чрез духовното изследване, независими от всякакъв документ.
към текста >>
Чрез това ние добиваме възможността да се
разбира
ме един вид с онези времена, в които сме живели в други въплъщения, добиваме възможността отново да се свържем с това, което ни е докосвало в миналите времена.
Това антропософско гледище е на първо място онова, да се вникне във фактите на духовния живот. При всичко, за което говорим, на първо място нас ни интересува въпросът: Как стоят нещата в духовния живот, в духовното развитие? Следователно и за това, което за нас се покрива със съдържанието на Генезиса, главното е това, което е предходило видимия ход на развитието на нашата Земна еволюция като свръхсетивни събития и факти. И след това едва за нас е особено важно да намерим отново в документите на различните епохи, на различните народи истините, както първо сме установили чрез духовното изследване, независими от всякакъв документ. С това ние добиваме възможността да заемем едно правилно чувствено отношение, едно правилно отношение на уважение към това, което прозвучава в нашата душа от далечни времена и народи.
Чрез това ние добиваме възможността да се разбираме един вид с онези времена, в които сме живели в други въплъщения, добиваме възможността отново да се свържем с това, което ни е докосвало в миналите времена.
Така трябва да схващаме гледището, което стои на основата на поредицата от сказки.
към текста >>
И когато пренебрегваме да обгръщаме с поглед изявите, откровенията, когато пренебрегваме документите и средствата, чрез които се изявяват тези същества, ние изгубваме всякакво съдържание, чрез което искаме съществуването да стане
разбира
емо за нас.
Да вземем това елементарно съществуване. Ние се стараем да добием представи върху земното /твърдото/ състояние, върху водното, въздухообразното състояние и т.н. Стараем се добре да запазим тези представи. Ние нищо не сме направили с това, когато изхождайки от известно интелектуално високомерие, което често може да се прояви от хора занимаващи с духовните въпроси и вярващи в тях, казваме: "Е що, всичко това е майя, илюзия! " Но чрез тази майя се изявяват именно истинските същества.
И когато пренебрегваме да обгръщаме с поглед изявите, откровенията, когато пренебрегваме документите и средствата, чрез които се изявяват тези същества, ние изгубваме всякакво съдържание, чрез което искаме съществуването да стане разбираемо за нас.
Трябва да ни бъде ясно, че когато казваме "вода", "въздух" и т.н., ние обгръщаме с поглед изявите, проявленията на истинските духовни същности, но когато казваме: Не искаме за тази "майя", ние не можем да стигнем до никакви понятия върху онова, което стои на основата на всичко това. Следователно от друга страна ние трябва да бъдем наясно, че в земния, течния и т.н. елементи имаме изяви, откровения, проявления на духовни същества. Нека сега обгърнем с поглед от гледището на Духовната наука нещо подобно като земния елемент! Сега знаем много добре, че през време на старото Сатурново съществуване не може да става дума за такъв земен елемент, също и през време на старото Слънчево и Лунно съществуване.
към текста >>
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно
разбира
не чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
Опитайте се сега да внесете във всичко това, което е описано, едно разбиране чрез чувствата, чрез усета, и тогава ще си кажете: На основата на това, което нашите сетива виждат в окръжаващия ни свят, стои едно елементарно състояние, едно земно състояние; но в това земно състояние живеят в действителност Духовете на Волята; на неговата основа стои също така един течен елемент; не в този течен елемент живеят Духовете на Мъдростта; на основата на сетивния свят стои един въздухообразен елемент; но в него живеят в действителност Духовете на Движението; и най-после имаме един топлинен елемент, но в него живеят в действителност Духовете на Формата, Елохимите.
към текста >>
Докато с това се
разбира
т само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва.
И така днес физиката сънува там, където говори за своите теории. Всъщност в своите теории физиката сънува. Там, където констатира факти, където описва факти, действителното, тя говори истината когато описва това, което очите могат да видят и което може да бъде установено чрез изчисление. Но когато започва да спекулира за атоми, за молекула и т.н., които за нея не са нищо друго освен определени неща, които имат материално съществуване, там тя започва да преде и изплита едно съновидение за света, по отношение на което действително трябва да кажем: това прилича на положението, при което в нашата мистерийна драма лицето Феликс Балде казва: "Когато бихме искали да купим някъде нещо и бихме казали: аз не ти плащам с твърда пара, но ти обещавам, че ще направя златни монети от някаква мъгла, тази мъгла ще се сгъсти в златни монети." В това грубо сравнение можем действително да си представим илюзията на теорията създадена от физиката, която приема строежа на цели светове от първични мъглявини, когато така наречената нужда на светогледа трябва да бъде заплатена с монетите, които в тази област науката на драго сърце би искала да даде. Ние имаме работа с една фантазия, когато съществуването на атомите, така както хората днес си го представят, се счита за нещо действително.
Докато с това се разбират само съкращения /средства за изчисление/ за онова, което сетивата показват, физиците стоят на действителна почва.
Но когато тази почва на сетивното бъде проникната, когато се мине през нея, ние трябва да пристъпим към духовното, стигаме до съществуването и тъкането на една основна субстанция, която обаче не е нищо друго освен тяло на Престолите, проникнато от дейността на Духовете на Формата. А как са представя това, как се прожектира то в нашия сетивен свят? Ето пред нас се простира твърдата материя, която обаче при никоя степен не е нещо аморфно, нещо безформено. Аморфното, безформеното се произвежда само чрез това, че в действителност, всяка същност, която се стреми към форма, бива разтрошена, разпръсната. Всичко, което намираме по някакъв начин като изпрашено съществуване в сградата на света, съвсем не съдържа в себе си заложбата да бъде разпрашено; това е раздробено съществуване.
към текста >>
Като такава тя е факт; но ние не я
разбира
ме, когато оставаме, когато спираме при нейната илюзорност.
С това съвсем нищо не сме направили. Едва когато в отделните части на майя, на илюзорния свят, можем да проникнем навсякъде с погледа до това, което стои като същност, като живи същества на тяхната основа, ние добиваме истинското значение на това изречение. Тогава то е от полза. И така ние трябва да свикнем, във всичко, което става външно, което ни заобикаля, да виждаме нещо, което като илюзия е истина, но всъщност си остава илюзия. Една илюзия е именно една илюзия.
Като такава тя е факт; но ние не я разбираме, когато оставаме, когато спираме при нейната илюзорност.
Ние можем да я ценим като илюзия едва тогава, когато не оставаме, не спираме при нейната илюзорност. Според царуващия днес отвлечен възглед всичко е разбъркано. Това не са допускали древните ясновидци; те не са се задоволявали да виждат навсякъде същите тривиални сили, както върши това един съвременен физик, който иска да бъде не само физик, но например същевременно и метеоролог. Кой днес ще се съмнява, че същите сили, които, да речем, действуват в елементарното съществуване, в твърдото, в течното и т.н. състояние на материята, кой, според днешните понятия на физиката, би се съмнявал, че същите сили действуват и тогава, когато например в атмосферата се образуват облаците, когато изпарената вода се събира в облаци?
към текста >>
И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за
разбира
нето на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва.
Невъзможно е един и същ човек да е написал това и затова Гьоте трябва да е една митична фигура. Действително резултатът от неимоверен труд, от всеотдайни усилия, поради отделянето от окултните източници, стои по един трагичен начин на същата почва, на който би стоял някой, който отрича съществуването на Гьоте, покаже не може да си представи, че две толкова различни неща, като стилът от първата част на "Фауст" и от неговата втора част могат да произхождат от един и същ човек. Тук ние се вглеждаме в един дълбок трагизъм на човешкия живот; виждаме, как това отново събужда необходимостта, духовете да бъдат насочени към изворите на духовния живот. Духовното познание е възможно само тогава, когато хората отново ще потърсят живия дух. Те отново ще го потърсят; защото това е свързано с един непреодолим стремеж на човешката душа.
И в доверието, че този стремеж съществува в човешката душа, че сърцето тласка човека да търси отново връзката с духовните извори и ще го тласка за разбирането на истинската основа на религиозните документи, на това почива общо взето цялата сила, която може да ни въодушеви на нашата антропософска почва.
Да се проникнем от това доверие и ние ще получим истинските плодове на тази почва, която да ни въведе в духовния живот.
към текста >>
19.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато искаме да проникнем до
разбира
нето на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване.
Когато искаме да проникнем до разбирането на съществуването, ние се ръководим от определена страна от самото развитие на това съществуване.
При определени случаи ние се запознахме с това, как всичко, което ни заобикаля, което долавяме с нашите сетива, е обхванато в развитие. Трябва да свикнем също да усвояваме тези представи за развитието в по-голям стил и в такива области, при които днешното съзнание много малко мисли за развитие. Например малко се мисли за развитие по отношение на душевния живот на човека. Вярно е, че във външно отношение се мисли за такова развитие, когато това развитие така силно изпъква в очите при индивидуалното съществуване на човека от раждането до смъртта. Обаче по отношение на човечеството се мисли за развитието само тогава, когато се разглежда развитието от нисшите животински състояния и се стига след това, даже по отношение на онова, което днес вече може да се знае, до някаква фантастичност, до един възглед, според който направо висшето се развива от по-нисшето, човешкото се развива от животинското.
към текста >>
Тези думи трябва да се
разбира
т много дълбоко.
Аз съм припомнял важните думи, които Гьоте е казал: Окото е образувано от светлината за светлината.
Тези думи трябва да се разбират много дълбоко.
Всички органи, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят. И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина. Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи.
към текста >>
Но какво се
разбира
с това, което е наречено красиво или добро?
Той не е искал да каже нещо подобно, като думите: Да, ние виждаме светлината и сме доволни от себе си, че добре сме я направили. Не се явява нещо ново, това е важното, което е казано с това малко изречение. Но казано е и нещо повече. Там не е писано само: "И Елохимите видяха Светлината", а: "Те видяха, че това беше хубаво или добро "Правя забележката, че в еврейския език не се прави такава разлика между "красиво" и "добро", както днес. Същата дума означава и "красиво" и "добро".
Но какво се разбира с това, което е наречено красиво или добро?
Смисълът, който се крие тук, още прозвучава в древния санскритски език, а даже и в германския език. Думата красиво обхваща всички думи, които във всички езици означават, че нещо вътрешно, нещо духовно се явява в една външен образ. Да бъде нещо "красиво", това значи: нещо вътрешно се изявява външно. И днес още ние свързваме най-добрата представа с думата "красота", когато се придържаме към това, че в "красивия" предмет една вътрешна духовна същност се представя като на повърхността във физически образ. Ние наричаме нещо "красиво", когато така да се каже виждаме да прозира духовното във външно сетивното.
към текста >>
20.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но ние трябва да
разбира
ме по-точно този израз "Адам".
Къде трябва да търсим там човека? Ако развитието на Земята представлява един вид повторение на Сатурн, на Слънцето, на Луната, трябва да се предположи, че преди всички други неща се повтаря човешкото развитие, че не трябва да търсим човека едва на шестия ден на сътворението, а още по-рано. Как се обяснява това привидно противоречие, че Генезисът не говори по-рано за човека. Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо. Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът".
Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам".
В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед.
към текста >>
Земята докарва из себе си
разбира
се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
След това развитието на човека напредва и когато го проследяваме по-нататък, ние трябва да търсим това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Сетивната душа преминава към Разсъдъчната или Чувствуваща душа. И ние имаме в окръжността на Земята това един вид душевно изтънчване на Сетивната душа в Разсъдъчна или Чувствуваща душа във втория от така наречените дни на сътворението. Следователно там, където в Земното развитие се явява звуковият етер, където горните маси на материята се отделят от долните, там на горната сфера принадлежи, тъчащ в нея, един човек, който първо съществува в неговите заложби като Сетивна душа и Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове.
Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества. До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване. Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член. Ето защо естествено е, че ни се разказва за тези Същества защото само те са всъщност индивидуалности през това време на Земното развитие -, защото със съдбата на тези Същества ни се описва и съдбата на човешката заложба.
към текста >>
Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен разум, ако той действително
разбира
себе си.
Следователно ще трябва да очакваме, щото за следващото време, което Генезисът нарича ден пети на сътворението, да настъпи едно по-нататъшно сгъстяване, втвърдяване на човека. Човекът остава все още едно свръхсетивно ефирно същество; но настъпва едно по-нататъшно сгъстяване сред етерното. Човекът все още не докосва Земята; той все още принадлежи така да се каже на повече духовно-етерната окръжаваща среда на Земята. И тук ние засягаме нещо, което е извънредно важно да бъде разбрано за цялото развитие на човека, във връзка със Земята. Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпроса, който вече често сме засягали: Защо тези животни са станали всъщност животни и защо човекът е станал човек?
Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен разум, ако той действително разбира себе си.
Не когато разглеждаме процеса развиват се във времето, когато насочил така да се каже поглед върху Земното развитие, ние трябва все пак да кажем: Преди човекът да се яви видимо като земно същество, явили са се животните като такива. За да може човекът да стане човек на Земята, за това беше необходимо, той да намери подходящите земни условия за неговото сгъстяване. Представете си, че човекът би станал едно земно същество през времето, което е наречено ден пети на сътворението, представете си че той би станал едно земно същество тогава, каквото той е днес, т.е. би станал така сгъстен, че да може да бъде наречен едно земно същество, какво би се случило тогава? Ако още тогава човекът би слязъл така да се каже в гъстото земно съществуване, той не би могъл да стане формата и съществото, което е станал; защото тогава земните условия не бяха още назрели, за да дадат на човека тази форма.
към текста >>
Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се
разбира
под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим?
Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло.
Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент. Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние. Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние.
към текста >>
Всичко добро и лошо, което може да се
разбира
под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние.
Как човекът е стигнал от окръжността върху почвата на Земята, как е станало по-нататъшното сгъстяване от онова състояние, а което го беше поставил Явех-Елохим? Тук ние стигаме сега до онова, което ще намерите точно описано в моята книга "Тайната наука"; тук ние стигаме до онова, което наричаме влияние на Луцифер искаме да охарактеризираме по-точно това, което се разбира под това луциферическо влияние, трябва да си представим, че същества, а именно онези същества, които наричаме луциферически, са се влели така да се каже в човешкото астрално тяло. Така щото човекът, такъв, какъвто той е бил образуван чрез всички онези сили, които описахме до сега в Земното развитие, е приел след това в себе си луциферическото влияние. Ние ще разберем това влияние, когато кажем: Животът от желания на човека, въобще всичко, което се корени в астралното тяло, бе пропито от луциферическия елемент е чрез това стана ако мога така да изразя по-буйно, по-страстно, по-наситено с горещи желания, по-затворено в себе си; накратко това, което днес наричаме с израза егоизъм, този стремеж за затваряне вътре в себе си, това насочване на погледа към самия себе си, така щото човек да изпитва колкото е възможно повече приятност вътре в себе си, това прониква в човека с луциферическия елемент.
Всичко добро и лошо, което може да се разбира под това проникване от вътрешно удоволствие, прониква в човека чрез луциферическото влияние.
Следователно това беше отначало един чужд елемент внесен в човешкото същество. Астралното тяло, каквото то беше по-рано през времето, когато бе образувано от теченията, който се вливаха в него; формата, която това астрално тяло беше приело, се превърна сега в едно друго астрално тяло, в едно такова астрално тяло, което беше проникнато от луциферическото влияние. Тогава възникна първо това, което наричаме човек от плът, тогава се получи по-нататъшното сгъстяване на човека. Така щото можем да кажем: Преди луциферическия човек се съдържаше в елементарното съществуване на топлината и въздуха, а във водното /течното/ и твърдото съществуване на човека се вмъкна луциферическото влияние; там проникна то; там живее то вътре. Във всичко, което е твърдо, което е течно, живее луциферическото влияние.
към текста >>
Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да
разбира
ме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
Макар и в известно отношение да беше изчезнало съзнанието, че в разказа на Библията имаме работа с едно предаване на резултатите от ясновидското изследване, тогава съществуваше все пак нещо съвършено различно от това, което се появи от 16-ия, 17-ия век като грубо-сетивно тълкуване. Никому през първото столетия на Средновековието не би минало през ума да твърди подобни неща. Днес е лесно да се критикува Библията. Но хората не знаят, че представите, които те днес оборват, са възникнали едва от няколко столетия. И онези, които днес най-много критикуват Библията, водят борба срещу едно фантастично произведение на човешките представи, а не срещу Библията, това е една борба против нещо, което съвсем не съществува, което първо е било създадено от човешката фантазия.
Срещу това Духовната наука има задачата, чрез изнасяне резултатите от духовно-научното изследване да насочи вниманието отново върху истинския смисъл на Библията и да даде чрез това възможност да се получат онези велики впечатления, които могат да обхванат нашата душа, когато се научим да разбираме това, което ни е предадено по един такъв величествен начин от древните времена.
към текста >>
21.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го
разбира
ме, се явяват резултатите на ясновидското изследване.
На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го разбираме, се явяват резултатите на ясновидското изследване.
Сега нашата задача ще бъде да покажем в няколко точки това съвпадение. Първо ще се касае да покажем по-точно, за кое време говори Генезисът, когато вземем под внимание това, което духовно-научното изследване ни казва за нашето Земна развитие. В известно отношение аз вече обърнах вниманието върху това, което поставих началото на Генезиса в онзи период, когато Слънцето и Земята се готвят да се отделят едно от друго; но ние трябва да разгледаме още по-точно това отношение. Онези, от вас, които са слушали различни сказки през изтеклите години, а също и тези, които са се занимавали що годе с описанието на Земното развитие в моята книга "Тайната наука", ще си спомнят, какво значение имат там два важни момента в това Земно развитие. Първият момент е отделянето на Слънцето от Земята.
към текста >>
Едно по-нататъшно последствие беше това, че сега човекът беше изложен на една друга опасност, опасността да се втвърди в себе, да се мумифицира,
разбира
се да се втвърди астрално, да се мумифицира астрално.
Съществата, които отделиха Слънцето и си образуваха на него една нова арена на действие, бяха възвишени Същества. Но когато бе отделена Земята, тя съдържаше още в себе си всичко онова, което принадлежи на веществеността, и на силите на днешното лунно развитие. Така следователно след отделянето на Слънцето ние имаме едно развитие на Земята, което съдържа още в себе си, в своето тяло и Лунното развитие. Следователно човекът беше изложен на условия, които бяха много по-груби от същинските земни условия; защото Луната има така да се каже една груба вещественост. Последствието от това беше, че след отделянето на Слънцето от Земята силите на Земята приеха все повече един лунен характер, станаха все по-сгъстени, по-втвърдени.
Едно по-нататъшно последствие беше това, че сега човекът беше изложен на една друга опасност, опасността да се втвърди в себе, да се мумифицира, разбира се да се втвърди астрално, да се мумифицира астрално.
Ако когато Слънцето още беше съединено със Земята условията, силите бяха твърде тънки, сега те станаха твърде груби. Резултатът от това беше, че в по-нататъшния ход на Земното развитие човешките същества можеха все по-малко и по-малко да виреят оставайки свързани със Земята всичко това ви е по-точно описано в моята книга "Тайната наука". От вчерашната сказка знаем, че тогава човеците бяха наистина духовно-душевни същества, но че в това духовно-душевно състояние те не можеха да се свържат с това, което се излъчваше в окръжността на Земята като земна материя, защото то беше твърде грубо за тях, докато Душата още беше свързана със Земята. И така става, че по-голяма част от човешките души трябваше да се освободят от своите връзки със Земята. С това ние загатваме за едно важно събитие, което стана в отношението на човека и Земята през периода, който се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната.
към текста >>
Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да
разбира
ме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние.
Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>
И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се
разбира
, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците.
Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните.
И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците.
Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.
към текста >>
Защото под думата звезди не трябва да
разбира
ме друго, освен съседните на Земята планети.
А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите.
Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети.
Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.
към текста >>
22.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние вече обърнахме внимание върху това, че там, където започват първите величествени думи на Библията, се
разбира
онзи момент, който от гледището на Духовната наука посочихме със следните думи: Общата маса от вещество, която още съставляваше Земята и Слънцето като едно тяло, се подготвя да пристъпи към разделяне.
От всичко, което бе казано през последните дни и особено вчера можете да разберете приблизително, в коя епоха на нашето антропософско описание трябва да поставим разказа на Генезиса.
Ние вече обърнахме внимание върху това, че там, където започват първите величествени думи на Библията, се разбира онзи момент, който от гледището на Духовната наука посочихме със следните думи: Общата маса от вещество, която още съставляваше Земята и Слънцето като едно тяло, се подготвя да пристъпи към разделяне.
После следва това разделяне и през време на процесите на разделянето става това, което Генезисът ни описва. Описанието на Генезиса обхваща всичко това, което става стигайки до времето на Лемурия, когато Луната се отделя от Земята. И това, което ние описваме след настъпилото отделяне на Луната от гледището на Духовната наука като протичане на Лемурийска епоха и навлизане в Атлантската епоха, него ние трябва да търсим в описанието, което в Библията следва след седемте дни на сътворението. Това вече показахме вчера. Ние обърнахме също внимание и на това, какъв дълбок смисъл се крие в думите, където се казва, че в тялото на човека бе внедрен, отпечатан земно-лунния прах.
към текста >>
За всичко това, което намираме по този начин в Библията, което може да ни даде едно
разбира
не на същинската вътрешна природа на човека и което ни е разкрито едва чрез ясновидския поглед, за всичко това още са имали съзнание гръцките философи черпейки от различните центрове на посвещение.
За всичко това, което намираме по този начин в Библията, което може да ни даде едно разбиране на същинската вътрешна природа на човека и което ни е разкрито едва чрез ясновидския поглед, за всичко това още са имали съзнание гръцките философи черпейки от различните центрове на посвещение.
Преди всичко за това е имал съзнание Платон, но също и Аристотел. Който познава Платона и Аристотеля, той знае, че у Аристотел още е било живо съзнанието, че човекът е станал едно живо същество чрез един по-висши духовни-душевен член, докато по-нисшите същества са минали през други процеси на развитие. Аристотел си е представял това по следния начин: по-нисшите животински същества, те са станали това, което са, чрез други процеси на развитието; обаче през онова време, когато силите, които действуват в животното, можеха да станат действени, през онова време човешкото духовно-душевно същество, което плуваше още в по-висшите области, не можеше да стане земно-телесно. В противен случай то би останало на по-нисшите степени на който се намират животните. И по-нисшите животински степени трябваше да бъдат свалени от тяхната власт чрез всаждането на човешката същност.
към текста >>
Когато вземам под внимание това, тогава можем да се запитаме: Какво трябва да се
разбира
с тези повече или по-малко образни изрази, които са употребени в Библията?
Така следователно вие виждате, когато разглеждаме тези неща действително вътрешно, че имаме работа с едно пълно съвпадение на Генезиса, на библейска разказ на сътворението, с това, което можем да установим в Духовната наука или в Тайната наука.
Когато вземам под внимание това, тогава можем да се запитаме: Какво трябва да се разбира с тези повече или по-малко образни изрази, които са употребени в Библията?
Какви са обектите на това описание? Но тогава ние трябва да бъдем на ясно, че отново ще намерим това, което се получава от ясновидското изследване. Както днес ясновиждащият поглед наблюдава в свръхсетивната област произхода на нашето земно съществуване, така са го виждали и онези, които първоначално са съставили библейския разказ; те са виждали свръхсетивното. Фактите, които ни се описват в тяхната първична форма, са схванати по ясновидски начин. Следователно, когато хората си построяват това, което наричат древност в смисъла на чисто физическия възглед, те се ръководят от остатъците, които могат да се намерят външно.
към текста >>
А под думите "дни на сътворението" се
разбира
т духовни състояния на развитие, които могат да бъдат обхванати само чрез ясновидското изследване.
Следователно, когато хората си построяват това, което наричат древност в смисъла на чисто физическия възглед, те се ръководят от остатъците, които могат да се намерят външно. И когато след това отиват все далече и по-далече в миналото и проследяват живота и развитието, тогава физическите образи стават все по-мъгливи. Обаче в тази мъгливост царуват и тъкат духовните сили и същества. И по отношение на своята духовна същност самият човек първоначално се намира в лоното на тези първични духовни Същества. И когато продължим нашето разглеждане на Земното развитие до времената, за които говори Генезисът, нашето Земно развитие преминава така да се каже в своите духовни първични състояния.
А под думите "дни на сътворението" се разбират духовни състояния на развитие, които могат да бъдат обхванати само чрез ясновидското изследване.
Разбира се също така, че физическото постепенно се образува от духовното. На ясновидския поглед това развитие се представя така: Когато ясновидският поглед се насочи към фактите, които ни се описани в Генезиса, първо ще се открият духовни процеси. Всичко, което е описано там, се представя като духовни процеси. Едно физическо око не би видяло нищо, абсолютно нищо. За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата.
към текста >>
Разбира
се също така, че физическото постепенно се образува от духовното.
И когато след това отиват все далече и по-далече в миналото и проследяват живота и развитието, тогава физическите образи стават все по-мъгливи. Обаче в тази мъгливост царуват и тъкат духовните сили и същества. И по отношение на своята духовна същност самият човек първоначално се намира в лоното на тези първични духовни Същества. И когато продължим нашето разглеждане на Земното развитие до времената, за които говори Генезисът, нашето Земно развитие преминава така да се каже в своите духовни първични състояния. А под думите "дни на сътворението" се разбират духовни състояния на развитие, които могат да бъдат обхванати само чрез ясновидското изследване.
Разбира се също така, че физическото постепенно се образува от духовното.
На ясновидския поглед това развитие се представя така: Когато ясновидският поглед се насочи към фактите, които ни се описани в Генезиса, първо ще се открият духовни процеси. Всичко, което е описано там, се представя като духовни процеси. Едно физическо око не би видяло нищо, абсолютно нищо. За ясновидското виждане от духовното постепенно кристализира твърдото състояние на материята, както ледът се образува и втвърдява от водата. От вълните на астралното море, от вълните на Девакана възниква това, което сега може да бъде видяно и физически.
към текста >>
Защото именно благодарение на това, че виждаме и познаваме тези трудности ние стигаме все по-далече и по-далече в правилното
разбира
не на Антропософията.
Такъв, опит не можехме да направим с пълна съвестност и по отношение на това бих искал да ви утеша за по-късно. За сега трябва да се задоволим с тези подбуди, които можем да получим от този цикъл. Защото мога да ви уверя в това: че там един истински за една такава работа, която изисква сто пъти повече духовна сила, отколкото беше употребена от първия момент, когато се роди зародишът за нашата розенкройцерска мистерия /драма на Р.Щайнер, бел.на превод./ до последния момент, когато тя бе представена. Онзи, който познава трудностите, ще намери, че изготвянето на един правилен текст на Генезиса е сто пъти по-трудно, отколкото е не леката в себе си работа, която се опитахме да осъществим с Розенкройцерската мистерия. Именно когато напредваме в това, което ни е дадено като велики откровения на света, тогава се натрупват трудностите и добре е да се запознаем с този факт.
Защото именно благодарение на това, че виждаме и познаваме тези трудности ние стигаме все по-далече и по-далече в правилното разбиране на Антропософията.
Антропософията трябва да разтваря едно широко сърце спрямо всичко, което трябва да съдействува за осъществяването на Антропософската работа. Ето защо, макар и да работим по определени методи, ние не трябва да считаме, че някой друг метод на работа не принадлежи към нас. Днес развитието на нашата епоха, духовното развитие на нашата епоха изисква да се върви по пътища, които трябва да доведат до великата цел, която стои пред нас. И въпреки че моята задача е да работя и излизам пред вас само в областта на езотеризма, вие никога не ще констатирате, че аз изключвам другите методи на работа. Това мога да спомена накрая на този цикъл, който с помощта на езотеризма ни доведе до такива висши области на антропософското изследване и именно във връзка с това бих искал да обърна вниманието ви, че е добре, когато за антропософското схващане търсете помощ от всички страни, добре е да познаете и това, което от други методи се присъединява към нашия езотеризъм.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
Антропософското
разбира
не за Мистерията на Голгота.
Трите степени на посвещението в есейските общности. Вътрешните опитности на физическото, етерното и астралното тяло. Малхут: Царството.
Антропософското разбиране за Мистерията на Голгота.
към текста >>
24.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го
разбира
ме.
Там то е някак си по човешки близко до нас и ние оставаме не под него, а така да се каже редом до него. Никъде ние не се усещаме смазани от Евангелието на Матей, въпреки че то също носи нещо от смазващото величие на другите три Евангелия. Ето защо Евангелието на Матей е най-общочовешкото от тези четири документа. То описва Христос Исус най-вече като човек и ако му позволим да ни въздействува именно като Матеев Христос Исус, той остава близо до нас в цялата си същност, във всичките си дела. В известен смисъл Евангелието на Матей е нещо като коментар за други те три Евангелия.
Това, което в другите Евангелия е понякога твърде величествено, за да го обгърнем с поглед, в Евангелието на Матей то е сякаш в умален мащаб и ние започваме да го разбираме.
И едва когато постигнем това, другите три Евангелия застават пред нас в една ясна светлина. Тези неща се потвърждават и от подробностите.
към текста >>
Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до
разбира
нето за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха.
В Средна Азия, у тази смесица от народи, скоро след Атлантската катастрофа, а отчасти и по време на самата нея, извънредно напредна усетът за външния свят, за външната действителност. Обаче у хората, които бяха инкарнирани в тези области, остана един жив спомен един вид познание, опиращо се на спомените за всичко онова, което те изживяваха в атлантския свят. Тези спомени бяха особено силни у онези народни маси, които се придвижваха на юг към Индия.
Въпреки че древните индийци напреднаха изключително много в област та на външните сетивни възприятия и стигнаха до разбирането за истинското величие на външния свят, те съхраниха до голяма степен спомените за старите духовни възприятия, характерни за Атлантската епоха.
Този народ разви силен стремеж към духовния свят, понеже спомените за него бяха все още много ясни и за хората беше извънредно лесно да отправят поглед към духовните сфери. Обаче наред с това съществуваше усещането, че всичко, до което се докосват външните сетива, е само илюзия, Майя. Ето защо у този народ възникна една характерна душевна нагласа: Ние няма защо да се обръщаме към външния сетивен свят, а ще правим всичко, за да могат нашите души днес чрез изкуствени средства, например Йога отново да се издигнат до непосредствените изживявания в духовния свят.
към текста >>
да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и
разбира
ме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено.
Обаче у северните народи, които по-късно историята нарече арийски, макар и в тесен смисъл на тази дума, нещата не стояха така; тук имаме предвид перси, медийци, бактрийци и т.н. У тях също беше силно развит усетът за външния свят, за външния интелект; но имаше и нещо друго: вътрешният порив, импулсът към постигане чрез едно вътрешно израстване, чрез един друг вид Йога на онова, което атлантският човек притежаваше по съвсем естествен начин. Северните народи не разполагаха с онзи жив спомен, който да ги тласка към преодоляване на илюзията за външния свят в областта на познанието. Тези северни народи нямаха душевното устройство на индийците. Тяхното душевно устройство караше персите, иранците, медниците и т.н.
да усещат ако бихме искали да се изразим с днешни думи примерно следното: Ако някога, като човешки същества, се намирахме в духовния свят с нашите духовни и душевни изживявания, а сега сме пренесени във физическия свят и изобщо сме изправени пред един свят, който виждаме с нашите очи и разбираме с нашия разум, свързан с физическия мозък, причината за всичко това лежи не само в човека; и това, което трябва да бъде преодоляно, не може да бъде преодоляно само там, във вътрешния свят на човека така ние не бихме постигнали нищо особено.
Иранецът би продължил: Когато човекът е слязъл в материалния свят, промените са обхванали не само него, но и цялата природа, цялата Земя. Ето защо съвсем няма да е достатъчно, ако ние хората, оставим околния свят такъв, какъвто е и заявим: Всичко е само илюзия, Майя, и ние отново трябва да се издигнем в духовния свят. Защото в този случай ние ще променим себе си, но не и това, което трябва да бъде променено в целия заобикалящ ни свят.
към текста >>
Пълното
разбира
не, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа.
Пълното разбиране, макар и само във външен смисъл, на събитията, които се разиграваха източно и южно от Каспийско море, е възможно само тогава, когато го сравним с това, което ставаше на север, следователно в области, граничещи с днешен Сибир, с днешна Русия, и простиращи се чак до Европа.
Тамошните хора бяха запазили до голяма степен старото ясновидство, и в известен смисъл постигаха равновесие между него и разумното мислене. Голяма част от тях можеха да виждат в духовния свят. Обаче тяхното ясновидство слезе на една по-низша степен, проявявайки се както бихме се изразили днес предимно под формата на низше астрално ясновидство, което на свой ред оказа определени последици за цялата общочовешка еволюция. Надареният с този вид ясновидство се превръща в строго определен човек със своите характерови особености. Такъв човек има главно стремежа да изисква от околната природа всичко, от което се нуждае, за да поддържа своя живот, и да прави колкото е възможно по-малко, за да го извоюва с лични усилия.
към текста >>
Разбира
се, официалната история не стига до истинските причини; впрочем ние току-що ги назовахме.
Така изглеждаше тази може би най-съществена противоположност, проявена и външно в историята на след атлантското човечество, която е само външна последица от различните форми на душевна еволюция. Тази противоположност е известна и на официалната историческа наука като противоположността между Иран и Туран.
Разбира се, официалната история не стига до истинските причини; впрочем ние току-що ги назовахме.
към текста >>
25.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Това, което е от решаващо значение за вътрешното
разбира
не на Евангелието от Матей е, че индивидуалността, която разглежда то, произхожда що се отнася до нейното тяло от Авраам, и носи в себе си, така да се каже, екстракта от целия Авраамов народ, от евреите, един екстракт, който чрез наследствеността е пренесен през 3 пъти по 14 поколения, и че за духовния изследовател тази индивидуалност е същата, която ние наричаме Зороастер или Заратустра.
Това, което е от решаващо значение за вътрешното разбиране на Евангелието от Матей е, че индивидуалността, която разглежда то, произхожда що се отнася до нейното тяло от Авраам, и носи в себе си, така да се каже, екстракта от целия Авраамов народ, от евреите, един екстракт, който чрез наследствеността е пренесен през 3 пъти по 14 поколения, и че за духовния изследовател тази индивидуалност е същата, която ние наричаме Зороастер или Заратустра.
към текста >>
Земна мъдрост, от която да
разбира
ме как след отделянето на Слънцето, Земя та се е развила заедно с човека това всъщност изобщо не се съдържа в Хермесовата мъдрост.
Ние сме длъжни да различаваме не само съществата, но и мъдростите. И така, ние трябва да знаем, че Мойсеевата мъдрост беше съвършено различна от Хермесовата. Наистина и двете произлизат от Заратустра; но както единицата може да се раздели и да се прояви по различни начини, така също и Заратустра предаде на двамата си ученици различни откровения. Когато отворим сърцата си за Хермесовата мъдрост, ние откриваме всичко, което прави света преизпълнен със светлина, посочвайки ни каква точно е първо причината на света и как светлината действува в него. Обаче в мъдростта на Хермес ние далеч не намираме онези понятия, които да ни показват как във всички етапи от развитието нещо „ново" се намесва в това, което е вече „старо", предизвиквайки по този начин непрекъснати сблъсъци между миналото и настоящото, между мрака и светлината.
Земна мъдрост, от която да разбираме как след отделянето на Слънцето, Земя та се е развила заедно с човека това всъщност изобщо не се съдържа в Хермесовата мъдрост.
Особената мисия на Мойсеевата мъдрост трябваше да бъде следната: Да направи понятно за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Типично Земна мъдрост беше тази, която Мойсей трябваше да утвърди; Слънчева мъдрост беше тази, която трябваше да утвърди Хермес. Следователно, когато Мойсей си при помня всичко, което е приел от Заратустра, в него проблясва еволюцията на Земята и планетарната еволюция на човека. Той тръгва, така да се каже, от земния елемент, от земната същност. Обаче, тази Земна същност се отдели от Слънцето и съдържа в себе си макар и в замъглен вид нещо от Слънцето; ето как Земната същност среща Слънчевата същност.
към текста >>
Разбира
се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика.
Най-голямата тривиалност, която изобщо е била изказвана в хода на 19. век и в хода на новата култура, която обаче е повтаряна безброй пъти в епохата на попивателната хартия, е, че всяка истина би трябвало да се формулира по най-прост и достъпен начин, и че тъкмо езикът, с неговите изразни форми, би бил подходящата мярка за това, дали някой притежава истината или не. Обаче подобно изказване означава, че този, който стои зад него, всъщност не притежава никаква истина, а само произволни твърдения, които е получил с помощта на езика в хода на годините.
Разбира се, за такива хора езикът е напълно достатъчен и те нямат ни какво предчувствие за борбата, която понякога трябва да се води с езика.
Ние се натъкваме на тази борба най-вече там, където трябва да бъде казано нещо велико и мощно, и душата често пъти бива разтърсвана от нейните измерения. Също в Мюнхен аз посочих как в розенкройцерската мистерийна драма „Портата на посвещението"*12, краят на първата сцена в „стаята за медитация", представлява една остра и сурова борба с езика. Думите, които йерофантът трябваше да каже на учениците, са нещо, което само отчасти може да бъде постигнато с безпомощния инструмент на езика.
към текста >>
26.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В междинните състояния между будност и сън, той живееше така да се каже като разлят в духовния свят; а сетивния свят той възприемаше като в мъгла; във всеки случай той беше напълно откъснат от
разбира
нето, от вътрешните образи на външния живот.
С изгубването на старото ясновидство се затвори и достъпът до тези свръхсетивни възприятия. Обаче на тяхно място покълна нещо друго: Вътрешната сила на знанието, вътрешната сила на познанието. Едва сега човекът узря за вътрешен размисъл. Всичко, което днес в нашия буден живот наричаме „вътрешен размисъл" а това е практически нашият вътрешен живот, се разви едва след угасването на старото ясновидство. Вътрешният живот, какъвто човек води днес, протичащ в усещания, чувства, мисли и представи, и представляващ всъщност творческата страна на нашата култура, е бил нещо непознато за човека през първите периоди на Атлантската епоха.
В междинните състояния между будност и сън, той живееше така да се каже като разлят в духовния свят; а сетивния свят той възприемаше като в мъгла; във всеки случай той беше напълно откъснат от разбирането, от вътрешните образи на външния живот.
Следователно, наред с угасването на старото ясновидство, на преден план излезе сетивното възприемане на физическия свят.
към текста >>
Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа
разбира
ше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
Следователно, през първите периоди от атлантското развитие, съществуваше едно непосредствено възприемане на Слънчевите въздействия, но после хората се затвориха за тях. И когато тези въздействия престанаха да проникват в човека а в замяна на това вътрешният му живот все повече и повече процъфтяваше -, тогава единствено Мистериите бяха тези, които даваха на своите ученици възможността да развият нови духовни сили, така че с оглед на нормалните Земни съотношения човекът непосредствено да възприеме Слънчевите въз действия, примерно с помощта на Йога. Ето защо през втората половина на Атлантската епоха, там, в Атлантида, възникнаха онези мистерийни центрове, с право наричани „оракули", всред които от общата човешка маса която беше лишена от възможността да възприема по нормален начин непосредствените въздействия на звуковия и жизнения етер бяха обучени такива ученици и последователи, които чрез едно първоначално подтискане на сетивните възприятия, можеха да долавят откровенията на звуковия и жизнения етер. Тази способност беше съхранена тъкмо в споменатите центрове на тайната наука, и то до такава степен, че дори официалната наука, без самата тя да е наясно, запази нещо от традициите на Питагоровата школа, според която човек може да чуе хармонията на сферите. Само че официалната наука превърна такива понятия като „хармония на сферите" в нещо напълно абстрактно.
Но в действителност под „хармония на сферите" Питагоровата школа разбираше истинската възприемчивост на човека за звуковия етер, за хармонията на сферите, за обективния, божествен жизнен етер.
към текста >>
Ето защо за нас е напълно
разбира
емо, когато „Аура Маздао" се означава и като „великата мъдрост", за разлика от това, което днешният човек развива у себе си като „малка мъдрост".
И така, онази духовна същност, скрита зад физическото Слънце, Заратустра нарече Ормузд, Аура Маздао, или великата Слънчева аура.
Ето защо за нас е напълно разбираемо, когато „Аура Маздао" се означава и като „великата мъдрост", за разлика от това, което днешният човек развива у себе си като „малка мъдрост".
Великата мъдрост е тази, която той възприема, когато се обръща към духовната същност на Слънцето, към великата Слънчева аура.
към текста >>
Разбира
се, естетите ще сметнат всичко това за нещо измислено; за тях е истинско удоволствие да говорят за поетичната свобода, с която Гьоте кара Слънцето да „пее".
Разбира се, естетите ще сметнат всичко това за нещо измислено; за тях е истинско удоволствие да говорят за поетичната свобода, с която Гьоте кара Слънцето да „пее".
Те изобщо не подозират, че когато един поет от величината на Гьоте казва „И Слънцето пее своята древна песен", той пресъздава самата действителност, само че според светоусещането на древните. Защото Слънцето и днес пее за онзи, който е посветен.
към текста >>
А чудната мъдрост, с която Мойсей облъхваше своя народ, ние бихме могли да обозначим с онова име, което поначало я съдържа в себе си Яхве или Йехова; защото ако правилно
разбира
ме името Яхве или Йехова, то действително представлява един вид резюме на цялата Мойсеева мъдрост.
А чудната мъдрост, с която Мойсей облъхваше своя народ, ние бихме могли да обозначим с онова име, което поначало я съдържа в себе си Яхве или Йехова; защото ако правилно разбираме името Яхве или Йехова, то действително представлява един вид резюме на цялата Мойсеева мъдрост.
Сега вече, за нас става напълно ясно, защо старите предания гледаха на Яхве или Йехова като на едно Лунно божество. Този факт Вие ще откриете навсякъде, обаче до неговото обяснение бихте могли да стигнете само ако се потопите в дълбоките връзки между нещата. Както Земята отдели от себе си това, което се съдържаше в нея като "Луна", и го запрати към Слънцето, така и Земната мъдрост на Мойсей трябваше да се обърне към Хермес, който притежаваше непосредствената Заратустрова мъдрост, благодарение на пожертвуваното астрално тяло на Заратустра, и чак тогава да продължи своето самостоятелно развитие. Ние вече посочихме, как след тази среща с Хермес, Мойсеевата мъдрост напредна до епохата на Давид и как в негово лице просветна един нов Хермес, един нов Меркурий; ето какво представлява този царствен войн и божествен певец на еврейския народ. И ние видяхме как Мойсеевата мъдрост идва все по-близо до Слънчевия елемент, когато по време на Вавилонското пленничество тя отново се докосва до сияйната Слънчева мъдрост, понеже тогава под името Заратас или Назаратос самият Заратустра беше учител на еврейските посветени.
към текста >>
Опирайки се на едно съновидение, онези, които са
разбира
ли знаменията на времето, известили Нимрод, че синът на неговия пълководец ще свали от престола много царе и владетели.
Тази легенда описва бащата на Авраам като пълководец на онази легендарна, и все пак действителна личност, която е описана в Библията под името Нимрод.
Опирайки се на едно съновидение, онези, които са разбирали знаменията на времето, известили Нимрод, че синът на неговия пълководец ще свали от престола много царе и владетели.
Нимрод се уплашил и заповядал той да бъде убит. Така гласи легендата; а нейното съдържание напълно се потвърждава от окултното изследване.
към текста >>
27.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде
разбира
н от него, от Авраам.
И така, в известен смисъл, възгледите на Заратустра бяха напълно противоположни спрямо тези на древните Риши. Културата, която възникна след индийската, стана забележителна с това, че тя се стремеше да отпечата във външния свят всичко онова, което човекът съумяваше да постигне чрез своите духовни усилия. И ние видяхме също, как Заратустра успя да предаде на Хермес и Мойсей най-доброто, с което разполагаше. За да може Мойсеевата мъдрост да даде своите плодове, нейните семена трябваше да бъдат посети в онзи на род, чийто родоначалник беше Авраам.
Защото Авраам беше първият, у когото бяха вложени физическите заложби за извоюване на Яхве-съзнанието; обаче той трябваше да се увери, че Богът, който чрез физическите познавателни сили се изявяваше вътре в него, говори със същия глас, с който говори и вечният, всепроникващ Бог на Мистериите, само че по един стеснен начин, именно за да бъде разбиран от него, от Авраам.
към текста >>
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на
разбира
ем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия.
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия.
Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16. Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин. Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон.
към текста >>
Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един
разбира
ем за него начин.
Една толкова издигната индивидуалност, каквато беше атлантският Слънчев посветен, не можеше да се обръща на разбираем език към всички онези, които в съответната епоха имаха да изпълняват своята неповторима мисия. Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16.
Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин.
Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон. И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не разбират, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам. Какво всъщност връчи Мелхиседек на Авраам? Не друго, а тайната на Слънцето, тайната на Слънчевото съществувание, която естествено Авраам успя да разбере само по своя ограничен начин: същата, която стои зад пророческите откровения на Заратустра.
към текста >>
И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не
разбира
т, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам.
Подобна висша индивидуалност като тази на Слънчевия посветен, носеща в себе си вечното съществувание, и за която с право се твърдеше именно за да бъде загатнат нейния вечен характер -, че няма нито име и възраст, нито баща и майка, понеже един такъв предводител на човечеството може да се покаже само като си послужи с някаква форма, която да подсказва известно родство спрямо онези, на които трябва да се изяви. И така, за да отправи съответното послание към Авраам, Учителят на Ришите, Учителят на Заратустра, прие такава форма, в която онова етерно тяло, което беше запазено за родоначалника Авраам, същото етерно тяло, с което разполагаше и неговият прародител Сим, синът на Ной*16. Етерното тяло на Сим беше запазено, също както и етерното тяло на Мойсей, и тъкмо с него си послужи великият посветен в Слънчевите Мистерии, за да се открие на Авраам по един разбираем за него начин. Тази среща между Авраам и великият посветен от Слънчевите Мистерии е описана в Стария Завет като срещата между Авраам и царя-свещеник на Всевишния Бог, Мелхиседек или Малек-Задик, както обикновено го наричат*17. Тук ние сме изправени пред една среща от огромно, универсално значение; срещата между Авраам и великия Слънчев посветен, която нека това да не прозвучи смайващо се разигра в етерното тяло на Сим или Сем, родоначалник на семитския клон.
И сега Библията ни показва нещо изключително, което за съжаление хората не разбират, а именно откъде се появи това, което Мелхиседек можа да даде на Авраам.
Какво всъщност връчи Мелхиседек на Авраам? Не друго, а тайната на Слънцето, тайната на Слънчевото съществувание, която естествено Авраам успя да разбере само по своя ограничен начин: същата, която стои зад пророческите откровения на Заратустра.
към текста >>
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и
разбира
езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
Следователно, по околен път чрез Мелхиседек, трябваше да се осъществи едно въздействие от страна на това, което по-късно щеше да слезе на Земята. И това въздействие трябваше да бъде отправено към великия подготвител на идващите събития, към Авраам. В резултат на срещата си с Мелхиседек, Авраам долови: всичко онова, което той назовава с името Яхве или Йехова като нещо най-висше, всичко онова, което той може да обхване с мисълта си, идва от същия източник, от който води началото си съзнанието на посветения: От всесилния и всепроникващ Бог. Ето с какво съзнание трябваше да живее отсега нататък Авраам.
Обаче в не го се пробуди и един друг вид съзнание, а именно, че сега фактически с кръвта на поколенията течаща в неговия народ, трябва да бъде дадено нещо, което всъщност ако ясновиждащият поглед се отправи навън към тайните на света и разбира езика на Космоса може да се сравни единствено със съдържанието на Мистериите.
към текста >>
28.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за
разбира
нето на Христовото Събитие.
Техните общности що се отнася до по-дълбокия смисъл на учението им изчезнаха сравнително рано след Христовото идване на Земята. В това вече сами можете да се убедите от данните на външната история.
Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие.
Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите. А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос. По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности. Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия.
към текста >>
А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят
разбира
ема Мистерията на Христос.
Техните общности що се отнася до по-дълбокия смисъл на учението им изчезнаха сравнително рано след Христовото идване на Земята. В това вече сами можете да се убедите от данните на външната история. Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие. Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите.
А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос.
По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности. Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия. И ние се стремим да опишем тези тайни според начина, по който духовният изследовател е длъжен да мисли върху терапевтите и есеите.
към текста >>
Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно
разбира
не както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия.
Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие. Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите. А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос. По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности.
Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия.
И ние се стремим да опишем тези тайни според начина, по който духовният изследовател е длъжен да мисли върху терапевтите и есеите.
към текста >>
Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето учение
разбира
нето на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение.
Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето учение разбирането на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение.
Те минаваха през посвещение, което чрез ясновиждането можеше да породи едно истинско разбиране за значението на юдаизма относно Христовото Събитие. Ето до какво се свеждаше Мистерията на есеите и терапевтите. Техните последователи бяха посвещавани, за да вникнат още по-дълбоко в забележителната връзка между юдаизма и Христовото Събитие. Следователно, за да оцени нещата, последователят на есеите първоначално трябваше да вникне в цялото значение на това, което еврейският народ получи чрез Авраам. Есеецът беше длъжен сам и нагледно да се убеди, че Авраам действително трябва да бъде смятан за родоначалник на еврейския народ, че в него беше вложена онази заложба, за която стана дума през последните лекции, и която после трябваше да бъде един вид филтрирана през кръвта на много поколения.
към текста >>
Те минаваха през посвещение, което чрез ясновиждането можеше да породи едно истинско
разбира
не за значението на юдаизма относно Христовото Събитие.
Същественият момент при тези общности, възникнали през първото предхристиянско столетие, за да подготвят чрез своето учение разбирането на Христовото Събитие, беше начинът, по който ставаше тяхното посвещение.
Те минаваха през посвещение, което чрез ясновиждането можеше да породи едно истинско разбиране за значението на юдаизма относно Христовото Събитие.
Ето до какво се свеждаше Мистерията на есеите и терапевтите. Техните последователи бяха посвещавани, за да вникнат още по-дълбоко в забележителната връзка между юдаизма и Христовото Събитие. Следователно, за да оцени нещата, последователят на есеите първоначално трябваше да вникне в цялото значение на това, което еврейският народ получи чрез Авраам. Есеецът беше длъжен сам и нагледно да се убеди, че Авраам действително трябва да бъде смятан за родоначалник на еврейския народ, че в него беше вложена онази заложба, за която стана дума през последните лекции, и която после трябваше да бъде един вид филтрирана през кръвта на много поколения.
към текста >>
Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той
разбира
ше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност.
Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа.
Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност.
към текста >>
Сега вече
разбира
ме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей!
Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва. Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло. Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие.
Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей!
, 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие. Той посочи на есеите обстоятелството, че те могат да изминат пътя през четиридесет и двете степени само до определено равнище, където биха могли да се опират на историческите факти; по-нататък те биха могли да продължат само по Божията милост; но че ще настъпи време, когато всичко това ще представлява нещо напълно естествено, понеже ще се роди един човек, който благодарение на своята собствена кръв ще разполага с възможността да се издига толкова високо, че към него ще се устреми онази божествена сила, от която той се нуждае, за да прояви външно, т.е. в кръвта на еврейския на род, целия народностен Дух, Духа на Яхве.
към текста >>
29.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И когато в древността ставаше дума за употреба на едно или друго име по начало даването на имена в древността би изисквало днес едно специално изследване -, тогава под едно такова име трябва да се
разбира
нещо коренно различно от това, което то означава за днешните хора.
И когато в древността ставаше дума за употреба на едно или друго име по начало даването на имена в древността би изисквало днес едно специално изследване -, тогава под едно такова име трябва да се разбира нещо коренно различно от това, което то означава за днешните хора.
Всичко, което твърди официалната филология, е пълно дилетантство. В древността употребата на имената беше нещо съвсем различно. Тогавашните хора изобщо не биха могли да стигнат до представата, че нещата и съществата могат да бъдат назовавани по един толкова повърхностен начин, както това става днес. В древността името беше нещо могъщо и субстанциално; то беше дълбоко свързано с вътрешната същност на нещата и съществата, и изразяваше тяхната природа с помощта на звуци. Името беше един непосредствен отзвук на тази вътрешна същност, на тази вътрешна природа.
към текста >>
И сега Вие
разбира
те: Всъщност онези 77 имена, които Евангелието на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато божествено-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло.
И сега Вие разбирате: Всъщност онези 77 имена, които Евангелието на Лука изброява, обхващат много по-продължителни периоди от време, включително и онзи момент, когато божествено-духовната същност на човека се инкарнира за пръв път в едно физическо-сетивно човешко тяло.
Другото, което сега трябва да изтъкнем, се свежда до следното: Онзи, който след 77 степени постигаше в Мистериите душевно пречиства не от всичко, с което човечеството е било натоварено в хода на Земната еволюция, се издигаше до онова състояние, което днес е възможно само тогава, когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и в Аза. Сега вече той може да се разлее над всичко онова, от което е възникнала самата Земя, над целия Космос, над цялата космическа система. Ето какво трябваше да се случи. И тогава той се приближава до онази сила, която навлезе в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
към текста >>
Ето защо задачата на есеите се свеждаше до това, да поддържат поне у отделни хора
разбира
нето за идващия Христос.
Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: След изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия дом. Тези неща бяха известни предварително. Естествено, всичко това ставаше в условията на тогавашните Мистерии. Обаче не само в школите на есеите, но и всред отделни техни последователи имаше случаи, когато дадена личност успяваше наистина да се издигне през тези 42 степени и по пътя на ясновиждането да съзерцава как би изглеждало онова Същество, което е слязло по съответните 42 степени. Да, с помощта на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света.
Ето защо задачата на есеите се свеждаше до това, да поддържат поне у отделни хора разбирането за идващия Христос.
към текста >>
И тогава настъпва онова чудно и величествено събитие, без
разбира
нето на което ние изобщо не сме в състояние да проникнем в Мистерията на Христос Исус.
Припомнете си, как аз многократно съм описвал пред Вас, че в индивидуалното си развитие от раждането до седмата година човекът развива предимно физическото тяло, през следващите седем години, т.е. от смяната на зъбите до половата зрелост той развива предимно етерното тяло, и едва после идва ред за свободното разгръщане на астралното тяло. И така, изграждането на физическото и етерното тяло за новата инкарнация на Заратустра трябваше да привърши в онази етерно-физическа организация, която беше подготвена в рамките на наследствената линия, започваща с Авраам. Обаче след като Заратустра стигна до крайната точка на развитие, имам предвид развитието на етерното тяло, оказа се че това, което е подготвено за него, е вече недостатъчно, и той трябваше да пристъпи към развитието на астралното тяло.
И тогава настъпва онова чудно и величествено събитие, без разбирането на което ние изобщо не сме в състояние да проникнем в Мистерията на Христос Исус.
До дванадесетата си година Заратустровата индивидуалност живя във физическото и етерното тяло на Исус от Евангелието на Матей; защото при тази индивидуалност, а отчасти и поради климатичните особености, периодът, за който в нашите географски области са нужни четиринадесет, петнадесет години, в случая настъпва по-рано. До дванадесетата година беше постигнато всичко, което е възможно в съответно подготвеното физическо и етерно тяло на соломоновата наследствена линия. И тогава фактически Заратустровата индивидуалност напусна това физическо и етерно тяло, за което първоначално се говори в Евангелието на Матей и премина в Исус от Евангелието на Лука. Защото от лекциите върху Евангелието на Лука вече знаем, че разказът за „дванадесетгодишния Исус в храма" означава следното. Когато детето Исус от Евангелието на Лука внезапно застава пред своите родители в такъв облик, че те просто не могат да го познаят и сякаш виждат някой друг, всъщност в неговия вътрешен свят навлиза Заратустровата индивидуалност,която до този момент следваше своето развитие във физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус.
към текста >>
Веднага след раждането си той изговаря думи, които са
разбира
еми за околните.
Исус от Натановата линия израства като дете с необичайно дълбока душевност. Той не е силен в овладяването на външната мъдрост и външното познание; но за сметка на това излъчва необичайно дълбока сърдечност и безгранична готовност да обича, понеже в неговото етерно тяло пулсираше онази сила, която води началото си от епохата, когато човекът все още не беше навлязъл в поредицата от инкарнации и водеше едно чисто духовно съществувание. Това духовно-божествено съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите. Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало.
Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните.
И така, той беше постигнал внушителен напредък спрямо вътрешния си душевен живот, но остана плах и неуверен спрямо всичко, което човечеството постига на Земята в хода на поколенията. Ето защо родителите му останаха слисани, когато в подрастващото тяло на това дете те внезапно съзряха едно другомом че, овладяло до съвършенство външната мъдрост на света и изобщо всичко, което може да бъде постигнато с външни средства. Внезапното и бурно преобразяване стана възможно, понеже в същия момент индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото дете Исус в другия Исус този от Натановата линия. И когато родителите му го откриват в храма, в този момент от детето прозвучава гласът на Заратустра, на Заратас.
към текста >>
30.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало,
разбира
се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на божествено-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие.
Както знаете, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В известен смисъл Азът е най-висшата съставни, част на човешка; но такъв, какъвто е днес, Азът представлява, така да се каже, бебето измежду всичките четири съставни части. Макар и да съдържа в себе си най-висшите заложби на човешкото същество, според днешната си еволюционна степен, Азът стои на най-долното стъпало.
За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало, разбира се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на божествено-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие.
Дори астралното тяло също е по-съвършено от човешкия Аз. Следователно, ако първоначално насочим поглед към човешкия Аз, той изглежда като най-близък до нас и ние не случайно се идентифицираме с него. Ако обаче човек не затваря сам очите си, достатъчно е да отправи поглед към вътрешното устройство на своя организъм, и там той ще открие своя Аз! Помислете само: Колко далеч е човекът от тайните на физическото тяло!
към текста >>
Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което човек може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати и то само частично единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания,
разбира
се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации.
След като можеше действително да слезе по тези стъпала на своята вътрешна природа, човекът започваше да възприема онова, което древноеврейското окултно учение окачествяваше по следния начин: то притежава такива свойства, които можем да си представим само ако размислим за най-висшето, за това, което можем да постигнем в душите си като мъдрост. Човекът отправя поглед към мъдростта като към един идеал; изпълвайки се с мъдрост, той усеща извисена цялата си душа.
Онези, които слизаха във физическото тяло, знаеха: сега те се докосват до определени Същества, чиято природа е идентична с това, което човек може да усвои в твърде ограничен вид, ако е устремен към мъдростта, към онази мъдрост, която е непостижима в рамките на официалната наука; защото тези опитности могат да бъдат постигнати и то само частично единствено ако човекът се справи с тежките душевни изпитания, разбира се не в хода на една инкарнация, а в хода на много поредни инкарнации.
Притежател на мъдростта може да бъде само онзи, който опознае всичките и страни. Човекът заставаше пред Съществата, преизпълнени с мъдрост, пред Съществата, чиито основни качества се свеждаха до могъщите изблици на чиста и висша мъдрост. Древноеврейското окултно учение обозначаваше тези Същества на мъдростта, респективно техните качества, с името Хохмах, което днес бихме превели по един не твърде сполучлив начин като „мъдрост".
към текста >>
И сега ние
разбира
ме естеството на онази задача, която Христос си постави, след като мина през изкушението.
И сега ние разбираме естеството на онази задача, която Христос си постави, след като мина през изкушението.
Той преодоля изкушението чрез своите собствени, вътрешни сили, чрез това, което днешният човек нарича свой Аз. Спускайки се в астралното, етерното и физическото тяло, той преодоля всички атаки и изкушения, които застрашават човека в този момент. Това е представено съвсем ясно. Представени са всички разновидности на егоизма, и то по такъв начин, че вниманието ни е заострено до краен предел.
към текста >>
Ето защо нашата нова Антропософия трябва да е тук: за да се научим отново да
разбира
ме съдържанието на духовните източници.
Ето защо нашата нова Антропософия трябва да е тук: за да се научим отново да разбираме съдържанието на духовните източници.
И едва когато сме въоръжени с разбирането за Аза, за естеството на Аза в Царството, ние ще вникнем в онази глава от Евангелието на Матей, която започва с думите: „Блажени са онези, които просят Дух; защото те ще намерят Царството небесно чрез самите себе си, чрез техния собствен Аз" (Матей 5, 3). Някой от древните посветени би казал: Напразно бихте търсили Царството небесно във вашия собствен Аз! Обаче Христос каза: Дойде времето, когато търсейки Царствата небесни, хората ще откриват Духа в техния собствен Аз.
към текста >>
И едва когато сме въоръжени с
разбира
нето за Аза, за естеството на Аза в Царството, ние ще вникнем в онази глава от Евангелието на Матей, която започва с думите: „Блажени са онези, които просят Дух; защото те ще намерят Царството небесно чрез самите себе си, чрез техния собствен Аз" (Матей 5, 3).
Ето защо нашата нова Антропософия трябва да е тук: за да се научим отново да разбираме съдържанието на духовните източници.
И едва когато сме въоръжени с разбирането за Аза, за естеството на Аза в Царството, ние ще вникнем в онази глава от Евангелието на Матей, която започва с думите: „Блажени са онези, които просят Дух; защото те ще намерят Царството небесно чрез самите себе си, чрез техния собствен Аз" (Матей 5, 3).
Някой от древните посветени би казал: Напразно бихте търсили Царството небесно във вашия собствен Аз! Обаче Христос каза: Дойде времето, когато търсейки Царствата небесни, хората ще откриват Духа в техния собствен Аз.
към текста >>
31.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
В този случай Христос би трябвало да съхрани предишното
разбира
не за божествения произход на битието, защото този произход или както още се изразяваме, „Отец" беше постижим чрез издигането на „понижения Аз" в духовните сфери, като промени само определени нюанси.
С други думи, всичко дори и що се отнася до основното учение трябваше да бъде повторено. Обаче ние не бива да се учудваме, че относно старите учения сега възниква съществена разлика: Това, което по-рано не можеше да бъде постигнато чрез Аза, сега вече може да бъде постигнато в Аза. Да предположим, че Христос се обръща към онези, на които повери тази велика истина, според която древните са приемали ученията в Мистериите, за да си кажат, вдигнали поглед към небесните Царства: Ето, от горе, но без да прониква в нашия Аз се спуска всичко онова, което ни носи блаженство.
В този случай Христос би трябвало да съхрани предишното разбиране за божествения произход на битието, защото този произход или както още се изразяваме, „Отец" беше постижим чрез издигането на „понижения Аз" в духовните сфери, като промени само определени нюанси.
И той би трябвало, примерно, да говори по следния начин: Ако по-рано се твърдеше, че вие би трябвало да гледате нагоре към Царствата, където се намира божественият Отец, и да изчакате просветлението, което той сваля за вас от Царствата небесни, днес е редно да добавим: Не само че той ви озарява от духовния свят, но и всичко, което се разиграва горе, трябва да проникне дълбоко навътре в Азовата природа на човека и да намери там своето подобаващо място.
към текста >>
Не е съществен и смисълът на християнството, понеже той чисто и просто не го
разбира
.
И какви биха били последиците от този факт? Най-напред нека да отбележим, че ясновидецът, който има усет за тези фини разлики, изобщо няма да се учуди, че основните строфи на „Отче наш" са съществували много време преди Мистерията на Голгота. Повърхностният наблюдател никога не би могъл да долови тези фини разлики; за него те не са съществени.
Не е съществен и смисълът на християнството, понеже той чисто и просто не го разбира.
И когато открие тези строфи тук или там в древните текстове, той заявява: Ето, евангелистите дават „Отче наш", обаче тази молитва е съществувала много преди тях! Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията. Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското разбиране на нещата и тяхната повърхностна оценка. В случая важно е следното: Този, които долавя новите нюанси, веднага ги свързва с древните текстове. А повърхностният наблюдател, който не забелязва тези нюанси, само констатира, че молитвата „Отче наш" е съществувала и преди Евангелията.
към текста >>
Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското
разбира
не на нещата и тяхната повърхностна оценка.
Най-напред нека да отбележим, че ясновидецът, който има усет за тези фини разлики, изобщо няма да се учуди, че основните строфи на „Отче наш" са съществували много време преди Мистерията на Голгота. Повърхностният наблюдател никога не би могъл да долови тези фини разлики; за него те не са съществени. Не е съществен и смисълът на християнството, понеже той чисто и просто не го разбира. И когато открие тези строфи тук или там в древните текстове, той заявява: Ето, евангелистите дават „Отче наш", обаче тази молитва е съществувала много преди тях! Понеже не забелязва нюансите, той е убеден: Молитвата „Отче наш" е съществувала много преди Евангелията.
Обаче несъмнено Вие схващате огромната разлика между истинското разбиране на нещата и тяхната повърхностна оценка.
В случая важно е следното: Този, които долавя новите нюанси, веднага ги свързва с древните текстове. А повърхностният наблюдател, който не забелязва тези нюанси, само констатира, че молитвата „Отче наш" е съществувала и преди Евангелията.
към текста >>
То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за
Разбира
щата Душа.
Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост. И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме.
То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа.
Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата. Докато в по-низшите съставни части например в Сетивната Душа властвуват божествено-духовни сили, в областта на Разсъдъчната Душа, той става вече едно самостоятелно същество. Там просветва Азът. Следователно, за Разсъдъчната Душа доколкото тя постига Христовата сила следва да се говори по различен начин, отколкото за по-низшите съставни части.
към текста >>
Ето защо от шестото изречение
разбира
ме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога.
Многократно е ставало Дума, че Азът има своя израз в кръвта на физическото тяло, чийто център е сърцето.
Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога.
Какво гласи това изречение? „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Разбира се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
към текста >>
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога."
Разбира
се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
Многократно е ставало Дума, че Азът има своя израз в кръвта на физическото тяло, чийто център е сърцето. Ето защо от шестото изречение разбираме по един напълно обективен начин, че благодарение на качествата, които изгражда в кръвта и в сърцето, Азът ще се съедини с Бога. Какво гласи това изречение?
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Разбира се, този превод не е особено сполучлив, но за нашите цели е напълно достатъчен.
към текста >>
Специално подчертано е, че до тази степен ще стигнат само избрани: единствено онези, които добре
разбира
т какво ще донесат бъдещите епохи на цялото човечество.
Специално подчертано е, че до тази степен ще стигнат само избрани: единствено онези, които добре разбират какво ще донесат бъдещите епохи на цялото човечество.
За една малка част от избраните е вече достояние всичко онова, което бъдещите поколения ще означават като „пълното приемане на Христос в сърцевината на нашите души". Обаче, тъй като засега те са един вид изключение и другите не ги разбират, наред с всичко друго, те ще бъдат и преследвани. Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради правдата, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства".
към текста >>
Обаче, тъй като засега те са един вид изключение и другите не ги
разбира
т, наред с всичко друго, те ще бъдат и преследвани.
Специално подчертано е, че до тази степен ще стигнат само избрани: единствено онези, които добре разбират какво ще донесат бъдещите епохи на цялото човечество. За една малка част от избраните е вече достояние всичко онова, което бъдещите поколения ще означават като „пълното приемане на Христос в сърцевината на нашите души".
Обаче, тъй като засега те са един вид изключение и другите не ги разбират, наред с всичко друго, те ще бъдат и преследвани.
Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради правдата, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства".
към текста >>
9. Блажен е, който
разбира
всяко Божие слово и хвали Бога" и т.н."
9. Блажен е, който разбира всяко Божие слово и хвали Бога" и т.н."
към текста >>
32.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ако бихте сравнили
разбира
се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване.
И както всички Вие знаете, главният въпрос на тези дискусии, е въпросът за „чудесата". Непрекъснато става дума за това, че тук ставаме свидетели на едно или друго чудо. Нека да разгледаме въпроса за чудесата по-отблизо. Вчера аз насочих Вашето внимание към една важна подробност. Аз споменах, че съвременният човек всъщност напълно подценява промените, метаморфозите, които са настъпили в човешкото същество в хода на неговото развитие.
Ако бихте сравнили разбира се не в груб, а в един по-фин смисъл едно физическо тяло от времето, когато е живял Христос Исус, или от още по-предишни епохи, Вие щяхте да установите една огромна разлика, една разлика, която обаче може да бъде потвърдена не с анатомични средства, а само чрез окултното изследване.
И Вие щяхте да потвърдите: физическото тяло е станало по-плътно, по-концентрирано. По времето на Христос Исус то е било много по-меко. Тогавашният човек, за разлика от днешния, все още е имал представа за някои силови съотношения в тялото, които са моделирали и в известен смисъл управлявали всяко физическо тяло, така че например мускулите са изпъквали много по-ясно, много по-отчетливо. Неусетно и бавно, тези усещания са изчезнали напълно. Когато се натъкне на стари рисунки, изобразяващи например особено изпъкнали мускулни форми, художественият критик смята, че те се дължат на преувеличение или несръчност от страна на старите майстори, понеже не подозира, че на тези рисунки съответствува едно съвсем точно наблюдение, което за старите времена е било напълно достоверно, макар че за днешните условия би се оказало погрешно.
към текста >>
Кой би могъл, навлизайки в тези дълбини на Матеевото Евангелие, все още да се съмнява, че тук действително става дума за едно благовестие, което ни връща към Заратустра, понеже тъкмо той беше онзи, който пръв насочи човечеството към духа на Слънцето; който беше един от първите мисионери, направили достъпна и
разбира
ема поне за тези, които бяха възприемчиви за нея спускащата се към Земята магична сила на Слънцето?
Кой би могъл, навлизайки в тези дълбини на Матеевото Евангелие, все още да се съмнява, че тук действително става дума за едно благовестие, което ни връща към Заратустра, понеже тъкмо той беше онзи, който пръв насочи човечеството към духа на Слънцето; който беше един от първите мисионери, направили достъпна и разбираема поне за тези, които бяха възприемчиви за нея спускащата се към Земята магична сила на Слънцето?
към текста >>
Да, хората от бъдещето не само ще
разбира
т Христовото Същество, те ще се изпълват с него!
Хората, които с готовност приемат в себе си Христовата сила, все повече ще се изпълват с нея: първоначално вътрешно, а после, все повече и повече външно.
Да, хората от бъдещето не само ще разбират Христовото Същество, те ще се изпълват с него!
И пред голяма част от Вас, аз вече посочих как ще изглежда присъединяването към Христос в хода на общочовешката и планетарната еволюция. В една от моите мистерийни драми, чрез ясновидката Теодора, е представена една личност, която е развила в себе си силата да вижда в близкото бъдеще, а като цяло тук е описано, как в недалечно бъдеще ще се появят първоначално малък брой хора, а после все повече и повече, които ще виждат образа на Христос, но не вече във физическия свят, а в етерния свят; и те ще могат това не поради някакво духовно обучение, а благодарение на определена степен от планетарното развитие на нашата Земя, като в още по-далечното бъдеще те ще виждат Христос и в друга форма.
към текста >>
33.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го
разбира
ме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят.
Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят.
Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"? И тогава те изброяват: Илия, Йоан Кръстител, Йеремия и някои други пророци. Обаче учениците знаеха това благодарение на поучаващите сили, до които те стигнаха чрез Христос, а именно, че тези духовни предводители бяха приели в себе си такива сили, които им позволяваха да се превърнат в представители на Сина човешки. Впрочем при същите обстоятелства един от учениците, наричан обикновено Петър, дава малко по-различен отговор (Матей 16, 13-16).
към текста >>
Ето защо сега той не
разбира
думите на Христос и не може да повярва, че страданията и смъртта са съвсем близо.
И сега още в следващия миг ясно и недвусмислено е показано нещо друго: А именно, че Христос Исус действително гради върху по-дълбоките, подсъзнателни сили в Петър. Защото в следващия миг Христос говори за предстоящите събития и най-вече за приближаващата Мистерия на Голгота. Но сега в Петър проговарят не подсъзнателните сили, а силите на неговото нормално човешко съзнание.
Ето защо сега той не разбира думите на Христос и не може да повярва, че страданията и смъртта са съвсем близо.
Когато проговаря съзнателният Петър, който вече разчита на личните си, съзнателни сили, Христос трябва да се намеси и да го поправи: Сега в теб не говори някакъв Бог, а само това, което си развил у себе си като обикновен човек; обаче то няма никаква стойност; то произлиза от едно лъжливо учение, то произлиза от Ариман, от Сатаната. Ето какво е скрито в думите: „Махни се от мен, Сатана! Не ме съблазнявай; защото ти мислиш не за Божиите неща, а за човешките" (Матей 16, 23). Христос веднага го нарича „Сатана"; той употребява думата „Сатана" именно за Ариман, докато в други случаи, когато се говори за Луцифер, Библията си служи с име то „Дявол". Всъщност, за да посочи измамата, на която се поддава Петър, Христос прибягва до най-точната дума.
към текста >>
Днешните мнения относно дълбокия смисъл на тази дума се опират на чисто филологическа основа, но те нямат никаква стойност, ако са лишени от едно ясно и обективно
разбира
не на библейските първоизточници.
Това обаче не отговаря на истината.
Днешните мнения относно дълбокия смисъл на тази дума се опират на чисто филологическа основа, но те нямат никаква стойност, ако са лишени от едно ясно и обективно разбиране на библейските първоизточници.
към текста >>
Когато хората
разбира
т Христос в онзи смисъл, в който го
разбира
ше по-висшата природа на Петър, тогава те ще основават не само такива общности, които се опират на кръвното родство, а и общности, които съзнателно градят връзките на любовта и ги разпростират от една човешка душа към друга.
В мига, когато Петър застава пред Христос Исус и в по-дълбоките пластове на своята природа се досеща за естеството на Христовия Импулс т.е. за духовната сила, струяща надолу чрез Сина на живия Бог, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят. Докато за Авраам отражението на космическите отношения съществуваше в кръвното родство, отсега нататък в етично-морално-духовните отношения трябваше да се породи отблясъкът на онова, в което човекът може да се превърне чрез своя Аз!
Когато хората разбират Христос в онзи смисъл, в който го разбираше по-висшата природа на Петър, тогава те ще основават не само такива общности, които се опират на кръвното родство, а и общности, които съзнателно градят връзките на любовта и ги разпростират от една човешка душа към друга.
Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта. Връзките между хората трябваше да бъдат формирани или хармонизирани именно от съзнателния Аз. И всичко това се съдържа в думите, които Христос Исус изрича като продължение на отговора, който беше дал на Петър: „Това, което вържеш на Земята това, което завързва в теб по-дълбоката природа е същото, което е завързано и на Небето, и това, което същата тази природа развързва тук долу, е нещо, което е развързано също и на Небето" (Матей 16, 19).
към текста >>
И ако по този начин
разбира
ме думите „завързвам" и „развързвам", тогава при всяко опрощаване на греховете стига да вникваме в него както трябва неизбежно опираме до задължението, което се поражда пред съответната общност.
И ако по този начин разбираме думите „завързвам" и „развързвам", тогава при всяко опрощаване на греховете стига да вникваме в него както трябва неизбежно опираме до задължението, което се поражда пред съответната общност.
Кармическите нишки, засягащи отделния човек, прерастват в една кармическа мрежа, която обхваща цялата общност. И благодарение на това, което Христос донесе от духовния свят, в основните си черти тази кармическа мрежа е едно отражение на небесния порядък; или с други думи: Кармата на индивида се свързва с Кармата на общността именно според порядъка на духовния свят, т.е. не произволно, а като един вид отражение на порядъка и хармонията, царящи на Небето. Ето защо за хората, които започват да проумяват нещата, тази т.нар. „изповед на Петър" крие в себе си един безкрайно дълбок смисъл.
към текста >>
Защото те са от огромно значение за
разбира
нето на това, че навлизането в Макрокосмоса също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид прозрения.
Има и един друг символ за изобразяване на тези отношения. Колкото и странно да Ви изглежда, това е ослицата и нейното осле, с други думи: „предшественикът" и „потомъкът". Този символ изобразява прехода от едно състояние в друго. И всъщност дори зодиакалният знак Рак, през древността често е бил представян под формата на една ослица и нейното осле. Никак не е маловажно да се знаят тези подробности.
Защото те са от огромно значение за разбирането на това, че навлизането в Макрокосмоса също представлява един преход, един скок, макар че навлизайки в духовния свят човекът се нуждае от съвсем друг вид прозрения.
Всичко това е представено напълно правилно, когато с езика на звездите ни се показва как физическото Слънце минава през съзвездието Рак и, след като е достигнало най-високата точка, отново започва да се спуска. Така стоят и нещата, когато окултният ученик най-напред се издига в духовния свят, за да срещне и опознае известни сили, които после слизайки на Земята ще постави в служба на човечеството.
към текста >>
И сега той прибягва до образа на ослицата и нейното осле; или с други думи той издига ученици те до
разбира
нето на това, което в духовния свят съответствува на зодиакалното съзвездие Рак.
Христос Исус показва всичко това на учениците и този факт е отбелязан както в Евангелието на Матей (21, 1-2), така и в другите Евангелия. И техните описания звучат по такъв начин, че за нас е ясно: Христос действува не само с помощта на думите; на своите ученици той предоставя имагинациите, живите образи на това, което сам извършва, когато се отправя към онези висоти, до които след време трябва да стигне цялото човечество.
И сега той прибягва до образа на ослицата и нейното осле; или с други думи той издига ученици те до разбирането на това, което в духовния свят съответствува на зодиакалното съзвездие Рак.
към текста >>
Ето как трябва да
разбира
ме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания.
А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота.
Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания.
И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус. Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
към текста >>
И сега ние започваме да
разбира
ме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус.
А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота. Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания.
И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус.
Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
към текста >>
Чрез Евангелието на Матей ние наистина започваме да
разбира
ме човека Исус от Назарет, носителя на Христос.
Прониквайки все по-дълбоко в цялостната композиция на Матеевото Евангелие, ние се изпълваме с истинско страхопочитание и то най-вече понеже нито едно от другите Евангелия не ни отвежда толкова неусетно до онова състояние, при което ние непосредствено чуваме как Христос Исус започва да говори на учениците си от гледна точка на Аза. Ние виждаме насядалите около него ученици и ставаме свидетели на това, как чрез едно човешко тяло космическите сили са вече част от тях. Ние виждаме как той повежда своите ученици, така да се каже, за ръка, и ги запознава с това, което може да бъде споделено с посветените. Ние просто се потопяваме в онези нови човешки отношения, които сега вече могат да възникнат около Христос Исус. И всичко това превръща за нас Евангелието на Матей в едно толкова близко до човека произведение.
Чрез Евангелието на Матей ние наистина започваме да разбираме човека Исус от Назарет, носителя на Христос.
Ние се научаваме да разбираме всичко онова, което той извършва, намирайки се временно в тялото на Исус от Назарет. Да, в Евангелието на Матей дори небесните процеси и събития са представени в напълно човешки вид.
към текста >>
Ние се научаваме да
разбира
ме всичко онова, което той извършва, намирайки се временно в тялото на Исус от Назарет.
Ние виждаме насядалите около него ученици и ставаме свидетели на това, как чрез едно човешко тяло космическите сили са вече част от тях. Ние виждаме как той повежда своите ученици, така да се каже, за ръка, и ги запознава с това, което може да бъде споделено с посветените. Ние просто се потопяваме в онези нови човешки отношения, които сега вече могат да възникнат около Христос Исус. И всичко това превръща за нас Евангелието на Матей в едно толкова близко до човека произведение. Чрез Евангелието на Матей ние наистина започваме да разбираме човека Исус от Назарет, носителя на Христос.
Ние се научаваме да разбираме всичко онова, което той извършва, намирайки се временно в тялото на Исус от Назарет.
Да, в Евангелието на Матей дори небесните процеси и събития са представени в напълно човешки вид.
към текста >>
34.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и
разбира
нето на Христос.
Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло.
По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос.
Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука. Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година. Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското
разбира
не и изживяване на Слънчевия Дух.
Ето защо Евангелието на Матей описва как биват ангажирани всички жизнени сокове на целия еврейски народ, за да се стигне до появата на един такъв специално подготвен човек. От друга страна Евангелието на Лука посочва как в продължение на седемдесет и седем поколения еволюцията филтрира човешките качества, за да стигне до възможно най-доброто съчетание, до онзи образцов земен човек, чието тяло можеше да приеме в себе си слизащият на Земята Слънчев Дух. Впрочем в Мистериите нещата бяха замислени така, че всред окултните кандидати, естествено, се намираха и хора със средно развити способности, които далеч не биха могли да обхванат целия смисъл на предстоящите исторически събития, ни то пък промените, настъпващи в хода на индивидуалното човешко развитие. Ето защо онези, които трябваше да бъдат посветени в древните мистерийни тайни, бяха разпределяни в определени класове, така че подхождаха към овладяването на тайните по съвършено различни пътища. Имаше например окултни ученици, които бяха насочвани главно към външните условия на живот, или, така да се каже, към непосредствените задачи на външния човек и тяхното правилно решаване, което би го превърнало в един подходящ инструмент, в един истински храм, готов да приема слизащия Слънчев Дух.
Обаче имаше и такива окултни ученици, чието внимание трябваше да бъде насочено главно към интимното и тихо пробуждане на душата,което би им позволило да стигнат до усещането, до истинското разбиране и изживяване на Слънчевия Дух.
Представете си нещата съвсем нагледно: Още от най-ранното им детство, окултните ученици получаваха задачата така да подредят външния си живот, и тялото им да претърпи такова развитие, че те да се превърнат в храм, готов да приеме слизащия Слънчев Дух. Ето каква беше обстановката в древните Мистерии. А общо взето, така стоят нещата и в по-новите времена, само че материалистичното светоусещане на повечето хора им пречи да ги видят ясно.
към текста >>
Напълно
разбира
емо е, че ще се натъкнем на известни сходства.
А сходствата в биографиите се дължат не на друго, а на обстоятелството, че такива личности, които са предопределени да приемат в себе си едно или друго божествено Същество, трябва да бъдат направлявани още от самото им детство. И ние съвсем не бива да се учудваме,когато се изправяме пред подобни факти. Не само сравнителната митология, но и всяко търсене на отделни прилики в митовете, е само една игра на думи, от която не произлиза нищо. Защото каква е ползата, ако примерно установим известно сходство между живота на немския Зигфрид и този на някой от гръцките герои?
Напълно разбираемо е, че ще се натъкнем на известни сходства.
Обаче работата не се свежда до това, как изглеждат техните доспехи, а кой е облечен в тях! Важното е не как протича външният живот на Зигфрид, а за коя индивидуалност става дума в конкретния случай. Но тези неща могат да бъдат установени само в хода на окултното изследване.
към текста >>
Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората
разбира
т само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели.
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени.
Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели.
Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена. И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много.
към текста >>
И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво
разбира
не за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много.
Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени. Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели. Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена.
И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много.
към текста >>
Понеже се изисква твърде много за
разбира
нето на тези области от човешкото познание, те са били разделяни на отделни категории.
Понеже се изисква твърде много за разбирането на тези области от човешкото познание, те са били разделяни на отделни категории.
И не бива да се учудваме, че в някои разновидности на Мистериите окултните кандидати са били запознавани с подготовката на онези избрани личности, които е трябвало да приемат в себе си слизащите божествени Същества, докато други разновидности на Мистериите са показвали например как в аурата на Слънчевото Същество израства Словото, Логосът.
към текста >>
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за
разбира
нето на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите.
И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин.
И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите.
Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация. Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето. А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово.
към текста >>
И ако сме стигнали до вътрешно
разбира
не на тези факти, ще намерим за напълно естествено и нещо друго, а именно, че тези твърде оспорвани думи се намират единствено в Евангелието на Матей: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност." (Матей 16, 18).
Напротив, авторът на Матеевото Евангелие, който описа човешкия облик на Христос Исус, има напълно конкретен повод, за да представи също и онези отношения, които възникнаха като последица от въплъщава нето на Христос в човешкото тяло на Исус. Още от самото начало Матей спира своето внимание на това, как човешките действия на Христос се опират на силите, които той черпи от физическото и етерното тяло; ето защо Матей специално подчертава всичко това, което Богът можа да изгради именно като някакъв човек между човеци, с други думи взаимно свързаните в едно единно цяло човешки общности.
И ако сме стигнали до вътрешно разбиране на тези факти, ще намерим за напълно естествено и нещо друго, а именно, че тези твърде оспорвани думи се намират единствено в Евангелието на Матей: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност." (Матей 16, 18).
към текста >>
Разбира
се, Вие трябва да се доверите на хората, които са видели тези ръкописи.
Наистина, понякога възникват съмнения поради сложния превод на някои отделни изрази; обаче срещу величествените и прости думи на Петър: „Ти си Христос, Син на живия Бог" и последвалия отговор: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност и портите на ада няма да я надвият" срещу тези думи от филологическа гледна точка не може да се възрази нищо. А и такива възражения не са правени. Не съществуват и възражения, опиращи се на други, странични текстове от Евангелията. Вероятно мнозина се надяват, че биха могли да възникнат възражения с оглед на текстове, които бяха открити в по-късно време, обаче това не е така, понеже въпросните пасажи в тях са силно повредени и текстът не може да бъде разчетен. Такива са поне филологическите изводи.
Разбира се, Вие трябва да се доверите на хората, които са видели тези ръкописи.
И така, по отношение на обсъжданите тук пасажи от Евангелията, ние не бихме могли да твърдим, че съществуват други версии. Да, според официалната филология, достоверността на тези думи е извън всякакво съмнение и ние добре разбираме защо те се намират в такова дълбоко съответствие с вътрешната природа на Матеевото Евангелие. Тук ние откриваме най-човешкото описание на Христос Исус. И сега, разполагайки с този ключ, ние сме в състояние да разберем всяко място от Евангелието на Матей. Сега ние разбираме не само притчите, които Христос Исус даде на своите ученици, но и притчите, които бяха предпазначени за обикновените хора.
към текста >>
Да, според официалната филология, достоверността на тези думи е извън всякакво съмнение и ние добре
разбира
ме защо те се намират в такова дълбоко съответствие с вътрешната природа на Матеевото Евангелие.
Не съществуват и възражения, опиращи се на други, странични текстове от Евангелията. Вероятно мнозина се надяват, че биха могли да възникнат възражения с оглед на текстове, които бяха открити в по-късно време, обаче това не е така, понеже въпросните пасажи в тях са силно повредени и текстът не може да бъде разчетен. Такива са поне филологическите изводи. Разбира се, Вие трябва да се доверите на хората, които са видели тези ръкописи. И така, по отношение на обсъжданите тук пасажи от Евангелията, ние не бихме могли да твърдим, че съществуват други версии.
Да, според официалната филология, достоверността на тези думи е извън всякакво съмнение и ние добре разбираме защо те се намират в такова дълбоко съответствие с вътрешната природа на Матеевото Евангелие.
Тук ние откриваме най-човешкото описание на Христос Исус. И сега, разполагайки с този ключ, ние сме в състояние да разберем всяко място от Евангелието на Матей. Сега ние разбираме не само притчите, които Христос Исус даде на своите ученици, но и притчите, които бяха предпазначени за обикновените хора.
към текста >>
Сега ние
разбира
ме не само притчите, които Христос Исус даде на своите ученици, но и притчите, които бяха предпазначени за обикновените хора.
Разбира се, Вие трябва да се доверите на хората, които са видели тези ръкописи. И така, по отношение на обсъжданите тук пасажи от Евангелията, ние не бихме могли да твърдим, че съществуват други версии. Да, според официалната филология, достоверността на тези думи е извън всякакво съмнение и ние добре разбираме защо те се намират в такова дълбоко съответствие с вътрешната природа на Матеевото Евангелие. Тук ние откриваме най-човешкото описание на Христос Исус. И сега, разполагайки с този ключ, ние сме в състояние да разберем всяко място от Евангелието на Матей.
Сега ние разбираме не само притчите, които Христос Исус даде на своите ученици, но и притчите, които бяха предпазначени за обикновените хора.
към текста >>
Ето защо тъкмо в този лекционен цикъл, когато говорех върху най-забележителните събития от еволюцията на човечеството и тяхното образно представяне с езика на звездите, аз се постарах да изтъкна, колко правилно може да бъде употребен езикът на звездите, стига да е налице едно действително
разбира
не на макрокосмическите отношения.
Но хората не проникват в дълбочината на нещата; в такъв случай те би трябвало да знаят, че според прилаганите днес методи, отдавна трябваше да бъде доказано, че примерно Наполеон никога не е живял на този свят. Да, човечеството не иска да научи истината; защото именно с помощта на същите методи, днес всеки може да докаже, че Исус никога не е живял на Земята. И така, тези подробности показват, че към най-великото планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка. Ние трябва да сме наясно: тук са застрашени от объркване тъкмо антропософите. Като цяло Антропософското Движение също не беше пощадено от словесната игра с всевъзможни символи, взети от звездните светове.
Ето защо тъкмо в този лекционен цикъл, когато говорех върху най-забележителните събития от еволюцията на човечеството и тяхното образно представяне с езика на звездите, аз се постарах да изтъкна, колко правилно може да бъде употребен езикът на звездите, стига да е налице едно действително разбиране на макрокосмическите отношения.
към текста >>
Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосмоса, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да
разбира
т този процес.
Опитайте се да пристъпите към основните въпроси на Евангелията тъкмо по този начин. Аз вече насочих Вашето внимание към Кръщението и разказа за живота и смъртта като към два етапа от посвещението.
Сега само ще добавя, че след като доведе своите ученици до там, че те можеха да виждат навлизането на човешката индивидуалност в Макрокосмоса, както и да виждат през булото на смъртта, Христос Исус далеч не възкръсна в онзи тривиален смисъл, в който хората са свикнали да разбират този процес.
Думите на Павел вгледай те се в тях са напълно верни, както в смисъла на Матеевото Евангелие, така и в смисъла на Йоановото Евангелие. Той видя възкръсналия Христос чрез Събитието от Дамаск, и той специално подчертава, че е удостоен да види това,което видяха и другите братя, дванадесетте и петстотинте (1. Кор. 15, 3-8). И така, той видя Христос по същия начин, както ги видяха и другите след Възкресението.
към текста >>
И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си
разбира
ем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.
Нека да вникнем в този факт така, както подобава на нас, антропософите.
И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.
И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на Земната епоха" (Матей 28, 19-20). Антропософията ни дава истинското разбиране за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено духовно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус. Ето защо Антропософията трябва да е тук за да ни подготви за времето, когато всичко това ще стане един неоспорим факт. Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в духовното развитие на света. И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус.
към текста >>
Антропософията ни дава истинското
разбира
не за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено духовно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус.
Нека да вникнем в този факт така, както подобава на нас, антропософите. И ето защо ние сме длъжни да разберем, че възкръсналият Христос беше не друг, а този, който като Дух се откри и направи себе си разбираем за ясновиждащия поглед на учениците, за да им покаже, че сега духовните му действия пронизват от край докрай цялата наша планета: „Идете и научете всички народи, кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Светия Дух; като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на Земната епоха" (Матей 28, 19-20).
Антропософията ни дава истинското разбиране за това, което започна тогава, а именно, че Слънчевата аура се свърза със Земната аура; че тази връзка е видима за хората с отворено духовно око и че тази Слънчева аура вътре в Земната аура, която Павел видя, може да бъде също и чута, ако хората отворят своето вътрешно ухо, и тогава те ще чуват Слънчевото Слово, както го чуваше и Лазар, ученикът, посветен от самия Христос Исус.
Ето защо Антропософията трябва да е тук за да ни подготви за времето, когато всичко това ще стане един неоспорим факт. Антропософията е един вид интерпретаторка на всичко онова, което се е случило в духовното развитие на света. И доколкото това е така, в действителност тя ще основе същото братство, което особено в смисъла на Евангелието от Матей искаше да основе и самият Христос Исус.
към текста >>
Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето
разбира
не как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството.
Намирайки се в Европа, ние знаем, че когато на Изток става дума за Христос, хората си служат със съвсем други думи.
Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството.
За нас е напълно ясно: Ние стигаме до познание за Христос не чрез текстове и документи, които отричат Христос, а само чрез онези източници, които съзнателно носят в себе си живото присъствие на самия Христос. Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ. Ние съвсем не искаме да им натрапваме името Христос. Като окултисти, а не само като антропософи, ние знаем, че когато става дума за свръхсетивни Същества, имената не са толкова важни. Ако дори и само за миг ние сме убедени, че можем да назовем Съществото, действуващо в Христос, с някакво друго име, бихме го сторили без колебание; за нас е важна истината, а не нашите предпочитания, защото ние непрекъснато се прераждаме в рамките на един или друг народ, в една или друга географска област.
към текста >>
Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни
разбира
т, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до
разбира
нето за Христос сами и без ничия помощ.
Намирайки се в Европа, ние знаем, че когато на Изток става дума за Христос, хората си служат със съвсем други думи. Обаче ние искаме да разберем Христос по такъв начин, че да съединим нашето разбиране как то с досегашната, така и с бъдещата еволюция на човечеството. За нас е напълно ясно: Ние стигаме до познание за Христос не чрез текстове и документи, които отричат Христос, а само чрез онези източници, които съзнателно носят в себе си живото присъствие на самия Христос.
Ние сме сигурни и в друго: когато в наш, точен и християнски смисъл говорим на другите народи, които отричат Христос, за Вишва Карман или за Аура Маздао, те ни разбират, дори и без да им натрапваме някакви имена, така че те се издигат до разбирането за Христос сами и без ничия помощ.
Ние съвсем не искаме да им натрапваме името Христос. Като окултисти, а не само като антропософи, ние знаем, че когато става дума за свръхсетивни Същества, имената не са толкова важни. Ако дори и само за миг ние сме убедени, че можем да назовем Съществото, действуващо в Христос, с някакво друго име, бихме го сторили без колебание; за нас е важна истината, а не нашите предпочитания, защото ние непрекъснато се прераждаме в рамките на един или друг народ, в една или друга географска област. Обаче и никому не бихме позволили да ни убеждава, че Христос може да бъде разбран с неподходящи средства, които сами са се лишили от Христовото присъствие; подобни опити са обречени. Христос може да бъде намерен и в другите народи, обаче той трябва да бъде търсен с онези средства, които произтичат от самия него.
към текста >>
И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до
разбира
нето за Христос, изхождайки от гледището на Изтока?
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат.
И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока?
Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока. Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос. Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей. Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет.
към текста >>
Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното
разбира
не на Христос; до такова цялостно
разбира
не е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей.
Никой не може да упреква антропософите, когато те не се обръщат към християнството с помощта на онези средства, които са чужди на самото християнство. Христос не може да бъде разбран с източната терминология; там хората просто не го виждат, или пък гледат в приблизително същата посока и си въобразяват, че го виждат. И какво би се получило, ако от нас вече възприели антропософските принципи се изискваше да стигнем до разбирането за Христос, изхождайки от гледището на Изтока? Ние би трябвало веднага да се възпротивим, ако някой би поискал да тръгнем след един Христос, донесен ни от Изтока. Обаче ние не искаме това; за нас би представлявало една голяма принуда да пренасяме Запада към Изтока и едва с оглед на този факт да формираме там понятието за Христос.
Така нито може, нито трябва да бъде, и то не поради някаква антипатия, а просто защото източните понятия, които имат един по-древен произход, просто не са достатъчни за цялостното разбиране на Христос; до такова цялостно разбиране е невъзможно да се стигне, ако родословната линия започва с Авраам или Мойсей.
Обаче Мойсей носи в себе си мъдростта на Заратустра; следователно, трябва да проследим влиянието на Заратустра върху Мойсей. А още по-нататък ние трябва да проследим индивидуалността на Заратустра не само според древните текстове, а с оглед на неговите прераждания включително до Исус от Назарет. Ние трябва да вникнем именно там: В законите на развитието. И тогава ние ще търсим, примерно, Буда, не само в шестото столетие преди нашето летоброене, но и в много по-късните описания на евангелиста Лука, където той слиза от висините след като от Бодисатва беше станал Буда за да се влее в астралното тяло на Натановия Исус. Едва сега ние имаме пред себе си истинския Буда и едва сега ние се опитваме да го проследим в неговото сложно развитие.
към текста >>
Разбира
се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи.
Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството.
Разбира се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи.
Тези последователи свикват например един събор в Тибет, за да свържат с името на Буда едно ортодоксално учение в епохата, когато действителният Буда беше слязъл, за да инспирира астралното тяло на Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. И всъщност винаги е така: Земните последователи се кълнат само в това, чиито действия се разиграват на Земята едва по-късно; обаче междувременно божествените Същества продължават своята мисия в името на човечеството и неговия напредък. Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях. И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие.
към текста >>
И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо
разбира
не за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие.
Естествено, ние нямаме никаква вина за това, че различните религиозни системи явно са си взаимодействува ли за утвърждаването на християнството. Разбира се, в духовните висини, където са се разигравали действията на духовните Същества, нещата не изглеждат по същия начин, както тук на Земята, където се намират техните последователи. Тези последователи свикват например един събор в Тибет, за да свържат с името на Буда едно ортодоксално учение в епохата, когато действителният Буда беше слязъл, за да инспирира астралното тяло на Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. И всъщност винаги е така: Земните последователи се кълнат само в това, чиито действия се разиграват на Земята едва по-късно; обаче междувременно божествените Същества продължават своята мисия в името на човечеството и неговия напредък. Но човечеството напредва най-добре, когато хората се опитват да разберат своите Богове, когато те се опитват да постигнат същия напредък, както и този на Боговете, докато те, ако мога така да се изразя, гледат надолу към тях.
И всичко това следва да поражда у нас едно живо усещане, едно живо разбиране за основните моменти, на които се спряхме при обсъждането на различните Евангелие.
към текста >>
Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско
разбира
не се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят.
Разглеждайте това, което описах през последните дни, само като една от страните на макрокосмическото Христово Събитие и не забравяйте, че тя в никакъв случай не дава цялостна представа за него. Може би все още е твърде рано дори и в ограничен кръг слушатели, да бъде споделено всичко, което съм в състояние да кажа относно Мистерията на Голгота. И все пак най-добрата последица от така изложените факти е, че ние сме в състояние да ги възприемаме не само с нашия разум, с нашия интелект, но и с цялата си душа, с цялото си сърце, така че вложените в тях жизнени сили да нараснат още повече.
Защото всяка от думите на Евангелията стига да я приемем в сърцето си с истинско разбиране се превръща в една могъща жизнена сила, която занапред ние ще извличаме и прилагаме навън, във видимия физически свят.
А сега, когато се налага да кажа няколко заключителни думи относно Евангелието на Матей, бих искал специално да подчертая това, с което обикновено привършвам летните лекционни цикли, но и да прибавя още нещо към този толкова човешки и толкова прекрасен религиозен източник, какъвто е Евангелието на Матей.
към текста >>
Изградим ли за тях необходимото
разбира
не, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно.
Колкото и голяма да изглежда разликата между обикновения земен човек и онзи човек, кой то приема Христос в себе си, разлистим ли Евангелието на Матей с необходимото смирение, пред нас застава не друго, а самата стойност на човека, както и отговорът на големия въпрос: В какво точно се състои достойнството на човека? Защото колкото и по-ниско да стои нашата човешка природа от природата на Исус от Назарет, все пак трябва да заявим: Ние носим тази човешка природа в себе си и тъкмо тя е в състояние да приеме Божия Син, Сина на живия Бог, в резултат на което идва обещанието: Отсега нататък Божият Син може да остане свързан с духовното съществуване на Земята, и ако един ден Земята достигне крайната си цел, всички хора доколкото самите те го желаят ще бъдат проникнати от Христос. Но за да се борим за този идеал, ние имаме нужда от смирение. Липсва ли смирението, този идеал ще ни прави горди и високомерни, а тогава ние ще разсъждаваме само върху това, което бихме могли да постигнем като човешки същества, без да оценяваме колко малък е бил всъщност личния ни принос в нашата досегашна еволюция. Да, всички тези неща ние трябва да изживеем в пълно смирение.
Изградим ли за тях необходимото разбиране, те ни се откриват в такова величие и в такъв блясък, че смирението е неизбежно.
Само че това смирение няма да ни подтиска, понеже ние вече сме съзрели цялата истинност, цялото величие на този идеал. И след като сме съзрели истината, колкото и нищожна да е нашата сила, тя ще нараства все повече и повече и ще ни издига все по-високо към нашата божествена цел.
към текста >>
Едва тогава ние започваме да
разбира
ме и истинското значение на неговите думи.
И сега, с отворен поглед към величието на Исус от Евангелието на Матей, което ни приканва към смирение и осъзнаване на нашата човешка слабост, ние съзираме и нещо друго: Онази вътрешна истина, онази вътрешна действителност, която ни издига над пропастта, съществуваща между нашата човешка слабост и това, което трябва и можем да бъдем. И ако в акта на нашето човешко познание често се усещаме и като смаза ни от божественото величие, спотаено в човека, ние сме длъжни особено ако разполагаме с добрата воля за това да изживеем поне частица от божествения Импулс, от „Сина на живия Бог" и непрекъснато да си припомняме Христос Исус; защото тук, където ние като човешки същества можем да изживеем Аза, чийто най-висш представител е Той, за нас, а и за всички идващи времена, прозвучаха кратките и ясни думи: „О, човеко, изживей себе си! " И така, ако ние се добираме по този начин до човешката природа на Матеевото Евангелие не случайното е първото и най-близко до нас Евангелие от него винаги ще ни облъхва смелост за живота, сила и надежда за справяне с нашите житейски задачи.
Едва тогава ние започваме да разбираме и истинското значение на неговите думи.
към текста >>
35.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*13 В антропософската терминология под „Архангел" или „Народностна Душа" на даден народ се
разбира
точно определено свръхсетивно Същество, чиито действия формират най-вече на равнището на човешкото етерно тяло характерните особености в мисленето и чувствата, присъщи на представителите на съответния народ.
*13 В антропософската терминология под „Архангел" или „Народностна Душа" на даден народ се разбира точно определено свръхсетивно Същество, чиито действия формират най-вече на равнището на човешкото етерно тяло характерните особености в мисленето и чувствата, присъщи на представителите на съответния народ.
към текста >>
36.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се
разбира
т.
И когато говорим за определена духовна посока на даден народ, ние я обозночаваме с термина Архангел, Архангелой - духовния водач на този народ, на неговата индивидуалност. Следователно ако говорим за тези висши същества ние говорим за реални свръхсетивни същества, имащи определено поле за действие. Когато говорим за Архаите или Духовете на личността или Принципи, с това ние обозначаваме същества, различни от Духовете на народа. Ако например говорим за Духа на френския, на английския, на немския и т.н. народ ние засягаме една реалност, разпространена в даден район на земята.
Но сега има един общ елемент за всички хора, най-малкото за всички западни народи, в чиято вътрешност те се разбират.
В противовес на различните Духове на народите ние можем да наречем тази обща черта Дух на времето. Тогава би трябвало да говорим за Духът на времето, царстващ през периода на Реформацията и за един друг, който действа сега. Тези духовни същества, които наричаме Духове на времето, се намират над различните Духове на народите. За най-същественото водачи на епохите са Архаите. Те са в същото време Духове на времето.
към текста >>
Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да
разбира
в цялата й яснота.
Не винаги е било така. В не толкова стари времена човекът съхраняваше до известна степен това детско съзнание в годините на своята зрялост. Това беше в епохата на старото ясновидство. Но то се придружаваше от един друг начин на мислене и дори на изразяване.
Това е една реалност от човешката история, която изучаващият духовната наука трябва да разбира в цялата й яснота.
към текста >>
37.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с
разбира
не в онези дни.
Същественото нещо е, че преобладаваше едно настроение по време на Коледните празници, през дните и седмиците около Коледния празник, на което сърцата бяха отдадени, настроение в което участваше цялото село, и което позволяваше на хората да приемат с чиста непосредственост представленията, поднесени на душите им.
Гротескни, подобни на комедия представления на свещени сцени, такива като станалите обичайни в наше време в имитацията на Страстните Пиеси на Оберамергау, нямаше да бъдат посрещнати с разбиране в онези дни.
Паметта и мисълта за великите периоди на човечеството тогава беше още жива. Беше невъзможно да се намери някой, желаещ да изживее събитията на Святата Нощ и на Тримата Царе в други дни от годината. И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар.
към текста >>
Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво
разбира
не за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства.
Така че можем да очакваме, че ще придобием някакво разбиране за това как в минали времена целите Коледните празници бяха потопени в едно празнично настроение, особено сред хората в Германия и Западна Европа, и как това празнично настроение се постигаше с най-прости средства.
Но може би само онзи, който търси духовното, може да разбере днес онова, което беше съществено в онези древни Коледни пиеси. Онова, което ви представих току-що като “Звездната Песен", всъщност е само последен остатък, последен отглас. Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше.
към текста >>
Можем да кажем без преувеличение, че
разбира
не за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение.
Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение.
Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител. Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени дихателни упражнения, за които се счита, че са правилните за тази цел. И в наши дни съществуват дузини от “правилни" дихателни практики за пеене и за декламиране. Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс. Така те развиват изкуство по един материалистичен начин.
към текста >>
Присъстваше също и определено
разбира
не на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата.
Това беше настроението в дните на Коледния празник, когато тези пиеси бяха изпълнявани една след друга по този примитивен начин: “Райската Пиеса", която ни показва Падението на човека, и “Коледната Пиеса", която пробужда надежда за бъдещето, което всяка отделна човешка душа може да сподели поемайки силите, лежащи в Христовия импулс. Но трябва да бъде изключително ясно, че за да се почувства това се изискваше едно настроение, една вътрешна настройка, която просто не може да съществува днес по този начин. Времената са се променили. Защото онази в основата си материалистична черта, проникваща днес умовете както на най-простите, така и на най-умните хора, тогава не съществуваше. В онези времена духовният свят се приемаше като самопонятен.
Присъстваше също и определено разбиране на този духовен свят и как той се различава от света на сетивата.
Днес хората трудно могат да схванат как някой е могъл да чувства духовно до XV или XVI век, и как практически навсякъде присъстваше една будност за духовността.
към текста >>
Ако успеем може отново да бъде пробудено
разбира
не, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси.
Ние възнамеряваме да представим такава Коледна пиеса в нашия център за изкуства. Тя е от района, познат като Оберфалц ( Oberpfalz ).
Ако успеем може отново да бъде пробудено разбиране, също и във външния свят, за духовното настроение, което живее в такива пиеси.
За нас определени стихове в такава Коледна пиеса трябва да станат показатели, така да се каже, чрез които разпознаваме духовната чувствителност на хората, искащи да разберат Коледната пиеса в празничния сезон. Например, ако в една или друга Коледна пиеса Мария, очакваща детето Исус, казва:
към текста >>
Следователно, трябва да намерим за напълно
разбира
емо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета.
Онова, което хората носеха на Коледния празник чрез тези примитивни спомени и мисли за най-великото събитие на човешката еволюция, това можеше да бъде донесено само в едно настроение като описаното.
Следователно, трябва да намерим за напълно разбираемо, че на мястото на тази предишна поезия, това просто и примитивно изкуство, днес ние имаме прозата на електрическите влакове и на автомобилите, бързащи така гротескно между редиците Коледни дървета.
Едно чувствително, естетично око трябва да намира за невъзможно да вижда тези два вида неща заедно: Коледните дървета, Коледните стоки, и колите и електрическите влакове движещи се посред тях! Днес това невъзможно положение се приема естествено за нормално. Но за естетичното и чувствително око въпреки това то си остава нещо възможно. Дори и така да е, ние искаме да бъдем приятели на нашата цивилизация, а не врагове. Ние искаме да разберем, че това е естествено и трябва да бъде така.
към текста >>
Те
разбира
ха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса.
Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието.
Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса.
Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ.
към текста >>
Следователно, ако истински
разбира
те настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
Ако можете да навлезете в такова чувство, тогава чрез един такъв стих като онзи, който току-що ви цитирах, вие ще усетите нещо грандиозно в тайните на човешката еволюция. Отминали са времената, когато тези чувства присъстваха по естествен начин, когато бяха нещо нормално. Днес се нуждаем от това да използваме други средства. Ние имаме нужда от други пътища, които да ни отведат до извора в човешката природа, който лежи по-дълбоко, до извора на човешката природа който, в определен смисъл, е независим от външното време. Защото ходът на съвременната цивилизация прави невъзможно за нас да бъдем свързани със сезоните.
Следователно, ако истински разбирате настроението, което беше усещано в стари времена като Христовото настроение на святата Коледна нощ, вие ще бъдете способни да разберете също и нашите намерения, когато се опитваме да задълбочим артистично онова, което можем да добием от Духовната Наука.
Ние се стремим да съживим онзи извор в човешкото съзнание, който може да приеме Христовия импулс. Вече не можем да събуждаме този велик импулс непосредствено в душите си през Коледните празници, дори и ако щяхме да сме щастливи, ако можехме. Но ние постоянно го търсим. Ако можем да видим “Христов празник на напредъка на човечеството" в онова, което Духовната Наука е предназначена на бъде за човечеството, и ако сравним това с онова, което простите хора можеха да почувстват, когато беше показвано Детето в яслите в Святата Коледна Нощ, тогава трябва да си кажем: Такива настроения и чувства могат да се пробудят и в нас, ако разгледаме онова, което може да бъде родено в собствената ни душа когато нашият вътрешен извор е така добре настроен към онова, което е свещено, така пречистен чрез духовното познание, че този извор да може да приеме святата мистерия на Христовия импулс.
към текста >>
38.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно
разбира
не, не интелектуално, а душевно
разбира
не, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури.
Така че, в тези лекции, посветени на окултната история, където ще става дума за исторически факти и исторически личности в светлината на духовната наука, в лекциите, към които днешната лекция трябва да служи като своего рода въведение, аз съм длъжен да ви кажа много необичайни неща. Вие ще чуете много своеобразни неща, така че ще се наложи да разчитате на вашата добра воля, тази добра воля, която е изработена от всички тези духовнонаучни познания, които през годините са преминали през вашите души. Понеже нали това е най-прекрасният, най-значителният плод на духовния светоглед, защото колкото и сложно, колкото и детайлно да е разработено знанието, което придобиваме, в края на краищата ние все пак имаме пред себе си не сбор от догми, но в нас самите, в нашите сърца, в нашите души ние придобиваме чрез този духовнонаучен подход това, което ни повдига над тази гледна точка, която ние можем да придобием при каквото и да е друго разглеждане на света. Не догми, не наставления, не голо знание получаваме ние, а чрез нашето познание ставаме други хора.
В известно отношение, за такива раздели на духовната наука, като тези, които ще разглеждаме, е нужно душевно разбиране, не интелектуално, а душевно разбиране, което, вероятно, на много места е длъжно да бъде склонно да изслушва и приема намеци, които биха станали твърде груби, ако ги очертаем с по-резки контури.
Аз искам да извикам у вас, скъпи мои приятели, представата, че в целия исторически процес на развитие на човечеството, в продължение на всички хилядолетия чак до наши дни, зад цялото човешко развитие и човешка деятелност стоят в качеството на ръководители, в качеството на водачи духовни същества, духовни индивидуалности и че по отношение на най-великите, най-важните факти на историческия процес този или онзи човек с цялата негова душа, с цялото му същество се явява като инструмент на стоящите зад него планомерно действащи индивидуалности. Но ако ние искаме да разберем удивителните и тайнствени връзки между по-ранното и по-късното в историческото развитие, ние трябва да усвоим цял куп понятия, които ги няма в ежедневния живот.
към текста >>
Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха,
разбира
се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата.
Когато ние се връщаме към персийската, и даже към египетско-халдейската епоха, тогава това, което човек е чувствал, преживявал в своята душа, е достигало, така да се каже, духовните светове и духовните сили са работили в неговата душа. Това, което е било тогава живата връзка на човешката душа с духовните светове, се прекратява по същество чак в четвъртата, гръко-римска епоха, и съвсем пропада само в нашето време. За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии.
Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата.
Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
към текста >>
Всъщност така можем да
разбира
ме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме.
За външната история в нашето време то съществува само там, където чрез средствата днес, достъпни за човека, съзнателно пак се търси връзка между това, което живее в човешката душа, и духовните, спиритуални светове. И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица.
Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме.
Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей. Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да
разбира
ме като приличащи на нас.
И така, в древни времена, когато човек се е взирал в своята душа, тази душа е таила в себе си не само това, на което се е научила от физическия свят, което е премислила по повод на нещата от физическия свят, но в нея непосредствено е живяло това, което ние сме описвали например, като издигащите се в духовните светове над човека духовни йерархии. Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме.
Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас.
Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей. Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да
разбира
ме хората, се прекратява, ако ги
разбира
ме само по аналогия с хората от настоящето време.
Това е действало чрез инструмента на човешката душа долу на физически план, и хората са знаели, че са свързани с индивидуалностите от тези висши йерархии. Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас.
Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време.
Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей. Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
Така не можем да
разбира
ме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да
разбира
ме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато се обръщаме назад, дори към египетско-халдейската епоха, разбира се, ние трябва да визираме тук по-древни епохи, то ние виждаме там хора, представляващи исторически личности, но ние не можем да ги разберем, ако ги приемаме за исторически личности в съвременния смисъл на думата. Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време.
Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата. И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях,
разбира
се, в добрия смисъл на думата.
Когато говорим днес за исторически лица, ние, като хора от материалистическата епоха, сме убедени в това, че в хода на историята действат само импулси и намерения на дадените лица. Всъщност така можем да разбираме хората само от трите последни хилядолетия, тоест, хората от това хилядолетие, което завършва с рождението на Христос Исус, и след това хората от първото и второ християнско хилядолетие, в което ние самите се намираме. Платон2, Сократ3, може би също и Талес4 и Перикъл5 - това са хора, които можем още да разбираме като приличащи на нас. Но ако се върнем по-назад, то тази възможност да разбираме хората, се прекратява, ако ги разбираме само по аналогия с хората от настоящето време. Така не можем да разбираме вече, да кажем, египетския Хермес, великия учител на египетската култура, не можем да разбираме Заратустра и още повече - Мойсей.
Когато излизаме извън пределите на хилядолетието, предшестващо християнското летоброене, то сме длъжни вече да се съобразяваме с това, че навсякъде, където имаме работа с исторически личности, зад тях стоят по-високи индивидуалности, по-високи йерархии; човешките личности са като обсебени от тях, разбира се, в добрия смисъл на думата.
И тука се открива своеобразно явление, без познаването на което не можем да разберем хода на историческото развитие.
към текста >>
Още повече, това открива вече и старата история, ние не
разбира
ме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности.
От тази гледна точка вече е достатъчно интересно да се изяснят съотношенията между действително важните събития, исторически определящите събития на египетско-халдейската и гръко-римската епоха. Тези две културни епохи следват една след друга, и ние ще тръгнем отначало, да кажем, от 2800, 3200, 3500 години до нашето летоброене, което сравнително съвсем не е толкова далеко.
Още повече, това открива вече и старата история, ние не разбираме какво е ставало тогава; ние ще разберем това само ако видим зад историческите лица по-високите индивидуалности.
Но после се оказва, че в четвъртия, в гръко-римския период, ние имаме като че ли повторение на всички важни неща, които са се случили в третия период. Това е подобно на онова, или ако това, което е обяснимо чрез висшите закони за предшестващия период, става обяснение чрез законите на физическия свят за следващия; как, като че ли то се е спуснало с една степен, по-долу е огрубяло, станало е по-физическо - пред нас намираме ред отражения във физическия свят на великите събития от предшестващите периоди. Аз искам да дам днес въведение и затова ще покажа как в един значителен мит ни е даден един от най-важните факти на египетско-халдейската епоха и как после това събитие се отразява в гръко-римската епоха, но на една степен по-ниско. Аз искам да съпоставя два паралелни факта, които принадлежат един на друг в окултно отношение; единият от тях е с половин степен по-високо, другият стои напълно на физическата земя, но като че ли е станал физическа сянка на духовното събитие от по-ранната епоха. Такива събития, зад които стоят сили от висшите йерархии, човечеството външно е могло да изрази само посредством митове.
към текста >>
Гилгамеш живее срещу нея и тука пред нас застава нещо удивително: Гилгамеш не
разбира
своеобразната природа на богинята на града.
И ето, Гилгамеш и Енкиду управляват заедно. Но един от съседните градове похищава от града на Енкиду и Гилгамеш богинята на града Ищар. Тогава те двамата предприемат поход срещу града-похитител. Те побеждават неговия цар и връщат обратно богинята на града. И ето, богинята отново е в Урук.
Гилгамеш живее срещу нея и тука пред нас застава нещо удивително: Гилгамеш не разбира своеобразната природа на богинята на града.
Разиграва се сцена, която непосредствено напомня на една библейска сцена9 от Евангелието на Йоан. Гилгамеш стои пред Ищар. Той се държи, разбира се, различно от Христос Исус. Той упреква богинята на града в това, че тя, преди да се изправи пред него, е била с много мъже. Той я упреква особено за познанството й с последния от тях.
към текста >>
Той се държи,
разбира
се, различно от Христос Исус.
Те побеждават неговия цар и връщат обратно богинята на града. И ето, богинята отново е в Урук. Гилгамеш живее срещу нея и тука пред нас застава нещо удивително: Гилгамеш не разбира своеобразната природа на богинята на града. Разиграва се сцена, която непосредствено напомня на една библейска сцена9 от Евангелието на Йоан. Гилгамеш стои пред Ищар.
Той се държи, разбира се, различно от Христос Исус.
Той упреква богинята на града в това, че тя, преди да се изправи пред него, е била с много мъже. Той я упреква особено за познанството й с последния от тях. В отговор на това Ищар се обръща с жалба срещу него към това божество, към тази същност от висшите йерархии, с която е свързана тя, богинята на града. Тя отива при Ану. И Ану изпраща на земята бик, с този бик трябвало да се бие Гилгамеш.
към текста >>
Пълното
разбира
не на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно.
От обмяната на това, което знаят тези двамата, зависи вавилонско-халдейската култура и ние виждаме, че цялата вавилонско-халдейска култура е производна на това, което идва от Гилгамеш и Енкиду. В халдейско-вавилонската култура се включват ясновиждането на бого-човека Гилгамеш и ясновиждането на младата душа Енкиду. Този процес, в който двамата са необходими един на друг и действат заедно, се отразява в по-късния, четвърти културен период, в гръко-римския, при това на физически план.
Пълното разбиране на такова отражение ние достигаме наистина само постепенно.
По такъв начин по-духовният процес се отразява на физически план, когато човечеството се спусна много дълбоко надолу, когато то вече не чувства съпринадлежността на човешката личност и духовно-божествения свят.
към текста >>
Ние я намираме в нейната нова инкарнация, поставена в жизнената среда на Александрия, при това орфическите тайни са пренесени в личните преживявания,
разбира
се, на по-висш порядък.
И ето, вижте, индивидуалността, която е била в този ученик на орфическите мистерии, ние намираме при изследване в Хрониката Акаша отново въплътена в четвъртото столетие от християнското летоброене.
Ние я намираме в нейната нова инкарнация, поставена в жизнената среда на Александрия, при това орфическите тайни са пренесени в личните преживявания, разбира се, на по-висш порядък.
Забележително е как всичко това при новата инкарнация е било преведено в личните преживявания. Ние виждаме тази индивидуалност, родила се отново в края на четвъртото столетие на християнската ера като дъщеря на великия математик Теон. Ние виждаме, как в нейната душа оживява всичко това, което е могло да бъде преживяно в орфическите мистерии при съзерцанието на великите математически, ясни мирови съотношения. Сега всичко това е личен талант, лична способност. Сега даже тази индивидуалност се е нуждаела от баща-математик, за да има нещо унаследено; толкова лични е трябвало да бъдат тези способности.
към текста >>
С най-дълбока ненавист са били изпълнени както Теофил, така и Кирил срещу всичко, което не било църковно-християнско в тесния смисъл, което не било в
разбира
нията на тези двама архиепископи.
Така се взираме ние назад към тези времена, когато човек още е бил свързан с духовните светове, както е било с този орфик, така виждаме ние неговия сянков образ сред тези, които са учили в Александрия на границата между четвърти и пети век. Тази индивидуалност не е възприела още нищо от това, което, може да се каже, е позволявало на хората да не забелязват сенчестите страни в началото на християнството; понеже твърде ярко е било в тази душа всичко това, което е било отзвук от орфическите мистерии, твърде ярко, за да би могла тя да бъде озарена от различната светлина, която произлиза от Христовото събитие. Това, което е излизало наоколо като християнство, например чрез Теофил или Кирил, е било такова, че тази индивидуалност на орфик, която е приела сега личен характер, е могла да каже и даде неща по-велики и по-мъдри от тези, които са представлявали християнството в Александрия в това време.
С най-дълбока ненавист са били изпълнени както Теофил, така и Кирил срещу всичко, което не било църковно-християнско в тесния смисъл, което не било в разбиранията на тези двама архиепископи.
Християнството приело съвсем личен характер, такъв личен характер, че тези двама архиепископи наели лични наемници. Навсякъде се наемали хора, които трябвало да бъдат, така да се каже, охрана на архиепископите. Властта в личен смисъл била важна за тях. Тях ги движела ненавистта към всичко, което идвало от древността и което все пак било по-високо от явяващото се в изкривен вид ново. Най-дълбока ненавист - особено против индивидуалността на отново родения орфик - живеела у носителите на високия християнски сан в Александрия.
към текста >>
39.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Затова, ако те искат да действат в нашия физически свят, те трябва да ползват физическия човек, неговите ръце, но също и неговия разсъдък и неговата способност за
разбира
не.
Вчера във въвеждащ порядък нашето внимание беше насочено върху това, че ще можем да разберем правилно някои по-древни събития в историята на човечеството, ако гледаме не само силите и способностите на отделните личности, но и ако допуснем, че чрез съответните личности като чрез инструмент действат същества, които, така да се каже, отправят в нашия свят своите действия от висшите светове. Ние трябва да си представяме, че тези същества не могат да въздействат непосредствено върху нашите физически процеси, върху фактите от нашата физическа действителност, тъй като на съвременната степен на своето развитие те не могат да се въплътят във физическо тяло, което взима своите съставни елементи от физическия свят.
Затова, ако те искат да действат в нашия физически свят, те трябва да ползват физическия човек, неговите ръце, но също и неговия разсъдък и неговата способност за разбиране.
Колкото по-назад отидем в човешкото развитие, толкова по-отчетливо изразено ще намерим влиянието и въздействието на такива същества от висшите светове. Но не трябва да си мислим, че това насочване на сили и въздействия от висшите светове чрез хората във физическия свят е прекратявано някога, включително и в наше време.
към текста >>
За този, който е запознат с духовната наука, който, както това ние сме могли да правим вече толкова години, е приел в себе си това, което води нашето усещане и представи към признаване на висшите светове, за него такъв факт, като току-що показания, ще бъде,
разбира
се, веднага понятен, защото той е привикнал постоянно да опъва свързващите нишки между нашето познание, нашето мислене, нашата воля и съществата от висшите йерархии.
За този, който е запознат с духовната наука, който, както това ние сме могли да правим вече толкова години, е приел в себе си това, което води нашето усещане и представи към признаване на висшите светове, за него такъв факт, като току-що показания, ще бъде, разбира се, веднага понятен, защото той е привикнал постоянно да опъва свързващите нишки между нашето познание, нашето мислене, нашата воля и съществата от висшите йерархии.
Но последователят на духовната наука попада понякога в положение, когато е длъжен да се защитава от материалистическите представи, понеже те съществуват в наше време, от представите, които лишават хората, стоящи встрани от духовното развитие, от възможността донякъде да вникнат в това, което трябва да се каже за въздействието на висшите светове върху нашия физически свят.
към текста >>
Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които,
разбира
се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1.
В наше време, по същество, към излезлите от употреба възгледи се отнася и това, да се говори за господството на макар и абстрактни идеи в човешките събития, в историята. За много хора е съвършено недопустимо пред лицето на истинската научност да се говори, че известни идеи, абстрактни идеи, които, собствено, могат да живеят само в нашия разсъдък, се проявяват в следващите една след друга исторически епохи.
Последният отблясък, така да се каже, на вярата в такива абстрактни идеи, относно които, разбира се, не може да се разбере как те могат да действат, понеже нали са само абстрактни идеи, последният отблясък на вярата в такива абстрактни идеи в XIX век са съдържали в себе си още историческите трудове на Ранке1.
Но и тази вяра в движещите идеи в историята постепенно ще бъде изхвърлена зад борда от нарастващото материалистическо развитие, и сега, даже по отношение на историята, се счита за признак на трезв ум, когато се мисли, че всичко, характеризиращо епохата, излизащо в епохата, възниква всъщност само благодарение на стечението на физически зрими външни действия, външни потребности, външни интереси и даже идеи на физическите хора. Сега е преминало времето, когато като чрез инспирация такива умове като например Хердер2, изобразявали развитието на историята на човечеството така, че отвсякъде било видно: тук в основата лежи най-малкото предположение за живи сили, живи свръхестествени сили, които се проявяват чрез действията на хората, чрез живота на хората. А този, който днес иска да бъде умен, ще каже: наистина, у такъв човек, като Лесинг3, е имало много разумни идеи, но после, в края на своя живот, той стигнал до такава глупост, като тази, която написал в своето "Възпитание на човешкия род", където той, не знаейки как да помогне на себе си, свързал строгата закономерност в хода на историческото развитие с идеите за превъплъщението. В края на "Възпитание на човешкия род" Лесинг, действително, изразил това, че описва, изхождайки от окултни факти, духовна наука; а именно това, че души, живели в древни времена, възприели тогава действените сили, пренасят тези сили в своите нови въплъщения, така че съществува не абстрактно, само идейно непрекъснато течение, но истинско, реално непрекъснато течение на духа зад материалния процес. Както вече беше казано, умният човек ще каже: в края на живота си той [Лесинг] достигнал до такива объркани идеи, като превъплъщението, но на тях не трябва да се обръща внимание.
към текста >>
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо
разбира
Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Това напомня, скъпи приятели, на толкова горчивата, иронична и все пак толкова умна записка, която Хебел4 един път написал в дневника си.
В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти. И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия.
към текста >>
Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно
разбира
не толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти.
Това напомня, скъпи приятели, на толкова горчивата, иронична и все пак толкова умна записка, която Хебел4 един път написал в дневника си. В нея той говори, че би било прекрасен сюжет следното: гимназиален учител преподава Платон в своето училище, а превъплътеният Платон се намира сред неговите ученици и той толкова лошо разбира Платон от обясненията на учителя, че учителят е принуден да го накаже строго.
Наистина в това, което касае историческото възприемане на развитието на човечеството, от предното духовно разбиране толкова много е загубено и духовната наука ще трябва да се защитава от натиска на материалистичното мислене, което прониква от всички страни и което намира направо за глупост това, което може да бъде съобщено на базата на духовни факти.
И ние всъщност отидохме в това много далеко. Например всички тези мощни образи, всички тези мощни символни представи, които произтичали от древното ясновидско познание на хората и които намерили отражение в митологиите, във фигурите на героите, в образите на легендите и приказките, намират днес тълкуватели от най-странен вид. Най-куриозното в тази област е може би книжката "Орфей" на Соломон Рейнак5, която сега обърна върху себе си известно внимание в много кръгове във Франция. Всичко, от което са произлезли образите на Деметра, Орфей, образите на другия митологически кръг, се свеждат там към чисто материални събития, и понякога повече от странно, се отрича историческото съществуване на тази или онази фигура, която се крие, да кажем, зад Хермес или Мойсей и тривиално се стараят да обяснят тези фигури чрез чисто човешко съчинителство, чрез фантазия. По метода на Соломон Рейнак след 60-70 години, тоест когато избледнее външната памет за него, би било лесно да се докаже, че никога не е имало подобен Рейнак, че това е народно творчество, което е пренесло древната идея за Рейнак Лисицата върху Соломон Рейнак.
към текста >>
Но за да достигнем взаимно
разбира
не за това, по какъв начин духовната наука може да получи известна възможност да отстоява чисто външно действието на свръхсетивните сили в историята, позволете ми да ви запозная със следното.
Иска ми се постоянно да обръщам внимание на последователите на духовната наука върху това, че действието на духовните власти, на духовните сили посредством хората чак до нашето столетие действително може да се докаже с чисто външни разумни доводи, съвсем независимо от чисто окултно-езотеричното изследване, което ще ни занимава основно тук.
Но за да достигнем взаимно разбиране за това, по какъв начин духовната наука може да получи известна възможност да отстоява чисто външно действието на свръхсетивните сили в историята, позволете ми да ви запозная със следното.
към текста >>
За да хвърлим малко светлина върху окултното
разбира
не на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6?
Този, който има някаква представа за развитието на съвременното човечество, протекло, да кажем, в XIV-XV век чак до XVI век, знае колко безкрайно дълбоко значение в това външно развитие на човечеството в Новото време е имало историческото появяване на определена личност, относно която действително може, аз бих казал, по най-външен начин да се докаже, че чрез нея са действали духовно-свръхсетивните сили.
За да хвърлим малко светлина върху окултното разбиране на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6?
Този, който даже чисто външно разглежда развитието на това време, трябва да каже: ако зачеркнем от историческия процес деянията на Орлеанската Дева, то само по това, което може да се разбере от чисто външните исторически изследвания, ще стане ясно: без действията на висшите свръхсетивни сили чрез Орлеанската Дева Франция, а и фактически цяла Европа, е трябвало да получат в XV век съвършено различен облик. Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава. Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството.
към текста >>
Под това влияние,
разбира
се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности.
Този, който има някаква представа за развитието на съвременното човечество, протекло, да кажем, в XIV-XV век чак до XVI век, знае колко безкрайно дълбоко значение в това външно развитие на човечеството в Новото време е имало историческото появяване на определена личност, относно която действително може, аз бих казал, по най-външен начин да се докаже, че чрез нея са действали духовно-свръхсетивните сили. За да хвърлим малко светлина върху окултното разбиране на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6? Този, който даже чисто външно разглежда развитието на това време, трябва да каже: ако зачеркнем от историческия процес деянията на Орлеанската Дева, то само по това, което може да се разбере от чисто външните исторически изследвания, ще стане ясно: без действията на висшите свръхсетивни сили чрез Орлеанската Дева Франция, а и фактически цяла Европа, е трябвало да получат в XV век съвършено различен облик. Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава.
Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности.
Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти. Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място.
към текста >>
Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава,
разбира
се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава. Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева.
Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
Представете си, че тя знае: свръхсетивните власти направляват силата на волята й към точно определено място. Аз ви разказвам за тези факти не това, което би било възможно да ви изложа съгласно Хрониката Акаша, а само това, което е установено съгласно документите, чисто исторически.
към текста >>
Ние знаем, че тази девойка от Орлеан се разкрила отначало на един свой родственик, у когото тя, може да се каже, почти случайно намерила
разбира
не; че тя по разни околни пътища и с големи трудности била доведена в лагера, където се бил разположил дворът на крал Карл, който с всички френски войски стигнал, така да се каже, до последния предел, и ние знаем, че на края, след като на пътя й издигнали всевъзможни прегради, сред цяла тълпа народ, където крал Карл бил поставен така, че бил неразличим на външен вид, тя веднага го открила, отправяйки се към него.
Ние знаем, че тази девойка от Орлеан се разкрила отначало на един свой родственик, у когото тя, може да се каже, почти случайно намерила разбиране; че тя по разни околни пътища и с големи трудности била доведена в лагера, където се бил разположил дворът на крал Карл, който с всички френски войски стигнал, така да се каже, до последния предел, и ние знаем, че на края, след като на пътя й издигнали всевъзможни прегради, сред цяла тълпа народ, където крал Карл бил поставен така, че бил неразличим на външен вид, тя веднага го открила, отправяйки се към него.
Известно е също, че тогава тя му казала нещо, и с това той е искал да я изпита, за което, може да се каже, знаели само свръхсетивният свят и той самият. И вие може би знаете от външната история как след това тя, водена от неизменните импулси и под неизменното влияние на силната си вяра, по-добре да се каже, от своите непосредствени видения, сред огромни трудности довела войската до победа, а краля - до короноване.
към текста >>
Щутгартци,
разбира
се, знаят, че тук, в това място, e живял някога изтъкнат изследовател на Евангелието.
Тъй като се намираме тук, на това място, а аз понякога обичам да обърна внимание на местните условия, искам да ви посоча документ, на който тук вече един път са се позовавали.
Щутгартци, разбира се, знаят, че тук, в това място, e живял някога изтъкнат изследовател на Евангелието.
Разбира се, ние няма смисъл да се съгласяваме с многото остроумия, които Гфрьорер8, така се казвал изследователят на Евангелието, предлага в своето изследване на Евангелието, и можем да бъдем напълно уверени, че Гфрьорер, ако би чул какво сега се съобщава в областта на духовната наука, би употребил същия израз, който често употребявал по отношение на своите противници, които не уважавал много-много; изразът, че и теософите - това са такива хора, на които "не всичко под шапката им е наред". Но тогава не е бил моментът, когато е било възможно, както това се прави днес, така да се каже, по чисто материалистически начин да се прекрачи през историческите документи, когато тези документи засягат събития, които са неудобни, които явно показват действието на живите висши сили в нашия физически свят.
към текста >>
Разбира
се, ние няма смисъл да се съгласяваме с многото остроумия, които Гфрьорер8, така се казвал изследователят на Евангелието, предлага в своето изследване на Евангелието, и можем да бъдем напълно уверени, че Гфрьорер, ако би чул какво сега се съобщава в областта на духовната наука, би употребил същия израз, който често употребявал по отношение на своите противници, които не уважавал много-много; изразът, че и теософите - това са такива хора, на които "не всичко под шапката им е наред".
Тъй като се намираме тук, на това място, а аз понякога обичам да обърна внимание на местните условия, искам да ви посоча документ, на който тук вече един път са се позовавали. Щутгартци, разбира се, знаят, че тук, в това място, e живял някога изтъкнат изследовател на Евангелието.
Разбира се, ние няма смисъл да се съгласяваме с многото остроумия, които Гфрьорер8, така се казвал изследователят на Евангелието, предлага в своето изследване на Евангелието, и можем да бъдем напълно уверени, че Гфрьорер, ако би чул какво сега се съобщава в областта на духовната наука, би употребил същия израз, който често употребявал по отношение на своите противници, които не уважавал много-много; изразът, че и теософите - това са такива хора, на които "не всичко под шапката им е наред".
Но тогава не е бил моментът, когато е било възможно, както това се прави днес, така да се каже, по чисто материалистически начин да се прекрачи през историческите документи, когато тези документи засягат събития, които са неудобни, които явно показват действието на живите висши сили в нашия физически свят.
към текста >>
Но сега ние трябва да разгледаме,
разбира
се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду.
Вчера аз ви показах, как във важния мит на вавилонско-халдейската епоха се посочва въздействието на духовните светове върху хората, от които е зависело много в хода на историята в третия от нашите следатлантски периоди, зависело е много в хода на целия исторически процес в древна Халдея, в древна Вавилония.
Но сега ние трябва да разгледаме, разбира се, също от гледна точка на окултната наука, тези две личности, които се крият зад легендарните имена Гилгамеш и Енкиду.
Окултно-исторически ние трябва да виждаме в тях личности, които стоят на изходния пункт на това, което ние наричаме вавилонска, халдейска култура. Това, което е могло да дойде от тях като импулси, ние намираме отново в развитието на духовната култура на древен Вавилон и Халдея. Гилгамеш е бил личност, имаща зад себе си много инкарнации от такъв род, че тази личност можем да наречем стара душа в развитието на човечеството.
към текста >>
Може да се каже, че по-млади души се въплътяват,
разбира
се, в болшинството случаи, в цветните раси; че цветните раси, именно черната раса, води до въплъщение главно на по-млади души.
Ако днес някой е напреднал например дотолкова, че донякъде допуска истините на духовната наука, но в останалото все още се съобразява с предразсъдъците и оценките на външния свят, на него би му се сторило, че например душите на философите и учените на нашето време трябва да причислим към по-старите души. Окултното изследване показва обаче обратното, колкото и странно да звучи, и даже за окултистите е поразително, че например в Кант11 е живяла млада душа. Да, с това нищо не можеш да направиш - фактите говорят това.
Може да се каже, че по-млади души се въплътяват, разбира се, в болшинството случаи, в цветните раси; че цветните раси, именно черната раса, води до въплъщение главно на по-млади души.
Също и своеобразието на такъв род човешко мислене, който се изразява в ученост, в сегашната материалистическа наука, се обуславя от по-млади души. И може би даже е доказано, че предшестващото въплъщение на много личности, за които трудно бихме предположили това, определено е протекло сред диваците. Да, така пак говорят фактите! Всичко това трябва да се усвои, защото това е така. Разбира се, това не намалява значението на съжденията, които ние имаме за обкръжаващия ни свят, тяхната ценност; още повече това трябва да се приеме за общото разбиране на онова, за което става дума.
към текста >>
Разбира
се, това не намалява значението на съжденията, които ние имаме за обкръжаващия ни свят, тяхната ценност; още повече това трябва да се приеме за общото
разбира
не на онова, за което става дума.
Може да се каже, че по-млади души се въплътяват, разбира се, в болшинството случаи, в цветните раси; че цветните раси, именно черната раса, води до въплъщение главно на по-млади души. Също и своеобразието на такъв род човешко мислене, който се изразява в ученост, в сегашната материалистическа наука, се обуславя от по-млади души. И може би даже е доказано, че предшестващото въплъщение на много личности, за които трудно бихме предположили това, определено е протекло сред диваците. Да, така пак говорят фактите! Всичко това трябва да се усвои, защото това е така.
Разбира се, това не намалява значението на съжденията, които ние имаме за обкръжаващия ни свят, тяхната ценност; още повече това трябва да се приеме за общото разбиране на онова, за което става дума.
В този смисъл в древен Вавилон ние имаме работа в Енкиду с млада душа, а в Гилгамеш - със стара. Такава стара душа е такава по природа, че рано обхваща не само това, което се явява като елемент, фактор на съвременната култура, но и това, което, като културни възможности, влиза в настоящето и позволява да се надзърне в далечните перспективи на бъдещето.
към текста >>
Ако искаш да
разбира
ш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови.
Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община. По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал. Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция.
към текста >>
Те били тези, които чрез инспирация приемали поръчения от тази групова душа, което се казвало оракул, и ги изнасяли в света, за да се случи това или онова; защото оракулите от това време трябва да ги
разбира
ме в този смисъл, който сега ви охарактеризирах.
Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа. Там е било нейното централно местопребиваване и жреците от храма били нейни слуги.
Те били тези, които чрез инспирация приемали поръчения от тази групова душа, което се казвало оракул, и ги изнасяли в света, за да се случи това или онова; защото оракулите от това време трябва да ги разбираме в този смисъл, който сега ви охарактеризирах.
Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град. Жреците от храма, управители на тайните на храма, били взети в плен, защото съседите им се надявали по такъв начин да завладеят свещените тайни, а чрез това - и силата на дадения град. Това е реалната обратна страна на събитията. При този строеж на душата, на който Гилгамеш се е намирал в началото, той не можел сам да възприема такива неща, защото той не можел да прониква с поглед в тези отношения.
към текста >>
Важно е да се
разбира
това, защото само тогава може да се разбере защо така често в митовете и сказанията пред нас се представят другари, които трябва да свършат нещо заедно; другари, които обикновено са толкова различни по своето душевно устройство, както са били Гилгамеш и Енкиду.
Важно е да се разбира това, защото само тогава може да се разбере защо така често в митовете и сказанията пред нас се представят другари, които трябва да свършат нещо заедно; другари, които обикновено са толкова различни по своето душевно устройство, както са били Гилгамеш и Енкиду.
А това, което Гилгамеш чрез Енкиду, своя приятел, придобил за своята душа, било, че като че ли се заразил от Енкиду с ясновидска сила, така че до определена степен могъл да погледне към своите собствени предишни инкарнации. По такъв начин Гилгамеш действително се научил от Енкиду на виждане на своите предишни инкарнации. Това било вече нещо, което излизало извън пределите на нормалните способности на Гилгамеш. Да си представим живо как е могло да повлияе на Гилгамеш това обръщане назад към неговите предни инкарнации?
към текста >>
Той самият,
разбира
се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града.
Може да се случи, че някой да приведе цял ред гръмки исторически имена в качеството на имена на свои предни инкарнации. Трябва да има цяла група хора, които са убедени, че в техните предни инкарнации няма нищо по-долу от крал или принцеса. Именно в тези неща, с които всичко трябва да е толкова сериозно, няма място за фантазии, с тях не трябва да се своеволничи. Този, който, както тогава Гилгамеш, за пръв път обръща своя поглед назад към поредицата свои инкарнации, може действително да бъде поразен. Та нали той се обръща към инкарнации, когато е бил още въвлечен в различни отношения, обусловени от груповата душевност.
Той самият, разбира се, до известна степен се е измъкнал от тези отношения и за първи път чрез Енкиду е могъл да разбере цялото значение на това, което се символизира в мита от богинята на града.
Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят.
към текста >>
И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние
разбира
ме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят.
И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация. Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа. Това ни се предава в този мит.
към текста >>
Посветените в мистериите били,
разбира
се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците.
Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура.
Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>
Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното
разбира
не на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон".
Забележително е, че днес този образ на кентавър изплува отново в областта на съвременното естественонаучно мислене. Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти. Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация. И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ. Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон.
Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон".
Кентавърът пак е тук. Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си мислят хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
към текста >>
По такъв начин, трябва да кажем, днес, без оглед на всички материалистически представи, ние се намираме на пътя към това, че сам материализмът, ако иска,
разбира
се, да се опира на факти, постепенно ще доведе до това, което може да каже, изхождайки от своите окултни източници, духовната наука.
Образът на кентавъра, който възникнал не от това, че гърците не можали да различат конника от неговия кон, но от това, че древните народи действително са оценявали духовната същност на човека като самостоятелна по отношение на неговата физическа природа, този образ изплува пак в наше време съвършено самостоятелно от естественонаучните представи.
По такъв начин, трябва да кажем, днес, без оглед на всички материалистически представи, ние се намираме на пътя към това, че сам материализмът, ако иска, разбира се, да се опира на факти, постепенно ще доведе до това, което може да каже, изхождайки от своите окултни източници, духовната наука.
към текста >>
"Не,
разбира
се, не може!
"Не, разбира се, не може!
Но защо всеки човек да не пребивава в този свят повече от един път?
към текста >>
Цитираната от Рудолф Щайнер записка в дневника на Хебел гласи в превод: "Съгласно учението за преселението на душите, възможно е Платон пак да седи на чина и да търпи побои затова, че не
разбира
Платон." (Хебел 1978: 459).
4. Фридрих Хебел (1813-1863) - немски поет и драматург.
Цитираната от Рудолф Щайнер записка в дневника на Хебел гласи в превод: "Съгласно учението за преселението на душите, възможно е Платон пак да седи на чина и да търпи побои затова, че не разбира Платон." (Хебел 1978: 459).
към текста >>
40.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Разбира
се, това е факт, че човек отново и отново се въплъщава, че това, което ние наричаме ядро на неговото същество, се появява във все нови инкарнации; също така е вярно, че съществува причинна връзка между животите, идващи по-късно като инкарнации, и предишните животи; също така има и закон за кармата, който, така да се каже, изразява тази причинна връзка.
От това, което се говори до сега в порядъка на бегло запознаване с окултното протичане на човешкото развитие, някои неща ще ви подскажат, че протичането на инкарнациите, определящо се от индивидуалния характер и индивидуалното развитие на самия човек, се модифицира от вмешателството на духовни сили от областта на висшите йерархии. Реинкарнацията съвсем не е толкова просто събитие в развитието на човечеството, както това би могло да се предположи за известно теоретическо удобство.
Разбира се, това е факт, че човек отново и отново се въплъщава, че това, което ние наричаме ядро на неговото същество, се появява във все нови инкарнации; също така е вярно, че съществува причинна връзка между животите, идващи по-късно като инкарнации, и предишните животи; също така има и закон за кармата, който, така да се каже, изразява тази причинна връзка.
Обаче зад пределите на всичко това съществува още нещо друго - и само това друго ни води към разбирането за хода на историческото развитие на човечеството. Развитието на човечеството би протекло съвсем иначе, ако не участваше нищо друго, освен причинната връзка между една и друга или между предшестващата и последващата инкарнации на човека. Обаче, повече или по-малко във всяка инкарнация - и особено при водещите личности в историята - в човешкия живот постоянно се намесват твърде значителни други сили и ползват човека като инструмент. Оттук може да се заключи, че непосредствения, заложен изключително в самия човек, кармически ход на живота се модифицира при протичането на инкарнацията. Така става на практика.
към текста >>
Обаче зад пределите на всичко това съществува още нещо друго - и само това друго ни води към
разбира
нето за хода на историческото развитие на човечеството.
От това, което се говори до сега в порядъка на бегло запознаване с окултното протичане на човешкото развитие, някои неща ще ви подскажат, че протичането на инкарнациите, определящо се от индивидуалния характер и индивидуалното развитие на самия човек, се модифицира от вмешателството на духовни сили от областта на висшите йерархии. Реинкарнацията съвсем не е толкова просто събитие в развитието на човечеството, както това би могло да се предположи за известно теоретическо удобство. Разбира се, това е факт, че човек отново и отново се въплъщава, че това, което ние наричаме ядро на неговото същество, се появява във все нови инкарнации; също така е вярно, че съществува причинна връзка между животите, идващи по-късно като инкарнации, и предишните животи; също така има и закон за кармата, който, така да се каже, изразява тази причинна връзка.
Обаче зад пределите на всичко това съществува още нещо друго - и само това друго ни води към разбирането за хода на историческото развитие на човечеството.
Развитието на човечеството би протекло съвсем иначе, ако не участваше нищо друго, освен причинната връзка между една и друга или между предшестващата и последващата инкарнации на човека. Обаче, повече или по-малко във всяка инкарнация - и особено при водещите личности в историята - в човешкия живот постоянно се намесват твърде значителни други сили и ползват човека като инструмент. Оттук може да се заключи, че непосредствения, заложен изключително в самия човек, кармически ход на живота се модифицира при протичането на инкарнацията. Така става на практика. И така, може да се говори за някои закономерности, като засега ще се ограничим само до следатлантските епохи, за закономерности в това, по какъв начин в следатлантските епохи, чак до настоящето време, влиянието на другите светове и индивидуалната карма на човека се намират във връзка помежду си.
към текста >>
Затова е
разбира
емо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред. Древноиндийската култура е била по-пасивна култура, култура, която, така да се каже, се постигала чрез отдаване на това, което се вливало в човешкото същество като инспирация.
Затова е разбираемо, че тази древноиндийска култура ние трябва да свеждаме до различен вид дейност, от тази, която се извършва сега от човешкия "аз"; че сегашната дейност на "аза" трябва, така да се каже, да бъде заменена за индийската душа от онова време с това, че в човешкото същество се спускали висши същества, които инспирирали човешката душа.
към текста >>
Ханслик казвал: "Рихард Вагнер въобще не е музикант, той не
разбира
същността на музикалното.
Понеже какво е искал Ханслик? Той казва: не може по такъв начин да се пише музика, като Рихард Вагнер; това не е музика, защото там музиката като че се засилва, за да покаже нещо, което се намира извън музикалното, нещо свръхсетивно. Музиката - това са "арабески в звуци". Това бил любимият израз на Ханслик. Това значи: подобно на арабеските съчетание на тоновете, а музикално-естетическото наслаждение се заключава в това, чисто човешки да се радваш как тоновете звучат един в друг и един след други.
Ханслик казвал: "Рихард Вагнер въобще не е музикант, той не разбира същността на музикалното.
Същността на музиката трябва да е изключително в архитектониката на звуковия материал".
към текста >>
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане
разбира
емо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз".
Ако ние поставим пред нашите очи този образ от човешката история, окултната история, тогава ще стане разбираемо, че душата, която е била инкарнирана в индийската, а след това в персийската епоха, е могла да бъде проникната от инспириращия елемент на някаква индивидуалност от висшите йерархии, но че след това, когато тя встъпила в гръко-римската епоха, тази душа се оказала насаме със себе си, че тази душа е работила така, че "азът" е работил с "аз".
Всичко това, което в догръцките епохи, в отделните цикли на следатлантските култури се явявало подобно на божествено внушение, подобно на откровение свише - това се отнася все още и към началото на гръцкия културен период, към IX, X, XI век на дохристиянската епоха - което се представя пред нас като инспирирана култура, в която отвън се влива това, което тя трябва да съдържа духовно, всичко това се свежда все повече и повече към това да изживяваш себе си чисто човешки-лично. По-силно от всичко това намира израз в Гърция. Такъв израз на външния човек, какъвто се явява, живеейки във физическия свят, това, какво е човек като опиращо се само на себе си "аз"-същество, не е виждала ни една епоха дотогава и след това никога няма да види. Чисто човешки-личното, заключеното изцяло в себе си човешки-лично, се изявява исторически в античния начин на живот на гърка и в творенията му. Да видим как гръцкият скулптор е придавал човешки-личното на образите на своите богове.
към текста >>
Ние виждаме натрупване на добиван на чисто физически план материал в гръцката епоха - това,
разбира
се, продължава и в наше време - и обратното му възнасяне в духовния свят, за което и е длъжна да даде импулс духовната наука и към което е имала инстинктивен импулс такава личност като Хипатия, която е била въплътена отново в XIII век5.
Когато ние разглеждаме така хода на историята, тогава виждаме действително своего рода низхождение от духовните висоти чак до гръко-римската епоха и след това пак възкачване.
Ние виждаме натрупване на добиван на чисто физически план материал в гръцката епоха - това, разбира се, продължава и в наше време - и обратното му възнасяне в духовния свят, за което и е длъжна да даде импулс духовната наука и към което е имала инстинктивен импулс такава личност като Хипатия, която е била въплътена отново в XIII век5.
към текста >>
Но оттук вие ще видите, че удобния способ да се
разбира
една инкарнация само като следствие на предишното въплъщение, съществено се модифицира, и вие ще разберете, че реинкарнацията е много по-сложен свят от факти, отколкото обикновено се смята, и че ние го
разбира
ме напълно само тогава, когато съпричислим човека към висшия свръхфизически свят, който постоянно въздейства върху нашия свят.
Значи откровението за това, което Блаватска говори, изхождайки от розенкройцерските мистерии в своя първи период, напълно може да се провери и установи чрез непосредствено изследване.
Но оттук вие ще видите, че удобния способ да се разбира една инкарнация само като следствие на предишното въплъщение, съществено се модифицира, и вие ще разберете, че реинкарнацията е много по-сложен свят от факти, отколкото обикновено се смята, и че ние го разбираме напълно само тогава, когато съпричислим човека към висшия свръхфизически свят, който постоянно въздейства върху нашия свят.
към текста >>
Да се научим да
разбира
ме какво значи отделно изказване на толкова изтъкната личност, ние можем само ако умеем окултно да надникнем в духа на епохата.
Това, което изявявал в цялата пълнота гръко-римският свят, е било като че ли човешки-лично изявяване на безкрайните възпоминания, които по-рано са били вложени от висшите светове в тези индивидуалности. Трябва ли ние тогава да се удивяваме, че най-значителните умове на гръцкия свят съзнават това? Те казвали, поглеждайки в своя вътрешен свят: "Тук се изливат, тук се простират в нашата личност светове, но те са възпоминания за това, което е било влято в нас от духовните светове по-рано". Прочетете при Платон10, как той свежда всичко това, което човек може да преживее, до възпоминания на душата за нейни предишни преживявания. Тук вие ще видите от какво дълбоко реално познаване на четвъртата следатлантска епоха е черпил такъв ум, като Платон.
Да се научим да разбираме какво значи отделно изказване на толкова изтъкната личност, ние можем само ако умеем окултно да надникнем в духа на епохата.
към текста >>
41.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде
разбира
ем за целия тогава известен земен кръг,
разбира
се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите.
При хората от по-късните епохи на световната история се открива навсякъде например някаква дистанция между това, което се мисли, и това, което се говори. Кой не знае днес, че мисленето и речта - това са две съвършено различни неща, че речта в известно отношение се състои от условни способи за изразяване на това, което човек мисли? Това е ясно още от факта, че имаме много различни езици и всъщност изразяваме множество общи за всички ни представи на тези различни езици на Земята, така че съществува известнa разлика между мислене и реч. Не така е било у този древен народ; неговият език се намирал всъщност в съвършено друго отношение към душата, в сравнение с всички по-късни езици. Именно, ако ние се върнем към най-древните времена, то действително ще намерим там нещо, макар и несъхранено в цялата си чистота, прилично на първичния език на човечеството.
Наистина ние ще намерим езиците на отделните племена и раси на цялото пространство на Европа, Азия и Африка вече в известно отношение диференцирани, но своего рода общ елемент на речта, който би могъл да бъде разбираем за целия тогава известен земен кръг, разбира се, за по дълбокия духовен човек, е съществувал при шумерите.
Защо това е било така? Защото душата на тези хора при тона, при звука е чувствала нещо напълно определено и е трябвало да изразява еднозначно това, което е можело да се почувства при някаква мисъл и в същото време при звук. Всичко това аз бих искал да изразя преди всичко така: даже още в тези имена, които изредих, излагайки епоса за Гилгамеш, даже още там съществуват необичайни звуци: Ищар, Ишулан и други подобни. Когато произнасят тези звуци и знаят значението на звука в окултно отношение, то знаят, че всъщност тези имена не могат да съдържат други звуци, ако трябва да обозначават дадени същества, защото У, И, А могат еднозначно да се отнесат само към нещо напълно определено. В това се състояло и по-нататъшното движение на езика, че хората загубили чувство за това, че тези неща, звуците - съгласни, гласни - могат да се отнасят към нещо еднозначно, тогава, когато в тези древни времена, нещото не е можело да се обозначи по друг начин, освен с напълно определена съвкупност от звуци.
към текста >>
Това,
разбира
се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците.
Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята".
Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците.
Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята. Те изчислили определени величини и получили тогава нещо, което приблизително се равнява на пътя, който човек ще измине, ако върви два часа, а това се равнява на една миля. Те изчислили тази мярка съгласно ходенето на здрав човек и я приели за еталонна мярка, за да измерват големи повърхности. И до неотдавна, докато всичко в човешкото развитие не потънало в абстрактното, тази мярка, скъпи приятели, е съществувала в немската миля, която можеш да изминеш приблизително за два часа. По такъв начин, до XIX век се съхранило нещо такова, което произхождало от мисията на древните вавилонци, които пък го взели от космоса, изчислявайки го, съгласно хода на Слънцето.
към текста >>
Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че,
разбира
се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма.
Защото това число има дванадесет части. Защото дванадесет е било дузина, а дузината не е нищо друго, а дар от мисията на вавилонците. При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем.
Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма.
Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята. Тези неща, разбира се, вървят редом. Материалистическото движение трябва да съществува като противодействие, което трябва да се победи за развитие на по-голяма сила. Но всичко се прави абстрактно в духа на това течение, понеже цялата десетична система е абстрактна система. Това не е критика, а само характеристика.
към текста >>
Тези неща,
разбира
се, вървят редом.
При нас навсякъде в основата стои числото десет, число, което ни готви големи трудности, ако искаме да го разложим на части, тогава когато дузината по своето отношение към шестдесет и в своята различна делимост като основа на системите за изчисляване и измерване е в много висока степен пригодена към конкретните отношения. Не трябва да звучи като критика на нашето време, когато се говори, че човечеството е изпаднало в абстрактното даже по отношение на сметките и изчисляването, понеже една епоха не може да прави същото като предходната. Ако ние искаме да изобразим движението на културите от атлантската катастрофа до гръцката епоха и оттук по-нататък през нашата, то можем да кажем: индийската, персийската, египетската култури се спускат долу [на земята]; в гръцката култура се намира този пункт, когато се изработва чисто човешкото на физически план; след това пак започва подем. Но този подем е такъв, че той представлява сам по себе си, така да се каже, само една клонка от действителното развитие и че, разбира се, от друга страна, е налице продължаващо потапяне в материализма. Затова ние имаме в наше време, наред с енергичния духовен стремеж нагоре, рязко изразен материализъм, който дълбоко потапя в материята.
Тези неща, разбира се, вървят редом.
Материалистическото движение трябва да съществува като противодействие, което трябва да се победи за развитие на по-голяма сила. Но всичко се прави абстрактно в духа на това течение, понеже цялата десетична система е абстрактна система. Това не е критика, а само характеристика. И по подобен начин искат да преодолеят конкретното и в останалото. Какви само предложения не са правени!
към текста >>
Разбира
се, болшинството хора нямат усет, нямат
разбира
не за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове.
Такива съпоставки на числа има вече в значително количество. При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в действието на числата в явленията от света. Особено подчертавам, че е крайно неправилен начинът, по който използват този принцип Флис и неговите ученици. Това, как той прилага своите основни числа, а именно 23 и 28, които също намира (28 = 4 х 7), как той прилага тези числа, трябва да се подложи на многократно подобряване. И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството.
Разбира се, болшинството хора нямат усет, нямат разбиране за такива неща; те остават разпръснати в по-тесни кръгове.
Но забележителното е, че хора, които намират подобни неща, като например учениците на Флис, получават след това своеобразни мисли и чувства. Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място. Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни. С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления вавилонци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси!
към текста >>
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания,
разбира
се, е вярна.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко
разбира
не на християнството.
Също тогава се водела достатъчно силно, с всякакви средства, борба с древния елинско-езически идеал, с древните богове и древните мистерии. Всичко, както вече беше казано, е било пуснато в ход, за да направят Юлиан, за когото все пак е могло да се очаква, че някога ще се възкачи на престола на цезарите, да го направят, така да се каже, добър християнин. Но в тази душа се оформило своеобразно влечение.
Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството.
Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение. А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
към текста >>
Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил,
разбира
се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство.
Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция.
Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите.
към текста >>
Той поразявал света с такива неща, каквито сега,
разбира
се, не биха намерили голямо доверие.
Да, този човек е знаел това-онова за духовното протичане на мировите закони.
Той поразявал света с такива неща, каквито сега, разбира се, не биха намерили голямо доверие.
Понеже веднъж, когато бил в Рощок, по положението на звездите предсказал смъртта на султан Сюлейман, и тя настъпила след няколко дни, вест, която направила името на Тихо Брахе10 известно в Европа. Сега за Тихо Брахе, чийто живот се простира съвсем близо зад нас, светът знае едва ли повече от това, че той е малко простоват, че той още не е стоял на висотата на материалистическия светоглед на нашето време. Наистина той нанесъл хиляди нови звезди на картата на звездното небе, направил също и откритие с епохално за времето си значение - открил избухваща и отново изчезваща звезда, Nova Stella, и я описал, но за тези неща много премълчават. Светът не знае за него нищо друго освен това, че бил толкова глупав, че е измислил мирова система, в която Земята стои неподвижно, а Слънцето заедно с планетите се върти около Земята; сега светът знае само това. А факта, че си имаме работа с най-изтъкната личност на XVI век, с личност, направила безкрайно много неща за астрономията, които са приложими и днес; че в даденото от него е скрита бездна от дълбока мъдрост - това обикновено не се отбелязва просто по тази причина, че при установяването на точна система Тихо Брахе, от дълбочината на собствените си знания, видял трудности, които не видял Коперник11.
към текста >>
Наистина искам определено да отбележа, че такива неща, като взаимовръзката между Юлиан и Тихо Брахе, аз излагам не затова утре те да се тръбят от всяка къща и да се обсъждат на всяка маса, но затова, че като учение на окултната мъдрост те да се потопят тук в известно количество души и да се учим все повече и повече да
разбира
ме, че наистина в основата на чувствено-физическата природа на човека стои свръхсетивното.
Наистина искам определено да отбележа, че такива неща, като взаимовръзката между Юлиан и Тихо Брахе, аз излагам не затова утре те да се тръбят от всяка къща и да се обсъждат на всяка маса, но затова, че като учение на окултната мъдрост те да се потопят тук в известно количество души и да се учим все повече и повече да разбираме, че наистина в основата на чувствено-физическата природа на човека стои свръхсетивното.
към текста >>
42.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че,
разбира
се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане
разбира
ема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индивидуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите.
Защото ние трябва да си кажем, че индивидуалността, която се е изявила в лицето на Юлиан Отстъпник, е имала в IV век от Р.Х. задача да даде един, като че последен тласък към това, духовните съкровища на мъдростта на по-ранните епохи на човешкото развитие мощно да изригнат за последен път и били по такъв начин оградени от съдбата, която лесно е могла да ги постигне, ако само на едното възходящо християнство е било предоставено да се разпорежда с тези съкровища на мъдростта. А, от друга страна, трябва да кажем, че индивидуалността, която е била въплътена в личността, имала щастието даже да бъде посветена в Елевзинските мистерии, при своята нова инкарнация е имала предпоставки, да позволи да действат върху нея безкрайното изобилие на сили на епохата и същности, които действат в епохата, както това е и трябвало да стане в XVI век. И ние действително ще намерим за напълно понятно всичко това велико и могъщо, което вчера застана пред нас в личността на Тихо Брахе и което намира своето обяснение в това, че несметното макрокосмическо знание в неговата връзка с микрокосмоса е могло да се изяви чрез Тихо Брахе, тъй като в своята предишна инкарнация той е бил именно посветен.
И така, благодарение на такива наблюдения на окултната история ние забелязваме, скъпи приятели, че, разбира се, историята я правят самите хора непосредствено, но че, в крайна сметка, историята може да стане разбираема все пак само тогава, когато намерим връзката между отделните, появяващи се в историята и умиращи личности и индивидуалните нишки, които, така да се каже, преминават през цялото развитие на човечеството и се реинкарнират в личностите.
Обаче ние трябва винаги да свързваме с горното още и това, което се влива от свръхфизическите светове благодарение на ръководството на другите йерархии, ако искаме да разберем човечеството на нашата Земя в хода на неговата история.
към текста >>
На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем,
разбира
се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях.
И ето, може да възникне въпрос - а само отговорът на този въпрос може да направи понятен целия окултен ход на историята по-дълбоко - какви са, собствено, тези духове, които са действали чрез индусите, древните перси, чрез вавилонците, халдейците и египтяните, към какви йерархии са принадлежали?
На основата на изследванията, които са възможни за нас благодарение на окултните източници, ние можем, разбира се, в общи линии да кажем, какви индивидуалности от висшите йерархии във всеки от назованите периоди са ползвали хората като инструменти, за да действат чрез тях.
В душата на древните индуси, тоест в тази душа, която е била културно-творческа непосредствено след атлантската катастрофа, са вливали свои сили тези същества, които ние сме свикнали да наричаме ангели. Така че, в определено отношение ще бъдем прави, ако кажем, че когато древният индус е говорил, когато е изразявал това, което е привеждало в движение неговата душа, това е било така, както, ако чрез неговата душа е говорила не неговата собствена "аз"-същност направо, а ангел. Тъй като ангелът се намира само на една степен по-високо от човека, то той е най-родственото на човека същество от висшите йерархии и затова той може, така да се каже, в най-голяма степен да изразява себе си в своето собствено своеобразие. Чуждото за човека се проявява най-вече в индуския маниер на изразяване, защото ангелът е най-много родствен на човека и затова най-ясно може да се изказва като ангел. Вече по-малко възможно е било да се изразят в цялото си своеобразие тези същества от висшите йерархии, които говорили чрез древните перси.
към текста >>
Разбира
се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии.
Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло.
Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии.
То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака.
към текста >>
Древните перси ясно са
разбира
ли, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека.
По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността. Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло. Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман.
Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека.
Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали. И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека. Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>
Разбира
се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре.
Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава.
Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре.
И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите. Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи и те, лъчите, съответстват на 28 или 30-31 нерва на гръбначния мозък на човека. По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното - в дванадесетте Амшаспанди на зороастризма и в 28-31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.
към текста >>
И тъй като в по-късните времена винаги,
разбира
се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите.
Съвременната физиология би могла да знае къде се намират дванадесетте микрокосмически образа на дванадесетте Амшаспанди. Това са дванадесетте главови нерви, които излизат от главата; те са не нещо друго, а това, което възникнало чрез излъчването на дванадесетте макрокосмически сили в човека, където то материално се уплътнило. От дванадесет страни на Зодиака са действали дванадесет архангелски същества - така са си представяли това древните перси; за да произведат постепенно това, чрез което се изявява сега нашият разум, са действали те в дванадесет лъча върху човешката глава. Разбира се, в древноперсийската епоха те са действали върху човека не отначало, а вече към края, така че ние имаме дванадесет космически излъчвания, дванадесет архангелски излъчвания, които след това се уплътнили в главата на човека в дванадесет нерва на главния мозък, като че ли те са застинали материално там вътре.
И тъй като в по-късните времена винаги, разбира се, знаели и това, което знаели по-рано, то персите са знаели също, че в индийската култура са действали духове, стоящи по-долу от архангелите.
Следващата степен по-долу от Амшаспандите, по-долу от архангелите, персите наричали Изарди3 и сред тях различавали 28-31 Изарди. Те обуславят по-малко висшата дейност, душевната дейност при хората. Те изпращат своите лъчи и те, лъчите, съответстват на 28 или 30-31 нерва на гръбначния мозък на човека. По такъв начин, нашата съвременна физиология вие я имате макрокосмически пренесена в духовното, в спиритуалното - в дванадесетте Амшаспанди на зороастризма и в 28-31 Изарди, в следващата нисшестояща йерархия.
към текста >>
Разбира
се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология.
Наистина в историческото развитие на човечеството всичко действително става така, че това, което първоначално се проявява духовно, отново застава пред нашите очи при анатомично разкриване, защото неща, които по-рано са били достъпни за духовното ясновидско съзерцание, в по-късните епохи се проявяват материално. Тук, действително, се открива удивителен мост между спиритуалността на зороастризма и нашата съвременна физиология с нейния материализъм.
Разбира се, големи части от човечеството гледат на такива идеи за връзка между персийските Амшаспанди и Изарди с нашите нерви като на безумие, особено тези, които днес изучават материалистическа физиология.
Но ние все още имаме време, защото персийският период ще се повтори напълно чак в шестия период, в този период, който ще последва след нашия. Чак тогава ще съществуват достатъчни условия такива неща да станат понятни за по-голямата част от човечеството. Затова ние трябва да сме доволни от това, че днес в областта на духовнонаучния мироглед можем да насочваме към такива неща. Но такива насоки и днес трябва да се правят, ако говорим в истинския смисъл на думата за духовнонаучен мироглед и ако не само с общи приказки насочваме към това, че човек е микрокосмическо повторение на Макрокосмоса.
към текста >>
И,
разбира
се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения.
В други страни също така е било известно, че това, което се проявява в човека, идва отвън. Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм. Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили.
И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения.
Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадий на развитие, трябва да показва нещо подобно. И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения. Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
към текста >>
Разбира
се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и,
разбира
се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
Затова например в определено време в германската митология се говорило за дванадесет потока, които текат от Нифелхайм към Муспелхайм. Дванадесет потока се подразбирали не във физически-материален смисъл; това е, което, видяно ясновидски като определен отблясък на Макрокосмоса, се влива в човешкия микрокосмос, в съществото, което живее на земята и което трябва да се развива посредством макрокосмическите сили. И, разбира се, трябва да подчертаем, че днес тези течения са видими, всъщност като астрални течения, тъй както в атлантските времена, които непосредствено са следвали след Лемурия, и даже в самата Лемурия са могли да бъдат видими като етерни течения. Затова една от планетите, родствена на Земята, само че намираща се в по-ранен стадий на развитие, трябва да показва нещо подобно. И тъй както отдалеко може често да се наблюдават неща, които отблизо, вследствие на раздробеността убягват на нашето възприятие, то на планетата, подобна на Земята, когато тя отстои достатъчно далеко и преминава такива ранни степени на развитие като нашата Земя, могат дори и сега да се наблюдават тези дванадесет течения.
Разбира се, те ще имат малко по-различен вид, отколкото са имали някога на Земята, и, разбира се, необходимо е разстояние, защото, ако вие например се намирате в рой мушици, то и роякът няма да ви се стори с облакоподобно очертание; вие ще го възприемете така само ако го видите отдалече.
към текста >>
Това,
разбира
се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки.
Това, което сега казах, стои в основата на наблюденията, които съобщават за каналите на Марс. В основата на това, което се описва като канали на Марс, в действителност стои нещо, за което току-що ви говорих; тук имаме работа с определени потоци на сили, които съответстват на по-ранно състояние на Земята и които са описани в древногерманския мит като потоци, течащи от Нифелхайм към Муспелхайм.
Това, разбира се, е ужасяваща ерес за днешната училищна физиология и училищна астрономия, но на тях ще им се наложи в течение на близките хилядолетия да направят много поправки.
към текста >>
Как трябва да
разбира
ме това, че другите йерархии, които, както знаем, стоят по-долу от духовете на Формата, че те, при тогава вече съществуващото действие на духовете на Формата, по такъв властен начин използват своето влияние?
Защо е било така?
Как трябва да разбираме това, че другите йерархии, които, както знаем, стоят по-долу от духовете на Формата, че те, при тогава вече съществуващото действие на духовете на Формата, по такъв властен начин използват своето влияние?
Това е свързано с точно определено периодическо развитие на цялата наша Земя. Тези неща за ясновидския поглед, който с помощта на Хрониката Акаша се обръща назад, са съвсем различни, отколкото изглеждат в спекулациите, които се градят на основата на съвременните геологически данни.
към текста >>
Разбира
се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света.
Сега няма да ви бъде трудно да си представите, че ако приблизително шест, седем, осем хиляди години преди нашето християнско летоброене е имало място най-малкото влияние върху човешкия дух и най-голямото влияние върху физическите условия на Земята, то може да съществува все пак друг момент, когато ще има място обратното, когато тези, които могат да знаят тези неща, ще почувстват обратното - най-малко влияние върху физическото, но затова пък най-голямо влияние на духовете на Формата върху човешкия дух. Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си [представата], че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има място обратното на великата атлантска катастрофа.
Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света.
По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси.
към текста >>
И по такъв начин ние
разбира
ме, че в това време се пада изходния пункт на велики откровения, че това време е било най-благоприятно за появяването на такъв човек, който, като Юлиан Отстъпник, е бил някога посветен в Елевзинските мистерии.
И така, можем да кажем: съществуват два пункта във времето, от които един може да бъде обозначен като Велик поврат на външен физически план, другият пък - като преходен момент за всичко това, което е трябвало да гърми в мистериите. Но ние трябва твърдо да помним, че в действителност за всички тези неща съществуват и други закони, които се пресичат с главните закони.
И по такъв начин ние разбираме, че в това време се пада изходния пункт на велики откровения, че това време е било най-благоприятно за появяването на такъв човек, който, като Юлиан Отстъпник, е бил някога посветен в Елевзинските мистерии.
След това той позволил да действа върху душата му това, което се проявявало като откровение на духовете на Формата. Но винаги са необходими приблизително четиристотин години, докато действа първата вълна на кое да е мощно влияние; след това започва отлив, след това теченията започват, така да се каже, да се разделят. Затова това, което като духовно са виждали тогава зад явленията от природата, действало така, че духовното го забравили и останали само явленията от природата. Такава е и нашата съвременност, а Тихо Брахе - в същото време е един от последните, който улавя духовното зад външното естествознание. И Тихо Брахе е такава удивителна личност, защото той владее външната астрономия в такава висока степен, че открива хиляди звезди и много друго, но при това носи в душата си духовното действие на великите сили, така че може действително да порази цяла Европа, смело и решително предсказвайки смъртта на султан Сюлейман.
към текста >>
И тъй като той
разбира
л, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia".
Забележително е, че това разделяне се открива даже вътре в личността. Веднъж вече, приблизително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието към една личност от XV век, в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с определено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното. Ние можем да проследим това чрез единична личност, чрез личността на Николай Кузански7. Ако ние само го четем - а него може не само да го четеш - то след прочитането се изяснява, че дълбокото духовно съзерцание при него е било свързано с външно познаване на природата особено когато то се облича в математически форми.
И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia".
Разбира се, с това не искал да каже, че той е особено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост. Ако искаме да изразим това с една станала предпочитана дума, то можем да кажем, че "ученото незнание" е свръхученост.
към текста >>
Разбира
се, с това не искал да каже, че той е особено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост.
Забележително е, че това разделяне се открива даже вътре в личността. Веднъж вече, приблизително в началото на нашето немско движение, аз привлякох вниманието към една личност от XV век, в която се проявява това, което тук продължава като спиритуално движение, все още свързано с определено природознание, но как после спиритуалното се отхвърля и по-нататък продължава да живее чисто външното. Ние можем да проследим това чрез единична личност, чрез личността на Николай Кузански7. Ако ние само го четем - а него може не само да го четеш - то след прочитането се изяснява, че дълбокото духовно съзерцание при него е било свързано с външно познаване на природата особено когато то се облича в математически форми. И тъй като той разбирал, колко трудно е да се достигне това в такова време, което все повече и повече се движи в направление на външната ученост, то от световноисторическа скромност той нарекъл своето произведение "Ученото незнание", "Docta ignorantia".
Разбира се, с това не искал да каже, че той е особено глупав човек, но искал да изрази, че всичко, което може да каже, лежи по-високо от това, което тепърва ще се развива като чисто външна ученост.
Ако искаме да изразим това с една станала предпочитана дума, то можем да кажем, че "ученото незнание" е свръхученост.
към текста >>
Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план
разбира
ме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено.
Но това принадлежи към друго течение9. Сега аз говоря повече за силите, които въздействат на широка основа на историческия процес. Ако искаме напълно да разберем историческия процес, то ние трябва да отчетем, че такива възлови пунктове на развитието винаги са свързани с определено положениe на небесните светила и че в 1250 година нашата земна ос е заемала също определено положение, така че тъй наречената малка ос на еклиптиката е имала съвсем особено положение по отношение на земната ос. Ако ние вземем под внимание, че това, което става на Земята, се обуславя от великите небесни съотношения, то вече във външните, климатични услови ние можем да видим, че то се специализира и диференцира в пределите на Земята. Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен.
Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено.
Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща. Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително. Но когато отправиш поглед към това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид.
към текста >>
Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва,
разбира
се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително.
Не е ли вярно, че благодарение на действащите от космоса по определен начин сили се обуславя това, че около Земята имаме горещ пояс, после умерен и след това студен. Това можем да вземем в качеството на пример как на физически план разбираме за нещата, които стават благодарение на духовния процес, изхождайки от Слънцето и другите условия, но те още се диференцират в пределите на самата Земя: климатът се променя, когато в горещата зона имаме работа с равнини или височини, на височините без значение на всичко друго може да бъде много студено. Затова на едни и същи географски ширини климатичните условия са разпределени напълно различно, ако разглеждаме тези неща в Африка или в Америка. Но и в духовното развитие съществува нещо такова, което позволява да го сравняваме с такъв род диференциации така, че в действителност в периоди, когато благодарение на констелациите на звездите по цялата Земя цари може би съвсем определен характер, настъпват модификации в духа и в душите на хората. Това е особено важно, защото, действително, така и трябва понякога да бъде, за да могат да се погрижат за определени неща.
Представете си, че мъдрото мирово ръководство- това се казва, разбира се, само за сравнение - трябва, така да се каже, да помисли за хилядолетия напред за следното: ето има група души, аз трябва да ги подготвя, че да могат в следващата си инкарнация да изпълнят тази или онази задача; тук трябва да се създадат взаимовръзки така, че тази, може би малка група от хора, които са изпитали нещо напълно определено и които са въплътени заедно на малък къс земя, да може да преживее нещо такова, което за това време се струва незначително.
Но когато отправиш поглед към това, как тези хора, събрани на ограничено пространство, в своето следващо въплъщение се пръскат на различни страни и как това, което са получили на тясното пространство, по-късно те правят за цялото човечество, тогава всичко придобива друг вид. По такъв начин, ние можем да разберем, че във времена, когато общият характер на човечеството е напълно определен, в отделни части на културата излиза нещо такова, което изглежда удивително, което напълно се отличава от този общ характер. Искам да спомена нещо от този род, тъй като то е съвсем близо до нашето време.
към текста >>
Важно е ние да
разбира
ме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение.
Но особено интересни тези неща стават, когато ги навържеш с другите закони, с такива велики възлови пунктове на развитието, каквато беше 1250 година. Тогава въздействието върху човешката душа беше най-силно, а това е по-трудно да се забележи, от катаклизма на континентите. По време на атлантската катастрофа духовете на Формата действаха върху човешките души най-малко. Затова, така да се каже, полето за действие владееха тогава младшите йерархии. В общи линии така е разпределена дейността на различните класове йерархически същества.
Важно е ние да разбираме, че в тези циклични движения освен това са скрити определени закони на възход и падение.
Нещо подобно имах в предвид като казах, че в 1250 година се осъществил натиск, че след това настанал спад, проявил се в чисто материалистичното течение. Ние често можем да забележим нещо подобно. И е интересно да се види как се редуват цикли на подем и спад в това, което се случва като история на човечеството.
към текста >>
43.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за
разбира
нето на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи.
Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил. Само не и Есхил в превод на Виламовиц2.
Трябва да разберем, че цялото величие на това, което е живяло в Есхил, още не е показано в ни един от съвременните езици и че най-лош път за разбирането на Есхил е този, по който е вървял един от най-новите преводачи.
към текста >>
Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в
разбира
нето от разсъдъка древна мистерийна мъдрост.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини. И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна.
Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост.
Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел. И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове. А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове.
към текста >>
И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва,
разбира
се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура.
И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум.
към текста >>
И,
разбира
се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история.
И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно. Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
към текста >>
Това
разбира
не се развило от някакво инстинктивно знание.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят. И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото.
Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание.
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план. Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
След това ние виждаме, че тази индивидуалност трябва да служи за инструмент при подготовката за
разбира
нето на Христовия Импулс.
Всичко се подготвя постепенно. В Илия живее индивидуалност, която още в древни времена се изпълва с това, което трябва да дойде в бъдеще.
След това ние виждаме, че тази индивидуалност трябва да служи за инструмент при подготовката за разбирането на Христовия Импулс.
Ние виждаме, че индивидуалността на Илия отново се ражда в Йоан Кръстител6. Той е инструмент на висшето. В него живее индивидуалността, превръщаща в инструмент Йоан Кръстител; но е била необходима издигнатата индивидуалност на Илия, която после да служи като инструмент.
към текста >>
44.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието
разбира
не ще бъдат необходими различни други неща.
В тази поредица от беседи ще разработя една тема, която от една страна е и изключително близка на човека, а именно темата за истинската същност на самия човек, за това, което се отнася до човешкия живот. И макар темата от една страна да е близка на човека, защото се отнася до самия него, все пак трябва да кажем, че от друга страна това е едно трудно достъпна тема. Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив към човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека. И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си.
Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща.
И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска. За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека?
към текста >>
Това става още по-
разбира
емо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък.
Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък.
към текста >>
45.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен
разбира
се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата.
Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост. Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме.
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата.
Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо. Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това
разбира
се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата. Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо.
Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
46.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание,
разбира
се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
Да приемем, че за известно време можем да се абстрахираме от това, което става, когато човекът навлиза в своята вътрешност, където не може да се освободи от своя Аз, и дори обратното бива притиснат към своя Аз, при което взима със себе си всички свои лоши малостойни качества. Защото освободили се човек от своя Аз, то заедно с Аза човек напуска и всички свои малостойни качества. Когато обаче се вглъби в своя Аз, човек не може да бъде сигурен, че заедно с това не внася в този, станал вече по-енергетичен Аз и всички свои малостойни качества, с други думи, че всичко от огнената страстна кръв няма да бъде пренесено в симпатиковата нервна система. Но да приемем, че до известно време можем да се абстрахираме от това и да си кажем: мистикът се е погрижил за това, и преди да се отдаде на мистичното вглъбяване, малостойните качества постепенно са изчезнали, и на мястото на егоистичните качества са се появили безкористни, алтруистични чувства; така той се е подготвил, опитвайки да пробуди в себе си чувство на състрадание към всички същества, да обезсили качествата, насочени единствено към Аза и да ги замести с безкористни качества, формирани от чувството на състрадание към всички същества. И така, да приемем, че човекът се е подготвил достатъчно, за да се вглъби в своята вътрешност, и тогава чрез инструмента на кръвта си да въведе в своя Аз във вътрешния си свят.
И тогава става така, че тази вътрешна нервна система, симпатиковата нервна система, за която човек в обичайното състояние на своето съзнание, разбира се, нищо не знае, нахлува в Азовото съзнание и човек узнава следното: в себе си ти имаш нещо, което може да ти разкаже неща за света, подобно на другата нервна система, която ти разказва за външния свят.
към текста >>
Можем да кажем: лесно
разбира
емо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение.
Сега вече се приближаваме, макар че, както ще видим, все още не сме много близо, до причините, които винаги си остават малко външни, но поради които в окултизма биват избрани такива имена. Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите. Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък.
Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение.
Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>
47.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Такова възражение спада,
разбира
се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед.
В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло.
към текста >>
Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно
разбира
емата функция от всички други, които слезката изпълнява.
Вчера се опитах да ви изложа онова преобразяване на ритъма в току що разисквания смисъл, което се извършва от слезката спрямо външния, неритмичен начин на хранене на човека.
Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно разбираемата функция от всички други, които слезката изпълнява.
И макар че е най-лесно разбираема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното. Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в приемането на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна. Оттук още се вижда, че това, което казахме вчера, е най-маловажното. Много по-важно е друго: че в своето изхранване ние се противопоставяме на външните вещества, на външните хранителни продукти, на техния състав и на начина, по който те се намират в околната среда. И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
към текста >>
И макар че е най-лесно
разбира
ема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното.
Вчера се опитах да ви изложа онова преобразяване на ритъма в току що разисквания смисъл, което се извършва от слезката спрямо външния, неритмичен начин на хранене на човека. Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно разбираемата функция от всички други, които слезката изпълнява.
И макар че е най-лесно разбираема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното.
Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в приемането на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна. Оттук още се вижда, че това, което казахме вчера, е най-маловажното. Много по-важно е друго: че в своето изхранване ние се противопоставяме на външните вещества, на външните хранителни продукти, на техния състав и на начина, по който те се намират в околната среда. И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
към текста >>
И докато
разбира
се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно разбираемата функция от всички други, които слезката изпълнява. И макар че е най-лесно разбираема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното. Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в приемането на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна. Оттук още се вижда, че това, което казахме вчера, е най-маловажното. Много по-важно е друго: че в своето изхранване ние се противопоставяме на външните вещества, на външните хранителни продукти, на техния състав и на начина, по който те се намират в околната среда.
И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
към текста >>
Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане
разбира
м всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес.
Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно
разбира
не, носещо странното название "психофизически паралелизъм".
И действително разглеждане то на тези два вида реалности е донесло толкова много затруднения на човека, че тук различните мирогледи са дали най-разнообразните отговори. Съществуват светоразбирания, които приемат непосредственото въздействие на душевното, на мисловното, на чувственото върху физическата субстанция, сякаш мисълта би могла да действува непосредствено върху физическата субстанция. На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова.
И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм".
Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно. Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля.
към текста >>
48.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Особено важно ще бъде да постигнем
разбира
не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения.
Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган.
Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер.
към текста >>
Разбира
се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма.
Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме.
Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма.
В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност.
към текста >>
Ако например от духовнонаучна гледна точка се оспори, че човешкият организъм, какъвто е пред нас да го разгледаме сега според неговата форма е обясним чисто механично или механистично чрез собствените му закони, то такъв възглед,
разбира
се, отива твърде далеч и е съвсем неоправдан.
Ако например от духовнонаучна гледна точка се оспори, че човешкият организъм, какъвто е пред нас да го разгледаме сега според неговата форма е обясним чисто механично или механистично чрез собствените му закони, то такъв възглед, разбира се, отива твърде далеч и е съвсем неоправдан.
Човешкият организъм е изцяло обясним чрез собствените му закони, така както и часовника. Но от това, че часовникът е обясним чрез собствените му закони, не следва, че зад часовника не е застанал изобретателя на часовника. И така, възражението, което би могло да се направи от материалистична страна, отпада чрез това, че трябва да признаем; тъй както е застанал пред нас човешкият организъм той трябва да бъде обяснен чрез собствените му закони.
към текста >>
49.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно
разбира
не че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
Това дори е по-лесно за
разбира
не, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно.
Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно.
Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни. Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Това не е много трудно за
разбира
не, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
Това, което току що ви характеризирах,
разбира
се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа.
Ето така до известна степен можем да характеризираме физическите корелати, протичащи при вътрешни , душевни процеси.
Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа.
Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък. Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин. Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм. И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване.
към текста >>
И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда,
разбира
се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот.
И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз,
разбира
се от гледна точка, за която говорихме сега.
А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа. Това ние вече разгледахме. Ето защо трябва да кажем, че действително тази вътрешна планетарна система не може да ни се представи като израз на подсъзнателния Аз, на разположения в дълбоките основи, предварително формиран Аз, не може да ни се представи като нещо, което чрез целия световен процес е така вградено, и има подобно отношение към нашето астрално тяло, както човешката форма, намерила израз в костната система, придава основната форма на най-всеобхватната човешка форма на Аза. Ето защо можем да кажем: в костната система, дълбоко долу в областта на безсъзнателното, се намира предварително оформен и вече силно развит, човешкият Аз. А в това, което наричаме своя вътрешна планетарна система, имаме предварително оформено онова, което назовахме свое астрално тяло.
Да обхванем засега с поглед това разпределение: костната система създава предварителен образ на това, което наричаме свой Аз, разбира се от гледна точка, за която говорихме сега.
Вътрешната планетарна система създава предварителен образ на това, което наричаме свое астрално тяло.
към текста >>
Защото вие
разбира
те, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол.
Сега да разгледаме нещата от една друга гледна точка. Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този израз.
Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол.
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса.
към текста >>
И
разбира
се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща!
И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот. Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли.
И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща!
Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар.
към текста >>
И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много
разбира
ем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи.
Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж? На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект? Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система.
И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи.
И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат участие в дейността на физическото устройство на човека.
към текста >>
50.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
един човек без глава; но едновременно с другите органи се оформят
разбира
се и главният и гръбначният мозък, така същото това, което под формата на кръвен процес наблюдаваме да слиза надолу, същото се отправя и нагоре.
Когато поднесем на организма подвижностите, съдържащи се в тези метали, за да преодолеем взимащите надмощие подвижности на вътрешния организъм, то трябва да сме наясно, че всичко в организма стои малко или повече във взаимна връзка, и че отделните органни системи биват формирани паралелно помежду си. Защото не бива завършено първо това, което дотук схематично нарисувахме, т.е.
един човек без глава; но едновременно с другите органи се оформят разбира се и главният и гръбначният мозък, така същото това, което под формата на кръвен процес наблюдаваме да слиза надолу, същото се отправя и нагоре.
/Виж рис. № 25/.
към текста >>
Тези неща,
разбира
се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток. И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация. Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е. прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
Тези неща, разбира се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
към текста >>
51.
Съдържание
GA_130 Езотеричното християнство
Йешу бен Пандира подготвителят за
разбира
не на Христовия Импулс.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс.
Кармата като съдържание на живота
към текста >>
52.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Въпреки това ключът за
разбира
не на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука.
По същия начин, както някога още младото и изпълнено с вяра християнство прие в себе си вълната на арабизма, а с нея и науката, така че възгледът за природата прерастна в естествените науки, сега, изпадналото в материализма и изсушено човечество на нашето време трябваше да бъде отново оживено чрез проникването с познанията за прадревната мъдрост. Това стана по пътя на запознаването с будистката мъдрост и доведе дотам, че учението за Кармата и прераждането можа да бъде прието и разбрано от много души. Научните трудове на Макс Мюлер, Ойсен и други бележити философи откриха на европейците един свят на завладяваща духовност и на изпълнени с живот образи.
Въпреки това ключът за разбиране на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука.
За тази цел съчинението на Блаватска и на нейните ученици не беше достатъчно; трябваше да бъдат намерени подходящи личности като посредници. Благодарение на особеното устройство на нейния телесен организъм, Е.П. Блаватска беше един инструмент, особено достъпен за влиянията от духовните светове. Нейната силна воля я правеше подходяща за изпълнението на трудни задачи в служба на човечеството; обаче характерът ú беше често пъти подвластен на различни настроения и когато нейният темперамент вземаше превес, идваха кризите и дори подмяната на поставените цели. Или с други думи: За нея, като духовно проницаем инструмент, се водеше борба от страна на окултния свят.
към текста >>
53.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние ясно
разбира
ме това също и тогава, когато си припомняме какво представлява нашето възприемане във физическото тяло.
Това е първата стъпка от един продължителен процес. В началото човек съвсем не забелязва, че в етерното му тяло възниква една следа; а краят е, че той може да го направи изцяло независимо от физическото тяло. Докато началото се свежда до една едва доловима самостоятелност, в края имаме пълно освобождаване на етерното тяло и възможност за възприятия с етерното тяло. И тогава ние започваме да възприемаме заобикалящия ни свят именно чрез това самостоятелно етерно тяло. Този начин на възприемане е възможен дори и тогава, когато не сме стигнали кой знае колко далеч с вътрешните мистични изживявания.
Ние ясно разбираме това също и тогава, когато си припомняме какво представлява нашето възприемане във физическото тяло.
Ние възприемаме нещата с нашето физическо тяло благодарение на факта, че нашите сетива са самостоятелни. Нашите очи са самостоятелни, нашите уши са самостоятелни. Ние можем самостоятелно да възприемаме света на цветовете, света на звуците. Но ако бихме възприемали света чрез нашата интелигентност, ние не бихме могли да вършим това. Ако нещата опират до интелигентността, всичко е единство, нищо не е разграничено в отделни области.
към текста >>
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво
разбира
не, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие.
Това е светът, в който свързваме едно чувство на симпатия или на антипатия с напълно определени изживявания. Този свят се простира над интелектуалното изживяване, надвишава го. Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално.
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие.
Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия.
към текста >>
Светът трябва да се научи да
разбира
Христовото Същество, което живя три години на Земята.
После идва етерната манифестация, след нея – астралната и после една още по-висша. Обаче тогава хората ще трябва да са стигнали в своето развитие дотам, че да могат да изживеят тази по-висша степен. Това, което хората могат да изживеят, принадлежи към общите земни закони. Съществото, което наричаме Христос, както и с други имена, ще произведе също и това, което можем да наречем: Спасението на всички земни души и тяхното преминаване към Бъдещия Юпитер, докато всичко друго ще отпадне заедно със Земята. Антропософията не е нещо произволно, а нещо важно, което трябваше да дойде в света.
Светът трябва да се научи да разбира Христовото Същество, което живя три години на Земята.
Това стана в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Разбира
нето за цялото Земно развитие е една необходимост, за да стигне човек до истинската теософия.
Разбирането за цялото Земно развитие е една необходимост, за да стигне човек до истинската теософия.
Онези, които не развиват това разбиране, ще доведат нещата до там, че модерното теософско движение да запустее.
към текста >>
Онези, които не развиват това
разбира
не, ще доведат нещата до там, че модерното теософско движение да запустее.
Разбирането за цялото Земно развитие е една необходимост, за да стигне човек до истинската теософия.
Онези, които не развиват това разбиране, ще доведат нещата до там, че модерното теософско движение да запустее.
към текста >>
54.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново
разбира
не за това.
Онези, които ще бъдат в състояние да изживеят като природен факт това, което току-що бе описано, ще запазят такива впечатления не чрез обикновената памет, а по съвършено друг начин. Те ще могат да пренесат в бъдещето това, което блика от природата като нови елементарни Същества, както семената вършат това от зимата към пролетта. Това, което е било изживяно през пролетта и което е било изживяно през есента, в миналото не е зависело едно от друго: лъчезарността на природата през пролетта и тъгата при умиращата природа през есента. Онова, което Космосът отдава от своята памет, прави така, че част от това, което изживяваме през есента, да бъде пренесена в пролетта. Когато оставим да действуват в нас елементарните сили на есента, ние можем да чувствуваме по един нов начин какво ще ни бъде дадено в бъдеще.
Всичко в бъдеще ще изпита нещо ново и наш дълг е да подготвим чрез познанието на духовното едно ново разбиране за това.
Защото Духовната наука не е дошла в света поради произвола на хората, а защото в небесата стават нови неща, които могат да бъдат възприемани само тогава, когато резултатите на духовното изследване бъдат приети от хората. Ето защо Антропософското движение се появи в света.
към текста >>
Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно
разбира
не на окултния живот така, като това бе описано днес.
Ние знаем, че ще мине още дълго време, докато хората се научат да виждат Духа. Но това ще започне в двадесетото столетие и в течение на три хиляди години все повече хора ще го постигат. Следващите три хилядолетия човечеството ще посвети на това.
Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така, като това бе описано днес.
към текста >>
Той е намерил толкова голямо
разбира
не, че продължава да живее безименно в западната литература.
Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов, и се запитваме: Как са били инспирирани те? – това е станало чрез Съществото, родило се в двореца на Судходана, което се издигна от Бодисатва до Буда и след това продължаваше да действува безкористно. Той е действувал по-нататък толкова безкористно, че днес можем да се върнем назад в миналите времена без да чуем на Запад да се е споменавало името Буда. Вие не ще намерите името на станалия Буда Бодисатва дори при Гьоте! Но той живее във всичко, това Вие знаете.
Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната литература.
Това знаеше също Средновековието; но тогава хората от Средновековието не ни го разказваха по този начин. Те разказваха нещо друго.
към текста >>
Ето как трябва да
разбира
ме това течение, което тече през целия свят.
Каква е задачата на Буда там навън, в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде извлечена висшата мъдрост.
Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят.
То е представено също и в една, макар и абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една духовна форма. Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот. Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
към текста >>
Ето защо само чрез
разбира
не за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга.
С това ние поставихме пред нашата душа второто течение, което трябва да се съедини с първото. Бъдещите години на Земята ще донесат много изненадващи неща. Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, докато Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно.
Ето защо само чрез разбиране за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга.
Какво предлага за познавателния стремеж на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на Изток по начина на Владимир Соловьов? Когато разгледаме това, ние разбираме колко обективно действува Христовият Импулс. По същия начин можем да открием Христовия Импулс във всичко, което става навън в света.
към текста >>
Когато разгледаме това, ние
разбира
ме колко обективно действува Христовият Импулс.
С това ние поставихме пред нашата душа второто течение, което трябва да се съедини с първото. Бъдещите години на Земята ще донесат много изненадващи неща. Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, докато Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно. Ето защо само чрез разбиране за онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга. Какво предлага за познавателния стремеж на мислещия човек едно такова явление, каквото се представя на Запад, където всяко мислене се изразява по начина на Галилей – да речем, , за да имаме един пример – или също на Изток по начина на Владимир Соловьов?
Когато разгледаме това, ние разбираме колко обективно действува Христовият Импулс.
По същия начин можем да открием Христовия Импулс във всичко, което става навън в света.
към текста >>
Тъй като великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно
разбира
но и продължава да се
разбира
погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде.
Тъй като великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде.
И когато искаме да се приближим до Духа там, където Духът на природата ни говори също и морално, ние трябва да си кажем: В известно отношение цялата Духовна наука е една подготовка, за да се научим да разбираме такива думи, които бяха казани по отношение на миналото събитие, когато говорихме за поврата на времената.
към текста >>
И когато искаме да се приближим до Духа там, където Духът на природата ни говори също и морално, ние трябва да си кажем: В известно отношение цялата Духовна наука е една подготовка, за да се научим да
разбира
ме такива думи, които бяха казани по отношение на миналото събитие, когато говорихме за поврата на времената.
Тъй като великото събитие, което трябваше да бъде донесено в света по правилен начин, е било така често погрешно разбирано и продължава да се разбира погрешно, ние трябва да полагаме усилия да се подготвим за това, което трябва да дойде.
И когато искаме да се приближим до Духа там, където Духът на природата ни говори също и морално, ние трябва да си кажем: В известно отношение цялата Духовна наука е една подготовка, за да се научим да разбираме такива думи, които бяха казани по отношение на миналото събитие, когато говорихме за поврата на времената.
към текста >>
Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят,
разбира
нето на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време.
Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение.
Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време.
Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този живот или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят. И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето действие благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани към нас нови сили. И след като сме минали през Портата на смъртта по такъв начин, че сме вникнали в цялата необходимост от промяна на нашата епоха, за която си позволих да говоря днес, ние също ще сме в състояние да изпращаме тези нови сили.
към текста >>
55.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Това е напълно
разбира
емо, защото във времето, когато беше син на цар Судходана, Гаутама Буда се издигна от ранга Бодисатва до този на Буда, а да стане някой Буда, това означава, че съответната индивидуалност не се инкарнира вече на Земята в тяло от плът.
Онези Същества, онези Сили, които отново издигат човека нагоре в духовните светове, се делят на две категории: Такива, които го издигат нагоре по пътя на Мъдростта и такива, които го издигат нагоре по пътя на Моралността. Всички онези Сили, които пораждат предимно интелектуалния напредък, тръгват от една позната Вам забележителна индивидуалност от Четвъртата следатлантска културна епоха, а именно: Импулсът за пълното с мъдрост развитие на душата, който води началото си от Гаутама Буда. Забележително е, че според окултното изследване именно най-остроумните и най-важните мисли на нашата културна епоха са произлезли от Гаутама Буда. Това е толкова по-забележително като се знае, че почти до неотдавна в Западна Европа, до Шопенхауер, името Гаутама Буда беше почти непознато.
Това е напълно разбираемо, защото във времето, когато беше син на цар Судходана, Гаутама Буда се издигна от ранга Бодисатва до този на Буда, а да стане някой Буда, това означава, че съответната индивидуалност не се инкарнира вече на Земята в тяло от плът.
към текста >>
Разбира
нето за Христос така, както го обяснихме сега, ние можем да постигнем само на физическото поле.
Също както някой може да стане един Буда на физическото поле, така човешката душа може да постигне способността да срещне Христос в смъртта само на физическото поле. Един Буда е първо един Бодисатва, но той се издига до ранг Буда във физическото въплъщение и след това няма нужда вече да идва на Земята.
Разбирането за Христос така, както го обяснихме сега, ние можем да постигнем само на физическото поле.
За да стане възможно това в следващите три хилядолетия, хората трябва да развият във физическия свят способността да виждат свръхсетивния Христос и ето защо Духовната наука е тук. Тази е нейната мисия: Да създаде условията, с чиято помощ у хората да възникне разбирането за Христос именно тук, във физическия свят, след което те ще могат и да Го виждат.
към текста >>
Тази е нейната мисия: Да създаде условията, с чиято помощ у хората да възникне
разбира
нето за Христос именно тук, във физическия свят, след което те ще могат и да Го виждат.
Също както някой може да стане един Буда на физическото поле, така човешката душа може да постигне способността да срещне Христос в смъртта само на физическото поле. Един Буда е първо един Бодисатва, но той се издига до ранг Буда във физическото въплъщение и след това няма нужда вече да идва на Земята. Разбирането за Христос така, както го обяснихме сега, ние можем да постигнем само на физическото поле. За да стане възможно това в следващите три хилядолетия, хората трябва да развият във физическия свят способността да виждат свръхсетивния Христос и ето защо Духовната наука е тук.
Тази е нейната мисия: Да създаде условията, с чиято помощ у хората да възникне разбирането за Христос именно тук, във физическия свят, след което те ще могат и да Го виждат.
към текста >>
Но ако е постигнал тук
разбира
нето за това, той ще може да Го вижда после, между смъртта и новото раждане.
Дали тогава във времето, когато Христос ще действува в човечеството като етерен Христос, ние ще се намираме в едно физическо тяло или ще бъдем в живота между смъртта и новото раждане, това няма значение, ако още тук сме развили способността да Го виждаме. Да предположим например, че един човек не би могъл да види Христос в своето сегашно физическо въплъщение поради това, че умира рано.
Но ако е постигнал тук разбирането за това, той ще може да Го вижда после, между смъртта и новото раждане.
Онзи, който стои далеч от духовния живот и не постига никакво разбиране за Христос, ще остане далеч от познанието за Христос, включително до следващия си земен живот, когато евентуално би могъл да се издигне до въпросното познание. Следователно, с напредването на човече ството през трите културни епохи, през Петата, Шестата и Седмата, Христовият Импулс ще завладява все повече и повече Земята. Когато бе казано сега, че през Шестата културна епоха интелектуалността ще бъде възпирана от неморалността, от друга страна ние трябва също да разберем, че онзи, който тогава ще е парализирал своята интелектуалност чрез неморалността, ще трябва да се обърне с всичката си сила към Христос, за да се издигне чрез Него към моралността. Само това ще може да му възвърне моралната сила.
към текста >>
Онзи, който стои далеч от духовния живот и не постига никакво
разбира
не за Христос, ще остане далеч от познанието за Христос, включително до следващия си земен живот, когато евентуално би могъл да се издигне до въпросното познание.
Дали тогава във времето, когато Христос ще действува в човечеството като етерен Христос, ние ще се намираме в едно физическо тяло или ще бъдем в живота между смъртта и новото раждане, това няма значение, ако още тук сме развили способността да Го виждаме. Да предположим например, че един човек не би могъл да види Христос в своето сегашно физическо въплъщение поради това, че умира рано. Но ако е постигнал тук разбирането за това, той ще може да Го вижда после, между смъртта и новото раждане.
Онзи, който стои далеч от духовния живот и не постига никакво разбиране за Христос, ще остане далеч от познанието за Христос, включително до следващия си земен живот, когато евентуално би могъл да се издигне до въпросното познание.
Следователно, с напредването на човече ството през трите културни епохи, през Петата, Шестата и Седмата, Христовият Импулс ще завладява все повече и повече Земята. Когато бе казано сега, че през Шестата културна епоха интелектуалността ще бъде възпирана от неморалността, от друга страна ние трябва също да разберем, че онзи, който тогава ще е парализирал своята интелектуалност чрез неморалността, ще трябва да се обърне с всичката си сила към Христос, за да се издигне чрез Него към моралността. Само това ще може да му възвърне моралната сила.
към текста >>
С това ние хвърлихме един поглед в духовното развитие на човечеството и съзряхме необходимостта от духовно-научното оживяване, което трябва да бъде една подготовка за
разбира
нето на онова, което се развива в напредващата култура, за да получим едно
разбира
не за това, което става в развитието на човечеството.
С това ние хвърлихме един поглед в духовното развитие на човечеството и съзряхме необходимостта от духовно-научното оживяване, което трябва да бъде една подготовка за разбирането на онова, което се развива в напредващата култура, за да получим едно разбиране за това, което става в развитието на човечеството.
към текста >>
56.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо е необходимо да проявим
разбира
не и почит към свещеното дело.
Утре ще говорим за делото на Кристиян Розенкройц. Днес един неопределен подтик към Духовната наука минава като течение през човечеството. И ние можем да сме сигурни, че там, където учениците на розенкройцерството се стремят сериозно и съвестно напред, ще бъдат създавани вечни стойности. Дори най-незначителната духовна работа ни води все по-нагоре.
Ето защо е необходимо да проявим разбиране и почит към свещеното дело.
към текста >>
57.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
И благодарение на това той
разбира
ше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не.
И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато. И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов. Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират.
И благодарение на това той разбираше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не.
Той се научаваше да познава нашите собствени сили на раждането и силите на умирането. Средновековният теософ Хайнрих Кунрат нарече в момент на озарение този процес „Закон на раждането и на умирането”.
към текста >>
Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато
разбира
нето за този Христов Импулс.
Всичко, което различните религиозни изповедания можаха да дадат, то бе събрано чрез Кристиян Розенкройц и колегиума на дванадесетте. Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали, към което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс.
Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс.
Започвайки от дванадесетото столетие, всички религии ще бъдат обединени в Мистерията на розенкройцерите. И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск. Самото човечество ще мине през събитието на Павел.
към текста >>
И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да
разбира
т събитието, което Павел преживя пред Дамаск.
Всичко, което различните религиозни изповедания можаха да дадат, то бе събрано чрез Кристиян Розенкройц и колегиума на дванадесетте. Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали, към което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс. Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс. Започвайки от дванадесетото столетие, всички религии ще бъдат обединени в Мистерията на розенкройцерите.
И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск.
Самото човечество ще мине през събитието на Павел.
към текста >>
Колкото помалко вяра в авторитет, толкова повече
разбира
не за Кристиян Розенкройц.
Всички тези неща ще бъдат обсъждани в средите на розенкройцерството по такъв начин, че те ще могат да бъдат проверявани чрез разума. Всички тези неща могат да бъдат проверени чрез здравия разум. Моля Ви да не ми вярвате по силата на авторитета, а считайте всичко, което казвам само като повод за размисъл и го проверявайте след това сами. Аз съм напълно спокоен, че колкото повече проверявате, толкова повече ще намерите, че теософията или Духовната наука е нещо разумно.
Колкото помалко вяра в авторитет, толкова повече разбиране за Кристиян Розенкройц.
Ние ще познаем Кристиян Розенкройц толкова по-добре, ще го познаем найдобре, когато се вглъбим напълно в неговата индивидуалност и осъзнаем, че духът на този Кристиян Розенкройц продължава да съществува. И колкото повече се приближаваме до този велик дух, толкова повече сила ще приемем. От етерното тяло на този велик предводител, който постоянно ще бъде тук, можем да очакваме много сила и съдействие, когато ще го молим за помощ.
към текста >>
58.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той
разбира
бодърствуването само в представния живот.
Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния живот.
Волята не спи през нощта, а действува като един истински огнен елемент, работи над тялото за да възстанови това, което е било изразходвано през деня.
към текста >>
Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно
разбира
не за това, което се съдържа в Христовия Импулс.
Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка кръв от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус.
Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс.
Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго. Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е. стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло.
към текста >>
Ние постигаме
разбира
не само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие.
Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка кръв от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус. Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс. Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго.
Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие.
Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е. стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло. Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията. Последствието от това ще бъде, че той ще може да приеме това, което започва да действува от двадесетото столетие нататък: етерният Христос вместо физическия Христос от Палестина.
към текста >>
Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно
разбира
не на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието.
Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризиранта човешка кръв от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус. Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс. Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго. Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие.
Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието.
Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е. стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло. Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията. Последствието от това ще бъде, че той ще може да приеме това, което започва да действува от двадесетото столетие нататък: етерният Христос вместо физическия Христос от Палестина.
към текста >>
Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да
разбира
, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията.
Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго. Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е. стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло.
Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията.
Последствието от това ще бъде, че той ще може да приеме това, което започва да действува от двадесетото столетие нататък: етерният Христос вместо физическия Христос от Палестина.
към текста >>
Човекът може много добре да
разбира
моралните принципи и да не ги изпълнява.
Това, за което Сократ мечтаеше, че добродетелта е нещо, което може да се учи, ще настъпи действително. И на Земята все повече и повече ще съществува възможността за това не само нашия интелект да бъде пробуждан и насърчаван чрез ученията, а чрез тези учения да бъдат разпространявани също и морални импулси. Шопенхауер беше казал: Да проповядваш морал е лесно, обаче да основеш морал е много трудно. Защо е така? Защото всъщност с проповядването не се разпространява никакъв морал.
Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява.
За повечето хора важат думите на апостол Павел: Духът е силен, обаче плътта е слаба. Всичко това ще се измени чрез факта, че моралният огън ще се заражда именно в този етерен образ на Земята. Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси. С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувствуват, че моралното принадлежи на Земята. И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване.
към текста >>
Обаче благодарение на този факт хората все повече ще
разбира
т необходимостта от моралното и неговите импулси.
Защо е така? Защото всъщност с проповядването не се разпространява никакъв морал. Човекът може много добре да разбира моралните принципи и да не ги изпълнява. За повечето хора важат думите на апостол Павел: Духът е силен, обаче плътта е слаба. Всичко това ще се измени чрез факта, че моралният огън ще се заражда именно в този етерен образ на Земята.
Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси.
С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувствуват, че моралното принадлежи на Земята. И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване. Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна воля ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите. Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение. После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен.
към текста >>
Винаги ще бъде така, че онези, които
разбира
т нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него.
Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година.
Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот. Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот. И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това.
към текста >>
Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско
разбира
не за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело.
Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”.
Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност. И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>
Само че хората трябва да постигнат
разбира
не за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи.
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане. Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло.
Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи.
За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта. Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане. Обаче когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
към текста >>
За онези, които постигнат
разбира
не за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта.
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане. Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло. Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи.
За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта.
Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане. Обаче когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Обаче онези, които сега отхвърлят
разбира
нето на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане.
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане. Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло. Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи. За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта.
Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане.
Обаче когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Ето какво исках да прибавя относно
разбира
нето на човека, а сега ще отговоря и на някои въпроси.
Ето какво исках да прибавя относно разбирането на човека, а сега ще отговоря и на някои въпроси.
Себепознанието е нещо трудно, защото човекът е устроен така, че той е свързан с всички висши светове и Същества. Това, което се намира в нас, са сянкови образи на великия свят и това, което е нашият организъм, което съставлява така наречените наши съставни части, нашето физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и нашият Аз, за божествените Същества това са отделни светове. Това, което при нас е физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, то е единият свят, другият свят е по-висшият, небесният свят. За божествено-духовните Същества съставните части на човешкото същество са висши божествено-духовни светове. Човекът е нещо толкова сложно, понеже той е едно действително отражение, един действителен огледален образ на духовния свят.
към текста >>
Въпрос: Как трябва да
разбира
ме „говоренето на езици” при апостол Павел?
Въпрос: Как трябва да разбираме „говоренето на езици” при апостол Павел?
към текста >>
Въпрос: Как занапред ще
разбира
ме утешителните думи на Христос?
Въпрос: Как занапред ще разбираме утешителните думи на Христос?
към текста >>
59.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
РАЗБИРА
НЕ НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС.
РАЗБИРАНЕ НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС.
КАРМАТА КАТО
към текста >>
С това обаче Вие
разбира
те основното, което е присъщо за официалната наука, за сухата, прозаична външна наука: С мисли, които не са проникнати от чувства, никой човек не може да каже нищо относно другите светове, освен астралния.
Нашият обикновен живот на мислите стига само до астралния свят. Можем да имаме и найостроумните мисли и все пак: Мисли, които не са носени от душевни вълнения, от чувства, не отиват по-далеч от астралния свят, нямат никакво значение за другите светове.
С това обаче Вие разбирате основното, което е присъщо за официалната наука, за сухата, прозаична външна наука: С мисли, които не са проникнати от чувства, никой човек не може да каже нищо относно другите светове, освен астралния.
При обикновени отношения мисленето на научния изследовател, на химика, на математика протича без никакви душевни вълнения, без никакви чувства: Това не отива по-далече освен до повърхността. Даже от едно научно изследване се изисква да протича именно по този начин и затова то прониква само до астралния свят.
към текста >>
Ето какво се има предвид, когато се казва: Христос ще се яви на облаците – защото под това се
разбира
, че Той ще се яви в етерна форма на астралното поле.
Докато по-рано, когато Христос слезе на Земята във физическо тяло, хората не биха могли да го виждат по друг начин, освен във физическо тяло, сега в нашата епоха фактически се събуждат такива сили и способности, чрез които хората ще могат да виждат Христос не в неговото физическо тяло, а в една етерна форма, която ще съществува в астралния свят. Така още в нашата епоха, започвайки от тридесетте години нататък и още повече към средата на столетието, все по-голям брой хора ще виждат Христос като етерна форма. Този ще бъде най-големият напредък в сравнение с предишната епоха, когато хората не бяха узрели да Го виждат така.
Ето какво се има предвид, когато се казва: Христос ще се яви на облаците – защото под това се разбира, че Той ще се яви в етерна форма на астралното поле.
Трябва обаче да подчертаем, че в тази епоха Той ще бъде виждан само в етерно тяло. Онзи, който би могъл да вярва, че Христос ще се яви отново във физическа форма, забравя напредъка на човешките сили и способности. Заблуждение е да се вярва, че едно такова събитие като явяването на Христос може да се повтори по същия начин, както то е станало вече веднъж.
към текста >>
Човек преодолява материализма не чрез това, че е теософ, а чрез това, че
разбира
: Висшите светове съществуват дори и тогава, когато не можем да ги възприемем сетивно, а трябва да се развиваме нагоре, за да стигнем до тях.
Това явление не ще бъде достъпно само за онези, чието светоусещане е напълно материалистично. Човек мисли материалистично, когато признава само материята и отрича всичко духовно или когато принизява духовното до материалното. Човек е материалистичен също и тогава, когато признава духовното само в материална форма. Има дори и теософи, които са материалисти. Това са онези, които вярват, че човечеството е осъдено да види Христос отново във физическа форма.
Човек преодолява материализма не чрез това, че е теософ, а чрез това, че разбира: Висшите светове съществуват дори и тогава, когато не можем да ги възприемем сетивно, а трябва да се развиваме нагоре, за да стигнем до тях.
към текста >>
Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да
разбира
т Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях.
Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях.
Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали. Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика. В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него. Тогава говорът ще бъде носител на естетическите чувства. Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време.
към текста >>
Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим
разбира
ема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали.
Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече всред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях.
Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действуваме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали.
Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика. В бъдеще езикът на словото ще действува така, че в него , в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които не ще се отвърнат от него. Тогава говорът ще бъде носител на естетическите чувства. Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време. В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова въздействие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще.
към текста >>
Той има задачата да подготви хората за
разбира
нето на истинския Христов Импулс.
Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството. Той ще бъде онзи, когото древните са предвидили: Майтрейя-Буда, един носител на доброто.
Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс.
Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното. И докато днес все още е възможно някой да бъде много умен, но неморален, ние отиваме към една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно умен и неморален. Ще бъде невъзможно остроумието и неморалното да вървят ръка за ръка.
към текста >>
Това трябва да се
разбира
така: Онези, които са стояли настрани и са се противопоставили на развитието, ще бъдат противниците, които ще воюват едни срещу други.
Това трябва да се разбира така: Онези, които са стояли настрани и са се противопоставили на развитието, ще бъдат противниците, които ще воюват едни срещу други.
Даже онези, които днес развиват най-високата интелигентност, ако в следващата епоха не развият в себе си благородните чувства и морала, не ще имат никаква полза от своето сегашно остроумие. В нашата епоха се развива най-високата интелигентност. Тук е постигната една върхова точка. Обаче, който сега развива интелигентност, а пропуска следващите възможности за развитие, той сам ще се унищожи чрез своята интелигентност. Тогава тя ще действува като един вътрешен огън, който ще го изгаря, ще го направи толкова незначителен и слаб, че ще стане глупав и не ще може да върши нищо, един огън, който ще го унищожи в епохата, в която моралните импулси ще са достигнали тяхната върхова точка.
към текста >>
60.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
РАЗБИРА
НЕ НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС.
РАЗБИРАНЕ НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС.
КАРМАТА КАТО
към текста >>
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното
разбира
не и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот?
към текста >>
И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това
разбира
не за Кармата.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации.
И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата.
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата. Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
Ние повечето пъти не
разбира
ме закона на съдбата.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации. И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата. В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата.
Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата.
Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
И ако външно не сме се отнасяли в съответствие с едно такова
разбира
не за Кармата, с това настроение по отношение на Кармата, все пак в дълбочината на душата трябва да си казваме, че всъщност ние самите сме били причината за всички тези неща.
И ако външно не сме се отнасяли в съответствие с едно такова разбиране за Кармата, с това настроение по отношение на Кармата, все пак в дълбочината на душата трябва да си казваме, че всъщност ние самите сме били причината за всички тези неща.
Да предположим например, че някой ни удари, че някой ни набие с тояга. Тогава обикновено настроението на човека е такова, че той се пита: Кой е този, който ме бие? Никой не казва: Аз самият съм този, който ме бие. Само в редки случаи хората си дават сметка, че те сами се наказват. И все пак работата е там, че ние самите сме вдигнали тоягата срещу някой друг човек в миналите дни.
към текста >>
Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно
разбира
не на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание.
Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха.
Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно разбиране на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание.
към текста >>
По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако
разбира
се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието.
По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако разбира се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието.
И когато детето прави нещо, трябва да проявим към него радост, одобрение, интерес, да не се сърдим или да не бъдем лишени от интерес към онова, което детето създава от своята душа. Когато поучаваме детето, ние също трябва да свързваме нещата с формите и процесите в природата. Когато след това децата израстнат, трябва да избягваме да ги занимаваме със загадки или с ребуси от вестниците, което ражда само педантизъм. Напротив, наблюдението на природата предлага противоположното на това, което днес вестниците ни предлагат за развитието на чувствата. От един спокоен в себе си чувствен живот, от един хармоничен живот на чувствата зависи не само душевното, а също и телесното здраве, макар и понякога да има големи междинни периоди между причина и следствие.
към текста >>
Откъде идва това, разширеното
разбира
не за другите същества?
Откъде идва това, разширеното разбиране за другите същества?
Когато при този случай размислим върху това, ние стигаме до предишната инкаранация на това дете, когато то е развило гореописаната отдайност към нещата, към тайните на нещата.
към текста >>
Недостатъчното развитие на
разбира
нето, на проникновението и на отдайността прави човека намръщен, навъсен, хипохондричен.
Ето такива неща трябва да се имат предвид, когато се предявяват изисквания към себепознанието. От себепознанието трябва да се изисква то да развива същинските връзки в мисленето, особено обаче отдайност в разглежданите неща. Всички тези неща действуват заедно в душата. Едно такова разкъсано мислене води дотам, макар и едва след дълго време, че човек изпада в необходимостта да бъде намръщен, навъсен, хипохондричен по отношение на всичко и често пъти не знае къде да се търсят причините за това.
Недостатъчното развитие на разбирането, на проникновението и на отдайността прави човека намръщен, навъсен, хипохондричен.
Това, което е извънредно много необходимо за мисленето, привидно не изглежда да има някаква връзка с мисленето. Всяко твърдоглавие, всеки егоизъм действува разрушително върху мисленето. Всички качества, които са свързани с твърдоглавието и с егоизма като честолюбие, тщестлавие, всички тези неща, които привидно се отнасят за нещо друго, правят нашето мислене нездраво и се отразяват неблагоприятно върху нашето настроение. Ето защо трябва да водим борба срещу твърдоглавието и егоизма, а напротив, да развиваме по отношение на нещата и на съществата определена отдайност, определена пожертвувателност. Отдайност, пожертвувателност по отношение на най-незначителните неща и случаи действуват благоприятно върху мисленето и настроението.
към текста >>
По отношение на това, което Учителите съветват относно издигането до Христос, който ще се яви в астралното поле още през настоящото столетие, едно по-голямо
разбира
не за този напредък на човечеството може да бъде постигнат само по следния начин: В бъдеще човекът трябва все повече и повече сам да поражда своите импулси.
По отношение на това, което Учителите съветват относно издигането до Христос, който ще се яви в астралното поле още през настоящото столетие, едно по-голямо разбиране за този напредък на човечеството може да бъде постигнат само по следния начин: В бъдеще човекът трябва все повече и повече сам да поражда своите импулси.
Точно както вчера описахме, че хората, работейки върху себе си, постепенно ще се издигнат до Христос, така и те, вътрешно свободни, ще трябва да усъвършенствуват своите мисловни, чувствени и волеви импулси. И това може да бъде постигнато само чрез такова самообладание, самонаблюдение. Както по-рано при старото ясновидство човек получаваше своите импулси отгоре, от Боговете, така в бъдеще, развивайки едно ново ясновидство, той трябва сам да определя своите пътища. Ето защо антропософията идва тъкмо в нашето време, за да може човечеството да се научи да развива по правилен начин качествата на душата. Благодарение на това човекът ще може да посрещне това, което бъдещето му носи.
към текста >>
Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и
разбира
не спрямо всички същества.
Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен.
Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества.
И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон. Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
към текста >>
61.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат
разбира
ни в дълбините на нашия живот, да насочваме нашия живот към неговите велики цели именно според окултното изследване.
Антропософски ориентираната Духовна наука почива, както знаем, на окултната наука, която в резултатите на нейното изследване ни запознава със силите на различните епохи, позволява ни да познаем тези сили също и в нашите конкретни културни епохи.
Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат разбирани в дълбините на нашия живот, да насочваме нашия живот към неговите велики цели именно според окултното изследване.
към текста >>
Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората
разбира
т погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време. Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията.
Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции. Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата. До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин. Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично.
към текста >>
Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно
разбира
не на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко
разбира
не на нещата.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време. Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията. Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми. Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции.
Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата.
До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин. Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи. Ако тази естествена наука би се ограничила в своето собствено и истинско работно поле, тя би могла да произведе нещо много значително, но вместо това тя води до зараждането на една нова религия.
към текста >>
На противоположна страна трябва да стои това, което се
разбира
под антропософски ориентираното духовно движение.
На противоположна страна трябва да стои това, което се разбира под антропософски ориентираното духовно движение.
Тук не се касае за това да бъдат признати редица принципи на вярата, а на преден план да бъде поставена стойността на човешкия индивид.
към текста >>
Нашето време има твърде малко
разбира
не за тези неща.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите. Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот. Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение.
Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща.
То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение. Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света. Обаче хората се вцепеняват в догмите и поради това не могат да стигнат до едно такова разбиране.
към текста >>
Ако едно такова
разбира
не не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да
разбира
т човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света.
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение.
Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света.
Обаче хората се вцепеняват в догмите и поради това не могат да стигнат до едно такова разбиране.
към текста >>
Обаче хората се вцепеняват в догмите и поради това не могат да стигнат до едно такова
разбира
не.
Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение. Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света.
Обаче хората се вцепеняват в догмите и поради това не могат да стигнат до едно такова разбиране.
към текста >>
Сънищата бяха
разбира
ни като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят.
Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина. Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл. Същото става и с школата на Фройд. Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено.
Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят.
По този начин нещата достигнаха дотам, че цялата тази изследователска област беше обгърната от един неблагонадежден елемент, предвещаващ най-тежки заблуждения. Ето защо Духовната наука може да каже по адрес на Фройдовата школа само следното: Ние следва да отхвърлим резултатите от нейното изследване, защото те са дилетантски, но ако въпреки това тази школа се запознае основно с духовното изследване, тогава резултатите от нейното изследване ще доведат до съвършено други истини. Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
към текста >>
Тогава хората ще започнат да
разбира
т, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено. Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят. По този начин нещата достигнаха дотам, че цялата тази изследователска област беше обгърната от един неблагонадежден елемент, предвещаващ най-тежки заблуждения. Ето защо Духовната наука може да каже по адрес на Фройдовата школа само следното: Ние следва да отхвърлим резултатите от нейното изследване, защото те са дилетантски, но ако въпреки това тази школа се запознае основно с духовното изследване, тогава резултатите от нейното изследване ще доведат до съвършено други истини.
Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
към текста >>
Така ние
разбира
ме, че по този начин се оказваме във връзка с нисшия Девакан, който не приема нашите душевни вълнения, когато те не са чисти и ги отхвърля от онази част на астралния свят, който трябва да бъде причислен към нисшия Девакан.
Вторият елемент е съставен от душевни вълнения, от чувствата, които изпълват нашата душа като удоволствие, неудоволствие, радост, страдание, грижи, любов, отвращение и така нататък. Те са потясно и по-интимно свързани с нашия Аз, отколкото представите и ни отнемат съня, защото това чувствено неспокойствие не ни позволява да проникнем в астралното поле.
Така ние разбираме, че по този начин се оказваме във връзка с нисшия Девакан, който не приема нашите душевни вълнения, когато те не са чисти и ги отхвърля от онази част на астралния свят, който трябва да бъде причислен към нисшия Девакан.
към текста >>
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като
разбира
определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
Преди всичко е необходимо човек да се научи да
разбира
какво означава този Христов Импулс за нашия свят.
Преди всичко е необходимо човек да се научи да разбира какво означава този Христов Импулс за нашия свят.
Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот. Нека сериозно да погледнем на това.
към текста >>
Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане
разбира
ема за хората.
Бодисатва, който някога живя като Йешу бен Пандира, постоянно слиза на нашата Земя във физическо тяло и в бъдеще постоянно отново ще се превъплъщава, за да изпълни докрай своята задача, своята особена мисия, която днес е още неизпълнима. Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда. Ето защо в съгласие с източния окултизъм можем да кажем: Пет хиляди години след Гаутама Буда следващият Бодисатва ще се издигне до степента Буда, следователно около 3000 години отсега нататък. Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто. Ето защо също и източното предание предсказа от хилядолетия насам: Този идващ Буда, Майтрейя-Буда, ще бъде носител на Доброто чрез Словото.
Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане разбираема за хората.
към текста >>
62.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За да бъде направен Христовия Импулс постепенно
разбира
ем сред напредващото развитие на човечеството, бяха необходими важни мерки.
Вчера ние чухме, че в по-късни епохи Той ще бъде възприемаем в още по-висши форми в етерната и моралната сфера. Обаче като говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи, към които най-отрицателно и отхвърлящо се отнасят именно християнските църкви.
За да бъде направен Христовия Импулс постепенно разбираем сред напредващото развитие на човечеството, бяха необходими важни мерки.
Досега на хората липсваше именно това, да постигнат едно истинско разбиране за нещата. И който обгръща с поглед новото богословие, ще види колко безпомощни са от една страна противниците на християнството, но колко безпомощни са също онези, които вярват, че стоят на почвата на християнството. Западното теософско движение би трябвало да се превърне в онова модерно духовно течение, което пробужда истинско разбиране за християнството, черпейки от неговите първоизточници. Но срещу този стремеж възникна най-яростна съпротива.
към текста >>
Досега на хората липсваше именно това, да постигнат едно истинско
разбира
не за нещата.
Вчера ние чухме, че в по-късни епохи Той ще бъде възприемаем в още по-висши форми в етерната и моралната сфера. Обаче като говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи, към които най-отрицателно и отхвърлящо се отнасят именно християнските църкви. За да бъде направен Христовия Импулс постепенно разбираем сред напредващото развитие на човечеството, бяха необходими важни мерки.
Досега на хората липсваше именно това, да постигнат едно истинско разбиране за нещата.
И който обгръща с поглед новото богословие, ще види колко безпомощни са от една страна противниците на християнството, но колко безпомощни са също онези, които вярват, че стоят на почвата на християнството. Западното теософско движение би трябвало да се превърне в онова модерно духовно течение, което пробужда истинско разбиране за християнството, черпейки от неговите първоизточници. Но срещу този стремеж възникна най-яростна съпротива.
към текста >>
Западното теософско движение би трябвало да се превърне в онова модерно духовно течение, което пробужда истинско
разбира
не за християнството, черпейки от неговите първоизточници.
Вчера ние чухме, че в по-късни епохи Той ще бъде възприемаем в още по-висши форми в етерната и моралната сфера. Обаче като говорим така за Христовия Импулс, ние имаме действително работа с идеи, към които най-отрицателно и отхвърлящо се отнасят именно християнските църкви. За да бъде направен Христовия Импулс постепенно разбираем сред напредващото развитие на човечеството, бяха необходими важни мерки. Досега на хората липсваше именно това, да постигнат едно истинско разбиране за нещата. И който обгръща с поглед новото богословие, ще види колко безпомощни са от една страна противниците на християнството, но колко безпомощни са също онези, които вярват, че стоят на почвата на християнството.
Западното теософско движение би трябвало да се превърне в онова модерно духовно течение, което пробужда истинско разбиране за християнството, черпейки от неговите първоизточници.
Но срещу този стремеж възникна най-яростна съпротива.
към текста >>
И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални
разбира
ния внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш!
Изборът може да стане например по следния начин. Да предположим, че някой човек предприема нещо. Той се стреми към успешното изпълнение на своето начинание и се насочва устремно към това, да стигне до целта.
И докато в света той настойчиво се стреми към нея това може да бъде един човек с напълно материални разбирания внезапно чува един глас: Спри с това, което искаш!
И този човек ще забележи, че това не е някакъв физически глас. Но да предположим, че той се отказва от своето начинание, изоставя своето намерение. Тогава този човек ще може да констатира: Ако би продължил да действува за постигане на своето намерение, той сигурно би загинал.
към текста >>
От това духовно течение, което е свързано с Кристиян Розенкройц, произхожда най-силната мощ, за да бъде направен
разбира
ем Христовият Импулс в нашето време.
Хората, за които може да се каже, че вече са били свързани по такъв начин с Кристиян Розенкройц или сега се свързват с него, това са онези, в които най-напред би трябвало да се роди едно подълбоко схващане на езотеричното християнство.
От това духовно течение, което е свързано с Кристиян Розенкройц, произхожда най-силната мощ, за да бъде направен разбираем Христовият Импулс в нашето време.
Пътят към това е бил прокаран вече много по-рано: едно столетие преди Мистерията на Голгота чрез Йешу бен Пандира, чиято главна мисия беше да подготви човечеството за идването на Христос. Той имаше един ученик, Матай, чието име бе пренесено по-късно върху неговия последовател, който живя по времето на Исус от Назарет. Най-важното, което направи този Йешу бен Пандира, се състоеше в това, че той подготви Евангелието на Матея. Това, което се отнася към него, е взето от един ритуал на посвещението от древни времена. Написването е така замислено, че съдържанието е взето от древни мистерии, така например това, което се отнася за изкушението и други неща.
към текста >>
По-нататък Йероним допълва, че той също не я
разбира
.
Тогава е съществувал един малък кръг, в който книгата е била тайно пазена и стигнала до Йероним при особени обстоятелства. Неговият епископ му възложил да я преведе. Той сам разказва това. Обаче същевременно посочва: Книгата е написана така, че тя не бива да попада в ръцете на случайни хора. Въпреки това той я превежда така, че това, което в нея е забулено, да остане забулено и по-нататък.
По-нататък Йероним допълва, че той също не я разбира.
Онова, което възникна по този начин, беше написано така, че някой можеше да го изрази в обикновения език по един начин, а друг по друг начин. То беше предадено на следващите поколения в същия вид. С тези неща работата следователно стои така, че всъщност светът все още не притежава Евангелията. Ето защо е напълно оправдано, когато днес Евангелията биват обяснявани основно с помощта на духовното изследване, когато се прибягва до Акашовата Летопис, защото само там може да бъде намерена тяхната истинска, първоначална форма.
към текста >>
63.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно
разбира
не на езика.
Когато добре наблюдаваме детето, ние откриваме, че на първо време детето навлиза в света така, че заобикалящите изцяло трябва да се грижат за него и да го пазят, че то не е в състояние да изрази това, което живее в неговата вътрешност, че също не е в състояние да изрази за самото себе си в ясни мисли това, което вълнува неговата душа. Детето още не може да говори, още не може да мисли, следователно всичко, което се случва с него, трябва да бъде поето от онези, в чийто кръг то се е родило. След това детето започва да говори.
Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно разбиране на езика.
При детето не говорът идва от мислите, а обратното. Детето се научава да мисли едва в хода на говоренето, научава се да разбира с помощта на думите това, което блика от неговите смътни чувства. Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода: Първият период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен език. С тези три периода на детското развитие може да бъде сравнено това, през което човечеството е минало и има да минава приблизително от времето, което е изтекло от няколко хиляди години и през време на християнското летоброене.
към текста >>
Детето се научава да мисли едва в хода на говоренето, научава се да
разбира
с помощта на думите това, което блика от неговите смътни чувства.
Когато добре наблюдаваме детето, ние откриваме, че на първо време детето навлиза в света така, че заобикалящите изцяло трябва да се грижат за него и да го пазят, че то не е в състояние да изрази това, което живее в неговата вътрешност, че също не е в състояние да изрази за самото себе си в ясни мисли това, което вълнува неговата душа. Детето още не може да говори, още не може да мисли, следователно всичко, което се случва с него, трябва да бъде поето от онези, в чийто кръг то се е родило. След това детето започва да говори. Който наблюдава точно – и това също е споменато в моята малка книжка върху „Възпитанието на детето в светлината на Духовната наука” – ще знае, че първоначално детето говори, научава се да говори чрез един вид подражание на това, което се говори в неговата среда и че всъщност на първо време, когато говори то, все още не разполага с това, което можем да наречем едно мисловно разбиране на езика. При детето не говорът идва от мислите, а обратното.
Детето се научава да мисли едва в хода на говоренето, научава се да разбира с помощта на думите това, което блика от неговите смътни чувства.
Така в развитието на детето ние имаме три последователни периода: Първият период е този, когато детето не може нито да говори, нито да мисли и когато всичко, което е свързано с него, трябва да се ръководи отвън; вторият период е този, когато детето може вече да говори, но не може още да мисли, и третият период, когато детето се научава да обхваща в своето съзнание мисловното съдържание на своя собствен език. С тези три периода на детското развитие може да бъде сравнено това, през което човечеството е минало и има да минава приблизително от времето, което е изтекло от няколко хиляди години и през време на християнското летоброене.
към текста >>
Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно
разбира
ме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота.
Второто откровение беше дадено на човечеството чрез Мистерията на Голгота. Какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота? Даже вчера в публичната лекция ние загатнахме какво можем да кажем за тази Мистерия на Голгота.
Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно разбираме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота.
Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка. Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота. Защото това, което възкръсна тогава от гроба на Голгота, живее в онези човешки души, които изпитват едно вътрешно пробуждане, то продължава да живее в тези души също така, както кръвта на Адам и Ева продължава да живее в телесните човеци. Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз. Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него.
към текста >>
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид
разбира
не за Мистерията на Голгота, това
разбира
не стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли.
Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за
разбира
нето на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
Ако с десетте заповеди на хората беше дадено нещо, което ги ръководи външно, ние можем да сравним това ръководство с онова, което външният свят прави за детето. Както хората, заобикалящи детето, вършат това, което е необходимо за него, така ръководството чрез древно-еврейския народ върши за човечеството същото нещо, върши го за едно човечество, което, така да се каже, още не може нито да говори, нито да мисли. Обаче човечеството също се научи да говори, с други думи научи нещо, което може да се сравни само с научаването на говора от детето, а именно: От Евангелията хората получиха един вид разбиране за Мистерията на Голгота, това разбиране стигна до ушите и сърцата на хората, тази Мистерия на Голгота оживя в чувствата, в усещанията на хората, оживя в онези душевни сили, които се явяват за нас, когато, да речем, се оставяме под въздействието на многозначителните и покъртващи сцени от Евангелията, изобразени от големите художници, когато се оставяме под въздействието на обичайните картини, представящи поклонението на пастирите пред Младенеца, поклонението на източните мъдреци, бягството в Египет и т.н.
Това, което се появи в света, това, под чието въздействие хората се оставят оттогава насам, всичко то ни отвежда към Евангелията; то стана достъпно за разбирането на хората така, че те се научиха да говорят по свой начин за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето
разбира
говора преди да се научи да мисли.
Сега в това отношение ние отиваме към третата епоха, която може да бъде сравнена с това, че в своя собствен говор детето стига до мисловното съдържание; сега то може да доведе до своето съзнание това, което се крие в неговия говор. Ние се приближаваме към онова откровение, което трябва да ни донесе пълното съдържание, мисловното съдържание, духовното и душевно съдържание на Евангелията.
Защото Евангелията не са били разбрани от човечеството по-добре, отколкото детето разбира говора преди да се научи да мисли.
В световноисторическо отношение хората трябва да се научат чрез Духовната наука да мислят мисловното съдържание на Евангелията. Едва сега те могат да се оставят под въздействието на цялостното духовно съдържание на Евангелията. Обаче това е свързано с едно друго велико събитие, което човечеството може да почувствува как то се приближава и което ще настъпи още преди изтичането на 20. век. Това е събитието, което можем да обрисуваме пред нашата душа приблизително по следния начин. Ако свържем още веднъж нещата с Мистерията на Голгота, оказва се, че тогава онзи Христос, който възкръсна от гроба на Голгота, остана свързан със Земята, остана свързан така, че можа непосредствено да обхване всяка отделна човешка душа и да пробуди във всяка отделна човешка душа Аза до една по-висока степен на съществуването.
към текста >>
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско
разбира
не и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта.
Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука.
Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие. Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното
разбира
не за Христовото Събитие.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта. Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука. Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло.
Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие.
Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него
разбира
не там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
За хората, които още сега се подготвят за това Христово Събитие на двадесетото столетие, не ще има никаква разлика дали тогава, когато Христовото Събитие ще настъпи в широк размер, те ще са въплътени в едно физическо тяло, или ще са минали през Портата на смъртта. Защото също и онези, които са минали през Портата на смъртта, ако са се подготвили тук за Христовото Събитие, ще могат след смъртта да постигнат истинско разбиране и отношение към Христовото Събитие, обаче не и онези, които са минали, без да обърнат внимание, покрай третото благовестие, донесено на човечеството, покрай Духовната наука. Защото подготовката за Христовото Събитие трябва да се проведе тук, във физическото тяло. Онези, които минават през Портата на смъртта, без да са обърнали поглед към Духовната наука в настоящото въплъщение, ще трябва да чакат следващото въплъщение, докато отново могат да постигнат правилното разбиране за Христовото Събитие.
Действително, който никога не е чул на физическото поле за това Христово Събитие, той не може да постигне необходимото за него разбиране там, между смъртта и едно ново раждане, а ще трябва да чака, докато отново дойде във физическото поле, където ще може да се подготви.
към текста >>
Ето какво трябва да се научим да
разбира
ме постепенно, като се развиваме по-нататък с духовно-научното движение.
Когато обгърнем с поглед развитието на човечеството от Атлантската катастрофа насам, ние можем да кажем: От големите различия, които са се подготвили през Атлантската епоха, в сегашните хора са възникнали онези разлики, които наричаме расови разлики и в известен смисъл можем да говорим за една древно-индийска раса, за една древно-персийска раса, за една египетска раса, за една гръцко-латинска раса, а в нашето време можем да говорим за една пета раса. Обаче сега вече понятието за раса престава да има истински смисъл. Положението няма да бъде такова, каквото е било например в предишни епохи; Шестата културна епоха, която ще последва нашата настояща, не ще се разпространи от някакъв пространствен център; важното е друго: Теософията ще се разпространява всред човечеството – но не както в началото, когато хората имаха само едно смътно съзнание за необходимостта от теософското движение и ще се превърне в едно учение, независещо от расата, народа и пола. Онези, които са минали през Духовната наука, ще се влеят в Шестата културна епоха от всички раси и ще основат по цялото лице на Земята една културна епоха, която не ще почива вече на едно понятие за раса, понеже то ще изгуби своето значение. Накратко казано, това, което има значение в света на Майя, във външната пространственост, ще изчезне.
Ето какво трябва да се научим да разбираме постепенно, като се развиваме по-нататък с духовно-научното движение.
В началото това не беше разбрано. Ето защо виждаме – четейки иначе забележителната книга „Будисткият Катехизъм” на Олкот – как възниква усещането, като че ли расите постоянно ще се разгръщат като някакъв вид кръгове. Обаче тези понятия загубват своето значение и занапред ние трябва да бъдем наясно: Тези начални стадии на теософското движение са вече преодолени и през Шестата културна епоха не ще можем да придаваме на понятието „раса” никакъв смисъл.
към текста >>
Ето защо онзи, който
разбира
пълния смисъл на развитието на човечеството, ще може също да разбере, че Христовото явление, както то ще протича през следващите три хилядолетия, не може да бъде такова, че Христос да бъде ограничаван в едно пространствено ограничено тяло.
Следователно всичко, което е пространствено ограничено, ще изгуби своето значение.
Ето защо онзи, който разбира пълния смисъл на развитието на човечеството, ще може също да разбере, че Христовото явление, както то ще протича през следващите три хилядолетия, не може да бъде такова, че Христос да бъде ограничаван в едно пространствено ограничено тяло.
Даже ако съобщителните средства се развият извънредно силно и някой от Южна Америка се нуждае от помощ, а Христос би бил в Европа, ако Христос би бил ограничен в едно физическо тяло, той би трябвало да пътува до Южна Америка с балон, ако там ще трябва да окаже най-бърза помощ. Дори ако си представим по още по-елементарен начин нарастващата скорост при преодоляването на пространството: Всичко, което Христос ще има да върши при своето ново идване на Земята като помощ за хората, винаги ще бъде ограничавано в рамките на това, което едно същество би могло да стори, намирайки се в едно физическо тяло. Обаче Христос няма да бъде ограничаван нито във времето, нито в пространството. Понеже духовното същество не е свързано с пространствените порядки, онзи, комуто Христос трябва да помогне със своето непосредствено явяване, ще получи помощ на единия край на Земята, както и този, на когото трябва да се помогне на другия край. Новото проявление на Христос не е свързано с пространствени граници и с едно физическо тяло от плът.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с
разбира
нето, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията.
Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан. Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека. И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Това може да звучи без съмнение болезнено, но всъщност тук няма никакво
разбира
не, защото при такива неща трябва да бъдат повдигнати също и някои други въпроси, и особено този, дали днешното човечество е напреднало благодарение на външните науки?
Това може да звучи без съмнение болезнено, но всъщност тук няма никакво разбиране, защото при такива неща трябва да бъдат повдигнати също и някои други въпроси, и особено този, дали днешното човечество е напреднало благодарение на външните науки?
Или един друг въпрос: Означават ли нещо за човечеството различните факти, свързани с вярата? И дали изобщо вярата е присъща на човешката природа? Естествено, може да се стигне дотам, че поради едни или други причини хората да се отдръпнат от вярата. Обаче както понякога хората си позволяват за кратко време да вършат вредни неща за своето здраве без те да си причиняват видими поражения, често се случва и следното: Хората престават да вярват в ценностите на своите предшественици, но това е същото, което би се получило, ако за известно време хората се опълчват срещу своето здраве и изчерпват старите сили.
към текста >>
И ние
разбира
ме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата.
Ето защо също и силите на надеждата са свързани с последната обвивка, с последното тяло на нашето човешко същество, с нашето физическо тяло. Това, което силите на вярата са за астралното тяло, силите на любовта за етерното тяло, същото са силите на надеждата за физическото тяло. Ето защо човек, който не би могъл да се надява, който би се отчаял от това, което трябва да предполага за бъдещето, би вървял в света така, че това би се отразило на неговото физическо тяло. Нищо не подхранва така много грубите бръчки и умъртвяващите сили на нашето физическо тяло, както липсата на надежда. Можем да кажем: Централната ядка на нашето същество е обгърната от тялото на вярата, или от астралното тяло, от тялото на любовта, или от етерното тяло, и от тялото на надеждата, или физическото тяло.
И ние разбираме физическото тяло в неговото истинско значение само тогава, когато обхванем с поглед това, което е: че в действителност то няма външни физически сили на привличане и отблъскване – това е един материалистичен възглед – а главно това, което в нашите понятия познаваме като сили на надеждата.
Ето какво е заложено фактически в нашето физическо тяло. Надеждата изгражда нашето физическо тяло, а не силите на привличането и отблъскването. Именно в това отношение ние можем да разберем, че новото откровение, откровението на Духовната наука ни дава това, което е правилно.
към текста >>
Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов живот от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да
разбира
ме Кармата.
Какво ни дава тази Духовна наука? Чрез това, че ни запознава с всеобхватния закон на Кармата, със закона на повтарящите се земни съществувания, тя ни дава онова, което в духовно отношение ни прониква с надеждата, също както съзнанието, че утре Слънцето ще изгрее, че семената ще израстнат като растения.
Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов живот от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да разбираме Кармата.
Духовната наука дарява човечеството с най-мощните сили на надеждата.
към текста >>
Нещо, което можеше да назидава хората, което можеше да ги прониква с велики, мощни сили и чувства, което можеше да даде на човечеството едно сърдечно
разбира
не за Мистерията на Голгота.
Така се случва с всичко, което се отнася за второто откровение; то бива проникнато от мисловното съдържание. Това преследвахме ние например в обясненията върху Евангелията. Какво са били досега тези Евангелия?
Нещо, което можеше да назидава хората, което можеше да ги прониква с велики, мощни сили и чувства, което можеше да даде на човечеството едно сърдечно разбиране за Мистерията на Голгота.
Но да вземем най-простото нещо, че хората въобще едва сега започнаха да размишляват върху Евангелията! И когато започнаха да размишляват върху Евангелията, те веднага намериха в тях противоречия и само Духовната наука ще покаже как могат да се обяснят тези противоречия. Така хората едва сега ще се оставят под въздействието на онова мисловно съдържание, което е дадено на човечеството под формата на един говор, идващ от свръхсетивните светове. С това ние обърнахме внимание върху най-важното и най-същественото събитие на нашата епоха; върху новото проявление на Христос в етерното тяло. И това ново проявление – с оглед на целия характер на нашата епоха – вече не може да бъде свързвано с физическото тяло.
към текста >>
Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е
разбира
л и вложил в своите думи.
Нека онези, които винаги могат да вярват само в материалното, да го вършат така, както днес много хора постъпват по отношение на събитията от Палестина. Докато Йоан Кръстител казваше: Променете настроението на душите, царствата небесни са вече близо; приемете човешкия Аз, който вече няма нужда да се излъчва, за да премине в духовния свят – с това ясно и просто е казано за какво става дума, казано е, че със събитията от Палестина е дошло времето, когато свръхсетивното може да просияе в човешкия Аз, така че небесата да слязат до човешкия Аз – докато по-рано Азът трябваше да се потопи в безсъзнанието, за да стигне до тях. Онези, които тълкуват всичко материалистично, казват: Да, Христос е държал сметка за слабостите и грешките, за предразсъдъците на своето време и затова е възвестил на лековерните, че хилядогодишното царство ще се осъществи или ще настъпи една голяма Земна катастрофа. Обаче подобно нещо не се случи. Но вече имаше една катастрофа, която действително стана, само че тя беше забележима единствено за Духа.
Онези, които са лековерни и суеверни, вярват, че Христос е възвестил едно буквално слизане от облаците, но това са материалистични тълкуватели на нещо, което Христос е разбирал и вложил в своите думи.
Така и днес може да има хора, които тълкуват материалистично това, което трябва да се схваща духовно и когато то не се случва, те започват да мислят върху въпроса така, както се е мислило върху събитията преди осъществяването на хилядогодишното царство. Днес някой гледа към Христовото събитие така състрадателно и казва: Но да, в това отношение Христос също е хранел вярата на своето време. Той е мислил за едно скорошно идване на Царствата небесни на Земята. Това беше една слабост на Христос, считаха те и после хората видяха – така казват големите богослови – че Царствата небесни не слязоха на Земята.
към текста >>
64.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това е, следователно, един сън, който вземам от науката за сънищата, която, както изтъкнах в отговорите на зададените ми въпроси, съществува днес също както физиката и химията, макар и малцина да ги
разбира
т както трябва.
За да стигнем чрез един такъв факт по-лесно до една характеристика на онова междинно състояние, за което говорих и което древното човечество все още познаваше, нека да вземем обикновения случай на един сън, който всъщност е създал много главоблъсканици за един по-нов тълкувател на науката за сънищата, защото той можеше да го обясни само по външен, материалистичен начин. Един твърде забележителен сън!
Това е, следователно, един сън, който вземам от науката за сънищата, която, както изтъкнах в отговорите на зададените ми въпроси, съществува днес също както физиката и химията, макар и малцина да ги разбират както трябва.
Там е отбелязан следният сън. Ние можем да го изнесем тук, защото той е характерен сън. Бих могъл да спомена също и такива сънища, които не са взети от литературата, но бих искал да разгледам именно този, защото е създал особени трудности именно в литературата на днешното време, която не може да вникне в такива неща. Случаят е следният.
към текста >>
Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се
разбира
от само себе си.
Те са хора, които според техния начин на мислене, считат за уместно да подадат молба до съответните учреждения, за да разрешат ексхумацията на техния син. Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен. Двамата родители продължиха да тъгуват. Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно.
Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си.
– Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън. Тогава той стига до едно твърде странно обяснение и всеки, който чете това обяснение, ще почувствува цялата обърканост на това обяснение. Той казва: Ние не можем да обясним това по друг начин, освен да предположим, че само единият от родителите е имал този сън; той се събужда и тогава другият, който не е сънувал, започва да твърди същото. На първо време това обяснение е за съвременното съзнание твърде приемливо, но то съвсем не прониква дълбоко в нещата. Аз изрично споменах, че за този, който е добре запознат със сферата на сънищните изживявания, не е никак рядко няколко души да сънуват един и същ сън и то едновременно.
към текста >>
Обаче родителите не са имали никакво
разбира
не за особения характер на процесите в гореспоменатия сън.
Сега представете си живо родителската двойка, заспала с мисълта за умрелия син. Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят. Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи. Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители.
Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън.
Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло! – Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
– Образът от съновидението се облича в един
разбира
ем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят. Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи. Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън. Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло!
– Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
Следователно, в такъв сънищен образ не бива да търсим копие на това, което действително се намира в свръхсетивните светове, а с оглед
разбира
нето на съответните сънуващи хора да търсим в съня един вид забулване на това, което представлява истинският, обективен процес.
Следователно, в такъв сънищен образ не бива да търсим копие на това, което действително се намира в свръхсетивните светове, а с оглед разбирането на съответните сънуващи хора да търсим в съня един вид забулване на това, което представлява истинският, обективен процес.
Тази е особеността на съвременния свят на сънищата, че ако не проникнем по-дълбоко в нещата, ние не можем вече да считаме образите, в които те се явяват, за непосредствени копия на истинските процеси, а трябва да кажем: Да, винаги има нещо, което живее в нашата душа, което стои зад образите на сънищата, но трябва да считаме тези образи за една още по-голяма илюзия, за една още по-голяма Майя, отколкото заобикалящия ни физически свят, ако ние ги възприемаме с нашите обикновени сетива.
към текста >>
Тук ние стигаме до един въпрос, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно
разбира
не за него, но едно такова
разбира
не е по силите на проумяващото човешко сърце.
Тук ние стигаме до един въпрос, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно разбиране за него, но едно такова разбиране е по силите на проумяващото човешко сърце.
Ето кое правеше така безкрайно важна, така безкрайно свещена и дълбока именно формата на богослужението при първите християни и първите християни бяха онези, които най-живо чувствуваха, как им беше отнета непосредствената връзка с мъртвите. Обаче те замениха това, което бяха изгубили по този начин с онези свещени чувства, които възникнаха в техните души при извършване на богослужението, когато принасяха върху гробовете на мъртвите техните жертви, когато изпълняваха тяхното богослужение. И всъщност тъкмо в този преход се стигна дотам, че сега, когато хората усещаха как тяхното съзнание за мъртвите постепенно умира, олтарите приеха формата на ковчег и богослужението започна да се извършва с дълбок и състрадателен трепет пред тленните останки, а не по маниера на древните египтяни. Както казахме, това е един въпрос, който умът не ще може лесно да разбере. Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно разбиране за тази метаморфоза във възгледа на човешката душа.
към текста >>
Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно
разбира
не за тази метаморфоза във възгледа на човешката душа.
Тук ние стигаме до един въпрос, за който трябва да кажем, че умът извънредно трудно ще постигне едно разбиране за него, но едно такова разбиране е по силите на проумяващото човешко сърце. Ето кое правеше така безкрайно важна, така безкрайно свещена и дълбока именно формата на богослужението при първите християни и първите християни бяха онези, които най-живо чувствуваха, как им беше отнета непосредствената връзка с мъртвите. Обаче те замениха това, което бяха изгубили по този начин с онези свещени чувства, които възникнаха в техните души при извършване на богослужението, когато принасяха върху гробовете на мъртвите техните жертви, когато изпълняваха тяхното богослужение. И всъщност тъкмо в този преход се стигна дотам, че сега, когато хората усещаха как тяхното съзнание за мъртвите постепенно умира, олтарите приеха формата на ковчег и богослужението започна да се извършва с дълбок и състрадателен трепет пред тленните останки, а не по маниера на древните египтяни. Както казахме, това е един въпрос, който умът не ще може лесно да разбере.
Но достатъчно е човек да разгледа формата на един олтар и живо да почувствува онзи преход на целия човешки възглед в течение на времето, както той бе охарактеризиран, и тогава той ще има едно предчувствие, едно разбиране за тази метаморфоза във възгледа на човешката душа.
И от вчерашните указания можем да разберем, че това състояние, което беше постигнато, отново ще бъде постепенно заменено с едно друго и че сега сме изправени пред факта, че в човека се пробуждат първите характерни черти на това друго състояние.
към текста >>
Ние ще се научим да
разбира
ме това обстоятелство, ако си спомним за епохата, която е предхождала нашата сегашна Пета културна епоха.
Ние живеем сега в Петата следатлантска епоха, тя ще бъде последвана от Шестата, след това от Седмата, докато отново настъпи една такава катастрофа, каквато е имало между Атлантската и Следатлантската епоха. По отношение на своята прилика и разлика с Атлантската катастрофа, тази следваща катастрофа беше охарактеризирана именно тук в Нюрнберг, докато изнасях лекциите върху Откровението на Йоан. Това, което съставлява характера на нашата епоха, ние можем да резюмираме, когато наблюдаваме живота около нас, като кажем: В нашата епоха върху хората действува особено това, което можем да наречем интелектуализъм, умственото схващане за света. Ние живеем фактически в едно време на интелектуализма, в едно време на умственото схващане за света. Тази епоха на умственото схващане за света възникна чрез едно твърде особено обстоятелство.
Ние ще се научим да разбираме това обстоятелство, ако си спомним за епохата, която е предхождала нашата сегашна Пета културна епоха.
Нашата епоха е била предхождана от тази, която наричаме Гръцко-латинска епоха, от онази чудна културна епоха, през време на която хората не бяха, бихме могли да кажем, така разделени от природата както сега, не бяха така отделени от знанието за света, както този свят се представя външно. Но това е същевременно онази епоха, през време на която Азът, така да се каже, слезе над хората и проникна в тях. Ето защо в тази епоха трябваше да стане също и Христовото Събитие, понеже през нея Азът нахлу по особен начин в човеците. А какво изживяваме ние в нашата епоха? Тук имаме не само нахлуването, проникването на Аза в човечеството, а усещаме още, че една от обвивките, едно от телата на човека поражда един вид отражение или рефлекс в неговата душа.
към текста >>
Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското
разбира
не на Мистерията, разиграла се на Голгота.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание. Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха.
Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота.
Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха. А с това от етерното тяло ще бъдат извлечени твърде особени сили за усъвършенствуване на човешката природа.
към текста >>
65.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Ако отправим поглед към бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние
разбира
ме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над сферата на Аза.
Ако отправим поглед към бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние разбираме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над сферата на Аза.
И човекът не би могъл да развива своя Дух-Себе, черпейки от собствените си сили, а докато развива своя Дух-Себе в бъдещето, по определен начин трябва да му се помага чрез силите, които по-висшите Същества изпращат към Земята. Човекът е стигнал с развитието на своя Аз до там, че той може да стигне само до Съзнателната душа. Обаче това развитие не би било приключено, ако той не би развил в аванс това, което ще постигне своето истинско развитие, своето пълно, своето самостоятелно човешко развитие едва върху Юпитер, върху следващото въплъщение на нашата планета. Човекът би трябвало да развива своя Аз до края на Земното развитие. Той би имал възможност да изпълни това развитие в Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
към текста >>
Те бяха предводители на Земните хора, знаеха,
разбира
ха и можеха много повече, отколкото другите човеци.
Като последица имаме следното: между обикновените хора на древните времена се появиха такива, които можеха да бъдат обсебвани от луциферическите Същества – които естествено стояха по-високо от човека, понеже трябваше да развиват тяхната шеста или седма основна част, докато човекът трябваше да развива своята четвърта основна част. Такива повисши Същества от луциферическо естество ходеха, следователно, като земни човешки тела по Земята.
Те бяха предводители на Земните хора, знаеха, разбираха и можеха много повече, отколкото другите човеци.
Ние узнаваме за тези Същества от древните разкази и легенди, от тях ние чуваме как те са били тук или там, как са основавали големи градове, били са велики предводители на народите и т.н. Това далеч не бяха просто нормалните хора на Земята, а такива, които бяха обсебени от подобни по-висши луциферически Същества, бяха обсебени в най-добрия смисъл на думата. Ние разбираме човешкото развитие на Земята едва тогава, когато можем да обхванем с поглед един такъв процес.
към текста >>
Ние
разбира
ме човешкото развитие на Земята едва тогава, когато можем да обхванем с поглед един такъв процес.
Като последица имаме следното: между обикновените хора на древните времена се появиха такива, които можеха да бъдат обсебвани от луциферическите Същества – които естествено стояха по-високо от човека, понеже трябваше да развиват тяхната шеста или седма основна част, докато човекът трябваше да развива своята четвърта основна част. Такива повисши Същества от луциферическо естество ходеха, следователно, като земни човешки тела по Земята. Те бяха предводители на Земните хора, знаеха, разбираха и можеха много повече, отколкото другите човеци. Ние узнаваме за тези Същества от древните разкази и легенди, от тях ние чуваме как те са били тук или там, как са основавали големи градове, били са велики предводители на народите и т.н. Това далеч не бяха просто нормалните хора на Земята, а такива, които бяха обсебени от подобни по-висши луциферически Същества, бяха обсебени в най-добрия смисъл на думата.
Ние разбираме човешкото развитие на Земята едва тогава, когато можем да обхванем с поглед един такъв процес.
към текста >>
Така че даже някой от тези Духове, който да речем по времето, когато човекът навлезе в Атлантската епоха, стоеше там на прага да развие своята шеста основна част, сега вече е на път –
разбира
се неговото развитие на Земята е абнормно – да развие вече своята седма основна част.
Обаче междувременно тези луциферически Същества напреднаха в своето развитие, също както и човекът е напреднал.
Така че даже някой от тези Духове, който да речем по времето, когато човекът навлезе в Атлантската епоха, стоеше там на прага да развие своята шеста основна част, сега вече е на път – разбира се неговото развитие на Земята е абнормно – да развие вече своята седма основна част.
Това той върши по такъв начин, че отново обсебва един човек, за да използва макар и само за няколко години неговите изживявания, за да напредне в собственото си развитие. Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част. И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух? Получава се един гений! Защото сега човешката природа е озарена от това по-висше Същество и макар човекът да се оказва непрактичен за ежедневието, в други области той разчупва схемите и се проявява като истински новатор.
към текста >>
Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно
разбира
не за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност.
Идеята не може да устои пред простата истина, която вече е дадена в християнската легенда. И щом тази легенда разполага раждането на Исус не в някакво великолепно място на Земята, а в бедната пастирска ясла, не изглежда лишено от смисъл това, че избрана да носи Кръста е именно Земята, а не някакво друго небесно тяло. Въобще целият начин, по който християнското учение представя по своему това, което Христос имаше да донесе на човечеството, е вече едно указание за онези велики учения, които днес Духовната наука отново трябваше да ни даде. Ако се оставим под въздействието на Евангелията, ние ще открием в тях най-дълбоките духовно-научни истини. Но как тези велики мъдрости се съдържат в Евангелията?
Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност.
Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не разбират ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията. Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно. Обаче така, както те са ни дадени, как техните истини застават срещу нас? Те застават срещу нас така, като че извират непосредствено, като най-зрялото благо от това, което наричаме Христово Същество – без усилие, без някакво напрежение – и се обръщат към сърцата, които се оставят да бъдат проникнати от Христовия Импулс по такъв начин, че непосредствено озаряват и стоплят душата.
към текста >>
Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не
разбира
т ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията.
И щом тази легенда разполага раждането на Исус не в някакво великолепно място на Земята, а в бедната пастирска ясла, не изглежда лишено от смисъл това, че избрана да носи Кръста е именно Земята, а не някакво друго небесно тяло. Въобще целият начин, по който християнското учение представя по своему това, което Христос имаше да донесе на човечеството, е вече едно указание за онези велики учения, които днес Духовната наука отново трябваше да ни даде. Ако се оставим под въздействието на Евангелията, ние ще открием в тях най-дълбоките духовно-научни истини. Но как тези велики мъдрости се съдържат в Евангелията? Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност.
Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не разбират ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията.
Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно. Обаче така, както те са ни дадени, как техните истини застават срещу нас? Те застават срещу нас така, като че извират непосредствено, като най-зрялото благо от това, което наричаме Христово Същество – без усилие, без някакво напрежение – и се обръщат към сърцата, които се оставят да бъдат проникнати от Христовия Импулс по такъв начин, че непосредствено озаряват и стоплят душата.
към текста >>
Ето как трябва да
разбира
ме окултния смисъл на Възкресението, без да изпадаме в противоречие с различните Евангелия.
Ето как трябва да разбираме окултния смисъл на Възкресението, без да изпадаме в противоречие с различните Евангелия.
Защото аз вече често пъти обръщах вниманието върху това, че Мария от Магдала не позна Христос, когато Той застана пред нея. Как би могло да се случи човек да е познавал и общувал постоянно с някого преди три дни, да го е виждал преди три дни – особено когато това е една такава важна личност, каквато беше Христос Исус – и след изминаването само на три дни да не може да го познае!? Когато се разказва, че Мария не Го позна, тогава Той трябва да и се е явил в една друга форма. Тя Го позна едва тогава, когато Го чу Той да изговаря нейното име. Тогава нейното съзнание се пробуди за Христос Исус.
към текста >>
Всички подробности в Евангелията са за нас напълно
разбира
еми в светлината на окултизма.
Всички подробности в Евангелията са за нас напълно разбираеми в светлината на окултизма.
към текста >>
Обаче Духовната наука ще бъде призвана да направи
разбира
еми тези неща за хората до найголемите подробности.
То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум. – Това аз не мога. Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено. Умът, който говори така, е именно ум, пропит от Луцифер, ум, който не може да разбере тези неща. Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите, въздействуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота.
Обаче Духовната наука ще бъде призвана да направи разбираеми тези неща за хората до найголемите подробности.
Тя не ще отхвърля, не ще отрича това, което надхвърля четвъртия макрокосмичен принцип като пети, шести и седми принцип. Въпреки това тя вижда в четвъртия макрокосмически принцип най-великия Импулс, който е бил даван за Земното развитие.
към текста >>
66.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес ние можем да разберем, можем да проявим
разбира
не спрямо розенкройцерството само тогава, когато запишем в душата си, че розенкройцерството не е нещо, което има веднъж завинаги своята историческа норма, а всъщност е нещо различно през всяко едно столетие.
Днес моята задача ще бъде да дам първо едно чисто историческо описание, което ще бъде последвано в други ден от нещо, което може да ни въведе подълбоко в импулсите на розенкройцерското мислене, чувствуване и действие.
Днес ние можем да разберем, можем да проявим разбиране спрямо розенкройцерството само тогава, когато запишем в душата си, че розенкройцерството не е нещо, което има веднъж завинаги своята историческа норма, а всъщност е нещо различно през всяко едно столетие.
Това е така поради причината, че то винаги трябва да се приспособява към отношенията и условията на настоящето. Ние сме наясно, че основните импулси на Духовната наука трябва все повече да определят културата на настоящето, но че в западната култура, в която живеем, това е много трудно. Не е възможно някой да стане друг човек от днес за утре чрез Духовната наука, само защото чрез нашата Карма сме поставени в западната култура. За нас това не е така лесно, както за представителите на някои човешки общности, които изхождат от расови или религиозни предпоставки. Защото наш основен принцип трябва да бъде, че ние не се опираме върху някакво религиозно вероизповедание, а в различните религиозни системи виждаме само форми на единния духовен живот.
към текста >>
Когато правилно
разбира
ме, към какво се стремим като последователи на Духовната наука, тогава ние трябва твърдо да застанем върху една почва: върху почвата на историческото развитие.
Когато правилно разбираме, към какво се стремим като последователи на Духовната наука, тогава ние трябва твърдо да застанем върху една почва: върху почвата на историческото развитие.
Ние трябва да разберем, че Духовната наука е едно събитие всред историческото развитие. Всеки един от седящите тук е бил въплътен във всяка културна епоха, а именно бил е няколкократно въплъщаван във всяка културна епоха на човечеството. Но какъв е смисълът на тези прераждания? Защо човекът трябва да мине през всички тези различни обучения в хода на различните културни периоди? Това е довело Лесинг до признаването на идеята на прераждането.
към текста >>
Разбира
се, това не може да бъде доказано външно.
Този нов елемент се прояви също и по един външен, екзотеричен начин. Например в живота на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество.
Разбира се, това не може да бъде доказано външно.
Но целият начин на мислене при Лесинг е такъв, че този, който е запознат с нещата, ясно може да долови този розенкройцерски импулс. Или например в деветнадесетото столетие, което беше до такава висока степен неподатливо за такива идеи като Карма, прераждане и така нататък, този импулс също действуваше по екзотеричен начин. Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата. Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата. В това съчинение Виденман се застъпваше за приемането на повтарящите се земни съществувания на душата.
към текста >>
Позволете ми да Ви покажа с един тривиален пример, какво се
разбира
под един такъв център на тежестта.
Позволете ми да Ви покажа с един тривиален пример, какво се разбира под един такъв център на тежестта.
Да си представим една везна: Тя трябва да има горе на кобилицата само една опорна точка. Ако би имала две такива опорни точки, с нея не би могло да се тегли. За историческото развитие също е необходимо един такъв център на тежестта. Например източният светоглед, а също и Шопенхауер, не допускат един такъв център на тежестта, не признават въобще едно историческо развитие в този смисъл. Обаче задачата на западното човечество е да признае историята.
към текста >>
И кръщаващите се си казваха: Ние трябва да променим нашето
разбира
не, да се “покаем”, според думите на Евангелията.
Изцелението от това състояние трябваше да дойде чрез културата на Аза. Началото на това беше събитието, което стана при Кръщението в реката Йордан. Какво изживяваше един такъв човек, който се оставяше да бъде кръстен? Първо той изживяваше физическата процедура на потопяването във водата и с това отделянето на астралното и на етерното тяло от физическото тяло. Така човекът можеше да види, как в света на Демоните трябваше да избухне една криза.
И кръщаващите се си казваха: Ние трябва да променим нашето разбиране, да се “покаем”, според думите на Евангелията.
Ще дойде време, когато Духът ще може да прониква непосредствено в Азовото съзнание. Такъв човек чувствуваше: О, всички тези отвратителни астрални Същества все още се намират в мен, те постоянно проникват в мен.
към текста >>
Обаче нашето
разбира
не се опира върху резултатите на истинското окултно-научно изследване и към това
разбира
не ние трябва да се придържаме твърдо с всички сили.
Връщайки се към изходната точка на нашето обсъждане, може да ни стане ясно, колко естествено е, че за нас, антропософите е много по-трудно да пробием в света, отколкото за другите. Антропософите ще бъдат подложени на такова преследване, каквото застъпниците на други светогледи не биха могли да си представят. Защото нищо не е по-неприятно на хората, освен когато им се описва истинският образ на Христос.
Обаче нашето разбиране се опира върху резултатите на истинското окултно-научно изследване и към това разбиране ние трябва да се придържаме твърдо с всички сили.
към текста >>
67.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото
разбира
не на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно.
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
към текста >>
Ние започваме да
разбира
ме нашата съдба.
Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности. И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят.
Ние започваме да разбираме нашата съдба.
Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>
Естествено, всичко това би изглеждало като халюцинация за едно материалистично
разбира
не, както и изживяването на апостол Павел пред Дамаск се счита за една халюцинация.
Фактът, че човекът може да има едно изживяване от описания род, идва от там, че през времето между неговата последна смърт и неговото последно раждане той се е срещнал с Кристиян Розенкройц. Някога Кристиян Розенкройц ни е избрал. Той е вложил в нас един волев импулс, който ни довежда сега до такива изживявания. Този е начинът, по който се създават духовни връзки.
Естествено, всичко това би изглеждало като халюцинация за едно материалистично разбиране, както и изживяването на апостол Павел пред Дамаск се счита за една халюцинация.
Естествено, последствието от това би било, че цялото християнство почива на една халюцинация, следователно на една грешка. Защото богословите знаят много добре, че в същност събитието пред Дамаск изгражда основата на цялото по-късно християнство. И щом тази основа почива на една измама, естествено, ако мислим логически по-нататък, би трябвало да считаме като погрешно всичко, което произлиза от нея.
към текста >>
Децата трябва да имат ясни
разбира
ния.
Чрез материализма хората преждевременно остаряват. Преди тридесет години например децата изглеждаха различно от днес. Днес можем да видим вече деца на десет, дванадесет годишна възраст, които правят впечатление на старци. Хората са поумняли по един старчески начин, особено възрастните. Те казват: Ние не искаме вече да лъжем нашите деца, примерно, че щъркелът донася новородените деца.
Децата трябва да имат ясни разбирания.
Но по този начин те действително лъжат децата. Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми. Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми. Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм.
към текста >>
Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още
разбира
еми.
Хората са поумняли по един старчески начин, особено възрастните. Те казват: Ние не искаме вече да лъжем нашите деца, примерно, че щъркелът донася новородените деца. Децата трябва да имат ясни разбирания. Но по този начин те действително лъжат децата. Нашите потомци отново ще знаят, че фактически нашите детски души слизат от духовните светове, летящи като птицеподобни духовни форми.
Извънредно важно е да имаме една имагинативна представа за някои неща, които не са още разбираеми.
Без съмнение, напълно възможно е да се намери за факта, който посочих, един по-добър образ, отколкото този с щъркела. Важното е, че между детето и родителите, или възпитателите трябва да действуват духовни сили, трябва да има нещо като един таен магнетизъм. Ние самите трябва да вярваме в имагинациите, които даваме на децата, когато искаме да обясним на децата смъртта, ние трябва да насочим вниманието си върху един или друг природен процес. Можем да кажем: Виж пеперудата, как тя излиза от пашкула: така е също и с човешката душа след смъртта. – Но първо ние самите трябва да вярваме, че светът е така устроен, че самата природа ни показва в пеперудата, която излиза от пашкула, един образ, даващ нагледна представа за това, как душата излиза от тялото.
към текста >>
68.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Колкото повече чувствуваме как антропософията влива в нас укрепващи сили, благоприятствуващи живота елементи, толкова по-добре я
разбира
ме.
Колкото повече чувствуваме как антропософията влива в нас укрепващи сили, благоприятствуващи живота елементи, толкова по-добре я разбираме.
Но може би при едно такова изказване някому ще застане на устните въпросът: Щом антропософията трябва да бъде нещо, което ни носи укрепване на живота, което ни дарява сили, защо тогава трябва постоянно да усвояваме в антропософията теоретически изглеждащи понятия, защо тогава в живота на антропософските групи сме измъчвани с всевъзможни познания относно планетарните въплъщения, предхождащи нашата Земя? Защо трябва да изучваме неща, които са станали в извънредно далечни времена? Защо трябва да се запознаваме също с по-вътрешните, по-фините закони на реинкарнацията, Кармата и т.н.? Някой би могъл да сметне, че това също е нещо като наука, както и във външния живот ни се предлагат науки за физическия свят.
към текста >>
Разбира
се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай.
Вземете един частен случай от живота. И то не от тези, които се отнасят до някакви научни изследвания, а такъв, с който се сблъскваме всеки ден. Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от живота. С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха?
Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай.
Когато се говори на много хора, може да се говори само в общи черти.
към текста >>
Ето как ние стигаме до едно
разбира
не за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота.
Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>
” И това наистина става факт, ако
разбира
ме себепознанието по този начин.
Обаче тя веднага прибавя: “Изживей себе си чрез мировите сили! ” Изживява себе си не този, който се умилква пред мировите сили, и си затваря очите с думите, с предварителното пожелание: “Аз искам да бъда един добър човек! ”, а онзи, който отваря духовното си око и вижда как мировите сили работят във външния свят, вижда как самият той е поставен в тези мирови сили. Душата, която черпи сили от антропософията, си казва и нещо друго: “В твоята воля действуват мировите Същества! ”, обаче веднага добавя: “Създай себе си от волевите Същества!
” И това наистина става факт, ако разбираме себепознанието по този начин.
към текста >>
Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние
разбира
ме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво. Така стоят нещата. Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от волевите Същества! ” Ето как антропософията се превръща в еликсир на живота. И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за живота сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини.
Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
към текста >>
69.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно
разбира
не.
Аз не бих искал да бъда криво разбран по отношение на една точка, върху която вчера говорихме тук в нашата вечерна лекция и въпреки това, един днешен разговор ми подсказа, че лесно може да се промъкне едно погрешно разбиране.
Естествено е тези неща, които са свързани с интимностите на нашата карма, да бъдат трудни за формулиране с думи и много лесно може да се случи едно или друго нещо да не може да бъде ясно разбрано от първи път. Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост.
към текста >>
Ние съвсем не трябва да
разбира
ме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите.
Това е точката, която засегнахме вчера, относно факта, че в нашите мъки и страдания трябва да виждаме нещо, което по-разумното същество в нас търси, за да преодолее определени несъвършенства и че именно чрез това, че понасяме спокойно страданията, ние можем да вървим напред в нашия път. Не това е, което би могло да бъде криво разбрано, а другото, че напротив, трябва да приемаме удоволствията и радостите като нещо, което получаваме без да сме го заслужили, без да можем да го отнесем към нашата карма, а напротив, трябва да гледаме на него като на една милост, на една благодат, с която сме вплетени в царствата на Духа. Това аз Ви моля да не го схващате така, като че главният тон би се състоял в това, че получаваме радостта и удоволствието като един дар от царуващите божествено-духовни Същества, а Ви моля да поставите главния тон върху това, че бе казано: Когато искаме да разберем нашата карма, ние трябва да имаме предвид, че сме получили тези неща чрез една милост, чрез една благодат. Следователно, радостта и удоволствието са били разлети върху нас като една милост. Онзи човек, който иска да разбере своята радост и удоволствие в своята карма, така, като че ли по този начин Боговете искат да го отличат и да го поставят по-високо от другите, ще постигне точно обратното.
Ние съвсем не трябва да разбираме това така, като че ли тези блага ни се дават с цел да бъдем поставени по-високо от другите.
Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания. Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред! Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това.
към текста >>
Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно
разбира
не.
Те ни са дадени като един повод да се чувствуваме в милостта на онези божествено-духовни Същества. Следователно, само това, човек да се чувствува в милостта, е нещо, което означава един напредък, другото би ни върнало назад в нашето развитие. Ти, човеко, не бива да вярваш, че можеш да стигнеш до чиста радост и удоволствие чрез особени предимства на твоята карма, а трябва да вярваш, че можеш да стигнеш до тях само благодарение на факта, че нямаш никакви предимства – именно тогава ние следва да вършим дела на милосърдие, и ще ги вършим много по-добре, отколкото когато понасяме болки и страдания. Убеждението, че трябва да сме достойни за милостта – ето кое ни води напред! Следователно, не е оправдано становището на някои хора, че онзи, който живее в радост и богатство, е заслужил това.
Моля да имате предвид тези думи, за да бъде избегнато едно погрешно разбиране.
към текста >>
Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората към своите
разбира
ния; обаче хората не искат това.
В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин. Дванадесетте мъдреци не бяха фанатици, а просветени, спокойни, вътрешно хармонични духове. Какво прави фанатикът?
Той иска колкото е възможно поскоро да обърне хората към своите разбирания; обаче хората не искат това.
Според фанатикът всеки човек трябва да вярва както него и той се сърди, когато някой не му вярва. Когато в нашето време някой застъпва това или онова становище, хората съвсем не вярват, че той иска да накара другите да вярват нещо друго, освен онова, което е мислил и вярвал онзи, за когото той говори. Така аз дълги години бях считан за нитчеанец, защото бях написал една книга за Нитче. Но хората не могат да разберат, че някой може да предаде нещо по обективен начин; те вярват, че всеки е фанатик за това, което казва, относно онова, което говори.
към текста >>
Но и хората, ако обръщат внимание, следва да
разбира
т, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници.
Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това. Между своите умирания и раждания той се занимава с това, да избира по определен начин узрелите за неговото течение духове.
Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници.
Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание. Но между привидно случайните събития има и такива, а именно нещо, което показва, че онзи, на когото този знак е даден, всъщност вече е избран от Кристиян Розенкройц, намерен е за узрял в периода между смъртта и едно ново раждане. Той дава този знак тук на физическото поле. Това събитие може да се нарече клеймото на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Този човек проследява всичко; и тогава
разбира
, че никакво същество на физическото поле не е могло да го предупреди, че трябва да стане от леглото.
За него е необяснимо защо се пробужда и когато, ръководен от един инстинкт, поглежда върху една стена, той вижда там нещо особено. Стаята е сумрачно осветена, стената е тъмна и ето, той вижда написано на стената: “Стани веднага”. Той става, но всичко му се струва странно. Излиза от къщата и върху неговото легло пада таванът, който неминуемо би го убил. Нещата са станали така, че никой друг не е пострадал.
Този човек проследява всичко; и тогава разбира, че никакво същество на физическото поле не е могло да го предупреди, че трябва да стане от леглото.
Ако би продължил да лежи, той сигурно вече би бил мъртъв.
към текста >>
Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да
разбира
ме кармата, когато тя ни призовава.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота. Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията. Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно.
Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава.
Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да
разбира
т знака на Кристиян Розенкройц.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц.
За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят. Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци. Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да
разбира
т и следват подобни знаци.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц. За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят.
Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци.
Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
70.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Онези хора, които
разбира
т необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече
разбира
нето, че едно тяло никога не може да съществува без душа.
Онези хора, които разбират необходимостта от духовно-научното движение, ще развиват все повече разбирането, че едно тяло никога не може да съществува без душа.
Както една материална култура обхваща цялото Земно кълбо, така и духовното познание трябва да бъде душата, която се простира върху цялата Земя, без разлика на нация, цвят, раса, народ. И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи.
към текста >>
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно
разбира
телство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
И както методите за построяването на железопътните линии и на телеграфите се прилагат по един и същи начин върху цялата Земя, така и хората на Земята в кратко време трябва да се разберат по въпросите, които засягат душите на човечеството. Онова, което все повече и повече ще се ражда в тези души като копнеж и въпроси, изисква отговор на въпросите. И от това възниква необходимостта от едно духовно движение. Тогава ще настъпи нещо в огромни мащаби, подобно на съобщителните връзки между отделните народи. Една съобщителна мрежа между душа и душа ще бъде изтъкана над цялото Земно кълбо.
И това, което ще се изтъче между душа и душа, можем да го наречем едно вътрешно разбирателство относно всичко онова, което е свещено за отделните души по цялото Земно кълбо: а именно, как те се отнасят към духовния свят.
към текста >>
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно
разбира
не относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други.
Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
към текста >>
Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се
разбира
т те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания!
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други. Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа.
Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания!
Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука. И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
към текста >>
И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко
разбира
не едни спрямо други.
Не след дълго време върху цялото Земно кълбо ще съществува едно интимно разбиране относно онова, което във времената на миналото беше донесло най-острите борби, най-страшните дисхармонии на човечеството, докато то все още беше разпокъсано в отделните културни области, които не знаеха нищо едни за други. Това, което ще се развие върху цялата Земя като едно обхващащо цялото земно човечество духовно движение, трябва да се развие обаче и в най-малък мащаб от душа към душа. Колко много са отдалечени едни от други днес будистите и християните, колко малко се разбират те, колко много те взаимно се отричат, когато защитават единствено своите вероизповедания! Но ще дойде време, когато ще има все повече будисти, които изхождайки от будизма, ще станат последователи на Духовната наука и все повече християни, които са вдъхновявани от християнството, ще станат последователи на Духовната наука.
И те ще проявяват най-пълно, най-дълбоко разбиране едни спрямо други.
към текста >>
Че човечеството се стреми към едно такова интимно
разбира
не, към едно такова
разбира
телство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Че човечеството се стреми към едно такова интимно разбиране, към едно такова разбирателство, ние виждаме днес от това, че дори и във външната наука се проявява един стремеж, който намира израз в онази научна дисциплина, която сравнява различните религии.
Не бива да омаловажаваме заслугите на тази научна дисциплина: тя действително е постигнала твърде много. Но какво изнася тя на бял свят, когато описва ученията на различните религии? Макар и да не се казва направо, но зад всичко, което тази сравнителна наука изнася на бял свят, се крие само това, което в религиите не е нищо друго, освен едно детинско вярване; онези, които са схванали същинското ядро на религиите, не могат да се задоволят с нейните обяснения.
към текста >>
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво
разбира
телство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
Докато християнинът на външното вероизповедание, който не знае нищо друго, освен това, което външното вероизповедание е възпитало в човешките сърца в течение на столетията, казва на будиста: Ако искаш да дойдеш до истината, ти трябва да вярваш в това, в което аз вярвам – и срещу тези думи будистът противопоставя това, което е свещено за него и така не може да се стигне до никакво разбирателство между християнин и будист, Духовната наука се отнася по коренно различен начин към тези неща.
към текста >>
Ние
разбира
ме това чрез нашето духовно-научно развитие.
Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист.
Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие.
И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш. – И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът. – Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда. Той се е научил да познава и разбира тези Същества от своето християнство.
към текста >>
Антропософският християнин казва на будиста: Аз
разбира
м и вярвам в същото, в което ти вярваш и
разбира
ш.
Обаче ние, като антропософски християни можем да бъдем вярващи по отношение на този Бодистава, също както и един будист. Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда.
Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш.
– И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът. – Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда. Той се е научил да познава и разбира тези Същества от своето християнство.
към текста >>
Той се е научил да познава и
разбира
тези Същества от своето християнство.
Ние разбираме това чрез нашето духовно-научно развитие. И ние казваме точно същото, което един будист казва относно своя Буда. Антропософският християнин казва на будиста: Аз разбирам и вярвам в същото, в което ти вярваш и разбираш. – И никой, който в областта на християнството се е издигнал до Духовната наука, не би се осмелил като християнин да каже: Все пак Буда отново ще се върне на Земята в плът. – Той би трябвало да знае, че това ще нарани най-интимните чувства на будиста и чрез едно такова изказване той изобщо не се приближава до истинския характер на онова Същество, което се е издигнало от Бодисатва до Буда.
Той се е научил да познава и разбира тези Същества от своето християнство.
към текста >>
За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към
разбира
нето на най-интимните и най-дълбоките окултни истини.
Всичко това – за да се превърне то в един истински усет за нещата – изисква дълбоко и пълно вникване във всички окултни истини, отнасящи се до човечеството.
За да бъде разбрано всичко, което се крие в този факт, необходимо е да се устремим към разбирането на най-интимните и най-дълбоките окултни истини.
Първоначално дори и там, където християнството направи първите си стъпки, хората не можаха веднага да разберат неговите най-дълбоки истини. Да бъде разбран този преминал през смъртта Божествен Импулс и че той не би могъл да се прояви повторно на Земята, да се проумее, че този факт, попадайки в най-долната точка на общочовешката еволюция, разлива силата, чрез която човечеството отново ще се издигне нагоре, беше достъпно само за малцина. Ето защо хората от столетията, които последваха, се позоваха на Исус от Назарет, Него търсеха те; те все още не можеха да разберат Христос. Чрез Исус Христовият Импулс се вля също и в творенията на изкуството. Хората искат Исус, а не Христос.
към текста >>
И когато сега се казва: Не ни отнемайте личния Исус, Който ни утешава и повдига, на Когото ние се опираме, не ни давайте вместо него един неличен факт – хората трябва да се научат да
разбира
т, че това не е нищо друго, освен егоизъм.
Но ние се намираме едва в началото на християнството, на действителното християнство, то се намира едва в началото на своето развитие.
И когато сега се казва: Не ни отнемайте личния Исус, Който ни утешава и повдига, на Когото ние се опираме, не ни давайте вместо него един неличен факт – хората трябва да се научат да разбират, че това не е нищо друго, освен егоизъм.
Едва когато преодолеят този личен егоизъм, едва когато се убедят, че могат да се наричат християни само ако извеждат християнството от събитието, разиграло се в грандиозната самотност на Голгота, едва тогава те действително ще се приближат до Христос. Обаче всичко това ще е възможно в по-далечното бъдеще.
към текста >>
Когато даден последовател на една религия я
разбира
в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята.
Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината.
Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина.
към текста >>
Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не
разбира
Христос.
Да търси истината в различните религии, тази е задачата на един духовно-научен светоглед и ако действително търсим ядрото на истината във всички религии, това означава мир всред човечеството на Земята. Когато даден последовател на една религия я разбира в светлината на Духовната наука, тази религия никога не налага някакъв свой отпечатък върху истината.
Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос.
Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина. И взаимното разбирателство означава мир в целия свят.
към текста >>
И взаимното
разбира
телство означава мир в целия свят.
Както християнинът антропософ не може да каже, че Буда отново ще се прероди на Земята, защото тогава той не ще е разбрал Буда, така и будистът антропософ не би твърдял, че Христос отново ще се прероди, защото това би означавало, че той изобщо не разбира Христос. Обаче истината относно Буда и истината относно Христос никога не означава – ако не намесваме личните си предразсъдъци – спорове и сектантство, а хармония и мир. Ето какво произтича от истината, тя означава и поражда мир в света. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат на Буда, великия Учител, проповядващ най-висшата мъдрост. Всички народи и всички религии по Земята могат да принадлежат също и на Христос, на божествената сила в най-висшата истина.
И взаимното разбирателство означава мир в целия свят.
И този мир е душата на новия свят. Антропософията води тъкмо към тази душа, която като Духовна наука, принадлежаща на всички хора, трябва да определя всяка земна култура по лицето на цялата Земя.
към текста >>
Отново хората не
разбира
т какъв е този предмет.
И така, Анастасиус Грюн вижда как няколко деца си играят. От земята те изравят – макар и това да изглежда като някаква утопия – един предмет от желязо, но не знаят какво представлява той. Само онези, които са запазили в паметта си далечни спомени за отдавна минали борби на хората знаят, че това е един меч. Във времето на мира хората вече не познават предназначението на меча и го използуват като плуг. После един земеделец копае и намира един предмет от камък.
Отново хората не разбират какъв е този предмет.
Той беше за известно време прогонен от Земята, казват онези, които все още знаят нещо за него. Но хората вече не го познаваха! Някога хората са го използували като символ на раздора – това е един кръст от камък – обаче сега, когато хората се събират в името на идващия Христов Импулс, този предмет се превръща в нещо друго.
към текста >>
Той ни описва този символ на мисията, която ще изпълнява правилно
разбира
ният Христов Импулс, по следния начин:
И как ни описва всичко това поетът през 1836 година?
Той ни описва този символ на мисията, която ще изпълнява правилно разбираният Христов Импулс, по следния начин:
към текста >>
71.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Следователно може да става дума само за това да се търси обективното ядро на всички светогледи, което води до взаимно
разбира
не.
– Обаче по лицето на Земята са разпространени най-разнообразни вероизповедания и философии. Не всички изповедания и философии могат да са погрешни. Който би твърдял това, би обвинил мъдрото ръководство на света.
Следователно може да става дума само за това да се търси обективното ядро на всички светогледи, което води до взаимно разбиране.
Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство. Тук вече имаме и третия принцип.
към текста >>
Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното
разбира
телство.
– Обаче по лицето на Земята са разпространени най-разнообразни вероизповедания и философии. Не всички изповедания и философии могат да са погрешни. Който би твърдял това, би обвинил мъдрото ръководство на света. Следователно може да става дума само за това да се търси обективното ядро на всички светогледи, което води до взаимно разбиране.
Като един вид девиз, произтичащ от тези принципи, имаме в следното изречение: „Нито една религия не стои по-горе от истината.” Стремежът към истината може да обедини всички хора понеже истината подпомага взаимното разбирателство.
Тук вече имаме и третия принцип.
към текста >>
Християнинът, който не е станал антропософ, ще има малко
разбира
не за това, което издига будиста до висшите светове.
Християнинът, който не е станал антропософ, ще има малко разбиране за това, което издига будиста до висшите светове.
Обаче християнинът, който е станал антропософ, ще трябва да се старае да го разбере, той чувствува това като задължение, произлизащо от принципите на Теософското движение, които признава. И на християнина му става ясно: животът на Гаутама Буда на Земята означава нещо, ако той знае, че един човек трябва да е минал през множество прераждания, докато стане един Буда. Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристияния аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс.
към текста >>
Той
разбира
, че във факта на минаването на определена личност през физическата смърт се крие една мирова тайна, че Христос е слязъл от висшите светове за еднократно въплъщение, за да не идва вече никога в едно физическо тяло.
Когато будистът е станал антропософ, той се научава да познава това, което е най-свещено за християните.
Той разбира, че във факта на минаването на определена личност през физическата смърт се крие една мирова тайна, че Христос е слязъл от висшите светове за еднократно въплъщение, за да не идва вече никога в едно физическо тяло.
Той започва да разбира, че тази тайна е уравновесяването на борбата между Христос и Луцифер. Когато будистът научава това чрез антропософията, той си казва: Аз разбирам това, което християнинът мисли в най-дълбокия смисъл, разбирам еднократната инкарнация на Христос и виждам, че Христос не е бил на Земята, преди да е намерил едно тяло чрез Исус от Назарет.
към текста >>
Той започва да
разбира
, че тази тайна е уравновесяването на борбата между Христос и Луцифер.
Когато будистът е станал антропософ, той се научава да познава това, което е най-свещено за християните. Той разбира, че във факта на минаването на определена личност през физическата смърт се крие една мирова тайна, че Христос е слязъл от висшите светове за еднократно въплъщение, за да не идва вече никога в едно физическо тяло.
Той започва да разбира, че тази тайна е уравновесяването на борбата между Христос и Луцифер.
Когато будистът научава това чрез антропософията, той си казва: Аз разбирам това, което християнинът мисли в най-дълбокия смисъл, разбирам еднократната инкарнация на Христос и виждам, че Христос не е бил на Земята, преди да е намерил едно тяло чрез Исус от Назарет.
към текста >>
Когато будистът научава това чрез антропософията, той си казва: Аз
разбира
м това, което християнинът мисли в най-дълбокия смисъл,
разбира
м еднократната инкарнация на Христос и виждам, че Христос не е бил на Земята, преди да е намерил едно тяло чрез Исус от Назарет.
Когато будистът е станал антропософ, той се научава да познава това, което е най-свещено за християните. Той разбира, че във факта на минаването на определена личност през физическата смърт се крие една мирова тайна, че Христос е слязъл от висшите светове за еднократно въплъщение, за да не идва вече никога в едно физическо тяло. Той започва да разбира, че тази тайна е уравновесяването на борбата между Христос и Луцифер.
Когато будистът научава това чрез антропософията, той си казва: Аз разбирам това, което християнинът мисли в най-дълбокия смисъл, разбирам еднократната инкарнация на Христос и виждам, че Христос не е бил на Земята, преди да е намерил едно тяло чрез Исус от Назарет.
към текста >>
Всяка една религия, която е неегоистична и не тиранизира другите, може да ни улесни в
разбира
нето на която и да е друга религия.
На този въпро с окултното изследване дава един задоволителен отговор. То ни показва, че Буда беше един предшественик, принадлежащ към една по-висша Йерархия, изпратен долу с Венерините човеци, така че с право може да се говори за една мисия на Буда като подготовка за Христос.
Всяка една религия, която е неегоистична и не тиранизира другите, може да ни улесни в разбирането на която и да е друга религия.
Един ортодоксален будист би могъл да издигне своя Буда над всички други Същества – нещо, което един истински будист не би могъл да стори.
към текста >>
Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява мир по лицето на Земята, да доведе чрез
разбира
не и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия.
Ако някой би искал да бъде фанатичен в смисъла на един ограничен будизъм, той би могъл да проповядва, че не може да съществува никое друго същество, което да не се нуждае да дойде отново на Земята в плът като човек, освен самият Буда, следователно той трябва да бъде най-висшият. С това на будизма би било създадено едно безкрайно предимство спрямо християнството, така че то би заело второто място. Тогава едната религия би водила борба срещу другата. Обаче това би било едно нетеософско дело.
Защото теософията или Духовната наука съществува за това, да разпространява мир по лицето на Земята, да доведе чрез разбиране и изучаване на едни и същи истини за основното значение на всяка една религия.
Ето защо трябва да помним, че не бива да изговаряме нашите принципи устно, а после да ги превръщаме в тяхната противоположност.
към текста >>
Ние виждаме вече в нашето време, колко трудно е
разбира
нето на християнството и колко незначителна е волята за да бъде постигнато това
разбира
не.
Ние виждаме вече в нашето време, колко трудно е разбирането на християнството и колко незначителна е волята за да бъде постигнато това разбиране.
Принципите, които светят като пътеводни звезди в духовно-научното движение и които днес охарактеризирахме, ще допринесат както за едно задълбочаване, така също и за едно разтърсване на хладните, на безразличните. Необходимо е да бъде събудено чувството за отговорност. Да се проникнем достатъчно силно с това чувство, тази трябва да бъде задачата на това място. Дори и в най-тесните пространства, върху Вас могат да връхлетят всевъзможни изпитания.
към текста >>
Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една
разбира
ема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
– Обаче принципът на Теософското движение е вече нарушен, ако авторът не носи отговорност за написаното от него. Ако някой би твърдял, че една книга е написана без отговорност от автора, Вие можете да сте сигурни, че тук няма никаква истина, а само една измама от страна на Луцифер и Ариман. Днес Учителите не позволяват писателят да отхвърлят отговорността от себе си; ето защо дълг е човек постоянно да призовава за съвет своя разум и да не счита нищо за истина само по силата на авторитета. Естествено много по-удобно е да се кълнем в култа на личността, защото преценките на разума изискват усилия. Само онези, които са винаги готови да проверяват, да изпитват това, което е дадено от духовните светове, могат да пазят вярност към Кристиян Розенкройц.
Ето защо имайте предвид, че тук се основава една работна група, която иска да пази вярност – независимо от личността, която в даден момент е призована като Учител – да пази вярност към принципа: Да изложи в една разбираема за хората форма това, което се разлива чрез Христос от духовните светове.
към текста >>
72.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Някои изследователи и гениални в своята специалност хора показват известна искра на
разбира
не.
Някои изследователи и гениални в своята специалност хора показват известна искра на разбиране.
Например Бурдах. Той забелязва една промяна от Възраждането насам, но не знае нищо за изменение посоката на Земната ос по времето, когато Духовете на Личността се оттеглиха.
към текста >>
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не
разбира
нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Всеки човек трябва да почувствува своето място в света, трябва да изживее нещо от това, което нахлува по охарактеризирания начин като буря в човечеството. Иначе неустойчивостта, несигурността, изгубването на равновесие ще станат нещо всеобщо. Хора, които се колебаят между мечтателството и материализъм, не могат да се справят със света.
Имаше например един почитател на Вагнер – някой може да е екзалтиран от Вагнер и при това да не разбира нищо от него – който отиде бос до Байрот, после стана аскет, спеше на една дъска, посипана с кремък и накрая се превърна, заедно с Ницше, в противник на Вагнер.
Неустойчивостта на душата се изразява в неврастенията, срещу която е нужна една здрава опора във вътрешния свят на човека.
към текста >>
73.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно
разбира
не за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
До времето на пребиваването ни в сферата на Слънцето ние сме ръководени от Христос. Оттам нататък се нуждаем от един друг ръководител, който трябва да ни води от Слънцето по-нататък в Космоса. Сега до нас застава Луцифер.
Когато на физическото поле сме попаднали под негово влияние, тогава за нас е лошо, обаче когато на Земята сме постигнали правилно разбиране за Христовия Импулс, тогава на Слънцето ние сме достатъчно силни, за да следваме също и Луцифер без да има опасност за самите нас.
Оттам нататък той се грижи за вътрешния напредък на нашата душа, както Христос се беше грижил на отсамната страна на Слънцето за нашето развитие. Ако на Земята сме приели Христовия Импулс, тогава Христос става покровител на душата ни в нашия път към Слънцето. Вън от кръга на Слънцето Луцифер е предводителят в космическата Вселена; вътре в кръга на Слънцето той е изкусителят.
към текста >>
Духовната наука ни дава едно важно
разбира
не за света.
Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света.
Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство.
към текста >>
Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно
разбира
не за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство.
Духовната наука ни дава едно важно разбиране за света.
Във физическото тяло ние трябва да усвоим на Земята едно разбиране за Христос и Луцифер, иначе не можем съзнателно да навлезем в мировото пространство.
към текста >>
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да
разбира
ме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства.
Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта Христос или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи.
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства.
към текста >>
Хората трябва да се стремят към
разбира
не на Духовната наука и заради самата Земя!
Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса.
Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
към текста >>
74.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто
разбира
не на бележките, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29.
Темите, обсъждани в този том са още по-подробни описания на изложеното в книжката „Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр.Съч. 15), излязла през Август 1911, следователно малко преди първата лекция в този том.
Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто разбиране на бележките, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29.
Януари 1911. Бележките от лекцията в Сент Гален от 19. Декември 1912 следва да бъдат съпоставени с лекционния цикъл „Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане” (Събр.Съч. 140), както и с лекциите в Касел от 29. Януари, Виена, 8.
към текста >>
Обръщаме вниманието върху тази връзка особено за по-доброто
разбира
не на оскъдните бележки, с които е предадена лекцията от Кьолн, изнесена на 29. І.
Темите са по-нататъшни разширения на описанията дадени в малката книжка "Духовното ръководство на човека и на човечеството", "Духовнонаучни резултати за развитието на човечеството", която излезе в 1911 г., следователно малко преди първата лекция на този том.
Обръщаме вниманието върху тази връзка особено за по-доброто разбиране на оскъдните бележки, с които е предадена лекцията от Кьолн, изнесена на 29. І.
1911 г. Напротив относно бележките върху лекциите от Сент Гален, изнесена на 19. ХІІ. 1912 г. трябва да се има предвид томът "Окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане"/1911-13 г., пълно издание 1961 г. / и изнесените в Касел на 29. І.
към текста >>
Към стр...: Хебел... Дневник: "Според прераждането на душите е възможно сега Платон отново да бъде наказан на училищния чин за това, защото - не
разбира
Платона".
Към стр...: Хебел... Дневник: "Според прераждането на душите е възможно сега Платон отново да бъде наказан на училищния чин за това, защото - не разбира Платона".
Дневниците на Хебел № 1335.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Антропософското
разбира
не на Христовото Събитие.
Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години. Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос.
Антропософското разбиране на Христовото Събитие.
Хрониката Акаша. Църковният отец Йеронимус и как той преведе Евангелието на Матей.
към текста >>
76.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно
разбира
телство между един човек и друг човек.
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието.
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
към текста >>
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем
разбира
телство с другите хора по основните въпроси на духовния живот.
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот.
И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието.
към текста >>
Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се
разбира
с друга душа.
И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието.
Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа.
Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно
разбира
телство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
към текста >>
77.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта
разбира
се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите.
Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“. Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост. И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система. Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща!
към текста >>
И тази идея трябва да бъде взета под внимание
разбира
се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите. Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“. Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането. Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост.
И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система.
Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>
Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания
разбира
се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
Има и много други случаи. Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата. Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот!
Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
към текста >>
Разбира
се, крайният резултат може да бъде не само сравнен, а просто приравнен с идеята на будизма за преражданията; и все пак при Лесинг пътят е съвсем друг.
Впрочем ние трябва да сме наясно върху следното: Съществува огромна разлика, не между самата идея за повтарящите се земни съществувания, а между начина, по който Западът стигна до тази идея по чисто мисловен път и онзи път, по който например тази идея беше обхваната от будизма. Интересно е да хвърлим поглед върху начина, по който Лесинг стигна до идеята за повтарящите се земни съществувания в своята книга „Възпитанието на човешкия род“.
Разбира се, крайният резултат може да бъде не само сравнен, а просто приравнен с идеята на будизма за преражданията; и все пак при Лесинг пътят е съвсем друг.
Впрочем повечето хора изобщо не се замислят за естеството на Лесинговия път. И как стигна Лесинг до тази идея?
към текста >>
По отношение на Кармата, първата крачка дори и само чисти хипотетично се състои в постигането на определено спокойствие, на определено
разбира
не.
Но за да продължим по-нататък, необходимо е поне като предварителен опит да се проникнем с практическата идея за Кармата. И ние се проникваме практически с идеята за Кармата, когато постигаме известно равновесие в нашия морален живот и в чувствените сили на нашата душа. Един човек, който не стига до извода: „За всичко, което ме сполетява в живота, в крайна сметка съм виновен самият аз! “, не може да напредва добре в своето развитие.
По отношение на Кармата, първата крачка дори и само чисти хипотетично се състои в постигането на определено спокойствие, на определено разбиране.
Човек, който не може да се освободи от своя Аз, който остава затворен в тесните рамки на своите усещания и чувства, и винаги прехвърля вината за своите неуспехи не върху себе си, а върху другите; човек, който е обладан от мисълта, че „светът или поне една част от него е насочена срещу мен! “ -, който, следователно, си остава, бих казал, един „мърморко“, и не може да се издигне над обичайните си мисли, нито да възприеме това, което му предлага екзотеричната антропософия, такъв човек ще има изключително големи трудности в своето развитие.
към текста >>
И още по-нататък: Облагородяване, пречистване на моралните усещания, чрез което стигаме до
разбира
нето, че това, което усещаме в моралната област, е една действителност, така че сега ние преодоляваме онзи предразсъдък, според който нашите морални чувства са нещо преходно; и накрая, за нас вече няма никакво съмнение: Това, което усещаме сега, то продължава да живее и по-нататък като морална сила, като морална същност.
Ето защо трябва да тръгваме от изходната точка на общочовешкото, от това, което има смисъл и оправдание за всяка човешка душа. Един поглед във външния свят, преизпълнен с удивление пред откровенията на светлината, бликаща от дневното Слънце; с усещането, че това, което нашето око вижда от светлината, е само външното було на светлината, нейното външно проявление, или както се изразява християнския езотеризъм, славата на светлината; с предчувствието, че зад външната сетивна светлина е скрито нещо съвсем друго: Ето това е нещо общочовешко! Да си представяме светлината, летяща през пространствената Вселена, да я съзерцаваме така, че после да сме на ясно, че в този разширяващ се елемент на светлината живее нещо духовно, което тъче платното на светлината през пространството да се концентрираме в тази мисъл, да живеем в тази мисъл: ето това е нещо общочовешко, до което се приближаваме не чрез някаква догма, а чрез едно общо усещане. Или по-нататък: Да усещаме топлината в природния свят, да усещаме, как чрез топлината, в света се вмъква нещо, което е от духовно естество; а после, имайки предвид известно сродство между нашия организъм и чувството на любов, да се концентрираме върху следната мисъл: „Каква е духовната същност на светлината и как пулсира тя през света? “ а след това да се задълбочим в това, което ни дават интуициите и цялото модерно окултно учение, после да обсъдим с онези, които знаят нещо в тази област, а именно, как да се концентрираме по един правилен начин върху мировите, космически мисли.
И още по-нататък: Облагородяване, пречистване на моралните усещания, чрез което стигаме до разбирането, че това, което усещаме в моралната област, е една действителност, така че сега ние преодоляваме онзи предразсъдък, според който нашите морални чувства са нещо преходно; и накрая, за нас вече няма никакво съмнение: Това, което усещаме сега, то продължава да живее и по-нататък като морална сила, като морална същност.
към текста >>
Разбира
се, лесно е да се каже: Аз не желая да изпитвам никаква ненавист!
Разбира се, лесно е да се каже: Аз не желая да изпитвам никаква ненавист!
“ Ако обаче пред нас застане цялото трагично величие на това, което сме станали поради естеството на връзката ни с физическото тяло, тази гледка носи в себе си една завладяваща сила. И ние действително усещаме нещо като ненавист, като омраза, като огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива. И тук нашето окултно обучение следва да е напреднало до такава степен, че да преодолеем огорчението и да признаем, че именно ние, с цялата си същност, с цялата си индивидуалност, която вече е слязла в поредицата от инкарнации, сме отговорни за всичко онова, в което се е превърнало нашето физическо тяло. И когато преодолеем това огорчение, ние сме обзети от едно друго усещане, което често пъти е било изразявано приблизително по следния начин: Да, сега зная, че аз самият съм този, който се явявам тук в изменената форма на моето физическо съществуване! Това съм самият аз!
към текста >>
И едва сега ние
разбира
ме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани към една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
И когато ясно осъзнаем всичко това, тогава пред нас отново застава една забележителна имагинация. Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент. Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската градина, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот! В определен момент от нашето окултно развитие, този образ действително застава пред нас, и то без посредничеството на какъвто и да е външен религиозен източник! И сега в окултния път пред нас застават като два мощни стълба двете духовно изживени събития: Разказът за Изкушението и сцената от Маслиновата планина.
И едва сега ние разбираме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани към една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
към текста >>
78.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да
разбира
ме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
Ето какво не бива да забравяме: За самия Христос, Мистерията на Голгота, или Събитието на Голгота имаше това значение, че в резултат на въпросното Събитие един Бог умря, един Бог понесе и преодоля смъртта тепърва ще обсъдим как да разбираме този факт, понеже той се случва за пръв път -, а занапред също предстои едно друго събитие от изключителна важност, което обаче ще се разиграе не във физическия свят, а в етерния свят.
И поради обстоятелството, че Христос отново е главното действуващо лице в това ново събитие, за пръв път хората получават възможността да се научат да виждат Христос, да съзерцават Христос!
към текста >>
Макар че такъв предразсъдък е съвсем
разбира
ем.
Когато се опира на теософското познание, на теософското светоусещане, теософът се приближава до образа на Христос Исус и напълно естествено у него се ражда една потребност не може да се отрече, че това е една естествена потребност една потребност, която изисква той да свърже своя Христос Исус със същото идеално понятие, което вече е изградил за един Учител, за един Адепт, а вероятно и за нашия Буда. И може би той ще усети подтика да каже: Ние трябва да си представим Исус от Назарет като един велик Адепт! Но този предразсъдък би обърнал истинското познание за Христос с главата надолу!
Макар че такъв предразсъдък е съвсем разбираем.
Защото как би могъл онзи, който е постигнал толкова дълбоко, интимно отношение към Христос, да не постави носителя на Христовото Същество на същата висота, където стоят Учителят, Адептът, или Буда? Би ли могъл да постъпи по друг начин? И в такъв случай, не би ли означавало това едно унижение за Исус от Назарет? Но така той би се отклонил от изискването да съди според фактите, както те са представени в различните предания.
към текста >>
Но благодарение на това, че стигаме до подобно
разбира
не на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина.
Но, както знаем, тази човешка природа беше напусната от индивидуалността на Заратустра, за да бъде завладяна от индивидуалността на Христос. Ето защо веднага след като беше завладяна от индивидуалността на Христос, тази човешка природа се прояви по единствения възможен начин, като изпрати срещу Него не друг, а Изкусителя. Ето защо Христос трябваше да изпита съмненията, грижите и цялото отчаяние, които Го сполетяха на Маслиновата планина. Който не взема под внимание факта, че Христовото Същество живя не в един човек, който е постигнал висотата на Адепта, а в един обикновен човек, който се различава от другите само по това, че неговите „тела“ или обвивки бяха обитавани, а после изоставени от Заратустра, който не държи сметка за това, той не може да стигне до истинско познание за същността на Христос. Носителят на Христос беше обикновен човек, а не Адепт!
Но благодарение на това, че стигаме до подобно разбиране на нещата, Събитието на Голгота грейва за нас в нова светлина.
Ако схващаме Христос Исус само като един от висшите Адепти, това би означавало да Го приравним с тях. Естествено, ние не правим това. Вероятно ще се намерят хора, които да кажат: Вие не вършите това, понеже предварително поставяте Христос Исус над всички други Адепти като един още по-висш Адепт. Хората, които се изразяват по този начин, изобщо нямат понятие от това, което ние трябва да възвестим в нашата епоха като резултати от окултното изследване. Не става дума за това да се отнеме нещо от значението на другите Адепти.
към текста >>
79.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Следователно думите на Йоан Кръстител: „Променете своите възгледи за света, променете своето
разбира
не за света, защото времената станаха други!
Нещата са изглеждали така, че когато хората от третото столетие на нашата ера са насочвали поглед към своите предшественици от третото столетие преди идването на Христос, те се досещали: Дори и тези хора да са прониквали по характерния за тях дълбок начин в тайните на съществуванието, в душите им не можеше да се разиграе това, което можа да се разиграе в душите на хората след идването на Христос!
Следователно думите на Йоан Кръстител: „Променете своите възгледи за света, променете своето разбиране за света, защото времената станаха други!
“, и това, което днес се потвърждава от антропософията, е било долавяно, и то извънредно силно, още през първите столетия след идването на Христос. Ние следва да сме наясно: Ако действително искаме да вникнем в еволюцията на човечеството, решително трябва да изоставим крайно погрешното мнение, че човекът винаги е бил такъв, какъвто е той днес. Защото независимо че от подобно становище ние никога не бихме могли да изведем идеята за прераждането, от всичко, което ни е завещала традицията, както и от данните на Тайната наука, ние не трябва да забравяме, че хората от миналите исторически епохи действително са притежавали това, което днес съществува само в подсъзнанието, а именно, определена степен на ясновидство; после те са изгубили тази степен на ясновидство и най-ниската точка, до която са слезли развивайки онези мисловни сили, които заглушават древното ясновидство се намира във времето, когато е станала Мистерията на Голгота.
към текста >>
Как да
разбира
ме тези думи?
Макар и тук да не се говори твърде много за понятието „милост“, това не е пречка активно да практикуваме милостта. И днес за всеки окултист е пределно ясно: понятието „милост“ е неразделно свързано с ежедневното практикуване на милостта.
Как да разбираме тези думи?
към текста >>
Тя е тук защото фактически днес много човешки души, много повече отколкото те самите предполагат, имат възможност да получат от духовния свят такива впечатления, как вито вече описахме, но за целта те се нуждаят от известно улеснение, изразяващо се в правилно
разбира
не на духовния свят.
И сега: защо Антропософията е тук?
Тя е тук защото фактически днес много човешки души, много повече отколкото те самите предполагат, имат възможност да получат от духовния свят такива впечатления, как вито вече описахме, но за целта те се нуждаят от известно улеснение, изразяващо се в правилно разбиране на духовния свят.
И всъщност, общо взето, никой не попада в Антропософията с неузряло сърце, никой не търси антропософията, без да е тласнат от искрен копнеж за овладяването на онова познание, за което стана дума току-що. Естествено, има хора, които влизат в Антропософското Движение поради любопитство или други подобни причини. Обаче онези, които са влезли в него, следвайки искрения зов на своите сърца, изпитват непреодолимия копнеж да отворят душите си за всичко онова, което започвайки още от наши дни се подготвя като бъдеща епоха от развитието на Земното човечество. Днешните хора се нуждаят от антропософията, защото душите отново ще станат други, различни от това, което са били преди известно време. Както по времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, душите претърпяха една огромна промяна, така и в края на нашето хилядолетие, а и през следващото хилядолетие, душите отново ще претърпят друга, не по-малка промяна.
към текста >>
И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се
разбира
по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване.
Ако сте проследили антропософската интерпретация на Евангелията, Вие сигурно сте забелязали, че тя не се опира на отделните евангелски текстове. Защото това, което ни предлагат четирите Евангелия, първоначално се явява като нещо съвсем незадоволително. Напротив, тя се опира на четенето в Хрониката Акаша*31, онази духовна писменост, за която често е ставало дума в нашите среди. И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша.
И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване.
Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове. Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно. Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това!
към текста >>
Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се
разбира
дословно.
И така, най-напред имаме четенето в Акаша, и едва после търсим съответното място, съответното изречение в някое от Евангелията; след което проверяваме дали и доколкото отговаря на формата, която винаги може да бъде възпроизведена в Хрониката Акаша. Да, Евангелието на Матей, Евангелието на Марко, Евангелието на Лука действително трябва да бъдат възпроизведени в Хрониката Акаша. И едва сравнението на евангелския текст с първообразите в Акаша може да ни убеди, че това или онова изречение следва да се разбира по този или онзи начин; защото всяко от евангелските изречения, което се опира само на буквите, лесно може да доведе до грешки и объркване. Занапред Евангелията трябва да бъдат не само тълкувани, а действително възпроизвеждани в тяхната истинска, първоначална форма. И когато после някой хвърли поглед към това, което е възпроизведено, той вече не би могъл да твърди: „Това може да е вярно или да не е вярно“, понеже след като установим съвпадението между текста и първообразите в Акаша, за нас ще бъде пределно ясно, че единствено четенето в Хрониката Акаша може да ни гарантира истинността на евангелските текстове.
Едва сега Евангелията се превръщат в доказателство, че това, което те твърдят, следва да се разбира дословно.
Ето само един пример: Нека да си спомним, че при осъждането на Христос Исус, Той беше попитан дали, примерно, е цар, изпратен от Бога, и тогава Той отговаря на питащия: „Ти казваш това? “*32 Сега всеки, който размишлява честно и не иска да тълкува Евангелията според методите на съвременните професори, ще си каже: Всъщност в този отговор на Христос Исус „Ти казваш това! “ аз не виждам никакъв смисъл, независимо дали търся този смисъл в областта на чувствата или в областта на разума. Защото ако вземем нещата от към страна на чувствата, ние се питаме, защо Той се изказва толкова неопределено с тези думи „Ти казваш това! “. Ако Той иска да каже: „Да, това е правилно“, смисълът се губи; защото думите на питащия изразяват не някакво твърдение, а един въпрос.
към текста >>
Разбира
се, ако някой иска да разсъждава абстрактно, той би имал право.
Сега Вие бихте могли да възразите: Това може и да е вярно, но може и да не е вярно!
Разбира се, ако някой иска да разсъждава абстрактно, той би имал право.
Но когато обхващаме с поглед цялата сцена и се питаме: Мога ли аз да разбера евангелския текст по-добре, ако взема предвид записаното в Хрониката Акаша? , тогава всеки ще се убеди, че тази сцена може да бъде разбрана само по този начин. И тогава той ще трябва да признае, че последният преписвач или преводач на този текст вече не е разбирал нещата, понеже те са трудни, поради което е записал една неточност. И който знае, колко много неща в света са били записвани неточно, изобщо няма да се учуди, че тук сме изправени именно пред една неточност. Следователно, намирайки се в началото на една нова епоха, нямаме ли правото да възстановим Евангелията според първообразите, които откриваме в Хрониката Акаша?
към текста >>
И тогава той ще трябва да признае, че последният преписвач или преводач на този текст вече не е
разбира
л нещата, понеже те са трудни, поради което е записал една неточност.
Сега Вие бихте могли да възразите: Това може и да е вярно, но може и да не е вярно! Разбира се, ако някой иска да разсъждава абстрактно, той би имал право. Но когато обхващаме с поглед цялата сцена и се питаме: Мога ли аз да разбера евангелския текст по-добре, ако взема предвид записаното в Хрониката Акаша? , тогава всеки ще се убеди, че тази сцена може да бъде разбрана само по този начин.
И тогава той ще трябва да признае, че последният преписвач или преводач на този текст вече не е разбирал нещата, понеже те са трудни, поради което е записал една неточност.
И който знае, колко много неща в света са били записвани неточно, изобщо няма да се учуди, че тук сме изправени именно пред една неточност. Следователно, намирайки се в началото на една нова епоха, нямаме ли правото да възстановим Евангелията според първообразите, които откриваме в Хрониката Акаша?
към текста >>
Или с други думи, той признава, че не
разбира
Евангелието на Матей!
Първоначално той сметнал, че би било твърде опасно да преведе Евангелието на Матей в буквален смисъл, понеже в него явно се намирали подробности, които тогавашните притежатели на Свещеното писание са искали да скрият от непосветените. После Йеронимус сметнал, че ако би превел Евангелието на Матей в буквален смисъл, вместо назидание то би предизвикало само разруха и объркване всред хората. И как постъпил сега църковният отец Йеронимус? Той просто премахнал изреченията, които според него и според тогавашното мнение на Църквата можели да объркат хората, и ги заменил с други. Обаче от неговите съчинения ние научаваме и нещо друго, което изглежда най-съмнителното в цялата тази работа, а именно, че Йеронимус знаел: Само онзи можел да разбере Евангелието на Матей, който вече е посветен в неговите тайни, и той открито признава, че не принадлежи към посветените.
Или с други думи, той признава, че не разбира Евангелието на Матей!
И все пак го превежда. Ето как днес ние държим в ръцете си едно Евангелие на Матей, съставено от човек, който не е могъл да го разбере, макар че впоследствие така свикнал със своя текст, че обявявал за ерес всичко онова, което се различавало от него!
към текста >>
Когато знаем тези подробности, ние
разбира
ме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него.
Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него.
Защото ако самият Йеронимус, църковният отец, не беше подготвен, какво можеше да се очаква от останалите? Онези, които най-напред се докоснаха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бързаха да разпространяват оригиналните текстове, понеже те биха били така изопачени от неподготвените им съвременници, че неизбежно щяха да доведат до това, което казва и самият църковен отец Йеронимус: Те щяха да послужат не за назидание, а за да разрушат всичко около себе си. Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие. Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света! И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини.
към текста >>
Йеронимус е
разбира
л това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие.
Когато знаем тези подробности, ние разбираме причината, поради която първоначалното Евангелие на Матей не можа да бъде непосредствено предадено на хората от онази епоха: те просто не бяха подготвени за него. Защото ако самият Йеронимус, църковният отец, не беше подготвен, какво можеше да се очаква от останалите? Онези, които най-напред се докоснаха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бързаха да разпространяват оригиналните текстове, понеже те биха били така изопачени от неподготвените им съвременници, че неизбежно щяха да доведат до това, което казва и самият църковен отец Йеронимус: Те щяха да послужат не за назидание, а за да разрушат всичко около себе си.
Йеронимус е разбирал това и все пак се е заловил с превода на Матеевото Евангелие.
Или с други думи: Евангелският текст е бил предоставен на хората; Евангелието на Матей е започнало да упражнява своите въздействия в света! И ако сега се огледаме около нас за тези въздействия, ние би трябвало да ги обясним с помощта на окултните истини. Кой от тези, които стоят здраво в областта на окултизма, би могъл да допусне, че всички гонения и т.н. в християнския свят, биха могли да бъдат свързани с принципа на самия Христос Исус? Има ли някой от стоящите здраво в областта на окултизма, който не би си казал: Да, в мировата еволюция се вля нещо, което не може да бъде разбрано в смисъла на християнското развитие?
към текста >>
И така, за нас е ясно, че Евангелията са предадени на поколенията по такъв начин, който задължително е трябвало да предизвика недоразумения и че днес задачата на всички нас, които сме свързани с окултизма, е да се върнем назад към истинския смисъл на християнството, по отношение на който през първите столетия на нашата ера са допуснати много грешки; ние
разбира
ме също, че християнството ще изживее своята следваща епоха по съвсем различен начин, отколкото досега.
И така, за нас е ясно, че Евангелията са предадени на поколенията по такъв начин, който задължително е трябвало да предизвика недоразумения и че днес задачата на всички нас, които сме свързани с окултизма, е да се върнем назад към истинския смисъл на християнството, по отношение на който през първите столетия на нашата ера са допуснати много грешки; ние разбираме също, че християнството ще изживее своята следваща епоха по съвсем различен начин, отколкото досега.
От друга страна, нещата които обсъждаме тук, могат да бъдат дискутирани само от хора, които са се присъединили към нашето духовно-научно течение от последните години, или имат добрата воля активно да търсят антропософските истини в своите сърца. Понеже общо взето между Мистерията на Голгота и днешното време душите са минали през една инкарнация поне през една -, свързана с една или друга степен на познание, днес вече може да се говори върху Евангелията без някакво опасение, че това може да предизвика беда или нещастие.
към текста >>
80.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Естествено, в широките кръгове е застъпен лошият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се
разбира
т по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат към принципа: Истината трябва да бъде проста.
Ако от досегашните лекции сте се убедили, че Христовият Импулс следва да бъде разглеждан като най-дълбоко проникващата сила в хода на общочовешкото развитие, Вие несъмнено ще се съгласите, че за да вникнем в цялото значение на Христовия Импулс, са необходими немалки духовни усилия.
Естествено, в широките кръгове е застъпен лошият навик да се казва, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин; и когато някой е принуден да говори твърде сложно за тайните на битието, хората изобщо не го изслушват, понеже се придържат към принципа: Истината трябва да бъде проста.
Несъмнено, накрая тя се оказва действително проста. Ако обаче в определен момент искаме да се докоснем до най-висшата истина, не е трудно да се досетим, че първо трябва да изминем определен път. И така, ние отново ще съпоставим някои факти, за да се ориентираме от духовна гледна точка в цялото величие, в цялото значение на Христовия Импулс.
към текста >>
И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова
разбира
не относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята.
Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос. Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи. Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината.
И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята.
Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа. Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане. Когато разглеждаме човека в условията на физическия живот, ние знаем, че за окултния поглед той се представя като една четворна същност, обаче не застинала, а намираща се в процес на развитие: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че за да разберем човешкото развитие, на всяка цена трябва да се запознаем с окултната истина, според която този Аз който ние долавяме в чувствата и усещанията, когато се абстрахираме от външния свят и се стремим да живеем вътре в себе си че за окултния поглед този Аз преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Знаем също, че Азът е един вид обвит въпреки че „обвит“ е неподходяща дума, но засега все пак можем да си послужим с нея от другите три съставни части на човешката природа, от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
И всъщност за онзи, който е започнал да
разбира
Духовната наука, отговорът не е толкова труден.
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят. И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя?
И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден.
Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия. Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно? Може би тъкмо зад външната Майя, която е характерна за целия сетивен свят, се крие нещо много по-дълбоко?
към текста >>
Когато човек е започнал да
разбира
Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия.
Когато насочим поглед към четвъртата съставна част на човешкото същество, към физическото тяло, първоначално положението изглежда такова, сякаш след смъртта физическото тяло просто изчезва във физическия свят. И на пръв поглед това като че ли може да бъде дори доказано, понеже за външния поглед физическото тяло след смъртта чисто и просто се разпада, разлага се. Само че сега въпросът гласи и всеки последовател на Духовната наука би трябвало да си го зададе: Нима всичко, което външното физическо познание може да ни открие за съдбата на нашето физическо тяло, е илюзия, Майя? И всъщност за онзи, който е започнал да разбира Духовната наука, отговорът не е толкова труден.
Когато човек е започнал да разбира Духовната наука, той си казва: Всичко, което ни предлага сетивният свят, е Майя, илюзия.
Как може тогава да очакваме, че е действително вярно това, което толкова грубо се набива в очи, а именно, че физическото тяло, независимо дали е заровено в земята или кремирано, изчезва безследно? Може би тъкмо зад външната Майя, която е характерна за целия сетивен свят, се крие нещо много по-дълбоко?
към текста >>
Там, където хората обичаха по този начин и
разбира
ха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта!
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта!
Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
81.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
, а е написал, примерно едно от най-трудните за
разбира
не съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан.
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се!
, а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан.
И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал. И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо. И ако някой произнася мъдри думи, означаващи при съответните предпоставки твърде много, но ги произнася с тон на някакво безкрайно превъзходство, такъв човек ни кара да си спомним за онзи владетел, кой то веднъж посетил един затвор и когато при него довели един затворник, осъден за кражба, той го попитал, защо е откраднал, а крадецът отговорил: Защото бях гладен.
към текста >>
Всъщност ние трябва да
разбира
ме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос.
Тук ние трябва да посочим два важни момента.
Всъщност ние трябва да разбираме Възкресението като едно конкретно историческо проявление на свещените Мистерии, но в същото време сме длъжни да отчитаме и една голяма разлика: Онзи, който възкресяваше отделните ученици на древните Мистерии, беше йерофантът; обаче Евангелията ясно показват, че онзи, който възкреси Христос, е Съществото, което ние наричаме Отец, или с други думи, самият Отец възкресява Христос.
Евангелията ни насочват и към факта, че това, което в по-малък мащаб се разиграваше в дълбините на Мистериите, беше изнесено от божествените Духове навън, в исторически план, и вече като Събитието на Голгота, то придоби смисъл и значение за цялото човечество, а Съществото, наричано от нас Отец, като един вид йерофант, извърши Възкресението на Христос Исус. Така тук ние имаме усилено до краен предел същото, което в по-малък мащаб се разиграваше по-рано в древните Мистерии. Този е единият момент.
към текста >>
Събитие от Дамаск, и което всъщност представлява неговата чудна и лесно
разбира
ема теория за Христовото Същество.
Но към всичко останало, Павел прибавя и онова, което той лично изживя в т.нар.
Събитие от Дамаск, и което всъщност представлява неговата чудна и лесно разбираема теория за Христовото Същество.
Защото какво означава за него Христовото Същество след Събитието от Дамаск? За него то означава „втория Адам“. И Павел веднага прави разлика между първия Адам и втория Адам: Христос. Той нарича първия Адам родоначалник на всички човеци, живеещи на Земята. И по какъв начин?
към текста >>
И всеки, който отрича тази възможност, всъщност отрязва пътищата си за
разбира
не на Павел.
Да, ето какво изисква Павел от всички, които наричат себе си християни: да положат усилия и вътре в тях действително да се роди нещо ново, и както тленното тяло води до Адам, така и то да води човека до онзи, който на третия ден се изправи от гроба, където беше положено тялото на Христос Исус.
И всеки, който отрича тази възможност, всъщност отрязва пътищата си за разбиране на Павел.
Ако по отношение на своето тленно тяло човекът произлиза от първия Адам, той има възможност в случай че подчини на Христос целия си душевен живот да разчита и на втори родоначалник. И той е не друг, а онзи, който на третия ден, след като тялото на Христос Исус беше положено в Земята, възкръсна от гроба.
към текста >>
Несъмнено, твърде удобно е да тълкуваме нещо в алегоричен смисъл и да твърдим, че го
разбира
ме по този или онзи начин; обаче подобни тълкувания са лишени от какъвто и да е смисъл.
И така, следва да сме наясно: тук ние сме изправени пред едно категорично изискване на Павел, колкото и да е неудобното за модерното мислене. Обаче ние се стремим тъкмо към това: да се приближим към модерното мислене, изхождайки от позицията на Павел; впрочем не е препоръчително човек да търси друго обяснение, друго мнение относно това, което Павел изразява толкова ясно.
Несъмнено, твърде удобно е да тълкуваме нещо в алегоричен смисъл и да твърдим, че го разбираме по този или онзи начин; обаче подобни тълкувания са лишени от какъвто и да е смисъл.
И ако искаме да си обясним нещата, за нас просто не остава друга възможност, дори ако модерното мислене би го окачествило като суеверие -, освен да приемем, че според описанията на Павел, Христос възкръсва на третия ден от полагането Му в гроба. Но да продължим нататък. Тук бих желал да добавя следното: Едно такова твърдение, каквото чуваме от устата на Павел, след като беше стигнал до кулминацията на своето посвещение чрез събитието от Дамаск, твърдението му за втория Адам и неговото възкресение от гроба, можеше да бъде изречено само от човек, който в цялото си светоусещане, в целия си начин на мислене е произлязъл от елинството; който има своите корени в елинството, въпреки че принадлежеше на еврейския народ. Да, в известен смисъл, Павел пожертва своето еврейство пред гръцкото светоусещане. Защото какво всъщност твърди Павел, когато разглеждаме нещата по-отблизо?
към текста >>
Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно
разбира
емо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода?
Обаче ние не виждаме нито водорода, нито кислорода и много се заблуждава онзи, който смята, че би могъл да ги различи. По същия начин се заблуждава и онзи, който смята, че когато пред него застане един човек, той вижда физическото му тяло. Всеки наблюдател, който разполага само с физическите сетива, вижда не едно човешко физическо тяло, а едно същество, изградено от четири съставни части; и той вижда физическото тяло само дотолкова, доколкото то е пронизано от другите три съставни части. Но в случая външният му облик е толкова променен, колкото променен е водородът във водата, където той е съединен с кислорода. Защото водородът е газ, кислородът също е газ, и съединени, те образуват течност, нали така?
Следователно, защо би трябвало да е толкова трудно разбираемо, че човекът, който застава пред нас във физическия свят, е твърде различен от своите отделни части физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза, както и водата е нещо твърде различно от водорода?
Ето защо отново трябва да заявим: Човекът не бива да се осланя на онази Майя, на онази илюзия, която създава у него човешкото физическо тяло. Ако действително искаме да се доближим до същността на човешкото физическо тяло, ние следва да мислим за него по съвсем друг начин.
към текста >>
Ето защо, следователно,
разбира
нето на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа.
Размислете и върху нещо друго: Нима вярвате, че всичките усилия на духовните Същества в хода Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха са създали едно тяло, което веднага след смъртта минава във властта на Земните елементи? Не! Това, което минава във властта на Земните елементи, съвсем не е онова, което се е развило в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха. Това, което Боговете са създали през тези огромни периоди от време, е именно фантомът, формата на човешкото тяло.
Ето защо, следователно, разбирането на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа.
Преди всичко, разбирането на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя. Ние знаем, че зародишът на този фантом е дело на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата. Ето през какъв продължителен път на развитие е минало човешкото тяло! Ето защо ние обозначаваме съответната Йерархия с името „Духове на Формата“ защото фактически те живеят в това, което наричаме „фантом на физическото тяло“. Да, искаме ли да разберем физическото тяло, ние трябва да се издигнем до неговия фантом.
към текста >>
Преди всичко,
разбира
нето на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя.
Размислете и върху нещо друго: Нима вярвате, че всичките усилия на духовните Същества в хода Сатурновата, Слънчевата и Лунната епоха са създали едно тяло, което веднага след смъртта минава във властта на Земните елементи? Не! Това, което минава във властта на Земните елементи, съвсем не е онова, което се е развило в хода на Сатурновата, Слънчевата и Лунна епоха. Това, което Боговете са създали през тези огромни периоди от време, е именно фантомът, формата на човешкото тяло. Ето защо, следователно, разбирането на човешкото физическо тяло не е никак лесна работа.
Преди всичко, разбирането на физическото тяло не бива да се търси в света на илюзията, в света на Майя.
Ние знаем, че зародишът на този фантом е дело на Престолите*43 и че това става на Стария Сатурн; после, на Старото Слънце, върху фантома работят Духовете на Мъдростта, на Старата Луна върху фантома работят Духовете на Движението, а на Земята върху фантома работят Духовете на Формата. Ето през какъв продължителен път на развитие е минало човешкото тяло! Ето защо ние обозначаваме съответната Йерархия с името „Духове на Формата“ защото фактически те живеят в това, което наричаме „фантом на физическото тяло“. Да, искаме ли да разберем физическото тяло, ние трябва да се издигнем до неговия фантом.
към текста >>
Сега Вие
разбира
те: Човекът е станал едно същество, което приема в себе си външните субстанции и сили на Земята, които после той отхвърля при смъртта, само благодарение на това, че е бил съблазнен от Луцифер, който е влял определени сили в неговото астрално тяло.
Следователно, какво прави човека видим? Именно луциферическите сили в него го правят видим за физическите сетива; иначе неговото физическо тяло би останало завинаги невидимо. Ето защо алхимиците винаги са подчертавали, че всъщност човешкото тяло се състои от същата субстанция, която изгражда напълно прозрачния, кристален „философски камък“. Както казах, човешкото физическо тяло е абсолютно прозрачно и само луциферическите сили в човека са тези, които са го направили непрозрачен, превръщайки го във физически осезаемо, плътно и непрозрачно същество.
Сега Вие разбирате: Човекът е станал едно същество, което приема в себе си външните субстанции и сили на Земята, които после той отхвърля при смъртта, само благодарение на това, че е бил съблазнен от Луцифер, който е влял определени сили в неговото астрално тяло.
към текста >>
82.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Но за да преминем от вчерашната изходна точка към
разбира
нето на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота.
От вчерашната лекция видяхме, че в известен смисъл основният въпрос на християнството се покрива с този за Възкресението на Христос Исус. Видяхме още, как пред онзи проповедник на християнството, който стигна до непосредственото познание, че Христос е жив дори и след Събитието на Голгота, как пред Павел, веднага след Дамаск, изникна един величествен образ, представящ еволюцията на човечеството. И поемайки от тази изходна точка, вчера ние успяхме да си изградим една представа за естеството на Христос Исус непосредствено след Кръщението в реката Йордан. Следователно, следващата ни задача ще бъде да проучим събитията от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота.
Но за да преминем от вчерашната изходна точка към разбирането на Мистерията на Голгота, необходимо е да се спрем на някои подробности, за да премахнем известни пречки, каквито човек обикновено среща в желанието си за сериозно и задълбочено навлизане в Мистерията на Голгота.
От всичко, което в хода на годините беше казано върху Евангелията, а също и от няколкото лекции през последните дни, Вие се убеждавате, че теософските представи, които тук или там биват считани за напълно задоволителни, всъщност са крайно недостатъчни, за да си отговорим на въпроса, който ни интересува.
към текста >>
Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите
разбира
ния.
Защото с въпроса за Възкресението е свързана цялата история, цялата еволюция на човечеството. Нещата стоят така, че както видяхме учението на Буда се размина с онова, което ние определяме като четвърта състав на част на човешката природа: Азът! Несъмнено и тук са възможни най-различни мнения и интерпретации, така че положително ще се намерят много хора, които да омаловажат това, което казахме за течени ето на Буда. Обаче тук става дума за нещо друго. Когато аз описвам чувствата, които бликат от сърцето на истинския будист, какъвто беше примерът с диалога между цар Милинда и будисткия мъдрец Нагазена, следва да сме наясно: В рамките на будизма изобщо не може да се говори за Азовата природа на човека по онзи начин, по който сме длъжни да говорим ние.
Дори трябва да приемем, че за ортодоксалния будист е направо ерес, когато Азовата природа бива обсъждана според нашите разбирания.
Ето защо ние трябва да сме извънредно точни, когато говорим за Азовата природа на човека.
към текста >>
Така се изразяват нашите образовани съвременници и несъмнено това, което трябва да кажем сега, ще бъде трудно
разбира
емо за тях.
Вчера аз насочих Вашето внимание върху това, как много от представителите на нашата интелектуална епоха, изправени пред въпроса за Възкресението, казват: Ако допусна в себе си истинското учение на апостол Павел за възкресението, тогава аз предизвиквам пробив в целия мой светоглед!
Така се изразяват нашите образовани съвременници и несъмнено това, което трябва да кажем сега, ще бъде трудно разбираемо за тях.
към текста >>
Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не
разбира
м Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
Обаче не биха ли могли тези наши образовани съвременници да разсъждават по следния начин: Добре, биха могли да кажат те, приемайки Възкресението, аз трябва да скъсам с моя досегашен начин на мислене, да разруша всичко, което съм постигнал с цената на моите интелектуални усилия! Обаче дали това ми дава основание да отхвърля Възкресението? Дали това е единствената възможност понеже нашият разум отказва да приеме Възкресението и е длъжен да го третира като някаква небивалица дали това е единствената възможност да се справим с този пробив: като отричаме Възкресението? Нима не съществува никаква друга възможност?
Тази друга възможност не се отдава така лесно на съвременния човек; и все пак той би могъл да си каже: Може би причината, за да не разбирам Възкресението, се крие не в самото Възкресение, а в моето собствено мислене; може би тъкмо моят разум не е в състояние да проумее Възкресението!
към текста >>
И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно
разбира
емо за всеки човешки разум, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили.
И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно разбираемо за всеки човешки разум, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили.
Настъпи това, че този човек, който беше носителят на Христос, мина през една такава смърт, че след три дни онова, което представлява смъртната част на физическото тяло, трябваше да изчезне, а от гроба възкръсна онова тяло, което е енергийният, силовият носител на физическо-материалните части. Именно това, което беше отредено за човека от свръхсетивните Същества на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, именно то възкръсна от гроба: Чистият фантом на физическото тяло с всички качества, присъщи на физическото тяло. Ето как можа да се появи и онова духовно родословно дърво, за което вече стана дума.
към текста >>
Но това вече не е трудно за
разбира
не.
Естествено,от гледна точка на съвременната анатомия и физиология,е твърде лесно да бъдат отречени, привидно отречени, подобни твърдения; и не по-лесно е да бъде повдигнато едно друго възражение. Някой би могъл да попита: Ако действително, още Павел беше повярвал, че тук възкръсва едно духовно тяло, какво общо има тогава това възкръснало от гроба духовно тяло с онова тяло, което всеки човек носи в себе си?
Но това вече не е трудно за разбиране.
Достатъчно е само да си го представим по аналогия с физическите условия на човешкото съществувание. Например, би могъл да бъде поставен следният въпрос: От какво произлиза отделният човек? Като физическо същество той произлиза от една яйцеклетка. Но физическото тяло е съставено от отделни клетки, които на свой ред са деца на първоначалната яйцеклетка; всички клетки, които изграждат човешкото тяло, произлизат от първоначалната яйцеклетка. И така, представете си, че благодарение на един мистичен христологичен процес, човекът получава едно тяло, съвършено различно от това, което е получил в хода на низходящото развитие.
към текста >>
И сега всъщност ние се доближаваме до истинското
разбира
не на будизма.
И сега всъщност ние се доближаваме до истинското разбиране на будизма.
Нека да си представим един човек, който половин хилядолетие преди събитията в Палестина изказва следната истина макар и поради посоката на своето развитие да не държи сметка за Мистерията на Голгота: Всичко, което обгръща човека като физическо тяло, всичко което го вкарва в една или друга инкарнация, следва да бъде разглеждано като нещо, лишено от всякакъв смисъл; фактически то е нещо, което трябва да бъде премахнато. А до тогава положението беше такова, че ако нещата продължаваха по същия начин, човечеството неизбежно щеше да се лиши от възможността да развие Азовото съзнание. Обаче нещата се промениха именно чрез Мистерията на Голгота, която позволи на човека отново да се включи във възходящата линия на своето развитие. Приемайки това, което вчера назовахме „нетленно тяло“ и което днес описахме още по-точно, присъединявайки към себе си това нетленно тяло, човекът ще постига все по-голямо усилване на своето Азово съзнание и все по-ясно познание на онази част от своята природа, която преминава от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
Ето защо когато хората твърдят, че основните елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, това изобщо не допринася за правилното
разбира
не на християнството; защото не то е същественото.
Така че това, което се появи в света като „християнство“, далеч не би трябвало да се смята като едно „ново учение“ изрично подчертавам това! -, като една „нова теория“, а като нещо реално, нещо обективно.
Ето защо когато хората твърдят, че основните елементи от учението на Христос са съществували и по-рано, това изобщо не допринася за правилното разбиране на християнството; защото не то е същественото.
Същественото е не това, което Христос учи и проповядва, а това, което Христос даде: Своето тяло! Защото никога до този момент, със смъртта на един човек, не беше внасяно в Земята това, което възкръсна от гроба на Голгота. Никога до този момент, чрез един човек, минал през Портата на смъртта, на Земята не беше предлагано това, което тя можа да получи чрез възкръсналото тяло на Христос Исус. Защото до Мистерията на Голгота нещата стояха така, че минавайки през Портата на смъртта и прекарвайки известно време между смъртта и новото раждане, хората слизаха на Земята в своята следваща инкарнация. Но по този начин те сваляха от духовния свят несъвършения и обречен на разрушение фантом, или с други думи, те не успяваха да възкресят един цялостен, съвършен фантом на физическото тяло.
към текста >>
83.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Вие
разбира
те, че тези думи ни най-малко не биха могли да прозвучат като нещо осъдително то остана в известен смисъл ощетено.
После ние знаем, че по силата на един окултен процес, добре познат на всеки човек, комуто са поверени подобни факти, в 12-та година на своя живот Заратустровата индивидуалност напусна тялото на Соломоновото момче Исус и премина в тялото на Натановото момче Исус. Обаче тялото на това Натаново момче Исус, или по-добре казано, неговото троично тяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, беше изградено по един твърде особен начин. Фактически неговото тяло беше от такова естество, че Натановото момче Исус проявяваше точно противоположните качества на Соломоновия Исус. Докато Соломоновото момче Исус се отличаваше с една голяма надареност по отношение на външните неща, които могат да бъдат усвоени именно външно, за Натановото момче Исус би могло да се каже, че по отношение на външните неща.
Вие разбирате, че тези думи ни най-малко не биха могли да прозвучат като нещо осъдително то остана в известен смисъл ощетено.
То просто не беше в състояние да се ориентира всред онези постижения, които човешката култура беше създала на Земята. Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва.
към текста >>
А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да
разбира
всичко, което детето казва.
Вие разбирате, че тези думи ни най-малко не биха могли да прозвучат като нещо осъдително то остана в известен смисъл ощетено. То просто не беше в състояние да се ориентира всред онези постижения, които човешката култура беше създала на Земята. Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език.
А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва.
Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус. И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“. Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>
Напълно
разбира
емо е, че родителите на Натановото момче Исус, които бяха свикнали да виждат детето такова, какво току-що го писахме, останаха „смаяни“ от настъпилите с него промени.
То не притежаваше такъв Аз, който да е минавал през поредица от инкарнации; ето защо, когато в неговата 12-та година индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото момче Исус, описано в Евангелието на Матей, в Натановото момче Исус, от него, от Натановия Исус не се налагаше да бъде изхвърляно нищо. Преди малко аз казах, че тази откъсната от развитието част на човечеството, която до този момент се развиваше редом с него в Мистериите, всъщност сега, в палестинско време, се роди за пръв път като онова момче, което описва Евангелието на Лука. Фактически тук ние сме изправени пред едно пренасяне от един малоазиатски мистериен център, където беше съхраняван този човешки зародиш, тялото на Натановото момче Исус. После това момче израсна, и когато стана на 12 години, то беше обхванато от индивидуалността на Заратустра, която така да се каже „премина“ или „навлезе“ в неговото троично тяло. Ние знаем също, че това „преминаване“ е показано в сцената, представяща „дванадесетгодишния Исус в храма“*47.
Напълно разбираемо е, че родителите на Натановото момче Исус, които бяха свикнали да виждат детето такова, какво току-що го писахме, останаха „смаяни“ от настъпилите с него промени.
Защото точно този беше моментът, когато в 12-годишното момче навлезе индивиуалността на Заратустра, така че отсега нататък от 12-та до 30-та година в момчето Исус от Евангелието на Лука ние имаме индивидуалността на Заратустра.
към текста >>
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да
разбира
ме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
А че това дело можа да бъде осъществено единствено поради величествения размах на божествената любов и в какъв смисъл то представляваше едно дело на любовта, и как точно трябва да разбираме думата „спасение“ за всичко това ще говорим утре.
към текста >>
84.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Деветнадесетият век напълно изгуби
разбира
нето на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“.
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век. После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа.
Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“.
От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер. Както за съвременния човек е трудно да се ориентира в едно не толкова отдалечено от нас теософско течение, чиято богата книжнина лежи заровена в антикварни книжарници и библиотеки, също така е трудно за него и нещо друго: Да приеме, че Христовото Събитие е един обективен факт.
към текста >>
И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече
разбира
, че спасението не може да бъде негова лична работа.
Но всъщност необходимото условие за да намери човекът своя път към Христос, както и за да не прекъсва напълно връзката си с Макрокосмоса, се свежда до познанието: Когато изпадаш в заблуждения и грехове, това са обективни, а не субективни процеси, и те имат своите последици във външния физически свят.
И в мига, когато някой осъзнае, че неговите заблуждения и грехове имат обективни последици, когато се убеди, че извършените от него действия, макар и да са останали назад във времето, са пряко свързани с обективния ход на мировото развитие, тогава, обгръщайки с поглед целия ход на мировото развитие, той вече разбира, че спасението не може да бъде негова лична работа.
към текста >>
Тук съществува,
разбира
се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата.
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт!
към текста >>
И колкото по назад се връщаме в историята, толкова по-ясно долавяме, че по-старите и не толкова материалистични времена са
разбира
ли причастието по един много по-добър начин.
Да, трябваше да му се предостави такава възможност, която фактически да му покаже съвсем ясно: напълно погрешно е да смятаме, че навсякъде в материалното пространство съществува само материята. И как можеше да се получи това? По какъв друг начин, освен като му се поднесе нещо, което едновременно е и Дух, и материя; нещо, за което трябваше да знае, че е Дух, и което виждаше, че е съставено от материя. Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали.
И колкото по назад се връщаме в историята, толкова по-ясно долавяме, че по-старите и не толкова материалистични времена са разбирали причастието по един много по-добър начин.
Защото за по-висшите неща, общо взето, важи следното правило: като доказателство за това, че хората вече не ги разбират, изпъква обстоятелството, че те започват да спорят върху тях. Да, при много неща е така, че докато хората ги разбират, те почти не спорят върху тях, и когато престанат да ги разбират, тогава започват споровете! Изобщо споровете и дискусиите са едно доказателство за това, че голяма част от онези, кои то спорят върху даден въпрос, просто не го разбират.
към текста >>
Защото за по-висшите неща, общо взето, важи следното правило: като доказателство за това, че хората вече не ги
разбира
т, изпъква обстоятелството, че те започват да спорят върху тях.
И как можеше да се получи това? По какъв друг начин, освен като му се поднесе нещо, което едновременно е и Дух, и материя; нещо, за което трябваше да знае, че е Дух, и което виждаше, че е съставено от материя. Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали. И колкото по назад се връщаме в историята, толкова по-ясно долавяме, че по-старите и не толкова материалистични времена са разбирали причастието по един много по-добър начин.
Защото за по-висшите неща, общо взето, важи следното правило: като доказателство за това, че хората вече не ги разбират, изпъква обстоятелството, че те започват да спорят върху тях.
Да, при много неща е така, че докато хората ги разбират, те почти не спорят върху тях, и когато престанат да ги разбират, тогава започват споровете! Изобщо споровете и дискусиите са едно доказателство за това, че голяма част от онези, кои то спорят върху даден въпрос, просто не го разбират.
към текста >>
Да, при много неща е така, че докато хората ги
разбира
т, те почти не спорят върху тях, и когато престанат да ги
разбира
т, тогава започват споровете!
По какъв друг начин, освен като му се поднесе нещо, което едновременно е и Дух, и материя; нещо, за което трябваше да знае, че е Дух, и което виждаше, че е съставено от материя. Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали. И колкото по назад се връщаме в историята, толкова по-ясно долавяме, че по-старите и не толкова материалистични времена са разбирали причастието по един много по-добър начин. Защото за по-висшите неща, общо взето, важи следното правило: като доказателство за това, че хората вече не ги разбират, изпъква обстоятелството, че те започват да спорят върху тях.
Да, при много неща е така, че докато хората ги разбират, те почти не спорят върху тях, и когато престанат да ги разбират, тогава започват споровете!
Изобщо споровете и дискусиите са едно доказателство за това, че голяма част от онези, кои то спорят върху даден въпрос, просто не го разбират.
към текста >>
Изобщо споровете и дискусиите са едно доказателство за това, че голяма част от онези, кои то спорят върху даден въпрос, просто не го
разбира
т.
Ето какво трябваше да се пробуди в душата му: превръщането, вечно валидното превръщане на Духа в материя, и на материята в Дух. И това стана благодарение на факта, че столетия наред причастието беше запазено и практикувано като един от основните християнски ритуали. И колкото по назад се връщаме в историята, толкова по-ясно долавяме, че по-старите и не толкова материалистични времена са разбирали причастието по един много по-добър начин. Защото за по-висшите неща, общо взето, важи следното правило: като доказателство за това, че хората вече не ги разбират, изпъква обстоятелството, че те започват да спорят върху тях. Да, при много неща е така, че докато хората ги разбират, те почти не спорят върху тях, и когато престанат да ги разбират, тогава започват споровете!
Изобщо споровете и дискусиите са едно доказателство за това, че голяма част от онези, кои то спорят върху даден въпрос, просто не го разбират.
към текста >>
Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да
разбира
т какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове.
Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си
разбира
не по този въпрос.
Същото се отнася и за причастието. Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове. Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила.
Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос.
За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време. Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове. Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
Истински
разбира
християнството само този, който е проникнат от убеждението, че всички църкви, които поддържат идеала за Христос, всички външни ритуали и форми са само временни и, следователно, преходни, докато занапред мисълта за Христос ще оживява под съвършено нови форми направо в сърцата и душите на хората, колкото и съмнително да звучи това в ушите на днешното човечество.
Обаче мисълта за причастието тя ще продължи да съществува. Трябва обаче да е налице и една друга възможност, а именно: определени мисли, които се вливат в сърцата ни чрез истините на антропософията, определени вътрешни мисли, вътрешни чувства да ни обхванат и одухотворят с онзи свещен трепет, с който доскоро причастието грабваше човешките души. И когато това стане възможно а то действително ще стане възможно -, тогава ние ще сме напреднали с още една степен в нашата еволюция. И тогава хората ще разполагат с реалното доказателство, че християнство е нещо много повече от своята външна форма! Колко ограничени са онези умове, които смятат, че с премахването на външните ритуали, на външните форми, присъщи за християнството, ще изчезне и самото християнство.
Истински разбира християнството само този, който е проникнат от убеждението, че всички църкви, които поддържат идеала за Христос, всички външни ритуали и форми са само временни и, следователно, преходни, докато занапред мисълта за Христос ще оживява под съвършено нови форми направо в сърцата и душите на хората, колкото и съмнително да звучи това в ушите на днешното човечество.
Ето как Антропософията ни показва огромното значение на причастието като един екзотеричен път към Христос в миналите времена.
към текста >>
Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното
разбира
не на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Въпреки това, без причастието с хляба и виното, а и всичко, което е свързано с него, хората не биха могли да намерят екзотеричния път към Христос, защото Евангелията не биха могли да станат толкова популярни, че единствено и само те да гарантират един общодостъпен път към Христос. Защото после, когато Евангелията станаха популярни, се оказа, че това съвсем не е достатъчно за утеха и вътрешна благословия на хората.
Наред с популяризирането на Евангелията възникна и голямото недоразумение: повърхностното разбиране на Евангелията и после всичко онова, което 19 век направи от тях; нещо, което казано в чисто обективен смисъл е твърде лошо, че изобщо можа да се случи.
Смятам че антропософите ще разберат думите „твърде лошо“ те не са израз на някаква критика, нито пък на подценяване, насочено към огромната научна включително и естественонаучна работа, която хората от 19 век подеха с такова голямо усърдие. И точно в това се състои трагизмът, че тази наука и който я познава, ще се съгласи с мен именно поради своята дълбока сериозност и неизмеримото си, жертвоготовно усърдие, на които можем само да се удивляваме, всъщност доведе хората до едно пълно раздробяване и унищожаване на всичко онова, на което тя искаше да ги научи. И бъдещата еволюция на човечеството ще усеща този момент като едно особено трагично културно събитие за нашата епоха: Че хората поискаха да овладеят Библията с помощта на една наука, заслужаваща безгранично удивление, но в крайна сметка те стигнаха до там, че изгубиха Библията.
към текста >>
85.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
От съответните описания Вие
разбира
те: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше действие, ръководени от чиста и жертвоготовна любов.
Но какво постига онзи, който се опитва да изживее в себе си първо четирите степени, а ако Кармата е благоприятна, и останалите, с други думи да изживее всичките седем степени на християнското посвещение?
От съответните описания Вие разбирате: Цялата гама от чувства, през които минаваме, трябва от една страна да ни укрепят и напълно да видоизменят нашата природа, позволявайки ни да стоим здраво, смело и свободно в света, като същевременно можем да извършваме всяко наше действие, ръководени от чиста и жертвоготовна любов.
Защото в хода на християнското посвещение нашата вътрешна природа трябва да се промени в един много, много дълбок смисъл. Какво имам предвид?
към текста >>
Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско
разбира
не на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота.
И който не би искал да ги изчака в смисъла на описаното в тези лекции обучение, той няма да бъде в състояние да напредва както трябва по своя път. Несъмнено, хората биха желали да овладеят Антропософията отведнъж, да я извлекат от една книга или от един лекционен цикъл. Обаче така не може. И тук Вие имате пред себе си един пример, защо не може така. Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло.
Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота.
Колко дълго трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции. Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина. Но който има търпението да върви с нас, независимо дали в тази или някоя от следващите инкарнации това зависи от неговата лична Карма -, който е видял, как можахме да се издигнем от описанието на мистичния път до описанието на обективния факт на това, което представлява смисълът на християнското посвещение, той ще стане свидетел, как в хода на следващите години или на следващата епоха от Антропософията ще бъдат извлечени много по-висши истини.
към текста >>
Разбира
се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина.
Обаче така не може. И тук Вие имате пред себе си един пример, защо не може така. Мина доста време, откакто в един ранен лекционен цикъл беше описано за пръв път християнското посвещение, и там беше посочено: то протича по този или онзи начин и фактически човек работи чрез чувствата, които живеят в душата му и разпростират своето действие чак до физическото тяло. Днес за пръв път е възможно понеже в досегашните лекционни цикли ние положихме основите за едно истинско разбиране на Мистерията на Голгота да опишем как чрез съответните чувствени изживявания човекът узрява, за да приеме в себе си фантома, който възкръсна от гроба на Голгота. Колко дълго трябваше да изчакаме, за да може субективното да се съедини с обективното; и тъкмо за тази цел трябваше да бъдат изнесени толкова много предварителни лекции.
Разбира се, дори и днес някои неща могат да бъдат загатнати само наполовина.
Но който има търпението да върви с нас, независимо дали в тази или някоя от следващите инкарнации това зависи от неговата лична Карма -, който е видял, как можахме да се издигнем от описанието на мистичния път до описанието на обективния факт на това, което представлява смисълът на християнското посвещение, той ще стане свидетел, как в хода на следващите години или на следващата епоха от Антропософията ще бъдат извлечени много по-висши истини.
към текста >>
И сега ние
разбира
ме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите?
И когато си припомним, как Виденман третира прераждането т.е. по един съвсем несръчен, опипващ начин -, все пак трябва да признаем, че в наградената му през 1851 година книга, неговата идея за прераждането е проникната от християнския импулс; и в книгата му има една специална глава, където авторът говори за връзката между християнството и учението за прераждането. Обаче в хода на общочовешката еволюция беше необходимо следното: за да се пробуди в една зряла форма, идеята за прераждането трябваше да мине първо през една, така да се каже, християнска фаза. И занапред тази идея за прераждането ще се свърже с християнството по такъв начин, че хората да я усещат като нещо, което преминава през отделните инкарнации. Хората ще разберат и друго: как индивидуалността, която напълно се губи в рамките на будисткия светоглед както видяхме от разговора между цар Милинда и мъдреца Нагазена ще получи истинското си съдържание едва след като се християнизира.
И сега ние разбираме: Защо половин хилядолетие преди идването на Христос, будисткият мироглед се разминава с човешкия Аз, а запазва идеята за реинкарнациите?
Защото Христовият Импулс все още не беше влязъл в сила, защото този Импулс се разгръща едва там, където някой може все по-съзнателно да напредва от една инкарнация в друга инкарнация! Но сега вече настъпи времето, когато идеята за прераждането трябваше да бъде приета от човешките същества като нещо необходимо. Защото напредъкът на човешката еволюция далеч не зависи от това, какви учения се разпространяват и си пробиват път по света; тук влизат в сила съвсем други закони, които изобщо не зависят от нас.
към текста >>
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията
разбира
не за Христос.
За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище.
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка. Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се вживеят в това, което трябва да дойде.
към текста >>
И така, ние
разбира
ме как миналото обхваща и част от бъдещето.
И така, ние разбираме как миналото обхваща и част от бъдещето.
И ако си припомним, как в астралното тяло на Натановото момче Исус действуваше не друг, а Буда, след като той вече не можеше да се инкарнира отново на Земята, ние ще разберем как силите на Буда продължават да действуват и по-нататък. Ако си припомним, как импулсите, които не бяха не-посредствено свързани с Буда, се намесиха в духовното развитие на Западна Европа, в тяхно лице ние виждаме намесата на самия духовен свят. Обаче всичко, което се отнася до въпросната подготовка, е свързано в известен смисъл и с това, че хората все повече и повече се приближават до един идеал, който, общо взето, възникна още в древна Гърция, до онзи идеал, който беше формулиран от Сократ: Когато се вгледа в идеята за доброто, за моралното, за етичното, той трябва да усети в нея магическия импулс, че ще намери сили да живее според тази идея. Днес ние сме все още далеч от осъществяването на този идеал; днес ние сме стигнали само до там, че при определени обстоятелства човек би могъл да разбере доброто, би могъл да постъпва като умен и мъдър човек и все пак в основата си да не е морално добър. Обаче смисълът на вътрешното развитие ще бъде именно този: Да превръщаме нашите идеи за доброто в непосредствени морални подтици.
към текста >>
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско
разбира
не на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция.
И все пак, това което се опитахме да постигнем в този лекционен цикъл, далеч не е достатъчно за едно по-точно антропософско разбиране на Христовия Импулс и на общочовешката еволюция.
Но градивни камъни към сградата на познанието винаги могат да бъдат добавяни. Обаче когато тези градивни камъни ни тласкат към все нови и нови стъпки по пътя на познанието, тогава те оказват своето въздействие и направо там, в духовния храм на човечеството. И най-доброто, което можем да отнесем от една такава антропософска среща, е убеждението, че в името на една определена цел, ние сме научили нещо ново и сме обогатили нашето познание. И каква би могла да бъде тази наша цел? Ето каква: Да положим усилия и да разберем, колко много още имаме да учим, за да се изпълним с истината на Сократовите думи: „Колкото повече учим, толкова повече се убеждаваме, колко малко знаем!
към текста >>
86.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Разбира
се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание.
През 1882 Роберт Цимерман издава във Виена своя основен труд „Въведение в антропософията“, който оказва известно въздействие върху Рудолф Щайнер.
Разбира се, по-късно Рудолф Щайнер изпълва това понятие със съвсем друго съдържание.
към текста >>
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко
разбира
не на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание. За него става все по-ясно: неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците.
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
Под това понятие Рудолф Щайнер
разбира
способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
*19. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова
разбира
не от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
*46. Името Бодисатва е заимствувано от източната философия. Бодисатвите са онези Учители на човечеството, „които, въпреки че са инкарнирани във физическо тяло, продължават да общуват с божествено-духовните Същества, за да споделят после с човека всичко онова, което те научават от тях.“ В своята последна инкарнация всеки Бодисатва дава в завършен вид това, което занапред хората сами ще могат да изграждат в себе си като определени качества и способности. След като е постигнал степента Буда, съответният Бодисатва престава да се инкарнира и продължава да ръководи еволюцията на човечеството от духовния свят. Онзи Бодисатва, който поема своята мисия от Гоутама Буда, ще бъде наричан Майтрейя Буда. През 1923 Р.
Щайнер напомня че днес ситуацията е такава, че „не хората очакват идването на Бодисатва, а самият Бодисатва изчаква онова разбиране от страна на човечеството, което би му позволило да проговори на хората, обръщайки се към тях на своя език... защото човечеството се намира вече в епохата на свободата“.
към текста >>
Щайнер израз „теософски“ следва да се
разбира
в смисъла на неговия основополагащ труд „Теософия“ (Събр.
*49. В тези лекции употребяваният от Р.
Щайнер израз „теософски“ следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд „Теософия“ (Събр.
Съч. №9).
към текста >>
87.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Разбира
се, за днешните хора този Аз, тази най-дълбока и съкровена част на човешкото същество е, бих казал, прекалено свръхсетивна и фактически не може да бъде възприета по никакъв начин.
Защото това, което някога се е случило, то продължава да съществува в света дори и днес. Това, което се е случило на Стария Сатурн не е останало там, а продължава и днес, само че по един скрит, невидим начин, благодарение на целия външен физически свят, всред който е поставен човекът. И наистина, всичко, което се е разиграло някога на Стария Сатурн, днес е станало твърде скрито, твърде невидимо. Обаче за човека процесите на Стария Сатурн продължават и днес. Нека да се размислим върху следното: Ние знаем, че най-дълбоката и съкровена съставна част на човешкото същество е неговият Аз5.
Разбира се, за днешните хора този Аз, тази най-дълбока и съкровена част на човешкото същество е, бих казал, прекалено свръхсетивна и фактически не може да бъде възприета по никакъв начин.
Че това е така, лесно можем да се убедим от факта, че днес има много теории за душата, включително и т.н. „официални психологии", които изобщо нямат каквото и да е предчувствие за природата на Аза.
към текста >>
Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето
разбира
неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица.
И все пак, аз успях да намеря един слаб отзвук от въпросните усещания. Имам предвид хегелианеца Карл Розенкрайцер9 и по-точно неговия Дневник: понякога там той описва някои извънредно интимни чувства, които са се породили в душата му при изучаването на Хегеловата философия. Да, в Дневника на Карл Розенкранц аз се натъкнах на забележителни пасажи, и там те са записани, бих казал, с голяма доза невинност. Карл Розенкранц е наясно, че Хегеловата философия се гради върху „чистото битие". философските спорове през 19 век относно това „чисто битие" изобилстват от празни приказки, но трябва да признаем, че основният проблем тук не беше разбран.
Нещо повече: Философските среди от втората половина на 19 век естествено това може да се признае само в тесен кръг разбраха „чистото битие" на Хегел толкова колкото „телето разбира неделята", въпреки че е пасло трева цяла седмица.
Естествено, „чистото битие" на Хегел все пак не се покрива с това, което описах като „ужас Пред пустотата", обаче имаме основание да кажем, че в Хегелов смисъл, цялото „пространство" е наситено с нещо, което е непосилно за човека: Една безкрайност, която той сам трябва да изпълни с „битие". И Карл Розенкраиц направо изтръпва пред смразяващия полъх, идващ от мировото пространство, което не може да съдържа в себе си нищо друго, освен пустота.
към текста >>
Една сигурна възможност се свежда до правилното
разбира
не на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10.
За днешния човек съществуват две възможности.
Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10.
Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път.
към текста >>
Логическите понятия идват много по-късно и те не ни улесняват в
разбира
нето на свръхсетивните Същества.
И ако сега се замислите за тези смели, преливащи от мъдрост Същества, както се опитах да ги представя пред Вас, Вие ще установите, че душата непрекъснато търси убежище в такива образи, които не са подчинени на никакви понятия, на никаква логика!
Логическите понятия идват много по-късно и те не ни улесняват в разбирането на свръхсетивните Същества.
Вие трябва да сте наясно: Когато ясновидецът се при ближи до някои от свръхсетивните Същества, и започне да ги описва, неговите описания ще бъдат съвсем различни от тези на логично мислещите хора. И в този случай логично мислещите хора никога не успяват да стигнат до правилно разбиране за свръхсетивните Същества. Позволете ми да си послужа със следния пример: Припомнете си поредицата от Reclam Universal Bibliothek и по-точно „стария Швеглер"13, както го наричахме преди години. Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов сътрудник. Тук става дума за една история на философията, написана изцяло в духа на Хегел.
към текста >>
И в този случай логично мислещите хора никога не успяват да стигнат до правилно
разбира
не за свръхсетивните Същества.
И ако сега се замислите за тези смели, преливащи от мъдрост Същества, както се опитах да ги представя пред Вас, Вие ще установите, че душата непрекъснато търси убежище в такива образи, които не са подчинени на никакви понятия, на никаква логика! Логическите понятия идват много по-късно и те не ни улесняват в разбирането на свръхсетивните Същества. Вие трябва да сте наясно: Когато ясновидецът се при ближи до някои от свръхсетивните Същества, и започне да ги описва, неговите описания ще бъдат съвсем различни от тези на логично мислещите хора.
И в този случай логично мислещите хора никога не успяват да стигнат до правилно разбиране за свръхсетивните Същества.
Позволете ми да си послужа със следния пример: Припомнете си поредицата от Reclam Universal Bibliothek и по-точно „стария Швеглер"13, както го наричахме преди години. Тогавашните студенти с удоволствие се подготвяха за изпити именно от неговата „История на философията", но сега, след като Швеглер вече не е тук, учебникът му веднага стана неизползваем, особено след пакостното подобрение, извършено от един негов сътрудник. Тук става дума за една история на философията, написана изцяло в духа на Хегел.
към текста >>
88.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Вече казах: Старият Сатурн беше съставен от топлина, но за да стигнем до истинското
разбира
не на нещата, ние имаме нужда не от външни, материалистически понятия защото „топлина" е именно такова понятие, а от понятия, извлечени от самия душевен живот, от моралния, изтъкан от мъдрост душевен живот.
Вече казах: Старият Сатурн беше съставен от топлина, но за да стигнем до истинското разбиране на нещата, ние имаме нужда не от външни, материалистически понятия защото „топлина" е именно такова понятие, а от понятия, извлечени от самия душевен живот, от моралния, изтъкан от мъдрост душевен живот.
Никой не може да формулира „топлината", ако не може да си изгради представа не само за жертвената готовност на свръхсетивните Същества, но и за самата субстанция на саможертвата. Не да задържиш най-доброто от себе си за свои лични цели, а да го пожертвуваш заради благото и спасението на целия свят, да го пожертвуваш с готовност и радост пред олтара на света! Ето с каква душевна нагласа трябва да изграждаме своите живи представи, ако действително искаме да проникнем в процесите, които се разиграват зад топлината.
към текста >>
Само този може да проумее истината за топлината, който
разбира
следните думи: Когато тук или там по света се изправим пред някоя от разновидностите на топлината, нека знаем, че зад нея се намират определени душевно-духовни Същества и тъкмо те са тези, които пораждат топлината чрез блаженството на своята саможертва.
А ние имаме предвид нещо съвсем друго. Ние имаме предвид едно състояние, при което саможертвата просто се излива от въпросните свръхсетивни Същества. И ако някой е потопен в акта на саможертвата, това става не поради някакви външни причини, не защото е принуден, нито пък защото се надява да получи нещо, а защото долавя в дълбините на своето сърце неудържимия подтик за саможертва, и тогава е немислимо да усети в душата си друго, освен едно вътрешно блаженство, породено от топлината. И ако самите ние доловим у себе си следи от това вътрешно блаженство, породено от топлината, следи от това топлинно блаженство, тогава бихме могли да си послужим със следните думи: Съществата, които извършват саможертвата, са протъкани от истинско вътрешно блаженство16. Сега ние имаме непосредствената възможност да усетим как зад илюзорната Майя на външните топлинни процеси твори не друго, а огънят на саможертвата.
Само този може да проумее истината за топлината, който разбира следните думи: Когато тук или там по света се изправим пред някоя от разновидностите на топлината, нека знаем, че зад нея се намират определени душевно-духовни Същества и тъкмо те са тези, които пораждат топлината чрез блаженството на своята саможертва.
И ако човек може да усети топлината по този начин, той постепенно стига до реалния свят, който е скрит зад топлинните явления, зад илюзията на топлината.
към текста >>
Разбира
се, непроверени твърдения не бива да бъдат приемани.
Да, човекът трябва да изживее и то усилени до пределна степен двете душевни състояния: Себе-забравата и себе-заличаването. Ние непрекъснато напомняме, че никой не може да стигне до висшето познание, ако остане в сферата на ежедневното мислене, в сферата на естественонаучното мислене. Нека да сме наясно: Строго погледнато, ежедневното мислене, както и цялата естествена наука са подчинени на смътната човешка воля, на човешкото своеволие, защото тук от решаващо значение са унаследените или придобити усещания, чувства и представи. Нека да не забравяме: В тази област заблужденията са нещо ежедневно. При нас често идват хора и казват: Добре, ние нямаме нищо против вашата Духовна наука, обаче не можем да приемем нещо, което противоречи на нашето мислене, нито пък твърдения, които са непроверени!
Разбира се, непроверени твърдения не бива да бъдат приемани.
Ако обаче човекът държи пред своя поглед единствено себе си и се съобразява само с това, което вече знае, той никога няма да направи нито крачка напред!
към текста >>
Какво всъщност представлява въздухът,
разбира
само този човек, който си казва: Ето, сега аз възприемам въздуха, обаче всъщност тук става нещо съвсем друго; тук Духовете на Мъдростта влизат в ролята си на космически Дарители и предоставят на Всемира своята собствена същност.
Когато го наблюдаваме отдалеч, то застава пред нас, като създава илюзията за едно въздушно и светлинно тяло; но приближавайки се към него, ние започваме да го възприемаме не като въздушно и светлинно тяло, а като нещо съвсем друго: Сега ние виждаме пред себе си Духовете на Мъдростта и тяхната величествена дарителна епопея. Никой не може да разбере какво всъщност представлява въздухът, ако описва единствено неговите външни, физически свойства. Те могат да ни отведат само до илюзията за въздуха, до неговата Майя. Защото навсякъде по Земята, където има въздух, зад него са скрити непосредствените действия, извършвани от Духовете на Мъдростта. Живият, подвижен и съзидателен въздух е всъщност откровението на онези космически Дарители, на онези Духове на Макрокосмоса, чиято отличителна черта е да дават от себе си, да даряват, да завещават.
Какво всъщност представлява въздухът, разбира само този човек, който си казва: Ето, сега аз възприемам въздуха, обаче всъщност тук става нещо съвсем друго; тук Духовете на Мъдростта влизат в ролята си на космически Дарители и предоставят на Всемира своята собствена същност.
към текста >>
За да стигнем до правилно
разбира
не на тези неща, ние отново бихме могли да си послужим с някои от душевните изживявания на човека.
За да стигнем до правилно разбиране на тези неща, ние отново бихме могли да си послужим с някои от душевните изживявания на човека.
Представете си за миг, че се опитвате да подредите една точно опреде лена мисъл. След известно време мисълта е добила своя завършен вид. На другата сутрин Вие отново размишлявате над конкретната мисъл и си припомняте всички подробности, свързани с нея. Днес Вие продължавате това, което бяхте започнали вчера. В известен смисъл, така стоят нещата и на Старото Слънце: Космическите дарове от вчерашния ден остават съхранени, за да бъдат приети едва по-късно.
към текста >>
И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно
разбира
не, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
Колко забележително е, когато в резултат на едно истинско окултно изследване подобна дума се появи отново, за да ни убеди, че тук е в сила една прадревна традиция, запазена за нас от определени среди още много преди школата на Дионисий Аеропагита*20. Колко забележително е да установим следното: Тази дума е така замислена, че ако независимо от нейния сегашен смисъл проследим нещата в обратна посока, ние неизбежно стигаме до онези истини, които са били валидни в тогавашната епоха.
И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
към текста >>
И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното
разбира
не за следващи етапи от еволюцията на света и човека.
И сега: Цялата представа, цялото усещане, целият образ, които бихме могли да си съставим за Престолите и тяхната саможертва, за Херувимите, поемащи саможертвата на Престолите, за огнените езици и димния стълб, издигащи се над жертвата, за светлината, отразена от Архангелите, които съхраняват за по-късни времена всичко онова, което се разиграва в Праначалото: Цялото това сложно усещане може да породи в сърцата ни правилното разбиране за следващи етапи от еволюцията на света и човека.
към текста >>
Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние
разбира
ме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна.
Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина.
И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс. Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята.
към текста >>
Едва тогава ние
разбира
ме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята.
Тук ние се докосваме до едно обкръжение, до едно духовно обкръжение, което в предишни лекционни цикли сме разглеждали по-скоро откъм неговата физическа страна. Но по-късно ще видим, че тъкмо от това духовно обкръжение възниква Съществото, което тук на Земята ние наричаме Христос, тъкмо от това духовно обкръжение възниква Христовото Същество; и ние разбираме какво донася Христовото Същество на Земята само тогава, когато оживим в душите си не друго, а добродетелта на саможертвата, онази саможертва, която излъчва милост и състрадание, за да бъде после обляна от светлина върната обратно в самата вътрешна субстанция на Слънцето, която е протъкана от същата тази светлина. И ако укрепим този образ в душите си, ако го превърнем в имагинация и си представим, че това свръхсетивно Същества сваля на Земята цялата си природа, и че тази свръхсетивна природа отново разгръща своите сили на Земята, тогава ние ще сме в състояние да проникнем още по-дълбоко в духовната същност на Христовия Импулс.
Едва тогава ние разбираме онова дълбоко предчувствие на човешката душа, защото в себе си, тя знае: Всички тези процеси и събития в духовния свят, аз мога да ги породя отново, тук на Земята.
към текста >>
Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават
разбира
еми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
Следващия път ние отново ще говорим за това, как Христос, един вид израства от Слънчевата сфера, как слиза на Земята и тогава за нас ще бъде много по-лесно да разберем нещо, което вече сме изтъквали по друг повод: Ако едно Същество от Марс би дошло на Земята и би разгледало абсолютно всичко, то не би доловило в нея никакъв смисъл, то не би могло да разбере нито една частица от Земята, но то веднага би проумяло същинската Мисия на Земята, ако би се оставило под въздействието на „Тайната вечеря" от Леонардо да Винчи. Да, в този случай Марсовият обитател би установил как Слънчевото битие по необходимост трябва да е тясно вплетено в Земното битие, и тогава той лесно би могъл да разбере космическото значение на нашата Земя. Едва сега той би могъл да разбере какво точно означава Земята и какви са нейните космически задачи. И той би си казал: Дори и да обходя цялата Земя, аз не бих разбрал нищо от нея. Но заставайки пред тази централно разположена фигура и пред това, което напира от нея като нюанси и багри, тогава аз веднага усещам какво точно чувствуваха Духовете на Мъдростта там, на Слънцето, понеже сега то отново прозвучава в думите: „И правете това за Мое възпоминание"21.
Опазването на миналото и пренасянето му в бъдещето: Тези думи стават разбираеми за нас едва след като се научим да проникваме в тях, изхождайки от закономерностите на Космоса Тук аз бих желал само да загатна как едно художествено произведение от най-висок ранг е фактически свързано с основните закономерности на Космоса.
към текста >>
89.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Разбира
се, от гледна точка на съвременния човек е твърде гротескно, когато в основата на огъня, в основата на всички топлинни явления, ние поставяме не друго, а космическата саможертва на строго определени духовни Същества, чието еволюционно равнище на Стария Сатурн ние внимателно проследихме, само жертвата на Престолите в името на Херувимите.
Разбира се, от гледна точка на съвременния човек е твърде гротескно, когато в основата на огъня, в основата на всички топлинни явления, ние поставяме не друго, а космическата саможертва на строго определени духовни Същества, чието еволюционно равнище на Стария Сатурн ние внимателно проследихме, само жертвата на Престолите в името на Херувимите.
И всъщност ние трябваше да подчертаем: Тази жертва, извършена в тогавашната степен от планетарната еволюция на Земята, днес отново застава пред нас под илюзорната форма на всичко онова, което само изглежда като огън, като топлина.
към текста >>
в условията на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, ние откриваме нещо много важно, което ще ни улесни в
разбира
нето на нашето собствено развитие.
И така, пристъпвайки към саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов живот до степента на стария Слънчев живот. Там в условията на Старото Слънце, т.е.
в условията на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, ние откриваме нещо много важно, което ще ни улесни в разбирането на нашето собствено развитие.
Но за да преминем от света на Майя в света на истината, ние отново се нуждаем от едно точно определено понятие. Става дума за следното.
към текста >>
Разбира
се, тук са възможни стотици и хиляди заблуждения.
И така: правилният път за духовни постижения във висшите светове минава през резигнацията.
Разбира се, тук са възможни стотици и хиляди заблуждения.
Всички Вие добре знаете как изглежда във външния свят аскезата23, себе-измъчването. Обаче в много случаи тъкмо това себе-измъчване поражда известна наслада и съответният човек търси аскезата именно с тази цел. Естествено, тук аскезата не върши нищо; защото тя има значение само тогава, когато идва като един вид съпровождащо явление на това, което нарекохме „обуздаване на желанията". Нека отново да напомня, че ние имаме нужда да постигнем точно това душевно качество: Творческия отказ, творческото овладяване на желанията, творческата резигнация. Изключително важно е, че след като се научим да изживяваме този отказ, тази творческа резигнация, ние стигаме до съвсем нови представи, които именно защото са твърде отдалечени от ежедневието ни потопяват още по-дълбоко в общочовешката еволюция.
към текста >>
Разбира
се, че не и все пак то расте.
Ето какво можем да усетим в сърцата си, когато съзерцаваме „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. И Ви моля да не възразявате, че ако някой човек с наивна и проста душа съзерцава „Тайната вечеря", той едва ли ще стигне до знание то за всички тези неща. Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува! Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето?
Разбира се, че не и все пак то расте.
Както цветето няма нужда да познава природните закони, така и човешката душа не се нуждае от разума, за да почувствува неизмеримото величие, когато се изправи пред един Бог и пред неговия враг, когато се изправи пред художествения образ на противоположността между вечното и преходното. Тази противоположност не се поддава на разума, тя нахлува с магична сила в душата и човекът, застанал пред този образ, просто изтръпва, понеже усеща, че гледа огледалния образ на нещо, което се разиграва в Космоса. И художникът няма нужда да бъде някакъв окултист, за да изобрази с чисто физически средства едно велико, космическо събитие. Обаче душата на Леонардо да Винчи беше преизпълнена тъкмо с тези сили, които можеха да дадат видим израз на това забележително, космическо събитие. Да, великите произведения на изкуството дължат своята разтърсваща сила на обстоятелството, че те са дълбоко свързани с универсалния, космически смисъл на мирозданието.
към текста >>
90.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За вина или грях така както
разбира
ме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума.
Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога. За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване. Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост.
За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума.
Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече. Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
към текста >>
Разбира
се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата. И както ще видим по-късно, в лицето на Каин, тази враждебност се усилва все повече и повече.
Разбира се, в отношенията на онези свръхсетивни Същества, които напредват от Старото Слънце към Старата Луна, ние далеч не откриваме същото настроение, което обзема душата на Каин; всред тях ние откриваме нещо съвсем друго.
И ние сме в състояние да проумеем това настроение само тогава както постъпихме и в хода на последните лекции , когато отправим поглед в нашата собствена душа и се запитаме: Къде и кога в нашата собствена душа ние усещаме онзи трепет, който отваря очите ни за настроението на Съществата, чиято жертва Боговете отхвърлят?
към текста >>
91.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Разбира
се, не би могло да се отрече, че евентуално приетата жертва, би имала по-друга съдба, ако за нея отговаряха по-висшите същества.
Разбира се, не би могло да се отрече, че евентуално приетата жертва, би имала по-друга съдба, ако за нея отговаряха по-висшите същества.
Защото, ако мога така да се изразя, условията за живот на това, което би било пожертвувано, са в ръцете на по-висшите Същества. По-низшите Същества осигуряват други условия за живот.
към текста >>
Разбира
се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята. Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира".
Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да
разбира
тези неща, а именно да
разбира
как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека.
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека.
И така, онзи, който днес в своето физическо тяло съзнателно се подготвя за това събитие, отново ще може да го изживее в своя живот, протичащ между смъртта и поредното ново раждане. Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно разбиране на Христовото Събитие, навлязат в живота между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
към текста >>
Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно
разбира
не на Христовото Събитие, навлязат в живота между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека. И така, онзи, който днес в своето физическо тяло съзнателно се подготвя за това събитие, отново ще може да го изживее в своя живот, протичащ между смъртта и поредното ново раждане.
Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно разбиране на Христовото Събитие, навлязат в живота между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
към текста >>
Обаче първоначалното
разбира
не на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята.
Те трябва да чакат, докато се инкарнират отново, за да се подготвят в своите физически тела. Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове.
Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята.
Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план. Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското
разбира
не на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план.
Те трябва да чакат, докато се инкарнират отново, за да се подготвят в своите физически тела. Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове. Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята.
Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план.
Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това
разбира
не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло. Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове. Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята. Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план.
Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
92.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Под това понятие Рудолф Щайнер
разбира
способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
8. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
към текста >>
Разбира
се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условия та на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да постигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр.
към текста >>
Точно този „колективен спомен" е ключът към
разбира
не на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на раждане и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен".
Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите.
Фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзна ние на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
към текста >>
93.
Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура
GA_135 Прераждане и Карма
Все повече хора от нашето време приемат този последен възглед, както се
разбира
от многобройните публикации, които се занимават с темата „прераждане“.
Въпросите за по-дълбокия смисъл на живота и за човешката съдба на земята са в най-тясна връзка със следния въпрос: Веднъж ли живеем или този живот е един от поредица прераждания?
Все повече хора от нашето време приемат този последен възглед, както се разбира от многобройните публикации, които се занимават с темата „прераждане“.
към текста >>
94.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Когато се посочва какви закони действат в подобни процеси, човек може лесно да си представи по-малко нагледните и по-малко
разбира
емите закони, които действат в душевната област.
Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони. Не е трудно да си представим, че растенията се променят, когато се преместят от една в друга местност. Фактът, че някои животински видове загубват зрението си, когато живеят известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи.
Когато се посочва какви закони действат в подобни процеси, човек може лесно да си представи по-малко нагледните и по-малко разбираемите закони, които действат в душевната област.
Единствено да онагледява желае антропософът, когато си помага с естествената наука. Той иска да покаже, че антропософските истини се откриват в нейната област по съответстващ начин, че естествената наука не може да бъде нищо друго освен елементарна духовна наука. Антропософът си служи с представи от естествената наука, за да разкрие своите, които са на едно по-високо ниво.
към текста >>
Разбира
се, много е лесно и тук да се направят възражения.
Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото.
Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения.
Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне.
към текста >>
Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се
разбира
т от само себе си, на него трудно може да му се помогне.
Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин.
Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне.
Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята. Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното. Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>
Има хора, които смятат степента на
разбира
не, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност.
Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне.
Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност.
По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята. Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното. Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>
Това,
разбира
се, не се отнася само за Шилер.
Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений.
Това, разбира се, не се отнася само за Шилер.
Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва. Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци. Това е посоката, която трябва да поеме психологията, ако иска да постави до научното твърдение: „Всичко живо произхожда от друго живо“ съответстващото му: „Всяко душевно нещо се обяснява от друго душевно“.
към текста >>
Разбира
м вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид.
Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа. Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>
Разбира
м това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа.
Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
Разбирам това, което се съдържа в биографията на Нютон, когато го мисля като развило се от биографията на една душа, която е близка, сродна на неговата душа.
Следователно душата на Нютон е била подготвена в друга форма, както е бил в друга форма по-рано видът лъв.
към текста >>
Той следва импулсите на своята природа, без да има
разбира
не за тях.
То му показва откъде идва и накъде отива. И то ще му покаже това Откъде и Накъде отвъд раждането и смъртта, ако той твърдо следва посоката, която му сочи познанието. За всичко, което прави, той знае, че се влива в един поток, който тече от вечност към вечност. Все по-висша става гледната точка, от която той ръководи своя живот. Като в гъста мъгла е забулен човек, докато достигне до това убеждение, защото не предчувства нищо за своята истинска същност, не знае нищо за нейното начало и за нейните цели.
Той следва импулсите на своята природа, без да има разбиране за тях.
Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
към текста >>
И е дълг за всеки човек да търси
разбира
не за това откъде идва и накъде отива душата.
Той трябва да си каже, че може би би следвал нещо съвсем различно, ако можеше да осветли своите пътища със светлината на познанието. Чувството за отговорност в живота нараства все повече и повече под влиянието на един такъв възглед. Ако не изгражда това чувство за отговорност в себе си, човек отрича в по-висш смисъл своята човечност. Познание без целта за облагородяване на хората е само задоволяване на едно по-висше любопитство. Познанието, издигащо се да обхване духовното, за да стане сила в целия живот, това е – в по-висш смисъл – дълг.
И е дълг за всеки човек да търси разбиране за това откъде идва и накъде отива душата.
към текста >>
95.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
В статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“ беше изложено, че съвременният естественонаучен начин на представяне, ако действително
разбира
самия себе си, води към древното учение за развитието на човешкия дух през множество животи.
Често наричат съня по-младия брат на смъртта. Това сравнение онагледява пътищата на човешкия дух в по-голяма степен, отколкото човек е склонен да приема при едно повърхностно наблюдение. Защото съществува една идея за това, по какъв начин са свързани отделните прераждания, през които преминава този човешки дух.
В статията „Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука“ беше изложено, че съвременният естественонаучен начин на представяне, ако действително разбира самия себе си, води към древното учение за развитието на човешкия дух през множество животи.
По необходимост възниква въпросът за това познание: Как са свързани един с друг отделните животи? В какъв смисъл животът на един човек е следствие от неговите предишни превъплъщения и как се превръща в причината за по-късните? Картина за връзката между причина и следствие в тази област ни предоставя сравнението за съня1 /* Виж бележките в края на статията, стр. 47/. Сутрин се събуждам. През нощта ежедневната ми дейност е прекъсната.
към текста >>
Спящият без съновидения е напълно
разбира
ем, като света, преди да е съществувало съзнание.
Всяка сутрин човешкото тяло сякаш отново се одушевява. Естествената наука допуска, че в случая става нещо, което тя не може да разбере, ако си служи със законите, които е открила във физическия свят. Посочва се какво е казал за това естествоизпитателят Дю Боа-Реймон в речта си „Границите на природонаучното познание“: „Един поради някаква причина несъзнателен, например спящ без съновидения мозък, научно погледнато (Дю Боа-Реймон казва „астрономически“) не съдържа вече никаква тайна и научното познание може напълно да го дешифрира, наред с цялата човешка машина на останалото тяло с нейното дишане, сърдечна дейност, обмяна на вещества, топлина и т. н., чак до същността на материята и силата.
Спящият без съновидения е напълно разбираем, като света, преди да е съществувало съзнание.
Както обаче още с първия проблясък на съзнание светът е станал двойно по-неразбираем, така и спящият отново се изпълва с тайни при първия му все още неясен сънищен образ.“ Това не може и да бъде другояче. Защото това, което естествоизпитателят описва тук като спящ без съновидения, е онази част от човека, която се подчинява само на физическите закони. Ала в мига, в който отново се проявява душевното, влизат в сила законите на душевния живот. По време на сън човешкото тяло е подчинено на физическите закони.
към текста >>
Не трябва да се смята, че под душа
разбира
ме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет.
Че същността на дъщерята е подобна на същността на майката, че от последната се наследяват някои особености, това трябва да се основава на несъзнателната памет, която в хода на размножаването пази спомена за предшестващите форми. Тук няма да изследваме доколко е научно това, което представят Херинг и Хекел. За целите, които преследваме, е важно, че естествоизпитателят се вижда принуден там, където става въпрос за нещо отвъд раждането и смъртта, където трябва да допусне нещо, което надживява смъртта, да приеме идеята за нещо безплътно, като си го представя подобно на паметта. Той прибягва към една свръхестествена сила там, където законите на физическата природа не достигат. Трябва да се има предвид, че когато тук се говори за паметта, става дума само за едно сравнение, за един образ.
Не трябва да се смята, че под душа разбираме нещо, което е равнозначно на съзнателната памет.
Също и в ежедневния живот не винаги е налице съзнателна памет, когато човек се осланя на преживявания от миналото. Плодовете от тези преживявания ние носим в себе си, дори когато не си спомняме съзнателно за преживяното. Кой си спомня всички подробности, когато се е учил да чете и пише? Да, кой изобщо би могъл да си припомни съзнателно всички тези подробности? Навикът например е един вид несъзнателна памет.
към текста >>
Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става
разбира
емо защо „добрият трябва често да страда, а лошият – да е щастлив“.
Може да се каже, че човек не може да срещне в живота си нищо, за което не е подготвил необходимите условия.
Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става разбираемо защо „добрият трябва често да страда, а лошият – да е щастлив“.
Тази мнима дисхармония в един живот изчезва, когато погледът се разпростре върху множество животи. Не трябва да разглежда законът на кармата толкова елементарно, както например прави един обикновен съдия или държавното правораздаване. Все едно да си представяме Бог като старец с бяла брада. Мнозина правят тази грешка. Именно противниците на идеята за кармата изхождат от такива погрешни предпоставки.
към текста >>
Лесно
разбира
емо е, че това състояние трябва да продължи толкова по-дълго, колкото повече човек се е чувствал свързан със сетивния живот.
В степента, в която всеки миг от физическия живот желанието превишава задоволяването, желанието продължава да съществува, когато е престанала възможността за задоволяване. Само човек, който не желае абсолютно нищо от сетивния свят, няма никакво желание за задоволяване. Само лишеният от желания човек умира, без да задържи в духа си някакъв остатък от желания. А този остатък трябва да отзвучи до известна степен след смъртта. Състоянието на този отзвук се нарича „престой в областта на желанията“ (kamaloka).
Лесно разбираемо е, че това състояние трябва да продължи толкова по-дълго, колкото повече човек се е чувствал свързан със сетивния живот.
към текста >>
Разбира
се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух.
А този плод е напълно освободен от непосредственото въздействие на миналия живот. Сега духът може да наблюдава само това, което се отнася до бъдещето. Така духът, след като е напуснал „областта на желанията“, е в такова състояние, в което пренася своите преживявания от предишния живот – предразположения, способности – като зародиши в бъдещето. Животът на духа в това състояние се обозначава като престой в „областта на блаженството“ (devachan). („Блаженство“ се нарича състоянието, при което се забравят всички грижи за миналото и сърцето бие само за бъдещето.) Става ясно, че това състояние като общо правило продължава толкова по-дълго, колкото по-големи изгледи е имало за усвояване на нови способности след смъртта.
Разбира се, тук не става дума за това да се развият всички познания, които се отнасят до човешкия дух.
Само трябва да се покаже как работи законът на кармата във физическия живот. Достатъчно е да се знае какво пренася духът от физическия живот в свръхсетивните състояния и какво отново ще донесе при едно ново въплъщение. Той носи превърналите се в качества на неговата същност резултати от преживяванията си в предишния си живот. За да се разбере значението на това, е достатъчно да си изясним този процес с помощта на един пример. Кант казва: „Две неща изпълват душата ми с постоянно нарастващ възторг и благоговение: звездното небе над мен и моралният закон в мен.“ Всеки здравомислещ ще признае, че звездното небе не е възникнало от нищото, а се е формирало постепенно.
към текста >>
Чрез своите преживявания той се учи да
разбира
законите на света, в които протичат тези негови опитности.
Затова неговите преживявания във физическия свят по правило ще стоят на толкова по-високо ниво, колкото по-често се е прераждал или колкото по-големи са били усилията му в предишните въплъщения. Затова пътуването на поклонника през превъплъщенията представлява едно развитие нагоре. Все по-голямо става богатството, което опитностите му събират в неговия дух. Така той посреща своята съдба все по-зрял. И така той се превръща все повече и повече в господар на своята съдба.
Чрез своите преживявания той се учи да разбира законите на света, в които протичат тези негови опитности.
Първоначално духът не се чувства както трябва в своето обкръжение. Той върви пипнешком в мрака. Но с всяко ново превъплъщение около него става все по-светло. Той придобива познание за законите на света. С други думи, той се изпълва с все по-голямо съзнание.
към текста >>
Разбира
се, аз не мога да отменя последствията на съдбата, която един човешки дух си е изградил в предишни превъплъщения.
С това се разсейва и едно друго съмнение, което може да обземе някого във връзка с действието на кармичния закон. Би могло да се каже: Щом кармата е един безусловен закон, тогава е безсмислено да се помага на някого. Защото онова, което го засяга, е последствие от неговата карма и представлява една абсолютна необходимост.
Разбира се, аз не мога да отменя последствията на съдбата, която един човешки дух си е изградил в предишни превъплъщения.
Но тук става дума за това как той се оправя с тази съдба и каква нова съдба си изгражда под въздействието на старата. Ако му помогна, бих спомогнал за това с делата си той да придаде един благоприятен обрат на своята съдба. Ако не му помогна, е възможно да се случи обратното. Във всеки случай се касае за това, дали моята помощ е мъдра или не.
към текста >>
Това по-висше развитие се изразява в това, че светът, в който стават преражданията, бива
разбира
н все по-добре от духа.
Едно по-висше развитие на човешкия дух означава неговото напредване през нови прераждания.
Това по-висше развитие се изразява в това, че светът, в който стават преражданията, бива разбиран все по-добре от духа.
На този свят принадлежат и самите прераждания. Във връзка с тях духът се придвижва от състояния на по-малка съзнателност към състояния на по-голяма такава. По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание към своите превъплъщения. Това е една представа, с която човек лесно може да се пошегува. Ала който прави това, няма никаква представа от тези истини.
към текста >>
Защото за истини, чието осъществяване за човека се намира в бъдещето, от само себе си се
разбира
, че той няма да ги открие като факти в настоящето.
Във връзка с тях духът се придвижва от състояния на по-малка съзнателност към състояния на по-голяма такава. По пътя на развитието се намира моментът, в който духът ще може да погледне назад в пълно съзнание към своите превъплъщения. Това е една представа, с която човек лесно може да се пошегува. Ала който прави това, няма никаква представа от тези истини. Шегата, както и критиката, лежи като дракон пред портата на светостта.
Защото за истини, чието осъществяване за човека се намира в бъдещето, от само себе си се разбира, че той няма да ги открие като факти в настоящето.
Има само един път, за да се убедим в тяхната истинност, и той е в усилията, които трябва да се направят, за да се постигне тази действителност.
към текста >>
душа на
разбира
нето (Verstandesseele) и 6.
същинско тяло (eigentlicher Leib), 2. жизнено тяло (Lebensleib), 3. тяло на усещането (Empfindungsleib). Душата се състои от: 4. душа на усещането (Empfindungsseele), 5.
душа на разбирането (Verstandesseele) и 6.
душа на съзнанието (Bewusstseinsseele). Духът се състои от: 7. духовна себесъщност (Geistselbst), 8. дух на живота (Lebensgeist), 9. човек-дух (Geistesmensch).
към текста >>
душа на
разбира
нето (kama manas), 5.
Във въплътения човек се свързват трета, четвърта, шеста и седма част. Така се получава общоприетото теософско разчленение на човека: 1. същинско тяло (sthula sharira), 2. жизнено тяло (prana), 3. проникнатото от душата на усещането тяло на усещането (астрално тяло, kama rupa), 4.
душа на разбирането (kama manas), 5.
проникнатата от духовната същност душа на съзнанието (buddhi manas), човек-дух (atma).
към текста >>
96.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото
разбира
не с общата валидност на тези закони.
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони.
Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания.
към текста >>
Най-напред трябва да ни стане ясно, че това
разбира
не се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят.
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони.
Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят.
Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове. Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания. Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва.
към текста >>
Разбира
се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания.
Отговор: Законите на кармата са толкова сложни, че никой не трябва да се учудва, когато един факт първоначално изглежда в противоречие на човешкото разбиране с общата валидност на тези закони. Най-напред трябва да ни стане ясно, че това разбиране се е формирало в нашия физически свят и че то е свикнало да приема единствено това, което е научило в този свят. Кармичните закони обаче принадлежат изцяло на по-висшите светове – в Германия е общоприето да се казва „по-висши нива“. Ако човек иска да разгледа кармически някое произшествие, което се случва на някого, от гледна точка на правосъдието в земния физически живот, ще се натъкне на множество противоречия. Трябва да стане ясно, че едно съвместно изживяване на повече хора във физическия свят може да означава за всеки отделен човек нещо напълно различно във висшите светове.
Разбира се, обратното също не е изключено, а именно да се случат общи кармични преплитания в съвместни земни преживявания.
Само този, който може да вижда ясно в по-висшите светове, може да каже какво точно се случва. Ако кармичните преплитания на петстотин човека се изразяват в това, че при един пожар в театъра тези хора загиват, тогава са налице следните възможности:
към текста >>
Да се говори за „случайност“ във физическия свят,
разбира
се, не е неоснователно.
Да се говори за „случайност“ във физическия свят, разбира се, не е неоснователно.
Задължително е да се каже: „Няма случайност“, ако се разглеждат всички светове. Но би било неправилно да се премахне думата „случайност“, когато се говори просто за преплитане на нещата във физическия свят. Случайността във физическия свят е причинена точно от това, че нещата в този свят протичат именно в сетивното пространство. Доколкото протичат в това пространство, те трябва да се подчиняват на законите на това пространство. В него обаче могат външно да се срещнат неща, които вътрешно да нямат нищо общо.
към текста >>
И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят
разбира
не, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък.
Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят.
И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък.
И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана. А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере. В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив. С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо.
към текста >>
А на съвременната медицина –
разбира
се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере.
Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят. Тя се намира в един по-висш свят. И въпреки че физическият мозък, който виждаме във физическото пространство, не може да бъде директно повлиян от съдържанието на мисълта, както то се приема от свързаното с физическия свят разбиране, е налице една скрита за физическото наблюдение връзка между по-висшите (ментални) закони, от които произлиза, от една страна, мозъкът, а от друга страна – мислите на този мозък. И който може да види тази взаимовръзка, за него при определени условия е вярно твърдението: Човекът сам се уврежда психически чрез своите неправилни мисли, което означава, че уврежда своя мозък. Такава мисъл обаче трябва първо да се разбере, преди да бъде критикувана.
А на съвременната медицина – разбира се, не на всички медици – липсват средствата, за да я разбере.
В такива случаи човек като теософ трябва да бъде търпелив. С празните осъждания на медицинското изкуство и неговия материализъм не се постига нищо. Теософът трябва да осъзнае защо днешният лекар не може да го разбере, докато той самият съумява да разбере същия този лекар.
към текста >>
Сега, след тези
разбира
еми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията.
Сега, след тези разбираеми разяснения, трябва да представим състоянието на нещата в смисъла на теософията.
В животното се откриват дух, душа и тяло. От тези три принципа обаче само душата и тялото намират израз във физическия свят. Духът оказва въздействие върху животинския свят от един по-висш свят. При човека всичките тези три принципа се изразяват във физическия свят. Затова не може да се каже, че дейностите на животните произлизат от духа.
към текста >>
Под такова се
разбира
едно предразположение в усещанията.
При една правилна представа за законите на прераждането и кармата не може да се открие противоречие. Преди всичко се унаследяват онези човешки качества, които са присъщи на физическото и етерното тяло. Последното е носител на всички жизнени явления (растежни и размножителни сили). Всичко, което се отнася до тези явления, се унаследява. В по-малка степен се унаследява онова, което се свързано с душевното тяло.
Под такова се разбира едно предразположение в усещанията.
Дали човек има добре развито зрение или слух, това може да зависи от факта, дали прадедите ни са имали такива качества, които са предали на нас. Напротив, никой не може да предаде на потомците си онова, което е във връзка с неговата духовна същност. Например проницателността и точността на представния му живот, благонадеждността на паметта му, чувството му за морал, придобитите познавателни умения, способностите в изкуството и т. н. Това са качества, които остават заключени в индивидуалността на човека и се проявяват в неговото следващо прераждане като способности, заложби, характер и т. н. Също така и условията, при които човекът се преражда, не са случайни, те са в тясна зависимост от неговата карма.
към текста >>
Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да
разбира
ме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете?
Поставя се следният въпрос: „Как според учението за прераждането и кармата да разбираме факта, че една високоразвита човешка душа се превъплъщава в едно безпомощно, неразвито дете?
За мнозина мисълта, че трябва да започваш живота отново и отново на детското стъпало, носи нещо неприемливо и нелогично.“
към текста >>
Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на
разбира
нето – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени.
Ако пожелае просто да пристъпи в света в предишното си състояние, той би бил чужденец в него. Детският период е затова, за да се изработи хармония между старите и новите условия. Как би изглеждал един умен човек от римско време в нашия свят, ако той просто се роди в този свят със своите придобити сили? Една сила може да се приложи тогава, когато е в хармония с околната среда. Например ако се ражда един гений, гениалната сила вече се намира в най-вътрешната човешка същност, която се нарича причинно тяло.
Нисшето духовно тяло (кама манас, душата на разбирането – Verstandesseele) и тялото на чувствата и усещанията (астрално тяло) могат да се приспособяват, те са до известна степен неопределени.
Тези две части на човешкото същество сега са в процес на разработване. Отвътре навън работи причинното тяло, отвън въздейства околната среда. Когато тази работа се извърши, тогава тези две части могат да бъдат инструменти на придобитите сили. Няма нищо неприемливо и нелогично в това човек да се ражда като дете. Много по-неприемливо би било да се раждаме като завършени хора в един свят, в който щяхме да сме като чужденци.
към текста >>
И те стават
разбира
еми чрез великите закони на духовния свят.
Те се намират в частите на човека, които възникват и изчезват. Тялото кама манас, което някога е било пригоденият за тонове апарат, в следващия живот може да бъде пригодено за възприемане на числа и пространствени отношения. Така че един музикант в следващия си живот може да стане математик. Именно по този начин в хода на преражданията човек се развива до многостранно същество, преминавайки през най-разнообразни житейски опитности. Но както казах, има изключения от това правило.
И те стават разбираеми чрез великите закони на духовния свят.
към текста >>
97.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Първоначално човек се стреми – което е напълно
разбира
емо – да си изясни нещата с помощта на обикновеното мислене и
разбира
не и се пита: Доколко е възможно от фактите в живота да се открият опорни точки за това дали е правилен възгледът за повтарящите се земни животи и кармата.
Трябва да кажем, че всичко, свързано с този въпрос, обикновено се разглежда напълно погрешно.
Първоначално човек се стреми – което е напълно разбираемо – да си изясни нещата с помощта на обикновеното мислене и разбиране и се пита: Доколко е възможно от фактите в живота да се открият опорни точки за това дали е правилен възгледът за повтарящите се земни животи и кармата.
към текста >>
Разбира
се, предпоставките за това са трудни.
Това са по правило четири столетия, които делят някого от предишната му инкарнация. Така един човек, който има чувството, че между картината и него има дванадесет човека, би трябвало да си каже: Моята предишна инкарнация е била четиристотин години преди сегашната. Това е само един пример и се отнася само за отделни случаи. По този начин се постига едно приблизително пресмятане. Повечето хора ще открият, че по този начин биха могли да пресметнат кога са живели преди.
Разбира се, предпоставките за това са трудни.
към текста >>
Ето защо е
разбира
емо, че за съвременния човек е доста трудно да приеме антропософския мироглед.
И не е никак за учудване, че ако някой разказва за тези неща на хора, които не са подготвени за това, те ще приемат думите за празни фантасмагории. Съдбата на антропософския мироглед е такава, че от всички досегашни мирогледи той трябва в най-голяма степен да се противопоставя на традицията. Защото традицията, така, както се проявява, в най-широк смисъл, представлява най-ярък, най-празен материализъм. И точно когато ни се явява определен мироглед, почиващ сякаш върху най-твърдата научна основа, в същността си той представлява един материалистически, изпразнен от съдържание мироглед. Затова на антропософията е отсъдено да бъде това, което е необходимо за човека, който трябва да добие представа за предишната си инкарнация.
Ето защо е разбираемо, че за съвременния човек е доста трудно да приеме антропософския мироглед.
Защото хората не са благоразположени да желаят и искат онова, което дълго не са желали и искали, тъй като техните мисловни навици нямат нищо общо с духовните истини.
към текста >>
Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към
разбира
не на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят.
Ние се намираме точно в един такъв времеви обрат, който води хората от една инкарнация, в която те не искат да узнаят нищо за прераждането и кармата, към друга инкарнация, когато най-живото усещане в тях ще е следното: Целият живот, който водя, виси във въздуха, ако не узная нещо за предишната си инкарнация. И хората, които в най-голяма степен критикуват идеята за прераждането и кармата, през следващата си инкарнация ще се превиват от болка, понеже няма да могат да си изяснят защо животът им е станал такъв.
Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят.
Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония. Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка.
към текста >>
Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат
разбира
не, а с него и душевна хармония.
Ние се намираме точно в един такъв времеви обрат, който води хората от една инкарнация, в която те не искат да узнаят нищо за прераждането и кармата, към друга инкарнация, когато най-живото усещане в тях ще е следното: Целият живот, който водя, виси във въздуха, ако не узная нещо за предишната си инкарнация. И хората, които в най-голяма степен критикуват идеята за прераждането и кармата, през следващата си инкарнация ще се превиват от болка, понеже няма да могат да си изяснят защо животът им е станал такъв. Не потребност да се узнае нещо за предишния живот кара хората да се занимават с антропософия, а стремежът към разбиране на онова, което ще настъпи за цялото човечество, когато хората, живеещи днес, отново се родят.
Хората, които днес са антропософи, ще имат заедно с другите склонността да искат да си спомнят, ала те ще имат разбиране, а с него и душевна хармония.
Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка. Естествено не всички хора ще пожелаят тази болка.
към текста >>
Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да
разбира
т своето вътрешно съкрушение, пустота и болка, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите.
Онези, които днес отхвърлят антропософията, в следващата си инкарнация ще усещат смътна болка в усилието си да разберат нещо за предишното си прераждане. Ала те няма да разберат нищо за това, което в най-голяма степен ги измъчва. Те ще бъдат безпомощни, лишени от вътрешна хармония. И в следващата им инкарнация трябва да им се каже: Ти се учиш да познаваш какво ти причинява болка, когато си представиш, че наистина би могъл да си пожелал тази болка. Естествено не всички хора ще пожелаят тази болка.
Но хората, които днес са материалисти, в следващата си инкарнация ще започнат да разбират своето вътрешно съкрушение, пустота и болка, когато последват изискванията, съвета на тези, които тогава ще могат да знаят и ще им кажат: Представете си, че сте поискали този живот, който сега искате да отхвърлите.
Когато започнат да следват този съвет и да мислят за това: Защо съм пожелал този живот? – тогава ще си кажат: Да, може би съм живял в една инкарнация, когато съм си казвал: Какво, друг живот ли, друго прераждане ли? Глупости! Как може да се вярва в такова нещо! Този живот е достатъчен сам за себе си.
към текста >>
98.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Разбира
се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“.
Но какво всъщност изложихме пред душата последната вечер? То бе до известна степен нещо свързано с целокупната същност на човека, като например това, което прави човек, когато в едно или друго житейско състояние трябва да се опита да си спомни за минали преживявания и опитности. Споменът и паметта са човешки душевни преживявания, които по принцип могат да се доведат до знанието на обикновеното съзнание, което протича между раждането и смъртта, или по-точно казано – за това често сме говорили, – в един времеви отрязък, който всъщност започва от късното детство и продължава до смъртта. Защото знаем, че с обикновеното си съзнание си спомняме от един определен момент в нашето детство и че за онова, което се е случило преди този момент, можем да научим нещо само от родители, други по-възрастни близки или познати. Когато разглеждаме характеризирания по този начин времеви отрязък, говорим за душевен живот на спомена.
Разбира се, тук няма да се разпростираме в подробности върху значението на думите „способност за припомняне“ или „памет“.
Това не е и необходимо за нашите цели. На първо място трябва само ясно да видим пред душите си, че към всичко, което се обозначава с тези думи, спада и себеприпомнянето за минали преживявания и опитности. Това, което разгледахме последния път, беше нещо подобно на това себеприпомняне, само че не трябва наготово да се осланяме на тази прилика със способността за припомняне, която имаме в обикновения живот. Напротив, за тази способност трябва да си мислим като за по-висша и по-всеобхватна способност за спомняне, която ни отвежда отвъд настоящата инкарнация с един вид увереност, че преди този земен живот сме имали и други животи. И както споменахме предния път, този по-висш процес е подобен на себеприпомнянето за нещо изживяно в обикновения живот.
към текста >>
Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на
разбира
не за това, че нещото ни е сполетяло.
При известно себепознание в живота започват да ни правят впечатление някои неща, за които вътрешно съзнаваме, че са ни сполетели.
Ако ни споходи някоя неприятност и ако не можем съвсем добре да разберем как това е могло да се случи, но все пак си кажем: Ти всъщност си един лекомислен човек и никак не е чудно, че това те е сполетяло, – тогава това е най-малкото нещо, едно подобие на разбиране за това, че нещото ни е сполетяло.
Но има и многобройни други преживявания, които се случват в живота и за които изобщо не можем да си създадем представа, че зависят от нашите душевни сили и способности. Тогава в обикновения живот говорим така, сякаш става въпрос за случайности. За случайности говорим тогава, когато не прозираме как нещата, които ни се случват като удари на съдбата, зависят от нашето вътрешно душевно настроение и т. н. Беше обърнато внимание и върху един друг вид преживявания. Това са онези душевни преживявания, при които с помощта на това, което наричаме наш обикновен Аз, се изтръгваме от дадено житейско положение, в което са ни били поставили.
към текста >>
Но дори това не го
разбира
йте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане.
Не става въпрос за това, че при един такъв поглед назад можем да обхванем всичко. Важното е само това, което ни е занимавало по-отблизо в нашия живот. Ако например някой никога през живота си не е почувствал призвание или пък не е имал никаква нагласа да става моряк, тогава споменатите съображения въобще не подлежат на разглеждане. Те важат само там, където наистина имаме случай на съдбовен обрат, следователно житейските положения, при които наистина сме осъществили житейски обрат.
Но дори това не го разбирайте така, сякаш с помощта на това себеприпомняне за минали преживявания, съгласно развитите по-горе принципи, би трябвало да се получи нещо като разкаяно завръщане.
Така че когато в по-нататъшния си живот си спомняме за тях и стигаме до знанието, че тогава сме се изтръгнали от тези преживявания, сега не трябва разкаяно да се завърнем и отново да се поставим в предишното положение, в което тогава сме били и в което не сме останали. Не става дума за някакви практически изводи, а за себеприпомняне, ако са се случили такива обрати. Става дума и за това, че по един най-енергичен начин в противовес на мисли като „Това стана случайно“ и „Бяхме поставени, но се изтръгнахме“, трябва да предизвикаме у себе си следното вътрешно преживяване.
към текста >>
Разбира
се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното.
Замислете се за това, че всъщност нашата обикновена памет, нашата обикновена способност за припомняне ни дава нещо като спомен-представа. Само помислете за това как някоя особено болезнена случка, която може би съвсем сте потиснали и забравили преди двадесет години, изниква във вашия спомен. Вероятно ще можете да опишете тази случка образно и с най-големи подробности, но в спомена няма да изпитате по същия начин болката, която сте изпитали тогава. В спомена-представа тя някак си е заличена.
Разбира се, съществуват различни степени на впечатлителност и може да се случи нещо дотолкова да е дало отражение върху някой човек, че болката да се появява всеки път при спомена за преживяното.
Но общият принцип, за който споменах, все пак важи и именно по това познаваме, че за настоящата инкарнация способността ни за спомняне е спомняне в представи, докато изживените чувства или дори волевите импулси не постъпват в душата със същата интензивност, във всеки случай не така, че да могат да се сравнят с първоначалните. Трябва само да вземете за пример някой по-характерен спомен и ще видите доколко голяма е разликата между представата, която изплува в спомена, и онова, което в живота си в тази инкарнация сте изпитали като чувства и волеви импулси. Помислете си само за някой човек, който пише мемоарите си. Да предположим примерно, че пишейки своите мемоари, Бисмарк е стигнал до момента, в който е подготвял Немско-австрийската война от 1866 г. Представете си само какво ли се е случвало в душата на Бисмарк в онзи безкрайно критичен момент, когато е насочвал и управлявал събитията срещу един свят на предразсъдъци, срещу един свят на волеви импулси.
към текста >>
Обикновеното
разбира
не се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“.
Във физическия свят има хора, които смятат това, което им дава сетивното възприятие, за единствено валидното. А това, което човек може да си изясни само с помощта на понятия, като да кажем, че всичко, което сетивата могат да дадат, се обхваща например от понятието „овца“ или понятието „вълк“, следователно това, което разнищва материалното, може дори да бъде отречено от тези, които желаят за тях да важат само сетивните впечатления. Можем да кажем: В своите представи човек може да си създаде образ за всичко, което вижда в овцата или пък във вълка.
Обикновеното разбиране се опитва да внуши на човека, че това, което той може да си създаде с помощта на понятията, може да се определи единствено като едно „голо понятие“.
Но ако например затворим един вълк и за дълго време го храним само с овце, така че ако преди това той е ял нещо друго, сега то е изключено от менюто, и сега е пълен само с овнешко, никой човек няма да повярва, че в следствие на това вълкът се е превърнал в овца. Оттук можем да извадим заключението, че е напълно очевидно, че това, което разнищва сетивното впечатление, понятието, е нещо реално. Не може да се отрече, че това, което понятието създава, умира. Но това, което живее във вълка или в овцата, което е вътре в тях и не може да бъде видяно с физическите очи, именно то се вижда и се възприема в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас
разбира
нето, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта.
Опитахме се да изложим нещо от това, което може да приближи до нас разбирането, че представният живот е свързан с еднократната инкарнация между раждането и смъртта.
Виждаме също и как навлизаме в живота и как усвояваме представния живот. Това обаче не се случва с живота на чувствата, нито пък с волевия живот. За човек, който твърди, че това не е така, можем да си помислим, че никога не е наблюдавал развитието на някое дете. Погледнете само едно дете, което все още е съвсем нечувствително по отношение на представния живот, което изобщо не може да свърже околния свят със своите представи, но затова пък има подчертани симпатии и антипатии и у него постоянно възникват възбуждащи и успокояващи волеви импулси. А категоричността, с която се проявяват волевите импулси, дори изкуши един философ, Шопенхауер, да повярва, че човешкият характер изобщо не може да бъде променен през живота на човека.
към текста >>
99.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Разбира
се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора.
Разбира се, може да се възрази, че антропософията се разпространява чрез публични лекции, с които се обръщаме към съвсем неподготвени хора.
Но именно тези, които в тесния смисъл на думата принадлежат към нашите кръгове, знаят, че начинът, по който се изнася една антропософска лекция пред неподготвена публика, трябва доста да се различава от този, по който се говори на тези, за които можем да кажем, че с порива на сърцето си, с вътрешните си убеждения възприемат съвсем сериозно това, което широката публика не би могла да приеме на сериозно. И това, което споменах, едва ли ще се промени в близко бъдеще – за това не може и дума да става, – напротив, различията ще стават все по-ясно изразени. Външната враждебност към всичко антропософско все повече ще нараства в света и то поради тази причина, че тъкмо антропософията в нашето съвремие е нещо в най-висша степен необходимо и защото срещу най-необходимото, срещу най-съобразното с времето бунтът на хората е по принцип най-голям.
към текста >>
Оттук
разбира
ме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници.
Антропософът знае, че съществуват луциферически сили и същества, които са изостанали от общата еволюция. Те оказват въздействие върху човешките сърца, върху човешките души и имат много голям интерес от това да форсират атаките и настъпленията си тъкмо когато стремежът към развитие се засилва най-много. Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време.
Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници.
Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят. Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга. За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили.
към текста >>
Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно
разбира
не към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга.
Тъй като бунтът в човешките сърца срещу това, което се стреми напред в човешкото развитие, е предизвикан от луциферическите сили и тъй като техните атаки се предприемат тогава, когато се касае за самото им съществуване, затова тези атаки – а следователно и бунтът в човешките сърца, – трябва да са най-силни по това време. Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят.
Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга.
За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили. Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията.
към текста >>
За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение,
разбира
се, подбудено от луциферическите сили.
Оттук разбираме, че най-важните за хората истини открай време се явяват в човешкото развитие така, че трябва да се съобразяват с обстоятелството, че си създават най-върли противници. Нещо, което не се различава особено много от това, което по принцип става по света, едва ли ще си създаде големи противници. Но онова, което навлиза в света затова, защото човечеството отдавна жадува за него и все още не го е получило, изисква най-мощните атаки на луциферическите сили. И така, едно общество всъщност не представлява нищо друго освен предпазна стена срещу всичко това, като ясно характерна реакция на външния свят. Трябва да разглеждаме нещата така: Тези, с които си говорим или с които сме заедно, проявяват известно разбиране към нещата, а други, които не са се присъединили към тези, които говорят за това, тях това не ги засяга.
За нещата, изнасяни в публичното пространство, всички хора смятат, че те по някакъв начин ги засягат и че по тези въпроси трябва да имат някакво отношение, разбира се, подбудено от луциферическите сили.
Оттук можем да разберем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме с антропософия и че антропософията внася в нашата съвременност нещо, което трябва да навлезе като необходима духовна храна за нашето време и което при всички обстоятелства, по какъвто и да е начин, ще навлезе. Защото за това, то да навлезе, се грижат духовните сили, посветили се на еволюцията.
към текста >>
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек
разбира
принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма.
Тъкмо с отговора на един такъв въпрос човек най-често може да бъде разбран по погрешен начин. Поради тази причина е толкова необходимо най-напред в мислите си да разделим антропософията от антропософското общество. Защото това, което антропософията трябва да донесе на човечеството, са нови познания, нови истини. А едно общество не може никога – най-малкото пък в наше време – да бъде безрезервно отдадено на която и да е специална истина. Най-безсмислен би бил един такъв въпрос като следния: „Какво е вашето вероизповедание като антропософи?
“ Той е безсмислен, ако под „антропософи“ даден човек разбира принадлежащите към антропософското общество, защото в такъв случай той тръгва от предпоставката, че цяло едно общество има едно общо убеждение, една обща догма.
Това обаче не може да е така. В момента, в който цяло едно общество трябва да се закълне в една обща догма по статут, то престава да бъде общество и се превръща в секта. Тук се намира границата, отвъд която едно общество престава да бъде такова. В момента, в който даден човек бива задължен да има убеждения, определени от обществото, той започва да си има работа със сектантство. Следователно едно общество, което се посвещава на това, което бе охарактеризирано сега, може да бъде такова само в следствие на естествени духовни стремежи.
към текста >>
Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да
разбира
ме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
Това е значимото и важното, че фундаменталните идеи на антропософския мироглед ще преминат в душевния живот и във възгледите на човека и ще се появят като морални импулси, за които хората от отминали епохи дори не са имали представа. Чувството за отговорност, както видяхме, ще се разрасне по един начин, който изобщо не е бил възможен дотогава. И други морални идеи ще се окажат необходими, подобно на чувството за отговорност.
Ние, като хора, които живеят под влияние на идеите за прераждането и кармата, ще се научим да разбираме, че не става дума просто за една оценка на нашия живот, съгласно предпоставките, които се създават между раждането и смъртта, а съгласно тези, които се разпростират върху много, много животи.
към текста >>
така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от
разбира
нето, че сме само веднъж на земята.
При досега съществуващите предпоставки, когато срещнем някой човек, развиваме към него симпатия, антипатия, по-голяма или по-малка любов и подобни. Трябва да се каже, че начинът, по който се отнасят днес хората един към друг, всъщност е резултат от онзи мироглед, който смята земния живот за заключаващ се между раждането и смъртта. Ние наистина живеем така, както би трябвало, ако беше вярно това, че човек е само веднъж на земята. Можем да кажем: Ние се отнасяме към своите приятели, родители, братя и сестри и т. н.
така, че всичко, което чувстваме и усещаме, е съпътствано от разбирането, че сме само веднъж на земята.
Ще се получи едно напълно необикновено преобразяване на живота, ако не само в главите на отделни хора, както е днес все още, живее под формата на теория това, че съществуват прераждане и карма. Засега това в най-широк смисъл е все още само теория. Може да се каже, че има определен брой антропософи, които вярват в прераждането и кармата, но те живеят по такъв начин, че все едно прераждане и карма не съществуват и животът се заключава само между раждането и смъртта. Това не може и да е другояче. Защото привичките, които животът носи със себе си, се променят с по-бавни темпове, отколкото се променят идеите.
към текста >>
Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват
разбира
еми.
Нека насочим мисълта си към току-що описания факт и го разгледаме така, както той действително се разкрива, когато човек изследва без предразсъдъци, и разширява цялото ни отношение към живота. В хода на развитието на западноевропейската култура все повече се е стигало дотам, че размишлявайки за връзките си с онези, с които е кръвен роднина, човек вече да не може да говори за нещо друго освен за случайност.
Говори се за случайност, вече дори по този начин нещата в живота се оказват разбираеми.
Щом човек смята, че животът му трае само от раждането до смъртта и е еднократен, как би могло да се вярва в нещо друго освен в случая? За единия си живот човек естествено ще се съгласи, че е отговорен за последствията от действията, които е извършил. А когато вижда себе си отвъд протичащото между раждането и смъртта, тъй като се чувства вътрешно свързан с други хора от другото прераждане, той се чувства отговорен по същия начин, както тук, в живота, по отношение на собствените си дела. Хората ще трябва все повече да научават за тези конкретни факти. В общата идея, че в смисъла на кармата човек сам си избира родителите, все още няма нищо особено.
към текста >>
Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват
разбира
еми.
Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват разбираеми.
А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни? Те обаче не могат да бъдат силни в човека, който сега се въплъщава, защото не могат да направят кой знае какво в света, в който той слиза. Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така? Това, което е царяло като съзнателни сили в единия живот, действа като несъзнателни сили в следващия живот. Случващото се повече или по-малко несъзнателно се обяснява по този начин.
към текста >>
Следователно е
разбира
емо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
В тази връзка трябва да сме наясно, че работата в рамките на дадено антропософско обединение или общество трябва да се разглежда в смисъла на тази мисия.
Следователно е разбираемо, че по въпросите, които първоначално се струват най-важни на стоящия отвън, на най-малко докоснатия от антропософията като такава, трябва да говорим само тогава, когато първо изходим от основополагащите истини и после да преминем към близките на всяка западноевропейска душа въпроси.
Напълно е възможно новото, което днес бе охарактеризирано като фундаментално ново, да бъде възприето от антропософията и първоначално то да не се интересува от някои религиозни противоречия у хората. Защото характерното за тази нова духовна наука не е това да се практикува нещо като религиознание, макар че днес това се прави, дори прекалено често. Но в сравнение с това, което иначе се прави в наши дни, практиката при теософите далеч не е по-духовна. Същественото обаче е, че в антропософията всички тези неща се разглеждат в светлината, идваща от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото
разбира
не на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос.
Затова ние им отдадохме специално значение в хода на развитието на нашето антропософско движение, както и на други въпроси, които неминуемо произтичат от тях. Затова характерното и особеното при нас, начинът по който се занимаваме с антропософия в нашите кръгове, ако нещата се представят действително по начина, по който правим това ние, никога не биха могли да се възприемат като противоположност на едно движение, което поставя прераждането и кармата в центъра на своите разглеждания. Нашата противоположност се изгражда винаги отвън. Невъзможно е да се получи такава, ако човек представя винаги правилно нещата, които се случват в нашите среди. Необходимо е само да обърнем внимание на следния момент: Колко малко всъщност в нашите среди се говори по християнския въпрос!
И никой не трябва да преувеличава казаното поради това, че го усеща като особено важно в сърцето си, а трябва да го разглежда обективно, така че никой да няма основание, понеже това или онова се явява като необходимо следствие за зрялото разбиране на прераждането и кармата, да каже, че говорим твърде много по християнския въпрос.
Защото не това е фундаменталното, което е от значение за антропософите в настоящето, а това, което навлиза в света като ново и че то наистина ще бъде възприето от човечеството. Следователно трябва да разберем, че само вследствие на едно неправилно представяне на нещата или при предпоставките на едно неправилно представяне на начина, по който се занимаваме с нещата, би се оказало възможно да се получи една наша противоположност. Защото такава може да се изгради единствено отвън. Някой може да бъде наш противник, но ние нямаме нужда да предизвикваме враждебност, защото ако не се интересуваш от нещо, не означава враждебност, иначе човек би трябвало да се явява противник на всичко онова, от което не се интересува!
към текста >>
А с прераждането и кармата, с истинското
разбира
не за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си.
Това, което особено много държах да покажа пред вашите души, е желанието ми да размислим върху това, какво е фундаменталното, какво е новото при антропософията. Естествено с това не искам да кажа, че антропософско общество означава такова общество, което вярва в прераждането и кармата. Не, с това исках да кажа, че както някога е било узряло времето за възприемане на Коперниковия мироглед, така сега то е узряло учението за прераждането и кармата да се доведе до съзнанието на хората. И това, което трябва да се случи в хода на човешкото развитие, ще се случи, колкото и много сили да се изправят срещу него.
А с прераждането и кармата, с истинското разбиране за прераждането и кармата всички други неща ще се получат от само себе си.
Другите неща ще се получат благодарение на светлината, която се излъчва от идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
100.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
На първо място, ако потърсим най-вече в нас самите, в това, което се намира у нас като способности и като таланти, откриваме, че когато нещо ни се удава, можем да си кажем: След като съм такъв или такъв човек, съвсем естествено и
разбира
емо е, че това нещо е трябвало да ми се удаде.
На първо място, ако потърсим най-вече в нас самите, в това, което се намира у нас като способности и като таланти, откриваме, че когато нещо ни се удава, можем да си кажем: След като съм такъв или такъв човек, съвсем естествено и разбираемо е, че това нещо е трябвало да ми се удаде.
Но също така можем да приемем като напълно разбираеми от гледна точка на нашата същност и някои провали, които сме претърпели, може би точно това, което трябва да отбележим като лош късмет или нещастие, защото не сме успели в нещо.
към текста >>
Но също така можем да приемем като напълно
разбира
еми от гледна точка на нашата същност и някои провали, които сме претърпели, може би точно това, което трябва да отбележим като лош късмет или нещастие, защото не сме успели в нещо.
На първо място, ако потърсим най-вече в нас самите, в това, което се намира у нас като способности и като таланти, откриваме, че когато нещо ни се удава, можем да си кажем: След като съм такъв или такъв човек, съвсем естествено и разбираемо е, че това нещо е трябвало да ми се удаде.
Но също така можем да приемем като напълно разбираеми от гледна точка на нашата същност и някои провали, които сме претърпели, може би точно това, което трябва да отбележим като лош късмет или нещастие, защото не сме успели в нещо.
към текста >>
Но ако най-общо трябва да си кажем: В много отношения в настоящото си земно битие ти беше един повърхностен човек, така че можеш да разбереш, че вероятно съвсем заслужено е трябвало да претърпиш този или онзи провал, тогава, макар и не съвсем непосредствено, можем да прозрем зависимостта между провал и неспособност, но все пак да ни се стори
разбира
емо, че тъй като сме били повърхностни, не всичко е можело да ни се удава като по вода.
Може би в такива случаи не винаги ни се удава да докажем връзката между един или друг неуспех, това, което не ни се е удало, и нашата неспособност в една или друга област.
Но ако най-общо трябва да си кажем: В много отношения в настоящото си земно битие ти беше един повърхностен човек, така че можеш да разбереш, че вероятно съвсем заслужено е трябвало да претърпиш този или онзи провал, тогава, макар и не съвсем непосредствено, можем да прозрем зависимостта между провал и неспособност, но все пак да ни се стори разбираемо, че тъй като сме били повърхностни, не всичко е можело да ни се удава като по вода.
към текста >>
Можем да осъществим експеримента, като си представим следното: какво би се получило, ако по един изкуствен начин си създадем представата за един човек, да си измислим един такъв изкуствен човек, така че да надарим този изкуствен мислен човек, който сме си измислили, с качествата и способностите, които са предизвикали не
разбира
емите за нас неща, при които не
разбира
ме каква е връзката с нашите собствени способности.
Можем да осъществим експеримента, като си представим следното: какво би се получило, ако по един изкуствен начин си създадем представата за един човек, да си измислим един такъв изкуствен човек, така че да надарим този изкуствен мислен човек, който сме си измислили, с качествата и способностите, които са предизвикали неразбираемите за нас неща, при които не разбираме каква е връзката с нашите собствени способности.
Следователно един човек, който има такива способности, че би трябвало да му се удаде или да не му се удаде това, за което не бихме могли да кажем, че би могло да стане или пък не вследствие на личните ни способности или неспособности. Представяме си го като такъв човек, който по един изкуствен начин, при това съвсем съзнателно, би причинил нещата, които изглеждат като случайно явили се в нашия живот.
към текста >>
Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек
разбира
: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
Действието е било замислено така, че прероденият Платон се явява като гимназиален ученик, който получава най-слабата оценка за своята писмена работа за древния Платон! За съжаление планът на Хебел не е стигнал до осъществяване. Целта не е да си помислим, че учителите са отчасти педантични и т. н. Знаем, че записаното от Хебел се базира на това, че свързаното с представите, това, което се случва в непосредствените ни представни изживявания, е по-малко или повече ограничено в настоящата инкарнация. И се получава така, както сега бе загатнато, че първото впечатление от предишната инкарнация се появява непосредствено като спомен в чувствата, като един нов вид памет.
Това, което имаме като впечатление, когато от мисления човек, който сме създали, възниква тази памет, е по-скоро едно чувство, но такова чувство, че човек разбира: Впечатлението произлиза от един човек, който е съществувал някога и това си бил ти самият.
Като първо впечатление от предишната си инкарнация човек изпитва нещо като чувство-спомен.
към текста >>
Когато човек размишлява за някои неща, които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота – знаем, че през седмата година започва да действа завършеното етерно тяло, през четиринадесетата година – астралното тяло, през двадесет и първата – душата на усещането, през двадесет и осмата – душата на
разбира
нето и през тридесет и петата – душата на съзнанието, – когато размишляваме за това, можем да кажем: По времето между тридесетата и четиридесетата година имаме работа с изграждането на душата на
разбира
нето и душата на съзнанието.
Става така, че връзките, в които сме влезли тогава, ни изглеждат създадени от нас по време на най-зрелия ни житейски период, когато наистина сме били най-зрели хора. Това може да открием чрез разсъждения. Разсъжденията, които обаче се базират върху принципите, върху познанията на духовната наука, могат да ни доведат до мисълта, че е вярно това, което сега ще бъде казано от мен, при това не просто като едно премислено съображение, а като нещо, изведено на базата на духовно-научно изследване. Следователно това, което сега казвам, не е било открито чрез логическо мислене, а е установено чрез духовно-научно изследване. Затова пък логическото мислене може да потвърди фактите и да ги намери за разумни.
Когато човек размишлява за някои неща, които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота – знаем, че през седмата година започва да действа завършеното етерно тяло, през четиринадесетата година – астралното тяло, през двадесет и първата – душата на усещането, през двадесет и осмата – душата на разбирането и през тридесет и петата – душата на съзнанието, – когато размишляваме за това, можем да кажем: По времето между тридесетата и четиридесетата година имаме работа с изграждането на душата на разбирането и душата на съзнанието.
към текста >>
Душата на
разбира
нето и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят.
Душата на разбирането и душата на съзнанието са онези сили в човешката природа, които най-вече ни свързват с външния физически свят, защото те съществуват за това, да могат да започнат да действат истински именно в тази възраст от живота, в която в най-голяма степен сме в общение с външния физически свят.
В ранна детска възраст от все още стаеното вътре в нас биват подтиквани, определят се и се развиват силите на нашето физическо тяло. Това, което човек е придобил като причини в миналите си инкарнации, това, което е преминало с нас през портата на смъртта, духовните сили, които сме събрали, това, което носим от предишния си живот, действа и оказва влияние върху изграждането на физическото ни тяло. То действа непрекъснато и невидимо от дълбоките ни душевни пластове навътре към тялото. С напредване на възрастта това въздействие все повече намалява – колкото повече време минава, старите сили на тялото окончателно го доизграждат. И тогава идва времето, когато вече сме изправени в света със завършен организъм.
към текста >>
Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той
разбира
, че това не е нещо безсмислено или безполезно.
Това, което казах сега, са неща, които показва духовно-научното изследване.
Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно.
Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно към тях, животът става разбираем и ясен. Той става разбираем и ясен, ако не просто приемем всичко по един, бих казал неясен, за да не кажа направо глуповат начин, та той става разбираем и ясен, ако човек се опита да схване, да разбере случващото се в живота така, че да види връзките с конкретните факти, които, докато си говорим само абстрактно за карма, все още не са напълно разбираеми.
към текста >>
Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно към тях, животът става
разбира
ем и ясен.
Това, което казах сега, са неща, които показва духовно-научното изследване. Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно.
Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно към тях, животът става разбираем и ясен.
Той става разбираем и ясен, ако не просто приемем всичко по един, бих казал неясен, за да не кажа направо глуповат начин, та той става разбираем и ясен, ако човек се опита да схване, да разбере случващото се в живота така, че да види връзките с конкретните факти, които, докато си говорим само абстрактно за карма, все още не са напълно разбираеми.
към текста >>
Той става
разбира
ем и ясен, ако не просто приемем всичко по един, бих казал неясен, за да не кажа направо глуповат начин, та той става
разбира
ем и ясен, ако човек се опита да схване, да разбере случващото се в живота така, че да види връзките с конкретните факти, които, докато си говорим само абстрактно за карма, все още не са напълно
разбира
еми.
Това, което казах сега, са неща, които показва духовно-научното изследване. Но вече обърнах внимание върху това, че ако човек разгледа вътрешните взаимовръзки между началото на живота в едната и средата на живота в другата инкарнация по начина, който показва духовно-научното изследване, той разбира, че това не е нещо безсмислено или безполезно. Другата страна е именно тази, че с помощта на такива неща, ако ги приемем и се отнесем разумно към тях, животът става разбираем и ясен.
Той става разбираем и ясен, ако не просто приемем всичко по един, бих казал неясен, за да не кажа направо глуповат начин, та той става разбираем и ясен, ако човек се опита да схване, да разбере случващото се в живота така, че да види връзките с конкретните факти, които, докато си говорим само абстрактно за карма, все още не са напълно разбираеми.
към текста >>
Разбира
се, на хората не им харесва да вярват в това.
Кармическите връзки не се оставят да бъдат разкрити с един удар. Ние трябва да си извоюваме бавно и постепенно най-висшите житейски познания, най-важните знания, които осветяват нашия живот.
Разбира се, на хората не им харесва да вярват в това.
По-лесно е да се вярва, че човек с помощта на един светкавичен проблясък би могъл да открие: С тези и тези хора бях заедно в един минал живот или пък аз бях този или онзи. Може би не е удобна мисълта, че с всичко това трябва да бъдат бавно извоювани знания, но все пак е така. Дори когато вярваме, че може да е така, трябва все повече да задълбочаваме търсенията си и тогава вярата ни ще набере увереност. Чрез изследване стигаме още по-далече дори и за нещата, които се оказват все по-вероятни и по-вероятни. Ние си изграждаме стена срещу духовния свят, ако се оставим на бързи преценки относно тези неща.
към текста >>
Така че можем да кажем: Антропософията се превръща все повече в нещо, което не само дава знания и познания за живота, а ни дава и указания за това как да
разбира
ме житейските връзки и да можем да ги осветлим не само за нас самите, а и във връзка с отношението ни към живота и житейската ни мисия.
Така че можем да кажем: Антропософията се превръща все повече в нещо, което не само дава знания и познания за живота, а ни дава и указания за това как да разбираме житейските връзки и да можем да ги осветлим не само за нас самите, а и във връзка с отношението ни към живота и житейската ни мисия.
Важно е това, че не смятаме, че по този начин си разваляме непосредствения и непредвидим живот. В това могат да повярват само някои страхливи хора, които не приемат живота съвсем на сериозно. На нас обаче трябва да ни е ясно, че благодарение на факта, че се запознаваме по-точно с живота, ние го правим по-плодотворен и съдържателен. Това, което ни се случва в него, благодарение на антропософията трябва да се насочи към един хоризонт, на който всички сили стават по-богати, по-благонадеждни и събуждащи надежди, отколкото са били преди това.
към текста >>
101.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Общото убеждение е, че съществува такова нещо като духовен свят,
разбира
се, е началото на антропософското убеждение и това винаги трябва да се подчертава, когато говорим публично за антропософията, за нейните задачи, цели и настоящата ѝ мисия.
Общото убеждение е, че съществува такова нещо като духовен свят, разбира се, е началото на антропософското убеждение и това винаги трябва да се подчертава, когато говорим публично за антропософията, за нейните задачи, цели и настоящата ѝ мисия.
Но в същинските антропософски кръгове трябва все пак да ни е ясно, че за антропософа има значение нещо много по-определено, много по-отявлено от простото убеждение в съществуването на духовния свят. Защото в крайна сметка това убеждение винаги е съществувало в кръговете, които не са настроени съвсем материалистически. Това, което превръща съвременния човек в антропософ, което по принцип все още не се съдържа например в теософията на Якоб Бьоме или на някой друг теософ от древността, е нещо, върху което, от една страна, нашата западноевропейска култура е работила с всички сили така, че именно тази работа се е превърнала в една от присъщите черти на стремежа на много хора. От другата страна, стои фактът, че това, което така специфично характеризира антропософа като такъв, най-често бива оспорвано и разглеждано като нещо глупаво от външното образование на хората.
към текста >>
По същество това е твърде
разбира
емо.
Този основен характер на нашата съвременна епоха се проявява най-радикално може би в това, че човек все още има по-голям или по-малък интерес по отношение на централните въпроси, свързани с религията и с развитието на човека и света, а също така и с кармата и прераждането. Такива въпроси, които се разпростират върху отделните позитивни учения на различните религиозни вероизповедания – да кажем във връзка с личността на Буда или на Христос, – разискването на такива въпроси все още предизвиква широк интерес. Но този интерес все повече отслабва и замира. Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни конкретни случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот.
По същество това е твърде разбираемо.
Човек се намира във външния живот, един има една, а друг – друга позиция в света. Бихме могли да кажем, че така, както е устроен светът днес, той създава впечатление за едно голямо предприятие, в което отделният човек е просто брънка от веригата. Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
към текста >>
Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не
разбира
нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
Но този интерес все повече отслабва и замира. Той отслабва силно дори у тези, които днес се наричат антропософи, когато в отделни конкретни случаи се говори за това как антропософията трябва да навлезе във всички детайли на външния живот. По същество това е твърде разбираемо. Човек се намира във външния живот, един има една, а друг – друга позиция в света. Бихме могли да кажем, че така, както е устроен светът днес, той създава впечатление за едно голямо предприятие, в което отделният човек е просто брънка от веригата.
Така се чувства той в този свят на работата си, с грижите си, с това, което го занимава от сутрин до вечер, и той не разбира нищо друго освен че трябва да се пригоди към този външен световен ред.
към текста >>
Разбира
се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки.
Към това се прибавя и въпросът, който би трябвало да е възникнал във всяка душа, която поне малко иска да отправи своя поглед извън това, което ѝ носи ежедневието, въпросът за съдбата на душата, за началото и края на душевния живот, за взаимодействието с божествено-духовните същества, за мировите сили. И между това, което му носи ежедневието, това, за което е угрижен и т. н., и това, което получава в сферата на антропософията, се получава една дълбока пропаст, една широка бездна. Бихме могли да кажем, че за повечето хора, а също и за антропософите от съвременността почти не съществува съгласуване на антропософските им убеждения с това, което вършат и представляват навън във всекидневния живот. Нека само да поставим в публичното пространство един конкретен въпрос и да го разгледаме в духовно-научен, в антропософски смисъл, и почти веднага ще установим, че интересът, който съществува при обсъждането на общи религиозни и подобни въпроси, за такива конкретни въпроси вече не е налице.
Разбира се, не можем да очакваме антропософията да се възприема непосредствено и да започне да говори на всеки.
Но трябва да се обърне внимание на това, че антропософската духовна наука има мисията да въведе в живота, да включи в него всичко онова, което трябва да произтече за една душа, която все повече си създава убеждението, че идеите за прераждането и кармата са реалност. И така, като характерен отличителен белег на съвременния антропософ може да се посочи това, че той е на път да си изгради едно обосновано вътрешно убеждение за валидността на идеите за прераждането и кармата. Всичко останало се получава вече от само себе си като непосредствено следствие, като последица.
към текста >>
Разбира
се, не може да стане така, че всеки едва ли не да си мисли, че веднага ще се заеме във външния си живот с това, което научава за прераждането и кармата.
Разбира се, не може да стане така, че всеки едва ли не да си мисли, че веднага ще се заеме във външния си живот с това, което научава за прераждането и кармата.
Затова и дума не може да става. Но човек трябва да добие представа за това как прераждането и кармата би трябвало да се отразят на външния живот, така че да могат да станат негови ръководни сили.
към текста >>
Разбира
се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък.
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата. И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно!
Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък.
За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата. Естествено съществуващият житейски порядък първоначално трябва да си остане такъв, защото тъкмо антропософът би трябвало да осъзнава, че това, което съществува, е предизвикано пак от закона на кармата и поради това съществува с право и по необходимост. Но той трябва да започне да допуска и възможността, че в организма на нашия световен ред като един нов зародиш започва да се развива това, което може и трябва да следва от признаването на идеята за прераждането и кармата.
към текста >>
С това,
разбира
се, не искам да кажа, че антропософите, които имат деца, трябва да им поднесат това под формата на догма.
И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник. И тези, които днес се наричат антропософи, са призвани да отдадат усилията си за това истината за прераждането и кармата да се разпространи чак до детската душа.
С това, разбира се, не искам да кажа, че антропософите, които имат деца, трябва да им поднесат това под формата на догма.
Човек трябва да има разбиране за тези неща.
към текста >>
Човек трябва да има
разбира
не за тези неща.
И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник. И тези, които днес се наричат антропософи, са призвани да отдадат усилията си за това истината за прераждането и кармата да се разпространи чак до детската душа. С това, разбира се, не искам да кажа, че антропософите, които имат деца, трябва да им поднесат това под формата на догма.
Човек трябва да има разбиране за тези неща.
към текста >>
Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за
разбира
нето на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва.
Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>
Но хората днес по принцип
разбира
т все още твърде малко от отделните закони на кармата.
Но хората днес по принцип разбират все още твърде малко от отделните закони на кармата.
Това можем ясно да видим, съдейки по повтаряните отново и отново във външната култура неща. Кой днес в качеството си на просветен от външната култура не би смятал, че човечеството е надмогнало своята детска възраст, когато е вярвало, и е навлязло в зряла възраст, в която може вече да знае. Такива изказвания биват постоянно пропагандирани и произлизат от това, което заслепява хората отвън, което обаче не би трябвало никога да заслепява антропософите, а именно че знанието щяло да замени вярата.
към текста >>
Разбира
се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации.
За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно. Паралелизмът стига чак дотам, че можем да кажем: Както човек в последователните си прераждания – често сме подчертавали това – сменя своя пол, така че по правило веднъж е мъж, веднъж – жена, така по правило се редуват една инкарнация, в която човек е в по-голяма степен вярващ, и друга, в която отдава повече тежест на разума.
Разбира се, има изключения, така че могат да се получат няколко мъжки или женски инкарнации.
Но смисълът по правило е във взаимното оплождане и допълване.
към текста >>
Разбира
се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност.
Също и други човешки сили се намират в подобно взаимно допълване – например двете душевни способности, които определяме като способност да обичаш и една вътрешна сила, т. е. у човека да е налице едно чувство за собствено достойнство, вътрешна хармония, вътрешна себедостатъчност, и да знае какво има да прави в живота. Също и в тази връзка човешката карма действа на редуващ се принцип в различните инкарнации, като в едната човекът е белязан по-скоро от пълната с отдаденост любов към своето обкръжение, един вид забравяне за самия себе си, разтваряне в своето обкръжение. И една такава инкарнация ще се смени с друга, в която той се чувства в по-голяма степен призван да не се изгубва заради външния свят, а да укрепне във вътрешния си мир, така че да използва силата си, за да може сам да напредва.
Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност.
Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност. В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
към текста >>
Би могло да изглежда така – но моля, не
разбира
йте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие.
Би могло да изглежда така – но моля, не разбирайте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие.
Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа! Вие ставате егоисти! И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди. Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието. Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
към текста >>
Това не трябва да бъде погрешно
разбира
но, а трябва да сме наясно, че когато любовта не се явява чрез мъдрия житейски опит, с мъдро познаване на съответните обстоятелства, тя може да се окаже на едно много неправилно място и може в по-голяма степен да навреди, отколкото да служи на хората.
От друга страна, трябва да подчертаем, че живеем в такова време, в такава културна епоха, в които безкрайно много се разточителства тъкмо с всеотдайната жертвоготовност. Въпреки че навсякъде е разпространено безсърдечие, съществува и извънредно голямо разточителство на любов и жертвоготовност.
Това не трябва да бъде погрешно разбирано, а трябва да сме наясно, че когато любовта не се явява чрез мъдрия житейски опит, с мъдро познаване на съответните обстоятелства, тя може да се окаже на едно много неправилно място и може в по-голяма степен да навреди, отколкото да служи на хората.
към текста >>
А това може да стане само ако хората бъдат
разбира
ни така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата.
И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство.
А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата.
Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>
102.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
392, № 1745: "След душевното странстване е възможно Платон, сега отново на ученическия чин, да си изяде пердаха, тъй като не
разбира
Платон".
Стр. 91. Фридрих Хебел, Събрани съчинения, издадени от Рихард Мария Вернер, Берлин 1901 г., раздел 2: Дневници, 1 том, стр.
392, № 1745: "След душевното странстване е възможно Платон, сега отново на ученическия чин, да си изяде пердаха, тъй като не разбира Платон".
към текста >>
103.
1. УКАЗАНИЕ
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето
разбира
не, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога.
Току що пред Вас към мене бяха отправени мили думи за поздрав и онова, с което бих искал да отговоря на първо място на тези мили думи, е един най-сърдечен поздрав в смисъла, в който ние, обични приятели, се поздравяваме в света едни други като хора търсещи духа. Идвайки заедно с определен брой близки германски приятели тук при Вас във Финландия, в тази чудесна сграда, която ни говори за древни спомени, за древни сказания и легенди, бих искал преди всичко да припомня, за да свържа така да се каже нещо универсално с нещо действително специално, че в една голяма област на онези местности в средна Европа, в която имам като задача и задължение да действувам на първо място духовно-научно, че когато в тази област хората искат да посрещнат даже и най-чуждия човек еднакво с любов, те употребяват поздрава: "Бог да те поздрави! " или "за поздрав на Бога". Това е един общо употребяван германски поздрав в определени области средна Европа.
За него бих искал да припомня, когато говоря за най-любимия ми поздрав, който бих искал да отправя към Вас и който всъщност се състои в това, че всички ние, обични приятели, както сме разпръснати в света с нашето разбиране, с нашия стремеж към определена форма на знанието, се наричаме търсители на Бога.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
към текста >>
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се
разбира
ме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се
разбира
ме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
И наричайки се така, чрез самото наименование, което си позволяваме да си дадем, във всеки поздрав отправен от една търсеща Бога душа към една друга душа се крие нещо всеобхватно. Наричайки себе си търсители на Бога, ние апелираме към най-дълбокото, към най-вътрешното естество във всеки един човек. И когато се наричаме едновременно с него така, ние говорим на това най-вътрешно, най-дълбоко естество живеещо във всеки човек, говорим самите ние от нашето най-дълбоко, най-вътрешно естество или поне искаме да говорим така. Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света.
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество.
Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
към текста >>
Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес
разбира
т вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие?
Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото.
Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат. Така върви във всекидневието. И онези хора, които имат общи цели, общи интереси те обединяват особено в нашето време под общи идеали, защото знаят, че се срещат едни с други в тези общи идеали.
към текста >>
104.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно
разбира
не на духовния свят чрез вашите чувства и усещания.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят.
Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания.
В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно
разбира
не чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата.
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното
разбира
не.
Не трябва просто да казваме: само онзи добива едно отношение към духовния свят, който е минал през едно езотерично развитие. Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание.
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно
разбира
не само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов.
Езотеризмът не започва едвам с окултното развитие. В момента, когато се свързваме с едно духовно-научно обединение и участвуваме в него с цялото си сърце, като чувствуваме това, което се съдържа в ученията на Духовната Наука, там започва вече езотеризмът, там нашата душа започва да се променя, там с нас започва вече нещо, както би се случило, да речем, с едно същество, което по-рано би виждало само светло и тъмно и което после чрез една особена, друга организация на очите би започнало да вижда цветове. За едно такова същество целият свят би изглеждал различно. Нужно е само да забележим това, нужно е само да си го признаем и ще открием: целият свят започва да изглежда различно, когато сме практикували известно време духовно самовъзпитание, което можем да имаме в едно духовно-научно събрание. Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране.
Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов.
Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука. От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
От това
разбира
не се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
Това самовъзпитание за добиването на едно напълно определено чувство по отношение на духовния свят, това самовъзпитание за добиване поглед върху нещо, което стои зад физическите факти, то е плод на духовно-научното движение в света и това е най-важното в духовното разбиране. Не трябва да вярваме, че можем да усвоим духовно разбиране само чрез сантименталност, чрез това, че постоянно казваме: искаме да проникнем нашите чувства с любов. Това искат също и други хора; с това бихме възпитали в нас само известна гордост. Напротив трябва да бъдем наясно, как възпитаваме нашите чувства чрез това, че оставяме да действува върху нас духовното познание на фактите на един по-висш свят и чрез това познание преобразяваме нашата душа. Този особен начин да възпитаме нашата душа за развиваме на едно чувство към един по-висш свят, това прави именно от човека един последовател на Духовната Наука.
От това разбиране се нуждаем ние първо, когато искаме да говорим върху нещата, за които ще говорим в настоящия цикъл от сказки.
към текста >>
Ако искаме да си усвоим едно
разбира
не за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род.
Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития.
Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата. Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността
разбира
не нещата.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития.
Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата.
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
Аз
разбира
се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
Онзи, който може да вижда с един окултно обучен поглед зад физическите факти, той веднага открива зад всичко, което се разпростира като цветове, като тонове, като топлина и студ, зад това, което се разпростира като природни закони, зад всичко това той намира веднага същества, които не се изявяват за външните сетива и за външния ум, които се намират зад физическия свят. След това той прониква все по-дълбоко и по-дълбоко и открива така да се каже светове със същества, които са от все по-висок род. Ако искаме да си усвоим едно разбиране за всичко това, което се намира зад нашия физически свят, тогава ще трябва съобразно особената задача, която ми беше поставена да изходим от най-близкото, което намираме зад нашия сетивен свят, от това, което срещаме така да се каже, когато повдигнем най-първото було, което сетивното възприятие разпростира за нас върху духовните процеси и събития. Всъщност светът, който се представя на окултно обучения поглед като първия, от духовните светове, изненадва най-често днешния ум, съвременната способността разбиране нещата.
Аз разбира се говоря на такива хора, които са приели вече в себе си познания от Духовната Наука; ето защо трябва да предполагам, какво вие знаете, че зад това, което застава първо срещу човека външно, което виждаме у човека с нашите очи, напипваме с нашите ръце, което можем да разберем с нашия ум в обикновената анатомия или физиология, че зад това, което наричаме човешко физическо тяло, ние познаваме в духовно-научен смисъл един първи свръхсетивен член.
към текста >>
Тя чувствува: "сега
разбира
м това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа!
А сега искаме да насочим нашата мисъл върху едно друго чувство, като отново можем да се настроим по друг начин морално относно външната природа. Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство.
Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа!
” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене. Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление. Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи. Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално чувство.
към текста >>
” Това
разбира
м аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене.
Нека насочим поглед върху развиваните се, разлиствалите се дървета, върху покриващите със зеленина ливади, да насочим поглед върху зеления цвят, който може да покрие Земята по най-разнообразен начин или ни се погазва от дърветата, и нека сторим това отново така, като забравим всичко, което може да действува върху нашите души като външни впечатления, което се явява пред нас във външната природа като зелен цвят. Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа!
” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене.
Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление. Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи. Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално чувство.
към текста >>
Аз започвам да
разбира
м най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление.
Когато отново сме в състояние да се отдадем на това, което се разгръща действително като зелено, тогава можем да доведем това до там, че зеленото изчезва за нас като зелено, както по-рано синьото беше изчезнало като синьо. Следователно отново не можем да кажем: "пред нашия поглед се простира един цвят". В замяна на това обаче /обръщам изрично вниманието Ви, че разказвам неща, които всеки може да изпита на себе си, ако вземе съответните мерки/, в замяна на това душата изпитва едно особено чувство. Тя чувствува: "сега разбирам това, което изживявам, когато образувам в мене представи, когато мисля в мене, творя в мене, когато изниква в мене една мисъл, когато прозвучава една представа! ” Това разбирам аз едвам сега, това ме учи само развитието на зеления цвят навсякъде около мене.
Аз започвам да разбирам най-вътрешното естество на моята душа на външната природа, когато тя е изчезнала като външно природно впечатление и в замяна на това в мене е останало едно морално впечатление.
Зеленият цвят на растенията ми казва това, как би трябвало да чувствувам в самия мене, когато моята душа има дарбата да мисли мисли, да храни представи. Тук отново едно външно природно впечатление е превърнато в едно морално чувство.
към текста >>
И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно
разбира
не за това, което изпълва света като материя.
Или нека насочим поглед върху бялата снежна покривка на Земята. Тя може по сънния начин да предизвика в нас едно морално чувство, както бе описано сега за синия цвят на небето и за зеления цвят на растенията. Тя ще предизвика моралното чувство за всичко, което наричаме явление на материята в света.
И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя.
Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство. Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум.
към текста >>
Тогава започваме да добиваме едно духовно
разбира
не за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум.
И едвам когато гледайки белия цвят на снежната покривка сме забравили всичко друго и чувствуваме белия цвят, а след това този бял цвят изчезва за нас, тогава ние добиваме едно разбиране за това, което изпълва света като материя. Тогава ние чувствуваме материята тъчаща и живееща в света. По този начин ние можем да превърнем всички зрителни впечатления в морални, така можем да превърнем звуковите впечатления в морални чувства. Да предположим, че чуваме един тон и след това, неговата октава. Когато по отношение на това двузвучие на един основен тон и на неговата октава настроим отново нашата душа така, че тя да забрави всичко останало, да заличи от себе си всичко друго и тогава, отдадени изцяло на двузвучието на основния тон и на неговата октава довеждаме нещата до там, че въпреки звученето на тези два тона ние вече не ги чуваме, когато стигнем до там да отвърнем вниманието си от това двузвучие, ние откриваме, че в нашата душа отново е било предизвикано едно морално чувство.
Тогава започваме да добиваме едно духовно разбиране за това, което изживяваме, когато в нас живее едно желание, което иска да ни доведе до нещо и след това в него действува нашият разум.
Съзвучието на желанието и разума, на мисълта и желанието, както те живеят в човешката душа, това се чувствува при един тон и неговата октава.
към текста >>
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка,
разбира
, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
И така ние можем да оставим да действуват върху нас най-разнообразните сетивни усещания. По този на чин бихме могли да направим да изчезне един вид това, което възприемаме чрез сетивата в заобикалящата ни природа, така че тази сетивна покривка е повдигната: тогава навсякъде биха се появили морални чувства на симпатия и антипатия.
И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят.
Тогава далечината на безкрайността действува върху нас така, че ние се настрояваме религиозно. Тогава зелената покривка на Земята действува върху нас така, че виждаме, по-добре казано чувствуваме как ние самите разцъфтяваме вътре в нас. Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме разбиране, що е материята в света. Тогава нещо по-дълбоко в нас обхваща света, отколкото, което иначе обхваща света. Ето защо по този начин ние стигаме до нещо по-дълбоко в света отколкото иначе.
към текста >>
Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме
разбира
не, що е материята в света.
И така ние можем да оставим да действуват върху нас най-разнообразните сетивни усещания. По този на чин бихме могли да направим да изчезне един вид това, което възприемаме чрез сетивата в заобикалящата ни природа, така че тази сетивна покривка е повдигната: тогава навсякъде биха се появили морални чувства на симпатия и антипатия. И когато свикнем да заличаваме по този начин всичко, което нашите очи виждат, което нашите уши чуват, което нашите ръце напипват, което нашият ум, който е свързан с мозъка, разбира, и привикнем въпреки това да стоим срещу света, тогава в нас действува нещо по-дълбоко от силата на зрението на нашите очи, отколкото слуховата сила на нашите уши, отколкото умствената сила на нашето мозъчно мислене, тогава стоим едни срещу други с една по-дълбока същност на външния свят. Тогава далечината на безкрайността действува върху нас така, че ние се настрояваме религиозно. Тогава зелената покривка на Земята действува върху нас така, че виждаме, по-добре казано чувствуваме как ние самите разцъфтяваме вътре в нас.
Тогава снежната покривка действува върху нас така, че от нея добиваме разбиране, що е материята в света.
Тогава нещо по-дълбоко в нас обхваща света, отколкото, което иначе обхваща света. Ето защо по този начин ние стигаме до нещо по-дълбоко в света отколкото иначе. Тогава външното було на света е един вид дръпнато настрана и ние стигахме в един свят, който се намира зад това външно було.
към текста >>
105.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се
разбира
нещо много повече отколкото в обикновения живот.
Следователно при едно правилно езотерично развитие се вземат мерки, благодарение на които това не трябва да се случи. Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща. Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена.
С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот.
В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот. В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>
В обикновения живот с тази памет се
разбира
всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща. Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот.
В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>
В окултизма под правилна памет се
разбира
също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
В окултизма под правилна памет се разбира също още, че със своето усещание, със своето чувство човек обръща внимание само на това, което е извършил вече в миналото, така щото той не приписва на себе си никакво друго значение, никаква друга стойност освен стойността, която му дават делата на неговото минало.
към текста >>
106.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ето защо можем да се надяваме, че изхождайки от различните страни можем да се приближим до това, което всъщност се
разбира
, когато се говори за духовни същества.
Ето защо можем да се надяваме, че изхождайки от различните страни можем да се приближим до това, което всъщност се разбира, когато се говори за духовни същества.
За нашата днешна характеристика ще бъде необходимо да изходим от природата на човека да си изясним първо определени свойства, определени качества на човешката природа, за да можем, изхождайки от тук, да охарактеризираме по-висши същества, които намираме в по-висшите светове. И нека за целта изтъкнем по един твърде особен начин едно свойство на човешката природа, което можем да охарактеризираме така: Човекът е надарен с възможността да води един независим от всичко външно вътрешен живот. Тази възможност се явява пред нашия поглед през всеки час на нашия буден дневен живот. Знаем, че по отношение на това, което виждаме с нашите очи, което чуваме с нашите уши, ние имаме нещо общо с всички други същества, които също могат да си служат с техните сетива. Като човеци ние имаме по отношение на външния свят един общ живот с другите човеци и може би също с другите същества.
към текста >>
Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има
разбира
не за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека.
Кой не е изпитвал, че може би трудно може да се разбере с един човек, с когото се е срещнал в една отдалечена област, че не може да се разбере с него върху външния свят, който и двамата имат, но че лесно може да се разбере върху това, което сърцето чувствува и за което сърцето копнее? С нашия вътрешен свят ние хората сме вече много по-близо едни до други отколкото с нашия външен свят, и наистина би имало малко надежда да пренесем идеята на Духовната Наука в цялото човечество, ако не бихме могли да имаме съзнанието, че във вътрешността на всеки човек, където и да се намира той по лицето на Земята, живее нещо, което може да се разбере с нас. Обаче за да стигнем сега до нещо, което е напълно свободно от специалната, егоистична вътрешност, ние трябва да се освободим също и от онази окраска, която още се влияе от външния свят. Това може да стане само тогава, когато човек си създава възможността, да може да изживява в своята вътрешност нещо, което отговаря на това, което можем да наречем вътрешни хрумвания, вътрешни вдъхновения, онова, което расте и вирее само вътрешно в самата душа. Човек може да се издигне от специалния вътрешен живот така, че да чувствува: в моята вътрешност се изявява нещо, което е независимо от моето специално, егоистично съществувание.
Това чувствуват хората, когато винаги допускат, че върху цялото земно кълбо може да има разбиране за определени морални идеали, за определени логически идеали, върху които никой човек не може да се съмнява, който могат да станат ясни на всеки човек, защото те не идват от външния свят, а от вътрешния свят на човека.
към текста >>
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е
разбира
се едно суха, прозаична област.
По отношение на такива вътрешни откровения всички хора без никакво съмнение имат общо една област това е разбира се едно суха, прозаична област.
То е онова, което се отнася за числата и техните отношения, накратко казано, за математиката, за броенето и смятането. Че три по три прави девет, това ние никога не можем да познаем от външния свят; ние трябва да оставим това да ни се разкрие от нашата вътрешност. Ето защо не съществува също никаква възможност хората върху земното кълбо да спорят върху това. Дали нещо е красиво или грозно, върху това може да се спори много по цялото земно кълбо; обаче когато някому се е разкрило само веднъж в неговата вътрешност, че три по три прави девет, или че цялото е равно на сбора на неговите части или че в един триъгълник сборът на неговите ъгли е равен на 180°, той знае това, защото никакъв външен свят не може да му го разкрие, а само неговата вътрешност. Това, което можем да наречем вдъхновение започва още при сухата, прозаична математика.
към текста >>
От само себе си се
разбира
, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие.
Представете си, че като опит си образувате противоположната представа. Представете си, че преливате от напълнената до половината чаша вода в празната чаша. Тогава в тази празна чаша идва вода; обаче в пълната до половината чаша /представете си/ вместо водата да намалее чрез преливането в празната, тя става повече, и когато бихте прелели втори път, в празната по-рано чаша ще се получи повече вода, но в тази, в която отначало е имало вода, количеството вода нараства още повече. Чрез преливането водата в първата чаша би се увеличила все повече и повече. Помислете само, че си образуват тази представа.
От само себе си се разбира, че всеки, който днес смята себе си за абсолютно разумен човек, ще каже: "това, което си представяш тук, е истинско безумие.
ти си представяш, че изливаш от една чаша вода и че чрез това в тази чаша идва повече вода, отколкото е имало преди това в нея." Да, ако приложим тази представа върху физическия свят, тогава това е наистина една налудничава представа, обаче за чудо тя може да се при ложи за духовния свят. Тя може да се приложи по един странен начин. Да предположил, че един човек има едно любвеобилно сърце и от своето любвеобилно сърце извършва едно любовно деяние за един човек, който има нужда от любов. Тогава той дава нещо на другия човек; но чрез това той не става по-празен, а, като прави деяние от любов по отношение на другия човек, той получава повече, става по-пълен, и ако втори път извършва едно любовно деяние, става още по-пълен с любов, има още повече. Чрез това, че някой върши деяния на любов, той не се изпразва, а става по-богат, става по-пълен.
към текста >>
107.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се
разбира
с тези Същества на третата йерархия.
Опитахме се да охарактеризираме така наречените природни духове и след това се издигнахме до Съществата, които стоят непосредствено над човека в най-близкия по-висш свят, който можем да намерим изхождайки от нашия свят. Днес ние ще продължим това разглеждане и за целта трябва да свържем нещата с онова, което ни бе показано като път, по кой то можем първо да се издигнем до Съществата на третата йерархия. В предидущата сказка бе показано, че на човека е възможно да се издигне над самия себе си, да победи всичко, което живее в него като специални егоистични интереси и внимания, за да се издигне чрез това в една сфера, в която той намира първо своя собствен ръководител, който може вече, да му даде една представа за онези Същества, които в смисъла на западния езотеризъм наричаме Ангели, Ангелои. След това показахме, как напредвайки по-нататък по този път стигаме до там, да се запознаем с духовете на племената, с духовете на народите, които наричаме Архангели, Архангелои. И как след това в течение на културния процес намираме Духовете на Времето, Архаите.
Когато човек върви по пътя, който вчера бе показан скицирано, той ще получи определено чувство за това, какво се разбира с тези Същества на третата йерархия.
Още дълго време, даже когато човек е минал през едно окултно развитие, положението ще остане такова, че той ще има само един вид чувство. Едвам когато човек е хранил и подържал дълго време и с търпение и постоянство чувствата и усещанията, които бяха посочени вчера, той ще може да премине към това, което може да се нарече ясновидско виждане на тези Същества на третата йерархия.
към текста >>
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до
разбира
не, до потопяване.
В обикновеното нормално съзнание съществува едно чувство, което може да ни даде една представа за това, което ясновидецът изживява на тази втора степен на ясновиждането; само че това, което ясновидецът изживява, е безкрайно по-интензивно, а не само едно чувство, неговото изживяване се завишава до възприятие, до разбиране, до потопяване.
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
към текста >>
Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го
разбира
ме с нашия ум.
Чувството на нормалното съзнание, което може да се сравни с това изживяване на ясновидеца на втората степен на ясновидството, е именно състраданието, любовта. Що значи впрочем, когато в обикновения живот изпитваме състрадание и любов? Когато размислим по-точно върху същността на състраданието и любовта /някои неща бяха посочени вече вчера/, ние откриваме, че състраданието и любовта ни довеждат до там, да се освободим от самите нас и да се вживеем в другото същество. Фактът, че сме в състояние да чувствуваме състрадание и любов, е всъщност една чудна тайна на човешкия живот. И между обикновените явления на съзнанието едва ли съществува нещо, което да може да убеди така много човека за божествеността на съществуванието, както възможността той да може да развива състрадание, любов.
Като човек ние изживяваме иначе нашето собствено съществувание в самите нас, или изживяваме света, когато го възприемаме със сетивата или когато го разбираме с нашия ум.
Да вникнем с погледа в едно човешко сърце, да проникнем с нашия поглед в една човешка душа, това не е възможно на никакъв ум, на никакво око, защото другата душа съдържа в най-вътрешните стаички това, което тя има като страдания и радости в самата себе си и на всеки човек трябва да му се стори чудесно, тайнствено това, че той може да влее самия себе си в същността на една друга душа, в нейния живот с нейните радости, с нейните страдания. Както с нормалното съзнание можем да се потопим чрез състраданието и любовта в страданията и радостите на други съзнателни същества, така на втората степен на ясновидството ясновидецът се научава да се потопяване само във всичко съзнателно, което може да страда и да се радва по един човешки или човешко подобен начин, а един такъв ясновидец се научава да се потопява във всичко живо отбележете добре, че аз казвам: във всичко живо. Защото на тази втора степен на ясновидството човек се научава да се потопява само във всички живо, а още не в това, което ни се явява като неживо, като мъртво, което ни заобикаля като минерално царство. Обаче с това потопяване във всичко живо е свързано едно виждане на това, което става във вътрешността на съществата. Ние самите се чувствуваме там вътре в живите същества; научаваме се да живеем с растенията, с животните, да живеем с другите хора на тази втора степен на ясновидството.
към текста >>
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното
разбира
не, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
И когато това започва да говори така живо, както даже говори жестът на един човек; когато чувствуваме как цветът, който се разтваря навън, има нещо, като една ръка, която се обръща с вътрешната повърхност надолу, а с външната повърхност нагоре; когато след това намерим отново един цвят, който затваря своите листа нагоре, събира ги нагоре, както едно движение на ръката, при което две ръце се сгъват нагоре, когато чувствуваме по този начин в жеста, във физиономията на растителния свят и в цвета; в баграта на цвета чувствуваме нещо като една физиономия, тогава се оживява вътрешният окултен поглед, окултното възприятие и окултното разбиране, и ние познаваме тогава една трета категория същества на втората йерархия, която наричаме Духове на Мъдростта, Кириотетес.
Това име е избрано като сравнение поради това, че както наблюдаваме един човек в израза на неговото лице, в неговата физиономия, в неговите жестове виждаме да се показва навън неговото духовно същество, неговата мъдрост, виждаме да се проявява това -, така чувствуваме ние, как духовни същества на втората йерархия проникват цялата природа и се изразяват в цялостната физиономия, в цялостния жест, в цялостната мимика на природата. Течаща вълнуваща се Мъдрост минава пълножизнено през всички същества, през всички царства на природата; и не само една общо течаща и вълнуваща се мъдрост, а тази течаща и вълнуваща се мъдрост е диференцирана в едно изобилие от духовни същества, в изобилието на Духовете на Мъдростта. Когато окултното съзнание се издига до тези Духове, това е първо най-висшата степен духовни Същества, до които стигаме по този начин.
към текста >>
108.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
От една неподвижна звезда към друга неподвижна звезда царува взаимно
разбира
телство.
Както се внася ред, когато, да речем, една група хора, в която един отива насам, друг нататък, започва да се стреми една обща цел, така движенията на планетата се подреждат, докато дойдат в една съгласуваност. Това съгласуване на движенията на една планета с тези на друга планета, този факт, че в движението на една планета се държи сметка за това на другите планети, това отговаря на дейността на Херувимите. Следователно регулирането на общото движение на системата отговаря на дейността на Херувимите. И всяка планетна система със своята неподвижна звезда, която стои така да се каже като главен водач под ръководството на Херувимите, има отново своето отношение с други те планетни системи, които принадлежат на други неподвижни звезди, споразумява се със свои съседни системи относно своето място в пространството и относно своето значение, както отделните хора се споразумяват помежду си, разговарят едни с други относно техните общи дела. Както хората основават една социална система чрез това, че имат взаимоотношения, така също съществува едно взаимоотношение на планетните системи.
От една неподвижна звезда към друга неподвижна звезда царува взаимно разбирателство.
Това, което така да се каже планетните системи разговарят едни с други, за да се получи Космосът, то се регулира от онези Духове, които наричаме Серафими.
към текста >>
109.
7. ШЕСТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги
разбира
ме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
Това представяше Заратустра като едно царство на Анграманиу, на Ариман. Така ние виждаме, как изхождайки от Предна Азия, днес именно това учение отново застава срещу нас, как този възглед ни се явява първо в културата на Заратустра. Това е, което винаги ни изпълва с такива пълни със значение чувства относно развитието на човечеството: че ние самите стигаме до определени неща, които ни доставя просто днешното окултно изследване, ако даже не бихме получили по предание нищо и не би могло да се наблюдава нищо в Акашовата летопис, които неща след това отново откриваме при великите учители на миналите времена. Едвам тогава ние можем да се запознаем правилно с тези велики Учители на миналите времена. И когато се проникнем с истината, която може да бъде намерена днес в окултното изследване и когато след това тази истина отново просиява за нас от древните Учители и Ръководители на човечеството, ние добиваме едно истинско, правилно отношение към тези Ръководители на човечеството.
Едвам тогава те оживяват за нас, едвам тогава ние ги разбираме по правилен начин; тогава също развитието на човечеството се превръща за нас в един мощен разговор, който духовете водят, само че сега не прозвучаващ от един към други в пространството, а в редуващите се епохи, просветляващи се едни други, допълващи се едни други и водейки в течение по-нататък културата.
към текста >>
110.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не живеят сами за себе си в обществото, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се
разбира
т помежду си чрез езика.
По-нататък видяхме, че планетата, ако биха действували по-висшите Същества като Духовете на Мъдростта, би останала неподвижна. Че тя се движи, че има един импулс на движение, това трябваше да припишем на Духовете на Во лята. И че движението се регулира в плана на цялата планетна система, това трябваше да припишем на Херувимите. С това обаче ние вече съставихме планетната система, сглобихме я; защото като бъдат регулирани отделните движения на планетите по този начин така, че образуват заедно планетната система, с това е дадена предпоставката, че цялото се регулира от неподвижната звезда. А след това в Серафимите имаме това, което от планетната система разговаря така да се каже с мировото пространство, със съседните планетни системи.
Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не живеят сами за себе си в обществото, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се разбират помежду си чрез езика.
Така от една планетна система на друга става едно разбиране чрез Серафимите. Те са така да се каже за планетната система това, което на Земята изразява езикът, който обединява хората, помага им да се разбират помежду си. Серафимите носят известията, съобщенията от една планетна система в другата, съобщават това, което става в една планетна система на една друга планетна система. Чрез това светът на планетните системи се обединява и образува едно цяло.
към текста >>
Така от една планетна система на друга става едно
разбира
не чрез Серафимите.
Че тя се движи, че има един импулс на движение, това трябваше да припишем на Духовете на Во лята. И че движението се регулира в плана на цялата планетна система, това трябваше да припишем на Херувимите. С това обаче ние вече съставихме планетната система, сглобихме я; защото като бъдат регулирани отделните движения на планетите по този начин така, че образуват заедно планетната система, с това е дадена предпоставката, че цялото се регулира от неподвижната звезда. А след това в Серафимите имаме това, което от планетната система разговаря така да се каже с мировото пространство, със съседните планетни системи. Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не живеят сами за себе си в обществото, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се разбират помежду си чрез езика.
Така от една планетна система на друга става едно разбиране чрез Серафимите.
Те са така да се каже за планетната система това, което на Земята изразява езикът, който обединява хората, помага им да се разбират помежду си. Серафимите носят известията, съобщенията от една планетна система в другата, съобщават това, което става в една планетна система на една друга планетна система. Чрез това светът на планетните системи се обединява и образува едно цяло.
към текста >>
Те са така да се каже за планетната система това, което на Земята изразява езикът, който обединява хората, помага им да се
разбира
т помежду си.
И че движението се регулира в плана на цялата планетна система, това трябваше да припишем на Херувимите. С това обаче ние вече съставихме планетната система, сглобихме я; защото като бъдат регулирани отделните движения на планетите по този начин така, че образуват заедно планетната система, с това е дадена предпоставката, че цялото се регулира от неподвижната звезда. А след това в Серафимите имаме това, което от планетната система разговаря така да се каже с мировото пространство, със съседните планетни системи. Ние можахме да го сравним с това, че хората не се движат и не живеят сами за себе си в обществото, нещо което би могло да се сравни с направлението на Духовете на Волята, а се разбират помежду си чрез езика. Така от една планетна система на друга става едно разбиране чрез Серафимите.
Те са така да се каже за планетната система това, което на Земята изразява езикът, който обединява хората, помага им да се разбират помежду си.
Серафимите носят известията, съобщенията от една планетна система в другата, съобщават това, което става в една планетна система на една друга планетна система. Чрез това светът на планетните системи се обединява и образува едно цяло.
към текста >>
Нали, ние можем да
разбира
ме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия.
Когато следователно днес казахме, че например Марс има своите собствени Духове на Формата, също Юпитер, също така и Земята, тогава, говорейки образно /по отношение на тези висши отношения всичко е повече или по-малко образ/ ние трябва тогава да си представим, че наистина седалището, точката, от която действуват Духовете на Формата отговарящи на планетата Марс, на тези отговарящи на планетата Юпитер и т.н. се намира винаги на Слънцето, в неподвижната звезда, че те действуват именно от там.., обаче на Духовете на Формата, които действуват върху Марс, този ресор им е даден от Слънцето: те действуват върху Марс от слънцето други върху Земята, други върху Юпитер като Духове на Формата. Това, което те вършат по този начин, е една дейност, която в полза на системата. Обаче сега ние не питаме: какво става от Слънцето от неподвижната звезда за планетите? А: какво става вътре в областта на неподвижната звезда за нейните собствени същества, за собственото развитие на съществата върху неподвижната звезда?
Нали, ние можем да разбираме тук въпроса именно така както сравнително онова, което един човек върши за другия.
Ние можем да схващаме първо дейността, която един човек върши за другия, така, че тази дейност трябва да означава непосредствено нещо за неговото собствено развитие; тя е в полза на другия. Така дейността на Духовете на Движението и на Духовете на Формата, за която говорим тук, е в полза на планетната система. Но сега ние задаваме въпроса: абстрахирайки се от това, че неподвижната звезда е за обиколена от планети, как става развитието върху неподвижната звезда като такава, като едно отделно същество? Какво участвува в развитието на съществата върху неподвижната звезда? И тук ние получаваме фактически същата граница.
към текста >>
С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът
разбира
нещо съществено друго.
Ние не намираме на Луната нищо от това, което на Земята се развива като човешки живот. На Луната не може да се намери едно развитие подобно на човешкото. Също така на нея не може да се намери нещо, кое то би приличало в неговото развитие на нашето животинско царство. Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието.
С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго.
Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята.
към текста >>
Ние
разбира
ме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло.
Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло.
Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло.
Следователно от това се получава познанието, че, насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние имаме фактически лъчезарящо от неподвижната звезда етерното тяло на планетната система.
към текста >>
И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно
разбира
не за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите.
Такива методи следователно, които изхождат от това, че проследяваме един човек, който не е само един мислене, чувствуващ и волящ човек, а който може да ни направи едно особено впечатление. Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин. Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите.
И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите.
Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата. Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите. Сферата на кометите стига до Херувимите; Следователно трябва да знаем, в какво се състои същността на Серафимите и Херувимите, за да разберем, какъв смисъл имат веществото и движението на кометите.
към текста >>
Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат
разбира
не върху кометите.
Ние описахме това впечатление като казахме, че то може да се добие, когато оставим да действува непосредствено върху нас един човек, който има зад себе си един богат опит в живота добит в течение на десетилетия, когато оставим този човек да действува върху нас със своята мъдрост като екстракт на този опит в живота, така че тази мъдрост произвежда много по-силно впечатление отколкото човек би могъл да получи чрез основания от логическо естество, чрез просто умствен начин. Истинската убедителност на една мъдрост добита от жизнен опит развита чрез окултния поглед действува така, че чрез това може да се види духовното: само това може да даде на окултния поглед една представа за Херувимите. И когато обучим този окултен поглед чрез непосредствено убедителната сила, която сега има даже неизказаната мъдрост, неизказаната сила на един такъв човек, чрез която той е вложил своя жизнен опит чак в своя поглед, тогава можем да добием едно разбиране за впечатлението, което трябва да имаме за сферата на Серафимите. Обаче впечатлението, което можем да имаме по този начин, не ни довежда още до наблюдението на духовното действуващо зад кометите. Всичко това не ни ползува нищо, за да проучим окултно кометата.
Само две средства, които водят до Херувимите и Серафимите, могат да ни дадат разбиране върху кометите.
Сферата на кометите стига до Херувимите; Следователно трябва да знаем, в какво се състои същността на Серафимите и Херувимите, за да разберем, какъв смисъл имат веществото и движението на кометите.
към текста >>
111.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората
разбира
т естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии.
Ще бъде добре, още в началото на днешната сказка да говорим върху това, доколко физическият Космос, физическата мирова система, която разгледахме вчера относно нейните части, поне относно отделните ней ни части, доколко този физически космос има въобще значение за човешкия възглед, за човешкото възприятие и познание. Вчера ние говорихме за живота на кометите, за живота на неподвижната звезда, за слънчевия живот, за живота на планетите и на луните.
Когато се говори по този начин от гледна точка на обикновеното съзнание за тези небесни тела, хората разбират естествено само небесните тела, които очите виждат Но в течение на нашите сказки ние заместихме всъщност тази система от небесни тела бихме могли да кажем с нещо друго; ние я заместихме с разглеждането на съответните духовни същества, които признахме като членове на различните йерархии.
Може би онова, което трябваше да бъде казано по този начин, ще стане по-ясно, ако споменем следното. Ние намерихме, че непосредствено над човека стои онази категория Същества, която наричаме Ангели; показахме също, как всъщност човекът, когато той иска да стигне до едно виждане на духовния свят, на свръхсетивния свят, трябва да се издигне първо обучавайки се до тези същества, които стоят непосредствено над него, как така да се каже той трябва да се научи да гледа света с начина на възприятие на Ангелите. Но сега можем да зададем също въпроса: когато едно такова същество на непосредствено по-висшата над човека категория в нашите йерархии добива едно съзнание за космоса в неговото възприятие, което нарекохме откровение, как изглежда тогава космосът за едно такова същество? Когато отговорим на този въпрос, тогава ще ни стане още по-ясно това, което трябваше да бъде казано. Едно такова ангелско същество не би виждало вън в Космоса нищо от всичко това, което ние виждаме с нашите физически очи и за което знаем, че то е една майя, една илюзия, предизвикана от нашите сетива, то не би виждало всичко това по един такъв начин Това трябва да поставим напълно ясно пред нашата душа.
към текста >>
Никой не
разбира
например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега.
Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре.
Никой не разбира например действително съдържанието на Евангелията, ако той не може да ги сравни по отношение на тяхното впечатление с едно такова впечатление, което току що бе описано сега.
Защото Евангелията са написани от вдъхновения, от инспирации; само че тогава трябва да се запознаем с техния първоначален текст. Обаче още по-величествено и мощно е впечатлението, което получаваме по описания начин, чрез сравнение на впечатленията от отделните планети. Това е едното, което бих искал да кажа върху това впечатление. Второто е, че това впечатление не може да се получи несмущавано и безпрепятствено, ако не сме способни, поне за момент в настоящия цикъл на времето едва ли някой е способен за повече от един момент, от един миг да чувствуваме безостатъчно само състрадание и любов, да прогоним безостатъчно егоизма напълно от нашата душа; защото всяка степен на егоизъм, с който се съединява това впечатление, действува веднага заглушаващо, и вместо това, което описах, човек получава веднага едно състояние на заглушеност, като едно понижение на съзнанието. Тогава съзнанието се затъмнява веднага.
към текста >>
Само днешният човек намира повод обикновено да тълкува символично древните истини, защото съвременното съзнание не може да
разбира
тези древни факти.
Какви ли обяснения не са давани от страна на непознаващите тези неща, като са ги считали за символи от всякакъв вид, особено що се отнася за изречението "да бъде видяно Слънцето в среднощен час". Обикновено тези тълкуватели нямат никакво предчувствие, че нещата, които се съобщават в окултните писания, могат да бъдат разбрани най-правилно, когато те биват тълкувани колкото е възможно по-малко символично, а напротив се вземат колкото е възможно буквално.
Само днешният човек намира повод обикновено да тълкува символично древните истини, защото съвременното съзнание не може да разбира тези древни факти.
към текста >>
Разбира
се този, който познава нещата, знае, че се е касаело за нещо твърде особено, за нещо, което днес бихме могли да наречем един талисман, един напълно физически талисман, който обаче е бил изработен по такъв начин, че целият е бил съставен само от злато.
При символичното обяснение на легендата за Нибелунгите аз намерих наистина остроумни, свръхостроумни тълкувания, които разказваха, какво означава всичко това. Един тълкувател казваше, че съкровището на Нибелунгите трябва да означава това, друг пък, че то означавало онова. Признавам, че това, което се изнася в тази връзка, действува понякога извънредно остроумно като често пъти съкровището на Нибелунгите се обяснява като символ на това или онова духовно естество. Обаче трябва да признаем, че първо е извънредно трудно и въобще трудно да се лекуват болни чрез един символ; второ, че един символ не може да бъде скрит пред някого, следователно също и пред Кримхилда, като той бъде хвърлен в реката Рейн, поне аз не мога да си представя, че един символ от рода на тези, които обясняват някои тълкуватели, може да бъде потопен в реката Рейн. Въобще трудно мога да си представя, че някому може да бъде отнето нещо, което може да бъде обяснено само символично.
Разбира се този, който познава нещата, знае, че се е касаело за нещо твърде особено, за нещо, което днес бихме могли да наречем един талисман, един напълно физически талисман, който обаче е бил изработен по такъв начин, че целият е бил съставен само от злато.
Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни. Този талисман Хаген можа действително да скрие от нея и да не и покаже по-късно мястото, където го е скрил. Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен. Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се разбират такива неща в древните писания. Така също трябва да вземем буквално израза: Да бъде видяно Слънцето по среднощ.
към текста >>
Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се
разбира
т такива неща в древните писания.
Въобще трудно мога да си представя, че някому може да бъде отнето нещо, което може да бъде обяснено само символично. Разбира се този, който познава нещата, знае, че се е касаело за нещо твърде особено, за нещо, което днес бихме могли да наречем един талисман, един напълно физически талисман, който обаче е бил изработен по такъв начин, че целият е бил съставен само от злато. Обаче това злато е било до бито само от наносна почва, само от това, което водата е нанесла в речния пясък, и цялата сила, която това наносно злато има, беше съчетана в такава форма /сега се явява символът/ във формата на талисман и действието на този талисман върху Кримхилда е произвеждало силите, чрез които тя можела да лекува болни и тем подобни. Този талисман Хаген можа действително да скрие от нея и да не и покаже по-късно мястото, където го е скрил. Тук имаме работа фактически с един физически предмет, с един напълно реален физически предмет, който е притежавал окултни сили благодарение на особения начин, по който е бил изработен.
Аз приведох това само като един пример, за да Ви покажа, как понякога се разбират такива неща в древните писания.
Така също трябва да вземем буквално израза: Да бъде видяно Слънцето по среднощ. Следователно можем да получим от Слънцето окултното впечатление най-добре, когато не се оставяме да бъдем смущавани от физическото впечатление, т.е. когато не виждаме въобще нищо от слънчевата светлина, а наблюдаваме Слънцето през нощта. Тогава получаваме впечатлението от настоящото Слънце и това впечатление е до много голяма степен подобно на това, което се получава чрез онова впечатление, което бе описа но по-рано.
към текста >>
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го
разбира
ме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
към текста >>
Едно по-точно окултно
разбира
не показва напълно ясно това.
Същинският аз, действителният групов Аз на минералите трябва да бъде търсен в един по-висш свят, който наричаме висшия свят на Девакана. Едвам тук се намират груповите азове на минералите, на минералното царство. Вие трябва да се освободите напълно, обични приятели, от представата, да отъждествявате онова, което при едно същество наричаме, да речем, астрално тяло, със самия астрален свят. При минералите астралното тяло трябва да се търси на Девакана, напротив етерното тяло на минерала в астралния свят, груповият аз на животните на астралното поле, астралното тяло на животните на физическото поле.*/ /* Виж схема 1/. Така както светът стои срещу нас, ние трябва да кажем: не трябва да отъждествяваме това, което намираме като отделни членове при съществата, със съответните светове, а трябва да свикнем именно да предполагаме различия при различните същества.
Едно по-точно окултно разбиране показва напълно ясно това.
Предварително трябва да търсим в една по-висша област на Девакана само груповите души на минералите. Така ние описахме отделните същества на различните природни царства в техните отношения към по-висшите светове и само това може да ни даде основата, за да търсим отношенията на тези различни природни царства към творящите и действуващите в света същества на йерархиите, както се запознахме с тях.
към текста >>
112.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както свещените Риши така също и Заратустра знаеха, че онова, което се
разбира
ше с името Вишвакарман, представлява Духа на Мъдростта, който разлива своите сили обхватно върху Земята и има по-големи сфери отколкото тези на отделните Духове на Движението.
Свещените Риши наричаха Вишвакарман това, което се намираше над тяхната сфера. Следователно те намекваха за нещо, което се намира над тяхната сфера, което обхваща една по-голяма земна сфера в сравнение с тази на отделните Духове на Движението. Както тези сфери на Духовете на Времето, свещените Риши намекваха за културни епохи, които са по-големи от тези на отделните Духове на Движението. След това дойде културата на Заратустра, която сочеше отново същото нещо, което свещените Риши нарекоха Вишвакарман; само че той сочеше това по свой начин. Той го нарече Аура-Маздао.
Както свещените Риши така също и Заратустра знаеха, че онова, което се разбираше с името Вишвакарман, представлява Духа на Мъдростта, който разлива своите сили обхватно върху Земята и има по-големи сфери отколкото тези на отделните Духове на Движението.
Заратустра също мислеше, че Аура-Маздао има по-големи сфери отколкото тези на Духовете на Движението. И дойде Египетската култура, която изхождайки от определени причини, видя необходимостта да каже: настоящето, т.е. тогавашното египетско настояще, не е пригодно да насочи така по гледа нагоре към онзи слънчев Дух на Мъдростта, който Заратустра беше предчувствувал по свой начин. Ето защо Египетската култура облече своя възглед за същността на този Дух в легендата, че този Дух, кога то той искаше да се съобщи на Земята, е бил веднага разкъсан на парчета. Озирис, който бе разкъсан от своя брат, той е един намек за това, за което бяха намекнали вече свещените индийски Риши с техния Вишвакарман.
към текста >>
Това значи: Онова, което в езика на свещените индийски Риши се нарича Вишвакарман, в езика на Заратустра Аура-Маздао, в езика на Египетската култура /когато действително
разбира
ме, какво се крие зад това име/ Озирис и това, което в езика на четвъртата следатлантска култура бе назовано с думата Христос, това просия, изпрати своята светлина през вратата на слънчевия Дух на Мъдростта.
Това значи: Онова, което в езика на свещените индийски Риши се нарича Вишвакарман, в езика на Заратустра Аура-Маздао, в езика на Египетската култура /когато действително разбираме, какво се крие зад това име/ Озирис и това, което в езика на четвъртата следатлантска култура бе назовано с думата Христос, това просия, изпрати своята светлина през вратата на слънчевия Дух на Мъдростта.
Както съвсем не казах, че чрез Буда беше просиял /изпратил своята светлина/ само Духът на Движението, също така аз съвсем не казвам, че чрез Христос беше просиял само слънчевият Дух на Мъдростта. Той беше вратата, за да насочи окултния поглед навън в безкрайните сфери, в които съществуват Духовете на по-висшите йерархии; обаче входът, вратата беше Духът на Мъдростта, слънчевият Дух на Мъдростта. Както Слънцето се отнася към планетите така слънчевият Дух на Мъдростта се отнася към Духовете на Движението, които от тяхна страна се отразяват в такива Духове, като този, който вдъхнови Буда. Така е разбрала тези неща Х.П. Блаватска в нейната добра стара теория, на нея никога не и е хрумвало да отъждестви Христос с някой от Духовете на Движението, които действуват чрез планетите.
към текста >>
Чрез западната култура е показала първо, че тя има
разбира
не за онова самоотрицание относно неговото собствено притежание.
Когато западният окултист иска да обърне вниманието върху този факт, той не трябва да бъде упрекван, че иска да застъпва нещо, което би било нетолерантност по отношение на другите религии и техните системи, тъй като Духовната Наука има задачата да отдаде правото на всяка една религия. При един такъв упрек не трябва да се забравя, че това, което се изисква, е било вече сторено от западния Окултист Нима Христовият Импулс е излязъл от запада? Нима някой народ на запада е родил Христовия Импулс от своята народност, от своята раса? Не, той е приел Христовия Импулс като един Импулс, който важи за цялото човечество, въпреки че по отношение на неговото външно появяване този Христов Импулс е бил чужд на народите на запада.
Чрез западната култура е показала първо, че тя има разбиране за онова самоотрицание относно неговото собствено притежание.
Западът се отказа от Духа на Движението действуващ като непосредствен вдъхновител от планетата Марс и замени този вдъхновител чрез Христовия Дух, с Вдъхновителя, който отговаря на слънчевия Дух на Мъдростта. С това западът извърши едно важно дело. И неуместно е, когато от друга религиозна страна западът е упрекван за нетолерантност върху този въпрос. Великите ръководители на другите религии показват навсякъде, че над Духовете на Движението те признават Духа на Мъдростта. Само онези, които искат да направят от техния Дух на Движението под едно друго име един вид ръководещ Дух, те самите не искат да направят стъпката да се издигнат от техния Дух до Духа на Слънцето, само те могат да говорят за това, че се проявява нетолерантност от страна на тези, които вече са проявили тази толерантност.
към текста >>
113.
11. ДЕСЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Защото това, което Библията
разбира
като добро или зло, то не се отнася за моралното добро или зло то принадлежи на една съвършено друга история на културното развитие -; това, което в Библията се нарича добро и зло, то е виждано външно като нещо, то не е виждано духовно-душевно, а със сетивните очи.
Това е същественото, че също неподвижните звезди, доколкото те са арена на истинските Духове на Мъдростта, не могат да бъдат виждани с физическите очи. Тук ние се намираме на една точка, където отново можем да обърнем вниманието върху извън редно важното, което срещаме в религиозните документи, които са изградени върху Окултизма. Вие знаете, че в библейския документ на Сътворението човеците са създадени по един твърде особен начин. Там ни се казва, че Луцифер пристъпи само към Ева и и каза: ако тя направи това, което той иска, ще и се отворят очите. Който познава оригиналния текст, той не ще побърза да даде тук едно символично обяснение.
Защото това, което Библията разбира като добро или зло, то не се отнася за моралното добро или зло то принадлежи на една съвършено друга история на културното развитие -; това, което в Библията се нарича добро и зло, то е виждано външно като нещо, то не е виждано духовно-душевно, а със сетивните очи.
"Очите ви ще се отворят! " По-рано те не бяха отворени. Тези думи трябва да се разбират буквално. Преди Луцифер да пристъпи към хората и да ги изкуси, човекът можеше да гледа навън: той виждаше неподвижните звезди с едно първично, отредено на човека ясновидство, но ги виждаше така, както те са в тяхното вещество като субстанция на Духовете на Мъдростта: той ги виждаше духовно. И той започна да ги вижда физически: Светлината се яви за неговите физически очи едвам тогава, когато той самият, човекът, падна в изкушението на Луцифер.
към текста >>
Тези думи трябва да се
разбира
т буквално.
Там ни се казва, че Луцифер пристъпи само към Ева и и каза: ако тя направи това, което той иска, ще и се отворят очите. Който познава оригиналния текст, той не ще побърза да даде тук едно символично обяснение. Защото това, което Библията разбира като добро или зло, то не се отнася за моралното добро или зло то принадлежи на една съвършено друга история на културното развитие -; това, което в Библията се нарича добро и зло, то е виждано външно като нещо, то не е виждано духовно-душевно, а със сетивните очи. "Очите ви ще се отворят! " По-рано те не бяха отворени.
Тези думи трябва да се разбират буквално.
Преди Луцифер да пристъпи към хората и да ги изкуси, човекът можеше да гледа навън: той виждаше неподвижните звезди с едно първично, отредено на човека ясновидство, но ги виждаше така, както те са в тяхното вещество като субстанция на Духовете на Мъдростта: той ги виждаше духовно. И той започна да ги вижда физически: Светлината се яви за неговите физически очи едвам тогава, когато той самият, човекът, падна в изкушението на Луцифер. Това значи: така както неподвижните звезди са управлявани първо от Духовете на Мъдростта, те не са видими физически, те не пръскат физическа светлина. Физическа светлина може да бъде разпространявана само тогава, когато на основата се намира нещо, което е като един носител на светлината, когато така да се каже светлината е обвързана от един носител. За да може една неподвижна звезда да стане видима, за това е необходимо още нещо друго освен действието на духовните Същества на Мъдростта в неподвижната звезда.
към текста >>
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги
разбира
ме.
Само че ние трябва да се научим да четем мощната, дадена във формите и движенията на небесните тела писменост; Да четем как действително не различни Духове, а същите Духове действуват на Земята за всички отделни хора, как те принадлежат на всички хора. Бихме могли да изясним този факт с един физически образ: докато оставаме на Земята, една група хора може да живее горе или долу, на изток или на запад. След това обаче поглеждаме към движенията на Земята, как тя обръща своето лице към звездите, като променя своето място, било в течение на кратки периоди или в течение на милиони години; как южната половина се обръща към северната и започва да вижда нашето северно звездно небе, и след това северната половина се обръща към юг и започва да вижда южното звездно небе. И както Земята обръща в течение на времената своето лице така да се каже към всички звезди, които ни светят от мировото пространство, нека и човечеството се научи чрез идеалите на Духовната Наука да гледа безпристрастно към всичко, което му говори от мировото пространство. Чрез едно такова положително разглеждане на фактите ще бъде най-добре постигнат този антропософски идеал, а не чрез едно сантиментално подчертаване и говорене за любов и мир.
Ние ще постигнем по един действителен начин любов, мир и хармония, когато отвърнем нашия поглед от земните работи, които разделят хората на раси, народности, религии и го насочим към света на звездите, където ни говорят Духове, които говорят същия език за всички човешки души, за всяко човешко сърце през всички времена, даже през всички вечности, когато правилно ги разбираме.
към текста >>
Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното
разбира
телство, моралното
разбира
не на човечеството на Земята.
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем. Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове. Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир. И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество.
Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното разбирателство, моралното разбиране на човечеството на Земята.
Така ние не искаме да разглеждаме само нещо абстрактно, теоретическо, а всяко едно такова разглеждане трябва да се превърне в нас вреди всичко в един морален извор на сила. Тогава всички глави /всички сказки/, също и онези, които привидно засягат много далечни неща, ще ни послужат да следваме непосредствените цели и идеали на Духовната Наука.
към текста >>
114.
12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото
разбира
не.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране.
"Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>
Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно
разбира
не за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята.
Рудолф Щайнер бе повикан във Финландия от тези, които бяха познали в него меродавния езотеричен Учител на запада. Беше същевременно времето, когато много сърца бяха разколебани чрез това, което искаше да се промъкне като едно псевдо-християнско учение от индо-теософския Адиар в европейското Движение за Духовна Наука, изопачавайки чрез това нейното собствено съдържание и отклонявайки я към нейните най-вътрешни цели. Движението на "Звездата на Изток" се натрапваше, неговите пропагандисти оперираха с изкривяването на истината изхождайки от опортюнизъм, когато биваха отхвърляни както се случва винаги в такива случаи и упрекваха защищаващите с в нетолерантност. За този важен момент в развитието на духовното движение в поврата на столетието се загатва в края на двете по-следни сказки. В тях звучи сбогуването с приятелите, които още се нуждаеха от тези изясняващи думи.
Само от най-високата гледна точка, само след като бе събудено едно разбиране за възвишеността на единния Дух на Слънцето, Рудолф Щайнер засяга тайните, които са свързани с дейността на Христа на Земята.
Само след като беше събудил в душите на слушателите най-високата почит и благоговение за вдъхновените от Духовете на планетите велики ръководители на човечеството, и засегна мимоходом хода на развитието на човечеството той поставя отхвърляйки всякакъв догматизъм Тайната на Голгота като еднократно и най-възвишаващо от всички дела на Боговете на Земята, което означава един поврат на времената, една повратна точка на човечеството и не трябва да бъде утеснено чрез постоянно явяващите се под различни маски демонически опити да опъват развитието, да връщат назад това развитие. Величието и възвишеността на духовния елемент, за който става дума, дава на знаещия възможността да го постави в онази безлична светлина, която е далече от всякакъв догматизъм, която обаче за сигурността на сърцето може да извика също сигурността на изпитващия ум. Ако не бяха налице този имащ тежнение момент и произхождащите от него необходимости на познанието, завършекът на цикъла от сказки би станал съвършено друг. Изхождайки от една обективна вярност, ние сме длъжни да го запазим такъв, какъвто трябва да бъде изграден тогава, макар и светът от по-късните година няма вече никакво отношение към онези отшумели вече събития. Задачата на Рудолф Щайнер беше да победи тези изопачения на истината и да постави пред света истинския аспект на Хриството Същество.
към текста >>
115.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Как да се
разбира
изразът "теософски" и "теософия" в предлагания лекционен цикъл.
Как да се разбира изразът "теософски" и "теософия" в предлагания лекционен цикъл.
към текста >>
Щайнер дума "теософия" следва да се
разбира
в смисъла на неговия основополагащ труд "Теософия" (Събр.
В тези лекции употребяваната от Р.
Щайнер дума "теософия" следва да се разбира в смисъла на неговия основополагащ труд "Теософия" (Събр.
Съч. №9).
към текста >>
116.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вие
разбира
те, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
Но този наблюдателен пункт може да се изгради само чрез това, че човешката душа носи в себе си способностите да се развива; чрез това, че накрая тя може да достигне до степента, която обикновено наричаме "ясновиждащо познание". За това ясновиждащо познание Вие лесно можете да се осведомите от съответните литературни източници. Там Вие ще намерите предпоставките за достигане до такова ясновиждащо познание. От това, което е казано там, става ясно, че обичайните познавателни сили и средства, обичайните сили на сетивата и мисленето, съвсем не са достатъчни за този, който се стреми към такова ясновиждащо познание.
Вие разбирате, че те трябва да бъдат преодолени, и че човек трябва да се устреми към онези съвсем нови познавателни сили, вложени дълбоко и сигурно в неговата душа.
към текста >>
Първото средство за да стане окултното познание достъпно и
разбира
емо за човека винаги е било, а и сега е това, което днес наричаме теософия.
Първото средство за да стане окултното познание достъпно и разбираемо за човека винаги е било, а и сега е това, което днес наричаме теософия.
Когато превръщаме окултното познание в теософия, всъщност ние го лишаваме от една важна негова особеност, а именно от това да ни говори единствено с най-висшите свои средства. Така се стигаше до там, че окултните истини трябваше да се изразяват с обикновените човешки думи и понятия. Когато окултното познание навлезе в света като теософия, ставаше например така, че то трябваше да се приеме от представители на един народ, при което понятията и представите на този народ трябваше да се окажат годни да опишат и предадат всеобщото окултно познание. Но по този начин окултното познание се диференцираше, защото неговите отделни послания можеха да се предадат само от езиковите форми на определена част от човечеството. Така се стигна до там, че тези, които разполагаха с тайното знание в мистерийните центрове, също бяха подложени на специализиране и диференциране, и то именно защото трябваше да облекат в подходяща езикова форма определена част от окултното познание.
към текста >>
Така че отделните теософи, които изпълняваха своите задачи пред човечеството, се стремяха да бъдат достъпни и
разбира
еми в онези области на живота, които те разбулваха пред хората.
Когато Мистериите разпръскваха общочовешкия дар на окултизма в специалните условия на този или онзи народ, те се стремяха да запазят в максимална степен именно този общочовешки елемент. Но същевременно нещата трябваше да бъдат изразявани с езика и понятията на съответния народ.
Така че отделните теософи, които изпълняваха своите задачи пред човечеството, се стремяха да бъдат достъпни и разбираеми в онези области на живота, които те разбулваха пред хората.
към текста >>
Когато окултните истини се облекат в понятия както е при теософията те стават
разбира
еми за здравия човешки ум.
С помощта на здравата си разсъдъчна сила, всеки човек може да вникне и разбере окултните истини, дори и когато те са изразени с обикновените идеи и понятия. Теософията е достъпна за здравия човешки разум. В този случай далеч не е необходимо да казваме: До окултните истини може да достигне само този човек, който сам се издигне до окултното съзерцание.
Когато окултните истини се облекат в понятия както е при теософията те стават разбираеми за здравия човешки ум.
към текста >>
Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за
разбира
не на теософията.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно.
Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията.
От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини. За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>
Ето защо, когато ние се връщаме назад в човешката история, виждаме, че най-древната форма на отношение към света далеч нямаше онзи религиозен характер, какъв то се
разбира
той от днешните хора.
В Мистериите беше развивано и един вид чувствено познание и точно от него произлезе религиозната форма на знанието, която за разлика от първоначалната, теософска форма, в следващите епохи стана популярната и много по-лесно достъпна форма.
Ето защо, когато ние се връщаме назад в човешката история, виждаме, че най-древната форма на отношение към света далеч нямаше онзи религиозен характер, какъв то се разбира той от днешните хора.
Ако се обърнем към първата следатлантска епоха, към древната Индия, ще открием там такъв широк размах на окултното познание, че самия народ можеше да се обръща към знанието като към една теософия. За древната индийска епоха общо взето религията съвпада с теософията. Там религията не е извлечена и обособена като нещо различно от теософията. И ако ретроспективно проследим развитието на религиите, като техен изходен пункт, ние ще открием именно теософията. Но в хода на човешкото развитие религиозната форма трябваше да взема все по-голямо и по-голямо надмощие, като при това тя лиши човека от онези истини, които теософията можеше да му предложи.
към текста >>
Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно
разбира
не навсякъде по Земята.
Така философията става, в известен смисъл, противоположност на окултизма; човекът постига философията с помощта на личните си познавателни средства, окултизмът обаче изисква именно едно отхвърляне на този личен елемент. Ето защо е толкова трудно един човек да бъде действително разбран от другите, дори и когато той е разкрил своята личност пред всички по един изряден философски начин.
Ако обаче в окултизма човек успее да облече своите опитности в подходящи думи и изрази, ако ги превърне в подвижни и правилни идеи, тогава той ще срещне пълно разбиране навсякъде по Земята.
Окултизмът отхвърля тъкмо личното, индивидуалното. Той няма нищо общо с една философска система, която произлиза от дадена личност. Окултизмът е сроден с това, което извира от надличното. И когато окултизмът се превръща в теософия, той е проникнат от стремежа да говори на всяко човешко сърце, на всяка човешка душа.
към текста >>
Разбира
се, необходимо е да се съобразяваме с етническите своеобразия, с особените представи и понятия, каквито окултизмът среща в лицето на един определен народ.
Ние все повече трябва да се издигаме до там, че да не ограничаваме една теософия в определени и неподвижни рамки. Защото в хода на човешкото развитие стана така, че поради религиозни предразсъдъци а по-точно поради религиозни предчувствия, теософиите застинаха в определени и неизменни форми. Обаче според своя идеал, теософията беше длъжна да бъде едно постоянно възобновяване на окултизма. Затова не може да има една будистка или индуистка теософия, нито пък заратустрова или християнска теософия.
Разбира се, необходимо е да се съобразяваме с етническите своеобразия, с особените представи и понятия, каквито окултизмът среща в лицето на един определен народ.
Обаче по-важно е, че според своя идеал, теософията е длъжна да бъде един чист израз на окултните истини. И в известен смисъл, когато в средна Европа възникнаха общности, където се говореше за "християнска теософия", това представляваше отричане от основния принцип на всички окултисти по света. В действителност не може да има християнска теософия, както не може да има и будистка или заратустрова теософия.
към текста >>
За разлика от религията, теософията се стреми към едно ясно
разбира
не на религиозните истини.
За разлика от религията, теософията се стреми към едно ясно разбиране на религиозните истини.
И тогава се оказва, че тези религиозни истини са просто специални форми и модификации на една или друга страна от "единният окултизъм", и че окултизмът може да бъде схванат истински, едва когато вникнем в него независимо от всякакви подобни различия и диференциации.
към текста >>
Идеалът обаче би бил достигнат, когато и двамата започнат да се
разбира
т еднакво добре, и когато върху цялата Земя настъпи едно изпълнено с хармония и мир взаимно
разбира
не.
Обикновено се стига до там, че доколкото изповядва будистката религия, един будист никога не признава възгледите на един християнин. И ако теософията съдържа някакви елементи от будизма, естествено е, че тази будистка теософия ще се отнася недоверчиво или враждебно към окултизма. Съвсем понятно е също това, че в една област, където господствуват християнските умонастроения, ще бъде изключително труд но да се стигне до едно обективно познание или, бихме казали, до онези страни на окултизма, които са намерили израз в будистката религия.
Идеалът обаче би бил достигнат, когато и двамата започнат да се разбират еднакво добре, и когато върху цялата Земя настъпи едно изпълнено с хармония и мир взаимно разбиране.
към текста >>
Будисткият теософ и християнският теософ или по-добре казано, будистът и християнинът, след като те са станали теософи неизбежно ще започнат да се
разбира
т, те неизбежно ще достигнат до едно хармонично уравновесяване.
Будисткият теософ и християнският теософ или по-добре казано, будистът и християнинът, след като те са станали теософи неизбежно ще започнат да се разбират, те неизбежно ще достигнат до едно хармонично уравновесяване.
Пред теософа ще израсне един идеал, който ще го тласка към "всеобщият и единен окултизъм" и към очистване на този окултизъм от всякакви религиозни предразсъдъци. Християнинът, който е станал теософ, ще разбира будиста, дори и тогава, когато този будист му казва: "Невъзможно е, един Бодисатва, едно човешко същество, минало от инкарнация в инкарнация, и в конкретния случай при смъртта на Судодхана, издигнало се до Буда, невъзможно е това същество отново да се върне в едно човешко тяло; достигайки степента Буда, тази човешка индивидуалност е постигнала толкова високо равнище в човешкото си развитие, че тя вече не се нуждае от друго въплъщение в човешко тяло."
към текста >>
Християнинът, който е станал теософ, ще
разбира
будиста, дори и тогава, когато този будист му казва: "Невъзможно е, един Бодисатва, едно човешко същество, минало от инкарнация в инкарнация, и в конкретния случай при смъртта на Судодхана, издигнало се до Буда, невъзможно е това същество отново да се върне в едно човешко тяло; достигайки степента Буда, тази човешка индивидуалност е постигнала толкова високо равнище в човешкото си развитие, че тя вече не се нуждае от друго въплъщение в човешко тяло."
Будисткият теософ и християнският теософ или по-добре казано, будистът и християнинът, след като те са станали теософи неизбежно ще започнат да се разбират, те неизбежно ще достигнат до едно хармонично уравновесяване. Пред теософа ще израсне един идеал, който ще го тласка към "всеобщият и единен окултизъм" и към очистване на този окултизъм от всякакви религиозни предразсъдъци.
Християнинът, който е станал теософ, ще разбира будиста, дори и тогава, когато този будист му казва: "Невъзможно е, един Бодисатва, едно човешко същество, минало от инкарнация в инкарнация, и в конкретния случай при смъртта на Судодхана, издигнало се до Буда, невъзможно е това същество отново да се върне в едно човешко тяло; достигайки степента Буда, тази човешка индивидуалност е постигнала толкова високо равнище в човешкото си развитие, че тя вече не се нуждае от друго въплъщение в човешко тяло."
към текста >>
В този случай християнинът ще отвърне на будиста: "Наистина, досега християнството не ми е открило нещо за такова същество като Бодисатва, но откакто стигнах до теософията, аз се научих, че трябва да познавам и
разбира
м не само теб, но също и истините, които ти изповядваш." Да, така би говорил теософът, изправен до будиста, и би продължил: "Аз
разбира
м какво е един Бодисатва, аз зная, че будиста изрича една голяма истина за това същество, една истина, която може да се разгласява именно там, където е разпространен будизма; аз добре
разбира
м какво иска да каже будиста с думите: Един Буда не може да се върне отново в човешко тяло!
В този случай християнинът ще отвърне на будиста: "Наистина, досега християнството не ми е открило нещо за такова същество като Бодисатва, но откакто стигнах до теософията, аз се научих, че трябва да познавам и разбирам не само теб, но също и истините, които ти изповядваш." Да, така би говорил теософът, изправен до будиста, и би продължил: "Аз разбирам какво е един Бодисатва, аз зная, че будиста изрича една голяма истина за това същество, една истина, която може да се разгласява именно там, където е разпространен будизма; аз добре разбирам какво иска да каже будиста с думите: Един Буда не може да се върне отново в човешко тяло!
" Християнинът-теософ разбира будиста, който също е станал теософ, и изправен до него той би му казал: "Когато аз стигнах до християнската изповед, но без да подминавам и окултните факти, които лежат в основата и, тогава се оказа, че онова Същество, назовавано Христос (за мнозина то може да остане и неизвестно), преди Мистерията на Голгота изобщо не е пребивавало на Земята; първоначално то пое други пътища, и не се включи във веригата на повтарящите се земни инкарнации, но когато накрая стана и това, и Христос мина през смъртта, се случи нещо особено, защото чрез тази смърт се даде нещо на цялото човечество; а това Същество не може да се въплъти отново в едно физическо тяло, защото това би противоречало на цялата природа на Христос."
към текста >>
" Християнинът-теософ
разбира
будиста, който също е станал теософ, и изправен до него той би му казал: "Когато аз стигнах до християнската изповед, но без да подминавам и окултните факти, които лежат в основата и, тогава се оказа, че онова Същество, назовавано Христос (за мнозина то може да остане и неизвестно), преди Мистерията на Голгота изобщо не е пребивавало на Земята; първоначално то пое други пътища, и не се включи във веригата на повтарящите се земни инкарнации, но когато накрая стана и това, и Христос мина през смъртта, се случи нещо особено, защото чрез тази смърт се даде нещо на цялото човечество; а това Същество не може да се въплъти отново в едно физическо тяло, защото това би противоречало на цялата природа на Христос."
В този случай християнинът ще отвърне на будиста: "Наистина, досега християнството не ми е открило нещо за такова същество като Бодисатва, но откакто стигнах до теософията, аз се научих, че трябва да познавам и разбирам не само теб, но също и истините, които ти изповядваш." Да, така би говорил теософът, изправен до будиста, и би продължил: "Аз разбирам какво е един Бодисатва, аз зная, че будиста изрича една голяма истина за това същество, една истина, която може да се разгласява именно там, където е разпространен будизма; аз добре разбирам какво иска да каже будиста с думите: Един Буда не може да се върне отново в човешко тяло!
" Християнинът-теософ разбира будиста, който също е станал теософ, и изправен до него той би му казал: "Когато аз стигнах до християнската изповед, но без да подминавам и окултните факти, които лежат в основата и, тогава се оказа, че онова Същество, назовавано Христос (за мнозина то може да остане и неизвестно), преди Мистерията на Голгота изобщо не е пребивавало на Земята; първоначално то пое други пътища, и не се включи във веригата на повтарящите се земни инкарнации, но когато накрая стана и това, и Христос мина през смъртта, се случи нещо особено, защото чрез тази смърт се даде нещо на цялото човечество; а това Същество не може да се въплъти отново в едно физическо тяло, защото това би противоречало на цялата природа на Христос."
към текста >>
И сега вече будистът, който е станал теософ, изслушвайки тези думи на християнина, би могъл да му отговори: Да, ти
разбира
ш, че аз никога не мога да допусна повторното въплъщение на един Буда, след като той вече е станал Буда; но както ти вникваш в истините, които са ми поверени, така и аз ще трябва да призная онази част от истината, която ти имаш.
И сега вече будистът, който е станал теософ, изслушвайки тези думи на християнина, би могъл да му отговори: Да, ти разбираш, че аз никога не мога да допусна повторното въплъщение на един Буда, след като той вече е станал Буда; но както ти вникваш в истините, които са ми поверени, така и аз ще трябва да призная онази част от истината, която ти имаш.
И аз се опитвам да вникна в това, което ти сам трудно можеш да разбереш от твоето християнство: а именно, че в основата на християнството стои не един учител, а едно действие; защото окултистът поставя като изходна точка на християнството не Исус от Назарет, а Христос, да, тази изходна точка той я търси в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ето това е, което ще обогати нашето
разбира
не, за да ни подскаже как в досегашното развитие на човечеството, окултизмът трябваше да приеме най-различни теософски форми.
Ето това е, което ще обогати нашето разбиране, за да ни подскаже как в досегашното развитие на човечеството, окултизмът трябваше да приеме най-различни теософски форми.
По-нататък ние ще покажем, че великият идеал на нашето време не се състои в това, една религия да удържи победа над друга религия, а в това, че световните религии трябва да се разберат взаимно, да се помирят. Важно предусловие за това е вникването в окултните принципи, които са едни и същи за всички религии.
към текста >>
117.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Вие
разбира
те, че по този начин, чрез тази постоянна самодисциплина, се целеше изковаването на един особено силен характер у окултиста.
Вие разбирате, че по този начин, чрез тази постоянна самодисциплина, се целеше изковаването на един особено силен характер у окултиста.
Защото съвсем естествено е, че когато човек се сблъсква с други хора в тази или онази ситуация, той ще приложи това което знае, включително и по отношение на един умствено непълноценен индивид. Да, това е най-естественото за човека.
към текста >>
Разбира
се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си.
Сега Вие ясно и недвусмислено виждате, каква мъчителна резигнация е длъжен да упражнява окултистът още при своите първи стъпки; как той е длъжен да разграничава това, което може да познае без окултните средства, от онова, което окултните средства бързо биха превърнали в негово предимство. Ето защо един окултист лесно би могъл да мине за глупак в очите на даден човек, който поради своите естествени дарби или поради особено стечение на обстоятелствата, е имал шанса да отгатва умствената, както и морална непълноценност на другите хора. Изобщо едно много разпространено явление е, че поради благоприятни житейски обстоятелства или поради някакви други причини, доста хора проникват в онези области на живота, в които прониква и окултистът, обаче той твърдо е обещал да не се възползува от никакви окултни средства.
Разбира се, винаги може да се случи, един човек да обещае, но да не удържи на обещанието си.
Това е негова лична работа. Да, начеващият окултист лесно може да мине за плиткоумен наивник, защото се оставя да бъде измамен от първия срещнат човек. Но това в никакъв случай не трябва да подвежда към заключението, че този външно наивен човек не разполага със свои собствени средства за проникване в душите на другите хора.
към текста >>
Вие
разбира
те, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение.
Обаче следващата крачка беше тази: след като за един продължителен период от време, човек е прилагал своя интелект по най-правилен и изискан начин, сега да се откаже от него, да се откаже от интелекта.
Вие разбирате, че сега идва нещо много по-трудно, сега човек трябва да се научи да разсъждава, тъй както е правил това преди своето окултно обучение.
Спрямо външният физически свят, той трябваше да прилага само онези сили на интелекта, които е прилагал и по-рано. И всичко, което човек бе извоювал за своя интелект, всичко, което бе превърнал в огромни преимущества на Духа, всичко това сега човек трябваше напълно да изключи от своята духовна същност, с други думи да се заеме с чисто научни проблеми. Човек трябваше да отстрани от себе си всичко, към което бе устремен толкова дълго време с цялата си енергия, да изтръгне от душата си укрепналите сили на интелекта, и да си каже: "Докато се намираш във физическия план и доколкото напредваш по твоите земни пътища, ти трябва да разсъждаваш, както разсъждаваше преди твоето окултно развитие, да се държиш според твоята степен на развитие."
към текста >>
Разбира
се отделните Мистерии предвиждаха различни срокове за окултното развитие на своите ученици и тези срокове бяха съобразени с известни особености и степени от развитието на човечеството.
Разбира се отделните Мистерии предвиждаха различни срокове за окултното развитие на своите ученици и тези срокове бяха съобразени с известни особености и степени от развитието на човечеството.
В окултните школи това, общо взето, продължаваше доста дълго време.
към текста >>
118.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно
разбира
ем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло.
И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>
И тогава той започва да
разбира
, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето.
Ако разчита на своя мозък, окултистът трудно може да улови духовната светлина. Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили.
И тогава той започва да разбира, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето.
Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство. Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган. Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм. И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
към текста >>
Ето защо, за да
разбира
философията, човек трябва да притежава още нещо и да се справя със своеобразните отражения и сенки, за които вече говорихме; или с други думи, той трябва да "дресира" своя мозък и да го настрои към онези по-фини мисли, които са отражение на висшите, надпсихични сили.
Ето защо, за да разбира философията, човек трябва да притежава още нещо и да се справя със своеобразните отражения и сенки, за които вече говорихме; или с други думи, той трябва да "дресира" своя мозък и да го настрои към онези по-фини мисли, които са отражение на висшите, надпсихични сили.
Но Вие много добре знаете, че само в изключителни случаи хората дресират своя мозък по този начин. Докато за да се вникне в теософията, не е необходима никаква подготовка. И за да разберат това, което окултното изследване им предлага след като окултният изследовател е еманципирал от мозъка и сърцето своите по-висши сили хората далеч не трябва да се отклоняват от досегашния си външен живот. Дори най-обикновеният и непретенциозен човек има сили, които са му достатъчни, за да вникне в теософията. Тук няма нужда от научна подготовка, от научно образование.
към текста >>
Разбира
се това, което ние най-често изнасяме, далеч не е пред назначено за самодоволни, семпли и непретенциозни души, така, че то не може да породи веднага истинското вътрешно убеждение.
В стремежа си да намерим правилни и логични изрази за някои понятия, е необходима известна запознатост с определени термини: Например, да изразим какво точно се постига в сферата на свръхсетивното сърце. Обаче в теософията не се влиза по този начин. Най-важните теософски истини практически могат да се облекат в елементарни и прости понятия и Вие добре знаете колко малко се изисква за едно задоволително вникване в основите на теософията.
Разбира се това, което ние най-често изнасяме, далеч не е пред назначено за самодоволни, семпли и непретенциозни души, така, че то не може да породи веднага истинското вътрешно убеждение.
Но до такова убеждение винаги може да се стигне. При една здрава душа, при една душа, която не боледува от материални грижи и интереси, това убеждение винаги ще се намери в нея.
към текста >>
119.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
От тук Вие
разбира
те, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание.
От тук Вие разбирате, че ако човекът стои в земното съзнание, той ще трябва да мисли за божествения свят като за свят, намиращ се вън от това земно съзнание.
Това обстоятелство налага неизбежната необходимост, в началото човек да има едно пълно незнание за божествения свят. И естествено, това обстоятелство винаги водеше дотам, че божественият свят не можеше да бъде постигнат с каквито и да е усилия на земното съзнание, а можеше да бъде постигнат само с това, което наричаме откровение. Откровенията, и особено религиозните откровения, винаги са давани на човека, тъй като в своето собствено съзнание доколкото то е едно земно съзнание той изобщо не може да стига до тях. Ето защо за да се добере до същността на нещата, човек трябваше да получи някакво откровение.
към текста >>
Религиите винаги ще са проникнати от такива мисли, които си служат с инструмента на мозъка и това е така, защото визионерът, основателят на една религия, придава на божествените откровения онези подходящи форми, в които те могат да бъдат
разбира
ни от хората.
Религиите винаги ще са проникнати от такива мисли, които си служат с инструмента на мозъка и това е така, защото визионерът, основателят на една религия, придава на божествените откровения онези подходящи форми, в които те могат да бъдат разбирани от хората.
Една религия може да бъде формирана от представите за Христос, но освен това тя може да прибегне и до такива представи, които са по-близки до сърцето, така че една религия може да се обръща предимно към мозъка, или предимно към сърцето. И когато сравняваме различните религии, ние откриваме, че едни от тях апелират към разума, към онези човешки изживявания, които са свързани с мозъка, а други отправят своя глас по-скоро към сърцето, към душата.
към текста >>
Нали
разбира
те, че тук нещата са усетени извън всяко себесъзнание, че опияняващата сила на сърцето е тази, която прониква в недостъпните за сетивата сфери.
Нали разбирате, че тук нещата са усетени извън всяко себесъзнание, че опияняващата сила на сърцето е тази, която прониква в недостъпните за сетивата сфери.
И когато човекът развие в себе си това възвишено чувство към природата, той се доближава и до Гьотевия Фауст:
към текста >>
Разбира
се в областта на теософията за такива неща трябва да се говори обективно и ясно.
Твърде показателно е, че тази личност, която премина мистичния си път по възможно най-редовен и правилен начин, беше една жена.
Разбира се в областта на теософията за такива неща трябва да се говори обективно и ясно.
За една жена както ще се уверим в това и от други данни е значително по-лесно да победи себе си, т.е. да преодолее цялото своеобразие на женската природа, както и всички изживявания на душата. Жената, която измина своя мистичен път според току-що описаният редовен и правилен начин последователно изкоренявайки от себе си свързаните с мозъка и сърцето душевни изживявания, и така да се каже, бракосъчетавайки се с божествения Дух тази жена е Света Терезия4.
към текста >>
По правило, ние вземаме тези мистици за практични и мъдри хора стига тази дума да не се
разбира
в нейния тривиален смисъл; за хора, които добре се ориентират в живота, тъй като правилно си служат със своя мозък.
По този начин ние отново стигаме до онези мистици, които искат да заглушат всичките си душевни изживявания, но не успяват, преди всичко по отношение на изживяванията, свързани с мозъка.
По правило, ние вземаме тези мистици за практични и мъдри хора стига тази дума да не се разбира в нейния тривиален смисъл; за хора, които добре се ориентират в живота, тъй като правилно си служат със своя мозък.
В стремежа си да подтиснат всеки личен елемент, те изглеждат дори симпатични в своята безлична природа.
към текста >>
120.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и
разбира
м всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Виждате ли, началното преодоляване на обикновеното съзнание започва с това, че човекът се изпълва с едно първично усещане и казва: "О ти, мило човешко лице, ти, човешка глава, ти, горни човеко, всички вие ме лъжете; поради вашата гордост и високомерие вие сте приели такава форма, каквато не трябва да имате.
И когато поглеждам към вас, аз вниквам зад вашия привиден образ и разбирам всичко, което поредните инкарнации в гордост и високомерие са отпечатали върху човека, така че сега пред мен се открива нещо съвсем друго".
Ето как чрез горната половина на човешката фигура, ние идваме до усещането, че поради гордост и високомерие човекът е променил своя първоначален облик.
към текста >>
Разбира
се тук има изключения, но за повечето телесни органи е валидна именно симетрията.
Третият отличителен белег на човешката фигура е нейната симетричност. Вие не трябва да си мислите, че човешкото същество би било същото, ако неговата фигура престанеше да е симетрична. Тази е третата особеност: Всички части са така устроени, че човекът има две симетрични страни, лява и дясна.
Разбира се тук има изключения, но за повечето телесни органи е валидна именно симетрията.
към текста >>
Вие
разбира
те, че ако човекът трябва да ходи по един съответствуващ нему начин, за него е наложително да свива долните си крайници под определен ъгъл.
Вие разбирате, че ако човекът трябва да ходи по един съответствуващ нему начин, за него е наложително да свива долните си крайници под определен ъгъл.
Това води до там, че приспособявайки се към Земните отношения, човек прибавя към своите бедра и коленете.
към текста >>
И когато им даваме едно или друго особено име, или пък когато ги илюстрираме с даден знак, нека да не избързваме със заключенията и да си припомним, как понякога звуците на човешкия говор са такива, че ние не
разбира
ме веднага, защо те изразяват това или онова; също както и буквите, за които не винаги знаем, защо те обозначават едно или друго нещо.
Аз добре зная: всички Вие сте наясно, че в известен смисъл тези отношения съответствуват на прадревните обичаи, които и днес играят съществена роля в астрологията. Обаче за целите на сегашните мои лекции, аз настойчиво Ви моля, да не свързвате с тези означения нищо друго, освен обстоятелството, че с тяхна помощ успяхме да разчленим по един природосъобразен начин човешката фигура на 12 съставни части.
И когато им даваме едно или друго особено име, или пък когато ги илюстрираме с даден знак, нека да не избързваме със заключенията и да си припомним, как понякога звуците на човешкия говор са такива, че ние не разбираме веднага, защо те изразяват това или онова; също както и буквите, за които не винаги знаем, защо те обозначават едно или друго нещо.
към текста >>
121.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Разбира
се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н.
А сега да вземем названието, което употребихме вчера за краката и ходилата, и го приложим съответно за раменете и ръцете. И тогава следвайки посоката от главата надолу ние можем да кажем: Към тази глава сега се присъединяват такива крайници Вие ще го потвърдите дори без да се замисляте особено които са в истинска духовна връзка с целия мисловен свят на главата. Да, присъединяват се раменете и ръцете. И Вие съвсем няма да намерите това за абсурдно, ако в този момент употребим вчерашните означения за крака и ходила по адрес на свързаните с главата рамене и ръце, нито пък ако твърдим, че това, което симетрично израства като 4 мишници, е едно продължение на главата; и ние го означаваме така, както и горната част на краката с израза "Стрелец".
Разбира се, ние вземаме под внимание, че има съществена разлика между лакътя и коляното при лакътя липсва т.н.
капачка но за нас е важна именно приликата. И така, ние означаваме лактите, с израза на коляното, т.е. "Козирог". Предмишницата означаваме по същия начин, както и подбедрицата, а именно с "Водолей"; и накрая дланите също както ходилата с израза "Риби". Ето как от тези 7 части, начело с главата и раменете, изградихме т.н. горен човек.
към текста >>
Ако обаче я
разбира
ме както трябва, тази формула, тази тайнствена и при видно противоречива формула: "Трите са едно и едното са три", наистина става един израз на "Мистерия магна".
За нейните други страни ще говорим по-нататък. Сега само загатваме за най-елементарните наченки на тази велика мистерия. Като окултни кандидати, в една определена степен на развитие, Вие неизбежно ще срещнете формулата: Великата тайна се състои в това: Трите са едно и едното са три. За окултистите тази формула означава това, което аз досега описвах, и тя има своя дълбок смисъл. Тя променя този свой смисъл, само когато външното неразбиране я превръща в една материалистична догма.
Ако обаче я разбираме както трябва, тази формула, тази тайнствена и при видно противоречива формула: "Трите са едно и едното са три", наистина става един израз на "Мистерия магна".
към текста >>
122.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Ако искаме още веднъж да повторим, ясно и нагледно, какво точно
разбира
ме под тази велика мистерия, ще трябва да кажем, че от една страна имаме цялостния човек, съставен от описаните вече горен, среден и долен човек.
Ако искаме още веднъж да повторим, ясно и нагледно, какво точно разбираме под тази велика мистерия, ще трябва да кажем, че от една страна имаме цялостния човек, съставен от описаните вече горен, среден и долен човек.
Докато се движим през света и докато имаме нашите изживявания, струва ни се, че тези трима човека са интимно свързани помежду си. Обикновеното съзнание не разграничава тези трима човека. Тази беше едната страна.
към текста >>
Нека за момент отново да се върнем към онази гледна точка, която ни предлага всекидневния живот и която човек все още не
разбира
.
Нека за момент отново да се върнем към онази гледна точка, която ни предлага всекидневния живот и която човек все още не разбира.
Още в обикновения живот можем да разграничим три душевни сили, или по-добре казано: три качества на самото съзнание, които в хода на живота ясно ни упътват към трите отделни душевни същества в човека.
към текста >>
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с
разбира
нето на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание.
Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата. Това разбиране става по следния начин. Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание. И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>
Да, то може да доведе до едно много добро
разбира
не на нещата.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание.
Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата.
Това разбиране става по следния начин. Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание. И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>
Това
разбира
не става по следния начин.
Човек, който не познава ясновиждащото съзнание, може да бъде улеснен с разбирането на това друго и ново съзнание което няма нищо общо със сънищното съзнание най-вече от представата си за това сънищно съзнание. Да, то може да доведе до едно много добро разбиране на нещата.
Това разбиране става по следния начин.
Ако ние се запитаме: Кое е най-същественото от вътрешните телесни области, което човекът възприема в своите съновидения, тогава трябва да отговорим: Това е болезненото, неправилното, хаотичното. Нормалното състояние на нашата вътрешно-телесна организация не може да се възприеме от сънищното съзнание. И когато като горен и среден човек, индивидът е съвсем здрав, тогава той спи добре, тогава не бихме казали, че "при определени обстоятелства" моля да обърнете внимание на този израз нещо напира в човека, за да смути под формата на сънища неговия спокоен сън.
към текста >>
От друга страна Вие
разбира
те, че това, което окултизмът открива в официалните религии, това бяха всъщност древните теософии такива, каквито бяха дадени на хората.
не беше напреднала така, както сме ние днес, за да осветли напълно ясно тази забележителна зависимост. Все пак вярното прозрение, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П. Блаватска и усещането за известна ограниченост на тази древна Яхве-религия. Обаче работата не е в това. Едва когато знаем, че Яхве-религията на древния еврейски народ има своя произход в древното ясновиждане и че тя само е съхранила спомена за това древно ясновиждане, едва тогава ще сме в състояние да погледнем религията на Яхве с истинска сериозност и страхопочитание И сега Вие се убеждавате: След като разгледахме средния човек като Слънчев човек и горния човек като Звезден човек, пред нас се откри дълбоката взаимна свързаност между най-важните опитности на окултните кандидати.
От друга страна Вие разбирате, че това, което окултизмът открива в официалните религии, това бяха всъщност древните теософии такива, каквито бяха дадени на хората.
Защото в мига, когато древните хора се изпълваха с молитвен плам, в тях малко или много се пробуждаше древното ясновиждане, така, че те с тяхното смътно неразграничаващо ясновиждане имаха потребност не просто да вярват, а да разбират това, което им говореха посветените. Така, че древните религии в голяма степен са именно теософии. Те са самите теософски учения, които окултистите даваха на хората според техните различни особености и заложби в една или друга област на Земята.
към текста >>
Защото в мига, когато древните хора се изпълваха с молитвен плам, в тях малко или много се пробуждаше древното ясновиждане, така, че те с тяхното смътно неразграничаващо ясновиждане имаха потребност не просто да вярват, а да
разбира
т това, което им говореха посветените.
Все пак вярното прозрение, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П. Блаватска и усещането за известна ограниченост на тази древна Яхве-религия. Обаче работата не е в това. Едва когато знаем, че Яхве-религията на древния еврейски народ има своя произход в древното ясновиждане и че тя само е съхранила спомена за това древно ясновиждане, едва тогава ще сме в състояние да погледнем религията на Яхве с истинска сериозност и страхопочитание И сега Вие се убеждавате: След като разгледахме средния човек като Слънчев човек и горния човек като Звезден човек, пред нас се откри дълбоката взаимна свързаност между най-важните опитности на окултните кандидати. От друга страна Вие разбирате, че това, което окултизмът открива в официалните религии, това бяха всъщност древните теософии такива, каквито бяха дадени на хората.
Защото в мига, когато древните хора се изпълваха с молитвен плам, в тях малко или много се пробуждаше древното ясновиждане, така, че те с тяхното смътно неразграничаващо ясновиждане имаха потребност не просто да вярват, а да разбират това, което им говореха посветените.
Така, че древните религии в голяма степен са именно теософии. Те са самите теософски учения, които окултистите даваха на хората според техните различни особености и заложби в една или друга област на Земята.
към текста >>
123.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и
разбира
срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление.
Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек. Действително човекът не е вече никакъв човек.
към текста >>
В хода на времето тези образи винаги са искали да говорят нещо на човека, но малцина са
разбира
ли техния загадъчен език, езика на тези пълни със значение имагинации.
Окултната символика винаги е прибягвала до определени образи, за да ни открие какво мисли напр. за горния човек.
В хода на времето тези образи винаги са искали да говорят нещо на човека, но малцина са разбирали техния загадъчен език, езика на тези пълни със значение имагинации.
към текста >>
Едва при тази своя среща с Луцифер, човек
разбира
колко много му е задължен той, колко много е задължен на Луцифер.
И сега изведнъж става ясно, че в хода на Земното развитие се стига до една подобна вътрешна фигура, само защото Луцифер е действувал по определен начин в хода на това Земно развитие. Сега става ясно, че под влиянието на Луцифер, това Земно развитие е отрупвало човека с все по-големи дарове от свръхсетивния свят. Защото цялата мъдрост, и всичко, което тя обхваща, идва от Луцифер.
Едва при тази своя среща с Луцифер, човек разбира колко много му е задължен той, колко много е задължен на Луцифер.
към текста >>
Вие добре
разбира
те, че това, което Христос извърши, беше едно посвещение.
в един определен момент, посвещението се прибавя към техния живот. Обаче в живота на Христос не е така; въпреки божествените откровения, този Христов живот не съдържаше в себе си процеси на посвещение. Христос не беше посветен. Христос беше Посветител. Вземете само онзи откъс от "Християнството като мистичен факт", където се описва истинското значение на случката с Лазар.
Вие добре разбирате, че това, което Христос извърши, беше едно посвещение.
Той може да посвещава, но е немислимо, невъзможно е да се говори, че така, както Лазар беше посветен от Христос, и самият Христос е бил някога доведен до посвещение по време на Неговия земен живот. Невъзможно е да се говори в този смисъл. На мястото на посвещението стои Кръщението в Йордан.
към текста >>
Всичко това би ни отдалечило безкрайно много от едно истинско
разбира
не на Христос и на християнството.
Запомнете добре, че в аргументацията си на тези факти, аз многократно подчертавах: Живота на Христос е различен от живота на другите посветени. Разглеждайки земните Му дела, ние не трябва да допускаме, че Той е бил насочван от един Демон, като Сократ; или че е медитирал под дървото Води, като Буда; или пък че е имал видения, като Мохамед.
Всичко това би ни отдалечило безкрайно много от едно истинско разбиране на Христос и на християнството.
към текста >>
124.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И ако се издигнете до това
разбира
не, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
Виждате ли, тук е вложена цялата изключителност на Христовото Събитие. Опитайте се да разберете с обикновените сили на душата който и да е друг основател на религия аз казвам да го разберете, а не да му повярвате и Вие ще потвърдите, че преди всичко опираме до степента на неговото посвещение. Това се отнася и за Буда, и за всички големи религиозни водачи. Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди.
И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
към текста >>
Христос може да бъде разбран от всеки човек, притежаващ съвсем обикновени възможности за
разбира
не на нещата.
Ако Вие наистина се стремите да разберете евангелистите, първо ще трябва да се издигнете до онова прозрение, което ще Ви научи по какъв начин тези индивидуалности, скрити зад имената Матей, Марко или Йоан, можеха да достигнат до съответните неща в Евангелията. Освен това, чрез едно подробно и задълбочено вникване в Евангелията, ние се опитахме да стигнем до отдавна изгубеното убеждение, че евангелистите са говорили самата истина. Обаче този, който иска да разбере Христос, той не се нуждае от всичко това.
Христос може да бъде разбран от всеки човек, притежаващ съвсем обикновени възможности за разбиране на нещата.
Не съществува такава степен на образование, с която да не може да бъде разбран Христос. А това е така, защото Христос беше потопен в чисто човешките сили, изобщо във всичко, което действуваше в Него чрез човешките сили; докато прозренията на другите велики религиозни водачи се основаваха на това, което те виждаха във висшите светове. И ето защо стига да не бъдем тривиално разбрани ние сме в правото си да кажем: Христос основа религия за най-обикновените хора, за най-обикновените умове.
към текста >>
Разбира
се, връзката на Христос с духовните светове можа да бъде разбрана едва чрез определена степен на посвещение.
Разбира се, връзката на Христос с духовните светове можа да бъде разбрана едва чрез определена степен на посвещение.
Обаче човекът изпитва потребност да знае за тази връзка, само ако е докоснат от посвещението. Вчера аз се опитах нагледно да обясня с каква огромна мисия е натоварен Христос по отношение на окултните кандидати. Навлизайки във висшите светове, те трябва да си спомнят своя Аз.
към текста >>
Нещо съвсем естествено е, че колкото повече напредва развитието на Земята, толкова по-дълбоко човекът ще се опитва да вниква в
разбира
нето си за Христос.
Нещо съвсем естествено е, че колкото повече напредва развитието на Земята, толкова по-дълбоко човекът ще се опитва да вниква в разбирането си за Христос.
И на свой ред това разбиране също ще напредва все повече и повече. Ще има все повече хора, за които ще бъде напълно оправдано да казват, че Христос е тук както за най-елементарните и семпли човешки души, така и за тези, които търсят по-дълбоката мъдрост, които чувствуват изгарящия дълг да търсят самата Христова мъдрост.
към текста >>
И на свой ред това
разбира
не също ще напредва все повече и повече.
Нещо съвсем естествено е, че колкото повече напредва развитието на Земята, толкова по-дълбоко човекът ще се опитва да вниква в разбирането си за Христос.
И на свой ред това разбиране също ще напредва все повече и повече.
Ще има все повече хора, за които ще бъде напълно оправдано да казват, че Христос е тук както за най-елементарните и семпли човешки души, така и за тези, които търсят по-дълбоката мъдрост, които чувствуват изгарящия дълг да търсят самата Христова мъдрост.
към текста >>
Така, както носим Слънчевото действие в нашия среден човек, както носим Лунното действие в нашия горен човек ако си спомняте описанията ми за древното ясновиждане по същия начин ние носим в себе си силите и действията на една друга звезда, стига,
разбира
се, да сме в състояние да ги разграничаваме с необходимата точност.
Обаче върху човека действува също и Луцифер.
Така, както носим Слънчевото действие в нашия среден човек, както носим Лунното действие в нашия горен човек ако си спомняте описанията ми за древното ясновиждане по същия начин ние носим в себе си силите и действията на една друга звезда, стига, разбира се, да сме в състояние да ги разграничаваме с необходимата точност.
към текста >>
Ако Вие се потопите в празника "Новолуние" и в настроенията, които то будеше в Стария Завет, тогава ще сте в състояние да приемете моите думи и да си изградите истинско
разбира
не за тези неща.
А сега аз мисля, че ако човек вникне в дълбокото значение на празника "Новолуние", каквото то имаше за древния еврейски ритуал, той трябва да приеме моите думи без никакво съмнение.
Ако Вие се потопите в празника "Новолуние" и в настроенията, които то будеше в Стария Завет, тогава ще сте в състояние да приемете моите думи и да си изградите истинско разбиране за тези неща.
Средните фази съответствуват на това положение, при което върху средния човек действува както нарастващата, така и намаляващата Луна. И ако Вие нагледно си представите, че както Луната т.е. нейният Дух Яхве или Йехова действува върху целия троен човек, така и Слънцето действува върху целия човек, и все пак предимно върху средния човек, тогава пред Вас ще застанат две космически сили, които заливат човека по един целесъобразен и закономерен начин.
към текста >>
Вие
разбира
те, скъпи приятели, че това е много по-трудно, защото външната човешка фигура е постоянно пред нашия поглед, а вътрешната подвижност изисква постоянни усилия, постоянна концентрация.
Вие разбирате, скъпи приятели, че това е много по-трудно, защото външната човешка фигура е постоянно пред нашия поглед, а вътрешната подвижност изисква постоянни усилия, постоянна концентрация.
Ние трябва да се научим да разграничаваме движението, осъществяващо изправения стоеж, да го изживяваме вътрешно, да чувствуваме "мисловното" движение, да чувствуваме "говорното" движение което е най-лесно да чувствуваме движението, осъществяващо кръвта, да чувствуваме то също не е трудно -" дихателното" движение; и накрая да чувствуваме това, което обикновено имаме като един последен резултат, напр. дали по отношение на Земята сме в хоризонтално или изправено положение.
към текста >>
Той се запознава с тези седем духовни Същества и съвсем ясно
разбира
, че те се отнасят към неговите вътрешни движения, точно както Слънцето, Луната и Венера се отнасят към това, което ние обсъждаме вчера и днес.
И ако сега окултният кандидат, както вече беше описано, успее да се отдели, да се откъсне от своя вътрешен и подвижен човек, тогава пред него застават седем образа.
Той се запознава с тези седем духовни Същества и съвсем ясно разбира, че те се отнасят към неговите вътрешни движения, точно както Слънцето, Луната и Венера се отнасят към това, което ние обсъждаме вчера и днес.
Тогава човек разбира, че той е израснал над нашата планетарна система, че е надхвърлил тази планетарна система, че физическите планетарни тела се управляват от планетарните духовни сили, и че "движението, осъществяващо изправения стоеж" у човека може да се реализира само чрез Духа на Сатурн, чрез Духа, който има своята арена на действие именно в Сатурн, както и Луцифер я има в лицето на Венера. И тогава вече окултният кандидат научава, че неговото "мисловно" движение зависи от регента и ръководния Дух на Юпитер, че "говорното" движение зависи от ръководния Дух на Марс, че движението, осъществяващо "кръвта" зависи от ръководния Дух на Слънцето, че "дихателното" движение е свързано с ръководния Дух на Меркурий, "движението, осъществяващо жлезите" с ръководния Дух на Венера, и накрая, всичко което е "размножение" с ръководния Дух на Луната. Окултният кандидат узнава също, че всички тези Духове работят съвместно, че тяхното "бойно поле" е тъкмо в човека, че всяко едно движение се отразява на другото, че Духът на Сатурн действува предимно върху изправения стоеж, но че той косвено влияе и на всички останали движения. Една изключителна ситуация възниква напр. тогава, когато този Сатурнов Дух разгърне силите си в зоната на Овен и Телец.
към текста >>
Тогава човек
разбира
, че той е израснал над нашата планетарна система, че е надхвърлил тази планетарна система, че физическите планетарни тела се управляват от планетарните духовни сили, и че "движението, осъществяващо изправения стоеж" у човека може да се реализира само чрез Духа на Сатурн, чрез Духа, който има своята арена на действие именно в Сатурн, както и Луцифер я има в лицето на Венера.
И ако сега окултният кандидат, както вече беше описано, успее да се отдели, да се откъсне от своя вътрешен и подвижен човек, тогава пред него застават седем образа. Той се запознава с тези седем духовни Същества и съвсем ясно разбира, че те се отнасят към неговите вътрешни движения, точно както Слънцето, Луната и Венера се отнасят към това, което ние обсъждаме вчера и днес.
Тогава човек разбира, че той е израснал над нашата планетарна система, че е надхвърлил тази планетарна система, че физическите планетарни тела се управляват от планетарните духовни сили, и че "движението, осъществяващо изправения стоеж" у човека може да се реализира само чрез Духа на Сатурн, чрез Духа, който има своята арена на действие именно в Сатурн, както и Луцифер я има в лицето на Венера.
И тогава вече окултният кандидат научава, че неговото "мисловно" движение зависи от регента и ръководния Дух на Юпитер, че "говорното" движение зависи от ръководния Дух на Марс, че движението, осъществяващо "кръвта" зависи от ръководния Дух на Слънцето, че "дихателното" движение е свързано с ръководния Дух на Меркурий, "движението, осъществяващо жлезите" с ръководния Дух на Венера, и накрая, всичко което е "размножение" с ръководния Дух на Луната. Окултният кандидат узнава също, че всички тези Духове работят съвместно, че тяхното "бойно поле" е тъкмо в човека, че всяко едно движение се отразява на другото, че Духът на Сатурн действува предимно върху изправения стоеж, но че той косвено влияе и на всички останали движения. Една изключителна ситуация възниква напр. тогава, когато този Сатурнов Дух разгърне силите си в зоната на Овен и Телец. И сега, след като знаем връзките между вътрешните движения на човека и ръководните планетарни Духове, ние лесно стигаме до убеждението, че принципът на истинската астрология е вложен в това, което ние се научихме да разпознаваме като елементи и съставни части на отделните вътрешни движения у човека.
към текста >>
Виждате ли, аз често съм изтъквал, а и сега се налага да изтъкна, че живота на Буда трябва да бъде разбран така, както го
разбира
ха древните будисти, а не според възгледите на днешната материалистическа история.
Виждате ли, аз често съм изтъквал, а и сега се налага да изтъкна, че живота на Буда трябва да бъде разбран така, както го разбираха древните будисти, а не според възгледите на днешната материалистическа история.
Човек трябва да се извиси до такова познание за живота на Буда, че да каже: Да, Буда е станал Буда, благодарение на това, че е минал през много и много въплъщения, стигнал е до Бодисатва, и тогава като Бодисатва беше роден като син на цар Судодана, и в 29-та година на своя живот се издигна до чин Буда. Трябва да се знае, че израстването на Бодисатва до чин Буда (това е известно на всеки посветен будист и изобщо на всеки посветен) практически означава: една такава индивидуалност, която се издигна от Бодисатва до Буда, имаше в живота си на Буда своята последна земна инкарнация; и след като вече беше станала Буда, на тази индивидуалност изобщо не предстоеше задачата да се връща отново на този свят в едно земно човешко тяло; от тук нататък тя трябваше да действува в други, свръхсетивни светове.
към текста >>
И ако отвореният поглед на окултиста се носи навън в мировите пространства, по един изненадващ начин той ще открие Буда
разбира
се в духовен смисъл на една планета, която днешната материалистична астрономия определя като Марс.
И все пак, ако иска да напредва по своя път, окултният кандидат може да следва именно пътя на Буда. Наистина, този живот на Буда не протича в Земни измерения и естествено не може да бъде наблюдаван чрез сетивата. Но тогава възниква важният въпрос: "Какво е станало с Буда, след като той вече е спрял да се инкарнира в земни човешки тела? " Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния свят. Може да Ви се стори и странно, но посветените откриват Буда по времето, така да се каже, когато той е зает с изпълнението на една огромна задача.
И ако отвореният поглед на окултиста се носи навън в мировите пространства, по един изненадващ начин той ще открие Буда разбира се в духовен смисъл на една планета, която днешната материалистична астрономия определя като Марс.
Да, окултистът научава тези неща и се изпълва с необикновена сериозност. На Буда е поверена една нова мисия. И ние се научаваме да разбираме тази нова мисия именно чрез окултното наблюдение на Марс.
към текста >>
И ние се научаваме да
разбира
ме тази нова мисия именно чрез окултното наблюдение на Марс.
" Затова се налага Буда да бъде търсен извън Земния свят. Може да Ви се стори и странно, но посветените откриват Буда по времето, така да се каже, когато той е зает с изпълнението на една огромна задача. И ако отвореният поглед на окултиста се носи навън в мировите пространства, по един изненадващ начин той ще открие Буда разбира се в духовен смисъл на една планета, която днешната материалистична астрономия определя като Марс. Да, окултистът научава тези неща и се изпълва с необикновена сериозност. На Буда е поверена една нова мисия.
И ние се научаваме да разбираме тази нова мисия именно чрез окултното наблюдение на Марс.
към текста >>
125.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И Вие
разбира
те: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията.
И сега: няма никаква нужда от това, Вие да си припомняте тази сцена от Евангелията; при определени условия, Вие бихте имали тази сцена и без друго пред себе си, Вие и без друго бихте приели в душата си онзи Импулс, който ще Ви озари с непосредственото знание: "Да, Христос е живял на тази Земя, бил е разпънат, и е победил смъртта". Върху Вас започва да действува с могъща сила не евангелското християнство, а Павловото християнство.
И Вие разбирате: В този миг става възможно, описаното в Евангелията да бъде дълбоко изживяно независимо от тях, напълно независимо от Евангелията.
Когато си спомняте за обикновения живот, Вие намирате за напълно естествено, че представите на Вашето съзнание се пораждат от външните сетивни впечатления. Но сега пред Вас застава един образ, който изобщо не би могъл да бъде породен от никакви външни впечатления, защото Луцифер изобщо не може да бъде намерен никъде в сетивния свят. Така образът на смъртта се допълва с нещо много важно, а малко по-късно направо се преобразява и в самия духовен лик на Христос. И това е последният спомен, последната реминисценция от Земния свят, която остава след като Вие сте прекрачили в свръхсетивния свят. Когато този образ на изкушението Христово и на победената смърт се изправи пред окултиста, външният свят е всъщност напълно изключен.
към текста >>
Вчера се наложи да обсъдя с Вас, скъпи теософски приятели, доста трудни за
разбира
не неща.
Вчера се наложи да обсъдя с Вас, скъпи теософски приятели, доста трудни за разбиране неща.
Днес отново трябва да се върнем към тях, и най-вече към обстоятелството, че напредвайки към втората степен от посвещението, Луцифер се явява пред нас в съвършено преобразен вид, а именно като ръководен Дух на Венера. Аз казах, че това, което по-рано беше за нас само далечно предчувствие, сега изгрява пред нашите души с неизказана сила: Могъщото Слънце, като една планета, и Христос като Дух на тази планета, с други думи Христос като брат на Луцифер. И сега вече нашето проучване наистина трябва да ни отведе към следземната съдба на Буда. Тази странна и неповторима съдба може да бъде разбрана именно сега, тя не можеше да бъде разбрана преди втората степен на посвещението. В случай, че не успеем да се придвижим напред след първата среща със смъртта и с Луцифер, която е визирана напр.
към текста >>
Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо
разбира
не.
Да, човек научава всичко това, стига да отправи духовния поглед на първото свръхсетивно съзнание назад, към епохата на Старата Луна. И ако сега продължим към второто свръх сетивно съзнание, наред с опитностите, които имат определено значение за Земята, като напр. историята с Буда, се установява и нещо друго, също описано в моята "Тайна Наука", там, където става дума за още по-ранното въплъщение на Земната планета, там, където става дума за Старото Слънце. Естествено, тогава отношенията там бяха съвсем други, и както Вие сте се убедили от съответната глава на "Тайната Наука" извънредно трудно е да се даде добро описание на Старото Слънце. Там аз вложих много повече усърдие, отколкото в съседните описания, които ми са отдаваха, ако мога така де се изразя, с много по-голяма естественост.
Да, ако аз бях акцентирал по-скоро на моралната страна, която също е налице при описанието на Старото Слънце, вероятно теософското движение щеше да приеме "Тайната Наука" с много по-голямо разбиране.
Тук, на Старото Слънце, историята с изкушението няма повече място. И ако ние се обърнем към тази далечна епоха, тогава Слънцето се явява пред нас като една от седемте планети, така, че Духът на Слънцето и Духът на Венера, с други думи Христос и Луцифер застават като един вид братя. И само с най-големи усилия е възможно да прокараме граница между тях, да видим разликата между тях. На Старото Слънце разликата между Христос и Луцифер не се установява външно, а само ако проникнем дълбоко навътре в техните Същества. Много трудно, изключително трудно е да се открият все пак такива външни средства, с които да Ви покажа в какво се състои тази разлика.
към текста >>
Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги
разбира
.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове. Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята.
Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира.
Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н. от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана. Ние бихме могли да посочим и други наименования за опитностите, които човек получава в хода на своето окултно развитие.
към текста >>
Той трябва да се стреми към това
разбира
не и да помни, че т.н.
Несъмнено съществуват и други, още по-висши нива на съзнанието, но сега те не влизат в нашите намерения. И все пак, придържайки се към тези намерения, ние трябваше да изтъкнем, че в земния си живот, човекът има поне откровенията от висшите светове. Затова и може да му се говори за тези по-висши състояния на съзнанието, както и за това, че ако подсили и укрепи своето сънищно съзнание, в едно близко бъдеще той би могъл да изживее всичко това, което нашата Земя е наследила като отношения и закономерности още от Старата Луна; и ако би бил напълно буден така да се каже в един независим от своето тяло дълбок сън тогава човек би бил в състояние да изживее нещо от процесите на Старото Слънце, които хвърлят отблясъка си дори и върху сегашната епоха на Земята. Да, тези процеси също са достъпни за човека и до определена степен той може да вниква в тях и да ги разбира.
Той трябва да се стреми към това разбиране и да помни, че т.н.
от нас различни "състояния на съзнанието" са всъщност не друго, а раз лични светове. Ние сме свикнали да наричаме тези различни състояния на съзнанието и с други имена: Това, което обхващаме с физическото съзнание физически план; това, което обхващаме с 1-то свръхсетивно съзнание астрален план; това, което обхващаме с 2-то свръхсетивно съзнание низш Девакан или ментален план; това, което обхващаме с 3-то свръхсетивно съзнание висш Девакан или висш ментален план. След всичко това, по-нагоре биха се открили светът Буди и накрая Нирвана. Ние бихме могли да посочим и други наименования за опитностите, които човек получава в хода на своето окултно развитие. Дори те могат да се окажат много по-достъпни за човека от различните т.н.
към текста >>
Разбира
се, времето далеч не позволява да се впускаме в различни подробности.
А сега, приближавайки се към края на нашия лекционен курс, ние трябва да хвърлим необходимата светлина също и върху няколко други гледни точки. Според една от тях например, човешката фигура представлява всъщност един троен седемчленен човек.
Разбира се, времето далеч не позволява да се впускаме в различни подробности.
Припомнете си само това, което е изнесено в "Тайната Наука", а именно, че преди настоящото си земно състояние, човекът е минал през други три състояния: Луна, Слънце и Сатурн, и че най-ранните заложби на физическата човешка форма бяха налице още в епохата на Стария Сатурн, и че този физически човек беше постоянно подобряван и усъвършенствуван. Ако осмислите правилно всичко това, Вие на всяка цена ще си кажете: Това чудно устроено човешко тяло, каквото имаме ние днес, то е трябвало да претърпи едно дълго развитие. Защото това развитие трябваше да мине през епохите на Сатурн, Слънце и Луна. Всяка една от тези епохи може да се подраздели на седем части, така че всяка отделна седмина оставя определен отпечатък върху човешката фигура. Така че тук Вие имате 3x7 формиращи сили.Но само това далеч не е достатъчно, за да се разбере какво е донесъл човекът в епохата на Земното си развитие.
към текста >>
Разбира
се, противоречия тук винаги могат да възникнат.
Втората гледна точка, върху която трябва да постигнем съгласие и единство, е тази, че теософията не винаги е в противоречие с окултизма (припомнете си съдържанието на 1-та лекция) и че при едно задълбочено проучване отпадат каквито и да е противоречия.
Разбира се, противоречия тук винаги могат да възникнат.
Мнозина от Вас ще си спомнят, че аз често съм говорил за Христовото Същество като за едно космическо Същество, което се извисява над всички други основатели на религии. Споменавано беше също и това, че няма нищо чудно в начина, по който Христовото Същество беше прието с такъв копнеж именно от Запада, тъй като на тази Западна Европа беше присъщ един своеобразен исторически дух. И доколкото Западът изобщо беше напреднал до там, че да представлява необходимата арена за човешките инкарнации, той се оказа най-подходящото място за това развитие. Ала един удивителен факт остава, че все пак се намират европейци, които не искат да приемат това развитие. А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс.
към текста >>
То засяга отношението на човека към Христос,
разбира
н като основен импулс на Земното развитие.
А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс. Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки. Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание.
То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие.
Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време. Съвременните хора бяха инкарнирани също и преди Христос, така че те живяха в онзи период от Земното развитие, когато Христос не беше още тук, но същите те живеят и сега, когато Христос е вече тук.
към текста >>
И сега Вие
разбира
те: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Така че в лицето на Буда, Вие имате един древен пратеник на Христос, който имаше задачата да подготви Христовото дело на Земята. Защото изпращането на Венерините човеци нямаше никакъв друг смисъл, освен, така да се каже, установяването на Слънчевия авангард тук, на Земята.
И сега Вие разбирате: Именно защото Буда беше прекарал в обкръжението на Христос по-дълго време отколкото другите земни човеци, затова и той се нуждаеше само от онази част на Христовия Импулс, която той имаше още от Слънцето, така че тя му беше напълно достатъчна, за да следва Христовото Събитие в духовния свят, докато другите човеци трябваше да изчакат Христовото Събитие тук долу, на Земята.
Именно защото Буда имаше своето особено отношение спрямо Христос, именно защото беше изпратен като негов подготвител и предтеча, той нямаше нужда да изчаква Христовия Импулс на Земята, а отнасяйки от нея качеството да си спомня дори и без Христовата помощ, от която се нуждаеха всички други хора значението на "Азът" за земния живот, той можеше да наблюдава Земното Христово Събитие от висините на духовния свят.
към текста >>
Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност
разбира
ше всъщност религията на Шива.
И само защото една такава религия не беше осенена от познанието за окончателната победа на Христос над Луцифер, тя не можа да противопостави образа на Луцифер пред образа на Христос, както впрочем това може да стане вече в нашата епоха. Поради тази причина, за една такава религия, Луцифер застава до Христос като един вид самостоятелна и равностойна сила. Ние видяхме вече как Луцифер и Христос могат да бъдат представени като братя. Нещо подобно имаме и тогава, когато на Вишну се противопоставя Шива. А сега Ви моля да си припомните всичко, което знаете за последователите на Шива.
Ако сторите това, Вие ще проумеете как Индия наред със собствените си идеи за луциферическата същност разбираше всъщност религията на Шива.
Защото в действителност Шива е непобеденият още Луцифер. Затова и в смисъла на нашето изследване, целият култ, цялата тази религия с нейните 60 милиона последователи, като религия на Шива, е всъщност един вид религия на Луцифер.
към текста >>
Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да намира при това особена външна подкрепа и
разбира
не.
Всичко онова, което човек намира на физическия план, вещества или материя, Дух или душа, всичко е едно откровение на трите висши сили: неизявената светлина, неизговореното Слово, съзнанието без външен обект.
Междувременно хората напълно изгубиха откровенията на древния окултизъм и той постепенно прие своята нова форма, теософията, без да намира при това особена външна подкрепа и разбиране.
към текста >>
Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да
разбира
т това, което ние отново им предлагаме като теософия.
Обаче трябваше да настъпи и едно преходно време, когато хората нито можеха да имат предишните окултни истини, нито пък можеха да разбират това, което ние отново им предлагаме като теософия.
И тогава те започнаха да се опират на най-последните въздействия, излъчващи се от споменатите три сили. Само че тези последни въздействия не можеха да ги отведат другаде освен до това, което възникна 600 год. преди Христос и което продължава и днес под името философия. А Вие навсякъде ще откриете, че философията е свързана само с тези най-последни въздействия и откровения на споменаваните тук три висши сили.
към текста >>
Разбира
се, тази епоха се простира и до наши дни; обаче часовете на философията са преброени.
Разбира се, тази епоха се простира и до наши дни; обаче часовете на философията са преброени.
Истинската философска епоха остава назад, зад гърба на философите. И единственото, което философията може да направи днес, е да спаси онази част от човека, за която ясновидецът е длъжен да си спомни през своята първа степен, т.е. да спаси Азът, себесъзнанието. Философията трябва добре да разбере това. Опитайте се да си припомните от моята "Философия на свободата" какво всъщност трябва да пренесе философското съзнание в следващата епоха, в епохата, когато човечеството отново ще трябва да приеме нещо много по-точно и неоспоримо от философията, а именно теософията.
към текста >>
Вие добре
разбира
те, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката еволюция.
А сега, наред с другите идеали, опитайте се да разберете и този, че Вие сте призвани да вникнете и в това: По какъв начин философският идеал на нашето време постигнат впрочем от твърде малко хора трябва да се преобрази в един нов теософски идеал и да стане много по-близък и достъпен за хората, защото теософията говори на човека от неговите дълбини, а не го омаломощава, както прави това абстрактната философия, която е длъжна да остане студена и абстрактна, и която може да улови само най-далечния и слаб полъх от космическото човешко същество.
Вие добре разбирате, скъпи приятели, че когато разглеждаме нещата по този начин, ние следваме една световно-историческа необходимост, и ясно предусещаме какво трябва да бъде теософията за модерното човечество и как трите гледни точки на окултизма, теософията и философията възникват и се развиват в хода на общочовешката еволюция.
И когато Вие мислите върху всичко това, когато го оставите да се потопи от Вашата глава във Вашето сърце, тогава Вие се издигате до едно чувство за истинската стойност, до едно чувство за величието и светостта на теософията и на това, което теософията трябва да бъде за всички нас.
към текста >>
126.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Този импулс на инициацията е
разбира
ем също и за обикновеното съзнание.
Религиите като резултат от влиянието на посветените. Местата за инициация и мистерийните места дават импулси за живота. По пътя към инициацията се разпознават личности в техните инкарнации. Исус Христос не е преминал през инициацията като посветените, през трите си земни години той е останал във физическото си тяло. Това, което е дал на света, го е дал чрез физическото тяло.
Този импулс на инициацията е разбираем също и за обикновеното съзнание.
Това е също разликата с другите религиозни организации.
към текста >>
В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното
разбира
не на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие.
В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>
В сетивното битие
разбира
нето следва възприятието, а в свръхсетивните светове
разбира
нето предшества възприятието.
В сетивното битие разбирането следва възприятието, а в свръхсетивните светове разбирането предшества възприятието.
При всички стъпки на инициацията човекът трябва да се освобождава от връзката със света, каквато се установява чрез физическото тяло. Докато имат влияние симпатия, антипатия или предразсъдъци, няма проникване в по-висши светове. Преди Христос народите са се обръщали към посветения от тяхната раса, който не е принадлежал на никой народ. Йохан Томасий от „Пазачът на прага“ показва пречистващото мислене, което води от мига към вечността. Чрез напредването от сетивното битие в духовното битие инициацията стига до директно изживяване в елементарното тяло, до света на реалното.
към текста >>
За Микеланджело това му се удава, за Рафаело – не, тъй като се провали по отношение на
разбира
нето за инкарниращата се отново душевна индивидуалност (Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис).
С Теософското движение се осъществява това, което изискват за нашето време духовните сили. В настоящето търсещи души изискват отговори на загадки, възникнали под натиска на практическите интереси на живота, както в книгата на Ратенау „Към критиката на времето“. Херман Грим искаше да осветли нуждите на времето.
За Микеланджело това му се удава, за Рафаело – не, тъй като се провали по отношение на разбирането за инкарниращата се отново душевна индивидуалност (Илия – Йоан Кръстител – Рафаело – Новалис).
Гьоте обясни образа на Рафаело от свръхсетивното. Бележките на Бурдах за начина на мислене на Гьоте и образа на Мойсей. Духовни сили действат като реални сили през времето. Гьотевият Вилхелм Майстер, двойната Порта на посвещението и духовният живот на нашето време. Христовата тайна като сила на мировото развитие.
към текста >>
127.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е
разбира
емо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот?
Пред душата можа да се изправи важността на момента – имам предвид в световноисторическо отношение – в развитието на човечеството; пред душата можа да се изправи мисълта, че е съвсем закономерно в еволюцията на човечеството това, че в нашето настояще в човешките души искат да навлязат нови сили, а именно сили на духовния живот, ако искат да се съхранят по отношение на онова, което ще изискват настоящето и непосредственото бъдеще от дълбините на тези човешки души. Трябва да се позова на нещо лично – което обаче не е нещо лично мое, – като изказвам тази мисъл. Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим. На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот.
Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот?
– може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи.
към текста >>
Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже,
разбира
еми за европейското съзнание на съвремието.
Трябва да се позова на нещо лично – което обаче не е нещо лично мое, – като изказвам тази мисъл. Години преди да започнем нашето духовно-научно движение, често имах случай да говоря по някои духовни въпроси с междувременно влезлия в по-висшите светове немски историк на изкуството Херман Грим. На разходки от Ваймар до Тифурт или пък в Берлин бяха изказани някои мисли относно изискванията на духовния живот на нашето време и относно изискванията на това, което е необходимо за нашето време, съобразно характера на това как в хода на европейското развитие човечеството е търсило целите си и е искало да се ориентира в душевния си живот. Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми.
Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието.
Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар.
към текста >>
И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко
разбира
не, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова
разбира
еми, колкото римляните и следващите епохи.
Когато някой говореше с този така интересуващ се от всякакъв вид духовен живот на Запада Херман Грим, наяве отново и отново излизаше една мисъл: как всъщност европейското човечество може да хвърли поглед назад към броя на вековете или върху последните две столетия така, че европейският човек, когато погледне в душата си, когато изследва душевните си нужди и се пита: Какво мога да разбера, какво е разбираемо за мен от човешкото, което се осъществява там и от което се нуждая за собствения си душевен живот? – може да си каже: Колкото и неразбираеми да са някои неща по отношение подробностите на живота, все някъде мога да се опра на това, което сам изживявам, ако оставя новите времена да се изправят исторически пред душата ми. Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция.
И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи.
Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо. И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар. Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и
разбира
емо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар.
Да, дори и онези обърквания, настанали в Римската империя по времето на Цезар или пък по време на Римската република, се струват, може да се каже, разбираеми за европейското съзнание на съвремието. Човек се ориентира, ако пожелае да разбере тези души, дори и ако онова, което те чувстват и мислят, често е далеч от това, което може да чувства и мисли съвременният човек. Съвсем други обаче стават нещата, ако душата погледне назад към Древна Гърция. И само ако човек не стига достатъчно надълбоко, ако не взима достатъчно надълбоко това, което иска да нарече човешко разбиране, може да каже, че за него като съвременен човек древните гърци могат да бъдат също толкова разбираеми, колкото римляните и следващите епохи. Когато той, връщайки се назад, стига до древните гърци и оставя върху душата му да въздейства онова, което е предадено от историческите документи, започва нещо неразбираемо.
И бих искал да повторя като нещо съвсем ясно и разбираемо думите, които Херман Грим често употребяваше: Един такъв човек като Алкивиад е чистият принц от приказките в сравнение с Цезар или с живелите по времето на Цезар.
Съвсем различен изглежда гръцкият живот, напълно различни изглеждат човешкото и божественото, свързани едно с друго, съвсем различни изглеждат животът на всекидневието и това, което може да се нарече проблясване на божественото във всекидневния живот; напълно различен изглежда целият душевен живот, живян на територията на Древна Гърция. Нещата стават особено очебийни, ако човек остави върху душата му да въздействат онези личности, които всъщност могат да станат много по-живи в съвременната душа, отколкото тези, за които разказва историята, стига само да се оставим да ни въздействат образите на Омир, Ахил или Софокъл.
към текста >>
Можем да поставим въпроса: Как ли е чувствала една гръцка душа в сравнение с това, което е напълно естествено и
разбира
емо за съвременната душа?
Те не могат да станат живи. Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар? Изпълнена с тайни изглежда гръцката душа, когато хвърляме поглед назад в епохите на Елинизма. Те изглеждат пълни с тайни за погледа, който иска да ги разбере само с помощта на обикновеното съзнание. И само този, който усеща тази тайнственост, усеща нещата правилно.
Можем да поставим въпроса: Как ли е чувствала една гръцка душа в сравнение с това, което е напълно естествено и разбираемо за съвременната душа?
към текста >>
Да се запитаме: Какво ли би казала гръцката душа за представянето на грехопадението, за хода и представянето на древната история, които са толкова
разбира
еми за европейската душа от по-късните епохи?
Да вземем една древногръцка душа. Да се опитаме да се вживеем в нея с помощта на това, с което разполага сега духовната наука.
Да се запитаме: Какво ли би казала гръцката душа за представянето на грехопадението, за хода и представянето на древната история, които са толкова разбираеми за европейската душа от по-късните епохи?
Историята за рая, всичко, което по-късните епохи приемат като Стар Завет, биха ѝ били истински чужди, толкова чужди, колкото си остава самата гръцка душа за съвременния човек. Изкушението в рая, историята за Адам и Ева, както са живели например в Средновековието или в новото време, не биха могли да бъдат мислени в гръцката душа така, че тя да разбере нещата напълно, да ги разбере дотолкова, че да можем да наречем това нещо разбиране. Затова и на нас ни е необходимо първо да подготвим душата си, за да направим отново разбираема тази съвсем различна епоха. Когато мислим по този начин, наистина усещаме какво всъщност ни е донесло най-новото време.
към текста >>
Изкушението в рая, историята за Адам и Ева, както са живели например в Средновековието или в новото време, не биха могли да бъдат мислени в гръцката душа така, че тя да разбере нещата напълно, да ги разбере дотолкова, че да можем да наречем това нещо
разбира
не.
Да вземем една древногръцка душа. Да се опитаме да се вживеем в нея с помощта на това, с което разполага сега духовната наука. Да се запитаме: Какво ли би казала гръцката душа за представянето на грехопадението, за хода и представянето на древната история, които са толкова разбираеми за европейската душа от по-късните епохи? Историята за рая, всичко, което по-късните епохи приемат като Стар Завет, биха ѝ били истински чужди, толкова чужди, колкото си остава самата гръцка душа за съвременния човек.
Изкушението в рая, историята за Адам и Ева, както са живели например в Средновековието или в новото време, не биха могли да бъдат мислени в гръцката душа така, че тя да разбере нещата напълно, да ги разбере дотолкова, че да можем да наречем това нещо разбиране.
Затова и на нас ни е необходимо първо да подготвим душата си, за да направим отново разбираема тази съвсем различна епоха. Когато мислим по този начин, наистина усещаме какво всъщност ни е донесло най-новото време.
към текста >>
Затова и на нас ни е необходимо първо да подготвим душата си, за да направим отново
разбира
ема тази съвсем различна епоха.
Да вземем една древногръцка душа. Да се опитаме да се вживеем в нея с помощта на това, с което разполага сега духовната наука. Да се запитаме: Какво ли би казала гръцката душа за представянето на грехопадението, за хода и представянето на древната история, които са толкова разбираеми за европейската душа от по-късните епохи? Историята за рая, всичко, което по-късните епохи приемат като Стар Завет, биха ѝ били истински чужди, толкова чужди, колкото си остава самата гръцка душа за съвременния човек. Изкушението в рая, историята за Адам и Ева, както са живели например в Средновековието или в новото време, не биха могли да бъдат мислени в гръцката душа така, че тя да разбере нещата напълно, да ги разбере дотолкова, че да можем да наречем това нещо разбиране.
Затова и на нас ни е необходимо първо да подготвим душата си, за да направим отново разбираема тази съвсем различна епоха.
Когато мислим по този начин, наистина усещаме какво всъщност ни е донесло най-новото време.
към текста >>
През годините положихме усилия да се научим да
разбира
ме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно.
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин.
През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно.
Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас! Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето. И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис.
към текста >>
Положихме усилия да се научим да
разбира
ме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас!
Когато миналата неделя завесата се спусна след последната сцена на „Елисейската мистерия“, си помислих колко много трябва да сме благодарни, че в нашето съвремие сме в състояние да можем да обърнем поглед и душа към протичането на процеси, които ни показват тази гръцка душа с нейния начин на чувстване и преживяване, и освен това за наблюдаването на тези процеси в зрителските зали да имаме души, които да могат да си представят, че в еволюцията на човечеството на земята човешката душа е възприемала различни форми от епоха на епоха, учила се е да усеща околния свят и собствения си живот по съвсем различен начин. През годините положихме усилия да се научим да разбираме как е трябвало да живеят човешките души в самото начало на земното развитие, когато външната телесност, а с това и вътрешният душевен живот са били напълно различни от тези по-късно.
Положихме усилия да се научим да разбираме как са живели човешките души през Атлантската епоха и в Следатлантската епоха и чрез това получихме възможността да кажем: О, по колко разнообразен начин се е изживявала човешката душа в нас!
Душата, която е във всеки един от нас и е преминала през инкарнации и инкарнации, не за да изживява едно и също, а за да изживява всеки път по различен начин – по колко разнообразен начин се е изживявала тя! И така напълно е възможно да ни се удаде да седим тук, долу в залата за зрители, и да забравим какво трябва непосредствено да ни вълнува и да възприемем безпристрастно и обективно онова, което душите са наричали душевно свое в съвсем различни времена. Нямаме нужда да пускаме в ход разума си, а просто да се отдадем на непосредственото си усещане и тогава вече ще ни се покаже, че процесите, които се разиграват в реконструираната Елисейска мистерия, съдържат в себе си всичко онова, което са преживели душите от най-тъмните житейски основи до духовните висини, от болките до блаженството, но всичко това по разнообразен начин в течение на времето. И тогава човек придобива може би съвсем наивно и естествено – но затова пък толкова по-сигурно – чувство за това какво е изпитвал гъркът, когато са били произнасяни имена, били са събуждани представи като Деметра, Персефона, Дионис. Ако тези представи бъдат събудени у нас, може би придобиваме възможността от вътрешността на душата пред нас да се изправят цели светове.
към текста >>
Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били
разбира
еми за гърка.
Като хора се намираме във външния физически свят. Научаваме се да го познаваме чрез нашите сетива, чрез преживяванията на душата си и чрез това, което можем да изживеем чрез разсъдъка и разума. По съвсем определен начин днес чувстваме душата си независима от външния живот на заобикалящата ни природа и от всичко онова, което се крие в нея. Как човек усеща това днес, се изразява от своя страна по начин, по който гръцката душа не би могла да усеща.
Отчуждеността по отношение на природата, изтъкването на това, че човек трябва да напусне сетивния свят, за да проникне в духовните светове, още не биха били разбираеми за гърка.
Но по своя начин той би чувствал, че има значителна разлика, значително разделение между това, което в човека може да се нарече и дух, и онова, което се нарича душа. Това са думи за човешкото преживяване, на първо място две различни области и силно отграничаващи се една от друга: душевно и духовно.
към текста >>
И сега да се опитаме да си представим колко
разбира
емо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението. И как след това прозвучават сякаш от световните далнини думите, които божието наказание налага след изкушението! И как чрез самата си формулировка те не са подходящи да призоват душата да се запита: Къде живее това, което звучи там отвън в макрокосмоса през пространствата, в най-съкровения и интимен душевен живот? Да се опитаме да представим образно това, което може да се нарече райският процес; да се опитаме да усетим колко неестествено би било да си представим съответните образи, с които си имаме работа при него, с чисто човешки форми.
И сега да се опитаме да си представим колко разбираемо от само себе си е това, че там, където се говори за най-интимните и дълбоки душевни въпроси на гърците, пред очите ни стои човешкият образ на Деметра, човешкият образ на Персефона, дори и човешкият образ на Дионис или на Зевс!
Да се опитаме да почувстваме от това колко безкрайно близко до гръцката душа се е намирало онова, което същевременно минава през макрокосмоса!
към текста >>
Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще
разбира
как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в конкретни непосредствени дейности.
Може би за някои изглежда абсолютно ненужно това да бъде казвано. Теософията обаче не се състои само от теории или пророчества. Теософията се състои от всеотдайната жертвоготовност за това, което изисква от нас нашата епоха, също и тогава, когато изпълняваме непосредствено тези изисквания, когато трябва да пълзим с дни наред по пода, за да приведем в ред всичко, което след това може да се оживи за миг в нас, което трябва да бъде живо в нашата душа, за да може тази душа да се подготви за изискванията на съвременната епоха. Трябва да бъде събудено едно чувство за това, че от действителна човешка работа произлиза същината на онзи духовен живот, необходим за бъдещето на хората.
Защото когато човек изпитва това, той все повече и повече ще разбира как душите на тези, които искат да се нарекат теософи, трябва да израстват съвместно в общи, сериозни и достойни цели, изразени в конкретни непосредствени дейности.
Защото ценно е преди всичко това, което прави всеки един, каквото сътворява той, каквото е готов да принесе в жертва! И ценно е това, което всеки един придобива като търпимост към разочарования. Тук на това място и в нашето средноевропейско духовно-научно движение трябва да бъде казано: Онези, чиято карма е, така да се каже, да държат ведно нишките, от които се нуждаем за образуването на духовната ядка, действително са изживели немалко разочарования в последно време. И ако е било казано нещо за тези разочарования, още не всичко е пропаднало и ние бихме искали да измолим от духовните сили, стоящи зад нашето движение, и да ги възпламеним, така че такива думи да не трябва да се чуват: че нашите скъпи сътрудници искат да се уморят. Докато движите ръцете си, докато движите мислите си, можем да си казваме за нашето духовно движение: Вие искате!
към текста >>
128.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се
разбира
, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията.
Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен. Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
Който поради
разбира
щата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга. Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност. Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка.
Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част.
Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>
Когато такива думи се превърнат в нещо,
разбира
що се от само себе си, човек преживява нещо съвсем специфично, което трябва да ни става все по-ясно и по-ясно тъкмо в тези лекции.
Преминавайки през този ход на развитието на човечеството, окултното изследване преживява нещо крайно своеобразно, което човек ще разбере и оцени правилно, ако думите за равнозначността на религиите бъдат разбрани сериозно и искрено, точно както са били изречени.
Когато такива думи се превърнат в нещо, разбиращо се от само себе си, човек преживява нещо съвсем специфично, което трябва да ни става все по-ясно и по-ясно тъкмо в тези лекции.
към текста >>
– Това,
разбира
се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така.
Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу?
– Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така.
– Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
към текста >>
Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за
разбира
нето на Христовото същество.
Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята.
Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество.
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела.
към текста >>
И това, което се спечелва на земята за
разбира
нето на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
– Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове. И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество.
И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове.
Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството. Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него.
към текста >>
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за
разбира
не на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот.
Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа.
Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени. Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
Оттам и необходимостта от изработване на по-висше
разбира
не, ако човек иска да разбере другите посветени.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа.
Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени.
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре. Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше
разбира
не, го
разбира
още по-добре.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени.
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се
разбира
нищо.
Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения. Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо.
С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо.
Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата. Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация. Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива слабости. Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света Христос и другите посветени. Тогава може да оставим хората спокойно да си говорят: Намирам, че едната индивидуалност стои по-високо от другите поради въздействието, което е оказала.
към текста >>
Ако обаче човек схване охарактеризираната разлика, той
разбира
също и разликата в импулсите, дошли в света чрез посветените.
Ако обаче човек схване охарактеризираната разлика, той разбира също и разликата в импулсите, дошли в света чрез посветените.
към текста >>
129.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Разбира
емо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност.
Ако искаме да говорим за инициацията и нейното значение за целия човешки живот и за човешкото развитие, трябва да се опитаме да навлезем в същността на това, за което всъщност става дума, с помощта на онези понятия и представи, които са необходими сега, за да се характеризират изобщо свръхсетивните светове по правилен начин.
Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност.
Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие. Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>
Следователно също така трябва да е
разбира
емо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие.
Ако искаме да говорим за инициацията и нейното значение за целия човешки живот и за човешкото развитие, трябва да се опитаме да навлезем в същността на това, за което всъщност става дума, с помощта на онези понятия и представи, които са необходими сега, за да се характеризират изобщо свръхсетивните светове по правилен начин. Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност.
Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие.
Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>
Казвам изрично: това е
разбира
емо.
Ако искаме да говорим за инициацията и нейното значение за целия човешки живот и за човешкото развитие, трябва да се опитаме да навлезем в същността на това, за което всъщност става дума, с помощта на онези понятия и представи, които са необходими сега, за да се характеризират изобщо свръхсетивните светове по правилен начин. Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност. Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие.
Казвам изрично: това е разбираемо.
И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>
Те трябва да се преобразуват, за да можем да
разбира
ме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове.
Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават. Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло. И колкото повече се навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече губят значение представите, понятията, изработени в обикновения живот.
Те трябва да се преобразуват, за да можем да разбираме и означаваме това, което ни посреща в свръхсетивните по-висши светове.
В обикновения свят на сетивното битие имаме само едно нещо, което може да ни напомни за един фундаментален факт, който всеки ясновиждащ човек познава: говори се в символи, така че думите от друга страна да напомнят за нещо, което тепърва ще се разбере в своята реалност, в своята действителност в по-висшите светове. Ако се употреби думата „горене“ за алчност, завист или омраза, в такава дума се съдържа всъщност нещо, което се причислява към онези безбройни чудни тайни на творческата езикова дейност, когато в примитивното, в елементарното човешко съзнание проблясва онова, което в своята действителност е налице в по-висшите светове. Защото всеки знае, че когато говори за горящата омраза, няма предвид някакво горене като естественото горене на огъня навън в природния свят; той знае, че говори, така да се каже, в преносен смисъл и че не би му помогнало, ако пожелае да обясни нещата и процесите в природата чрез това, че извиква на помощ морални представи. Доколкото се говори за събития в по-висшите светове, не се говори в същия смисъл, когато се употребяват такива изрази. Бих искал да напомня за това, че в драмата „Пазачът на прага“ е употребен два пъти изразът, че определени душевни процеси, чувства, желания „горят“ в по-висшите светове.
към текста >>
Това ни води до
разбира
нето, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество. Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи. О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние.
Това ни води до разбирането, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
към текста >>
Човек не може нищо друго освен да усвоява такива
разбира
ния.
Някой може да навлезе в свръхсетивните светове и да опише всичко като великолепно. Когато му кажете, че се е заблудил, това не би било вярно; защото той го е видял. Но той не е видял това, което би видял, ако бе направил това, което току-що описах. Ако го бе направил така, той щеше да види истината. Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик.
Човек не може нищо друго освен да усвоява такива разбирания.
Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния свят. Ако се запази придобитото в сетивното битие, тогава човек би казал за образа, който му се явява: Това е един прекрасен образ. А след това: Това е грозен дявол! Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно. За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен.
към текста >>
Но така не може нищо да се направи,
разбира
нията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове.
Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно. За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н.
Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове.
Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно.
към текста >>
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи,
разбира
ния и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо.
Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове.
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо.
Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави. Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Така се опитахме да изградим няколко представи, които могат да ни доведат до
разбира
не на Пазача на прага.
Така се опитахме да изградим няколко представи, които могат да ни доведат до разбиране на Пазача на прага.
Такива представи, такива понятия и идеи, разбирания и преживявания се опитах да представя в една малка книжка, която ще ви предложа през следващите дни и която наред с тези лекции може да бъде една важна помощ. Тя съдържа осем медитации и ще се предложи на читателя така, че той, когато прави тези медитации, да добие нещо за своя душевен живот. Днес се опитах да охарактеризирам някои от представите, които могат да ни доведат до Пазача на прага. Изхождайки от това, ще се опитаме, минавайки край Пазача на прага, да охарактеризираме няколко гледки и изгледи, за да можем да вникнем още по-дълбоко в Христовото същество и Христовата инициация.
към текста >>
Такива представи, такива понятия и идеи,
разбира
ния и преживявания се опитах да представя в една малка книжка, която ще ви предложа през следващите дни и която наред с тези лекции може да бъде една важна помощ.
Така се опитахме да изградим няколко представи, които могат да ни доведат до разбиране на Пазача на прага.
Такива представи, такива понятия и идеи, разбирания и преживявания се опитах да представя в една малка книжка, която ще ви предложа през следващите дни и която наред с тези лекции може да бъде една важна помощ.
Тя съдържа осем медитации и ще се предложи на читателя така, че той, когато прави тези медитации, да добие нещо за своя душевен живот. Днес се опитах да охарактеризирам някои от представите, които могат да ни доведат до Пазача на прага. Изхождайки от това, ще се опитаме, минавайки край Пазача на прага, да охарактеризираме няколко гледки и изгледи, за да можем да вникнем още по-дълбоко в Христовото същество и Христовата инициация.
към текста >>
130.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за
разбира
нето на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази загадка, която е толкова близка на всичко човешко: загадката на смъртта. И ще откриете, че във всичко, което бихме могли да наречем сведения, се посочва, че инициираният на някое определено ниво трябва да премине през подобно нещо в една по-различна форма от тази на преминаването през портата на смъртта. За окултистите тези сведения се основават действително върху истина. Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане. Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става въпрос, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот?
Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
към текста >>
Сега ще възникне една мисъл, която е
разбира
ща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност?
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност?
Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си? Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта.
към текста >>
От само себе си
разбира
що се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи.
Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си? Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта.
От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи.
И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие. Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
към текста >>
Но при този случай той
разбира
нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо.
Човек трябва да упражнява именно себесъзнание, трябва да се опита безпощадно, безцеремонно да се укори за истински големите недостатъци, които има, така че пред душата му да се яви фактът доколко малко всъщност отговаря той на великия идеал на човечеството. Човек трябва да се вживее в това твърде малко съответствие с големия идеал на човечеството: истински медитативно, истински мисловно силно да извика пред душата си своите морални или други слабости. Когато той прави това, става по-силен чрез него. И това, което вече е започнало да избледнява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло. Човек отново започва да го вижда.
Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо.
Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда.
към текста >>
Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето
разбира
не.
И това, което вече е започнало да избледнява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло. Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство.
Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране.
Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин. Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда. Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен.
към текста >>
Вживяването в астралното тяло и съзнателният живот в него, които събуждат елементарното тяло участък по участък, са свързани и с още нещо: с изскачане извън себе си и с
разбира
не на нещо, което е било отвън; не разширяване на това, което вече е.
За да ни стане ясна тази стъпка от инициацията, е необходимо да бъде усвоена различителна способност за това, което може да се изживее чисто вътрешно, когато човек навлиза в елементарното си тяло. Описах какво се изживява, когато човек навлиза в елементарното или етерното си тяло: той се разширява, прелива. Това е конкретното усещане. Но това е най-важното общо чувство, което човек има: че напира навън от физическото си тяло, че става все по-широк и по-широк и се излива в мировите далнини.
Вживяването в астралното тяло и съзнателният живот в него, които събуждат елементарното тяло участък по участък, са свързани и с още нещо: с изскачане извън себе си и с разбиране на нещо, което е било отвън; не разширяване на това, което вече е.
Когато човек е в елементарното тяло, той знае: физическото тяло също му принадлежи. Когато обаче се вживее в астралното тяло, знае: чувствам се така, все едно че за първо съм живял в себе си, след това извън себе си и съм проникнал в нещо друго, и сега физическото ми тяло – а може би и елементарното – е малко извън мен; аз съм нещо, в което по-рано не съм се намирал и сега физическото ми тяло е нещо, което е станало мой обект, и вече не е мой субект; аз го наблюдавам отвън.
към текста >>
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се
разбира
ш, представлява преходът към битието в астралното тяло.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло.
Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените. Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност. Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят. Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
131.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде
разбира
нето: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
Но е поразително това как човек започва да
разбира
по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“.
Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят.
Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“.
Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
И наистина не мога да кажа нищо друго, освен да предизвикам
разбира
не за него, да се опитам да опиша дотолкова добре, доколкото е възможно, с думи – винаги трябва да се заемат думи от сетивното битие – какво се преживява.
Това настроение, това основно чувство е примесено с нещо друго, към него се присъединява още нещо.
И наистина не мога да кажа нищо друго, освен да предизвикам разбиране за него, да се опитам да опиша дотолкова добре, доколкото е възможно, с думи – винаги трябва да се заемат думи от сетивното битие – какво се преживява.
А то е горе-долу следното.
към текста >>
Сега сме при
разбира
нето, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество?
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество?
Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие. И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят. Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото. За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност.
към текста >>
Това, което сега ви казах,
разбира
се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин.
Там имаме една разлика от огромно значение. Когато човек пристига в духовния свят – обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки поглед назад към земното битие, той гледа да си спомни за физическия човек по образ и форма. Това той трябва да изживее едва тогава, когато изживее характеризираната по-висша точка. Само Исус Христос може и трябва да види при първите охарактеризирани стъпки по пътя към инициацията! И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а.
Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин.
Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно. Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел. Защо това е така? Защо когато се говори със застъпниците на някое духовенство и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят? И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим.
към текста >>
Това е нещо, което може да се
разбира
като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях.
Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>
Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се
разбира
много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>
Всичко, което казах, може да бъде казано и без тези два начина и тогава също е валидно и
разбира
емо.
Изхождайки от две различни гледни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпроса за Христовата същност.
Всичко, което казах, може да бъде казано и без тези два начина и тогава също е валидно и разбираемо.
Ала е необходимо да се отнасяме обективно към фактите и да ги обхванем съвсем неповлияни от направленията на вероизповеданията като космически факти.
към текста >>
132.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Такива правила,
разбира
се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина. Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове.
Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията.
Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди
разбира
не за действието на един свят в друг такъв.
И все по-необходимо ще става да се освобождаваме от вярата, че в тези неща можем да навлезем с помощта на няколко правила, все по-необходимо ще бъде именно в духовната област да се насочваме от дидактичното към образа. Тъй като взаимовръзките на световете са толкова многообразни, трябва също и пътищата на отделната индивидуалност да са толкова многообразни. Когато трябва да се показват определени индивидуалности или същества от по-висшите светове и връзката им с човека, тогава трябва да се почувства необходимостта тези образи да се изобразяват живо, в тяхната многоликост, не да се дават голи дефиниции за тях. В нашата епоха е особено важно за онези, които се стремят към духовно познание, да схващат такива образи като Луцифер и Ариман, които се срещат винаги по пътя на инициацията, именно в тяхната многостранност и променливост. Тогава ще се покаже колко са забележителни връзките на един свят с друг.
В много знаци на нашето време се показва, че постепенно може да се пробуди разбиране за действието на един свят в друг такъв.
Бих желал първоначално да изходя от нещо понятно, което не винаги се усеща достатъчно понятно.
към текста >>
По пътя на инициацията се
разбира
, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред.
Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота.
По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред.
Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош. Така е и с Луцифер. Той упражнява добро въздействия върху човешката душа, ако става подбудител за издигането на всичко онова от човешката душа, което човекът като своя индивидуалност може да пренесе в жертва на олтара на човешката еволюция. Луцифер става лошо същество, което означава, че каквото прави, става лошо, ако дава такива импулси на човешката душа, че тя да желае да прави всичко единствено за свое удовлетворение. Как действат делата на съществата в света, това може да се разбере, ако сме обърнали внимание на тези същества.
към текста >>
Човек го
разбира
, когато е станал същество от по-висшия свят.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят. Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове.
Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
И щом човек срещне там Ариман, той става опасен именно в по-висшите светове, защото помага – което прави с удоволствие – да се пренесе в свръхсетивния свят това, което е спечелено и преживяно в сетивното битие. Няма по-скъп другар от Ариман за онези, които желаят да съхранят всеки миг за вечността. Много хора, прекрачвайки портата към свръхсетивния свят, започват да усещат Ариман като много добър другар, защото той е винаги устремен да направи част от по-висшия свят всичко, което се случва на земята, и да го ангажира там за себе си и своите служители. Но това още не е най-лошото, защото човек не навлиза в свръхсетивния свят, ако до известна степен не е освободил себе си от егоизма. Ако човек бъде оставен да влезе в свръхсетивните светове с обикновената нормална сила на стремежа, тогава той скоро ще се хване за шлифера на Ариман и ще го усети като много приятен другар.
към текста >>
Защото основателно и
разбира
емо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт?
Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света.
към текста >>
Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно
разбира
не за света.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят.
Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света.
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
Как стои въпросът с това в какво отношение се намира
разбира
нето спрямо виждането в свръхсетивните светове, доколко човек може да добие житейска утеха и жизнена сила чрез
разбира
нето на духовната светлина в житейската тъма, това трябва да бъде изходната точка за утрешното разглеждане, което трябва да ни поведе с още няколко крачки напред в проблематиката, която искаме да разглеждаме в този цикъл.
Как стои въпросът с това в какво отношение се намира разбирането спрямо виждането в свръхсетивните светове, доколко човек може да добие житейска утеха и жизнена сила чрез разбирането на духовната светлина в житейската тъма, това трябва да бъде изходната точка за утрешното разглеждане, което трябва да ни поведе с още няколко крачки напред в проблематиката, която искаме да разглеждаме в този цикъл.
към текста >>
133.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Всичко против това схващане, против това
разбира
не на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към
разбира
нето на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията. Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа.
Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията.
Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност. Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове.
към текста >>
Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени
разбира
ния, всичко, което му се предлага, също може да го схване.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията. Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията.
Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване.
В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност. Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света.
към текста >>
Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се
разбира
това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие
разбира
нето трябва да следва възприятието.
Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност.
Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието.
Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света. Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
към текста >>
Разбира
се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере.
В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност. Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света.
Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере.
Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
към текста >>
Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към
разбира
нето им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света. Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща.
Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
към текста >>
Така е и с
разбира
нето на нещата от свръхсетивните светове:
разбира
нето върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи.
Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции.
към текста >>
Досегашното
разбира
не ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане.
Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката.
към текста >>
Такова
разбира
не, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане.
Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането.
Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>
Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и
разбира
непосредствено това, което се казва.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането.
Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва.
Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>
Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко
разбира
не, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва.
Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне.
За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>
Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да
разбира
т и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката.
Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането. Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва. Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции.
Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката.
Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>
Защо тогава в религиозния живот и неговото
разбира
не навлиза толкова житейска тъма?
С това обаче са свързани неща, които протичат в по-висши области. Например този, който желае да изследва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност. Който има наклонност към лична пропаганда, не може да бъде същевременно обективен окултист! Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно. Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота.
Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма?
Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността? Това се случва, защото всичко, което е човешки егоизъм – и не просто егоизъм на отделния човек, а егоизъм на родовете, на расите, на народите, – е в интимна връзка с това, което се отнася до религиозния живот. От тази гледна точка искам да обърна внимание на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
към текста >>
Това е големият напредък от житейската тъма към духовната светлина, който напредък не би трябвало да се
разбира
неправилно, ако се мисли честно за еволюцията на човечеството.
Там са протекли събитията. И когато може да се прояви съмнение относно това дали евангелията, както и другите писания на Новия завет са исторически документи, той може да каже: Никакъв исторически документ не потвърждава тези събития. И тези, които се смятат за негови ученици, се обръщат към него без разлика от род, раса, пол и т. н. Това е разликата! Докато по-рано народите са се обръщали към своите расови посветени, тук те се обръщат към един, който не принадлежи на никой народ – да, който е извършил най-големите си културни дела именно при един народ, с който не е живял.
Това е големият напредък от житейската тъма към духовната светлина, който напредък не би трябвало да се разбира неправилно, ако се мисли честно за еволюцията на човечеството.
Това са нещата, които енергично разглежда онази наука, която се занимава с действителното разглеждане на свръхсетивните светове.
към текста >>
От всичко, което можах да ви кажа, виждате, че се стига до
разбира
не на онази преценка, която двойникът на Йохан Томасий произнася в „Пазачът на прага“: Мисленето има пречистваща сила.
От всичко, което можах да ви кажа, виждате, че се стига до разбиране на онази преценка, която двойникът на Йохан Томасий произнася в „Пазачът на прага“: Мисленето има пречистваща сила.
Тази пречистваща сила на мисленето обаче действа така, че действително да води от житейската тъма към духовната светлина, от мига към вечността. Човек не иска да признае лесно пречистващата сила на мисленето. Защото има нещо странно в природата на това мислене. Една материалистична наука вярва, че човекът мисли със своя мозък. Той не мисли със своя мозък, това е просто една заблуда.
към текста >>
И който в тази връзка се е учил да
разбира
будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие.
Но тогава той може да се издигне, за да разбере в духовното битие нещо за това, чието отражение е налице само в сетивното битие. И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие. И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации.
И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие.
И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята. Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия.
към текста >>
Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и
разбира
т онзи, който трябва да дойде.
Защото човешката душа, ако пристъпи незряла в свръхсетивните светове – което никога не може да се случи по един правилен окултен път, – ще почувства, че е обзета от безкраен ужас, от безкраен страх, защото хората поради своята незначителност и незрялост, любов и влечение към сетивното битие не биха понесли това, което е във връзка с пристъпването на свръхсетивните светове. От мястото, от което досега донасяхме свръхсетивните истини, трябваше да обърнем внимание на това как едно свръхсетивно събитие ще навлезе със свръхсетивното тяло на човека в хода на двадесетото столетие, когато хората – като чрез природно събитие – ще открият явяващия се отново Христос. На това можахме да обърнем внимание. Но този явяващ се отново Христос няма да ходи по водата и няма да пътува в железницата, също така няма да лети на въздушен балон, а ще бъде разпознат в индивидуалността на човека – в това, което върви от човешка душа към човешка душа – със средствата, които са налице в етерното. Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния свят в човешката душа.
Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде.
Защо това е така? Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят.
към текста >>
134.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до
разбира
нето, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството.
Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация.
Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството.
Тук или там може да се появи някое духовно движение, отделни души могат да вярват, че могат да открият в такива движения това, от което се нуждаят. Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие. Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука.
към текста >>
Не може,
разбира
се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават.
Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие. Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука. Непредубедените наблюдатели в този външен живот обаче са малцина, които също могат неведнъж да предчувстват какво живее в това, което ние наричаме духовна наука, и които честно и искрено се борят за истината в нашата епоха, и чиито души усещат честно и искрено най-дълбокия копнеж за разрешаване на мировите загадки. Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук.
Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават.
Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие. Когато разглеждате света, ще откриете в частност, че търсещи души – души, вълнуващи се от загадките на битието – си казват: от какво се нуждаем, за какво трябва да питаме, как можем да разберем целите на живота? Души, усещащи така нещата, се намират между тези, които са заети с практическа дейност в живота. Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки. Трябва да се вслушаме в такива души, защото трябва да си представим, че духовната наука носи отговорност пред ръководните сили на света.
към текста >>
Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек
разбира
една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията.
Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга.
Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията.
Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето.
към текста >>
Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се
разбира
от сериозния ученик, още по-малко от другите.
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел.
Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото. Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа.
към текста >>
Който знаеше да общува с него, го
разбира
ше, също и ръката му, когато правеше около ъгъла на масата това движение на отхвърляне.
Това е само един фрагмент, когато е стигнал до идеята да пише „Животът на Рафаело“. Когато прочетох тези думи, аз трябваше да си спомня за един момент, когато веднъж бях с него в един тесен кръг и говорих за духовната дейност на човечеството. Обичах много Херман Грим. Той беше личност, буквално затворена в духовната област, която си беше приготвил, и имаше един отговор за това, което съм споменавал с такова удоволствие. Той се състоеше от следното: имаше едно просто движение с ръка на отхвърляне на това, което на острова на неговия духовен живот не можеше да бъде възприемано от него със силите, които можеше да има човек в нашето време.
Който знаеше да общува с него, го разбираше, също и ръката му, когато правеше около ъгъла на масата това движение на отхвърляне.
За мен движението на ръката му беше границата между това, докъде отива един дух, който с духовните елементи на своята епоха иска да оживи отново същата тази епоха, и онова, което трябва да се влее като нови сили в нашето време. Това беше през 1892 г.
към текста >>
Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че
разбира
нето на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света.
Дайте си отговор за всичко, което ще е необходимо за духовния живот на една епоха, която толкова малко желае да разбере нещо такова като живота на Рафаело. С това не казвам, че животът на Рафаело трябва да е нещо по-висше от живота например на Микеланджело, а само ви представям един факт за човешката душа. Опитайте се да си отговорите. Може да си отговорим, ако отправим поглед към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис. С това, което успяхме на сторим в хода на дългогодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис.
Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че разбирането на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света.
Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука. Навсякъде в нашето време навлиза питащо в човешката душа взаимовръзката на духовния свят с целия свят и възникват въпроси като този: Как става така, че внезапно в човешкия живот възникват мисли, сякаш от собствената душа, които са били налице в далечни времена, а сега отново се появяват? Може да се вгледаме в начина, по който духовният живот реално действа, а именно как прави така, че мислите се явяват отново и отново в следващите една след друга епохи, ако познаваме духовния ход на мислите, който е в състояние да разбули духовната наука.
към текста >>
135.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Мисията на Христос Исус и трите възможни начина за нейното
разбира
не: чрез учениците, чрез водачите на древно-юдейския народ и чрез римляните.
Художественият елемент във вътрешната композиция на Марковото Евангелие.
Мисията на Христос Исус и трите възможни начина за нейното разбиране: чрез учениците, чрез водачите на древно-юдейския народ и чрез римляните.
към текста >>
Мистерията на Голгота и ключът към нейното
разбира
не.
Ессе homo. Отказът на обикновеното познание да вникне в Христовото Събитие.
Мистерията на Голгота и ключът към нейното разбиране.
За необходимостта от свръхсетивното познание. Ясновидското изследване като път за истинското разбиране на Мистерията на Голгота
към текста >>
Ясновидското изследване като път за истинското
разбира
не на Мистерията на Голгота
Ессе homo. Отказът на обикновеното познание да вникне в Христовото Събитие. Мистерията на Голгота и ключът към нейното разбиране. За необходимостта от свръхсетивното познание.
Ясновидското изследване като път за истинското разбиране на Мистерията на Голгота
към текста >>
136.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно
разбира
емо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства. Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти.
А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>
137.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
За онзи, който в нашето съвремие търси едно истинско
разбира
не на Марковото Евангелие, още тези първи думи несъмнено съдържат три големи загадки.
За онзи, който в нашето съвремие търси едно истинско разбиране на Марковото Евангелие, още тези първи думи несъмнено съдържат три големи загадки.
Първата загадка лежи в думите: „Това е началото...“ Началото на какво? Как да бъде разбирано това начало? Втората загадка се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска гледна точка? Третата загадка се свежда до това, за което ние често сме говорили: Образът на самия Христос Исус.
към текста >>
Как да бъде
разбира
но това начало?
За онзи, който в нашето съвремие търси едно истинско разбиране на Марковото Евангелие, още тези първи думи несъмнено съдържат три големи загадки. Първата загадка лежи в думите: „Това е началото...“ Началото на какво?
Как да бъде разбирано това начало?
Втората загадка се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска гледна точка? Третата загадка се свежда до това, за което ние често сме говорили: Образът на самия Христос Исус.
към текста >>
Достатъчно е да се върнем сравнително малко назад във времето и да си припомним какво точно е вълнувало човешките души, за да установим, че фактически
разбира
нето за тези неща се е променило значително.
Достатъчно е да се върнем сравнително малко назад във времето и да си припомним какво точно е вълнувало човешките души, за да установим, че фактически разбирането за тези неща се е променило значително.
Ако се върнем към времето преди 19 век и продължим назад към 18 и 17 век, ние все повече ще се приближим до една епоха, когато хората, чийто духовен живот беше свързан с Евангелията, изхождаха от съвършено други познавателни принципи, отколкото съвременното човечество. Какво можеше да си каже един човек от 18 век, ако искаше да се включи в процеса на общочовешката еволюция и особено ако не принадлежеше към онези а през миналите векове те съвсем не бяха много, които по някакъв път бяха свързани с едно или друго посвещение, с едно или друго окултно откровение? Какво можеше да си каже един такъв обикновен човек, следващ предписанията на външния, екзотеричен живот? Дори и най-образованите, намиращи се на върха на тогавашната култура, не можеха да обгърнат с поглед повече от три хилядолетия, едно от които, обвито в гъста мъгла, спадаше към епохата преди християнското летоброене, а другите две, почти завършени, бяха свързани с основаването и разпространението на християнството. Да, тогавашният образован човек обгръщаше със своя поглед именно три хилядолетия.
към текста >>
Всичко се разиграва в чувствата, в душите на хората; днес само малцина от тях стигат до
разбира
не на нещата.
Но ето че настъпи 19 век. И само онзи, който старателно е проучил възникването на съвременната култура, можеше да вникне в дълбоките промени, свързани с този 19 век.
Всичко се разиграва в чувствата, в душите на хората; днес само малцина от тях стигат до разбиране на нещата.
Следователно, човекът на 18 век можеше да проследява историята назад само до елинството; за него епохата преди елинството беше нещо съвсем неопределено. А това, което се случи през 19 век и което малцина разбраха, е че Изтокът стремително навлезе и, бих казал, се настани в сърцето на западноевропейската култура. Искаме ли да вникнем в прелома, свързан с 19 век, ние трябва да имаме предвид именно това уникално навлизане на Изтока в западноевропейската култура, фактически то хвърли светлини и сенки върху всичко, което постепенно се вля а и занапред ще продължи да се влива в нашата култура и което ще изисква съвършено ново разбиране на нещата, различаващо се от обикновените човешки представи до този момент.
към текста >>
Искаме ли да вникнем в прелома, свързан с 19 век, ние трябва да имаме предвид именно това уникално навлизане на Изтока в западноевропейската култура, фактически то хвърли светлини и сенки върху всичко, което постепенно се вля а и занапред ще продължи да се влива в нашата култура и което ще изисква съвършено ново
разбира
не на нещата, различаващо се от обикновените човешки представи до този момент.
Но ето че настъпи 19 век. И само онзи, който старателно е проучил възникването на съвременната култура, можеше да вникне в дълбоките промени, свързани с този 19 век. Всичко се разиграва в чувствата, в душите на хората; днес само малцина от тях стигат до разбиране на нещата. Следователно, човекът на 18 век можеше да проследява историята назад само до елинството; за него епохата преди елинството беше нещо съвсем неопределено. А това, което се случи през 19 век и което малцина разбраха, е че Изтокът стремително навлезе и, бих казал, се настани в сърцето на западноевропейската култура.
Искаме ли да вникнем в прелома, свързан с 19 век, ние трябва да имаме предвид именно това уникално навлизане на Изтока в западноевропейската култура, фактически то хвърли светлини и сенки върху всичко, което постепенно се вля а и занапред ще продължи да се влива в нашата култура и което ще изисква съвършено ново разбиране на нещата, различаващо се от обикновените човешки представи до този момент.
към текста >>
Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните народи, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се
разбира
т помежду си.
В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една метаморфоза, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин. Оказа се, че те имат нужда от още по-дълбоки, от още по-скрити източници, подхранващи техния религиозен живот. И това беше валидно не само за Европа. И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, следвайки един вътрешен порив, хората започнаха да мислят по друг начин, а не както преди това.
Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните народи, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се разбират помежду си.
Нека да посоча само един пример.
към текста >>
И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно
разбира
еми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората.
Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества. И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам.
И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората.
На какво разчиташе Рам Мохан Рой? Той смяташе, че за всички ще стане ясно: Зад многобожието и зад идолопоклонничеството се крие чистото учение за онзи първоначален Бог, който живее във всички неща и който вече не може да бъде постигнат по пътя на идолопоклонничеството, макар че той отново трябва да навлезе в душите на хората. И когато после този индийски брамин обсъждаше някои подробности от учението Веданта, от това истинското индийско вероизповедание, те съвсем не изглеждаха чужди за неговите слушатели, напротив, те изглеждаха като един вид вяра в разума, до което общо взето би могъл да достигне всеки, който, уповавайки се на своя разум, се обръща към единния Бог.
към текста >>
138.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И ако искаме да тръгнем по този път, следва да проявим
разбира
не за все по-нарастващите откровения, за всички онези импулси, които водят началото си от основаването на християнството.
Многократно сме изтъквали, че събитията, разиграли се от Мистерията на Голгота до наши дни не са от съществено значение за подобно душевно развитие. Защото всичко това е в самото си начало и великите импулси, произтичащи от християнството, ще се разгърнат едва през следващите етапи от планетарната еволюция на Земята. И ние непрекъснато трябва да напомняме: Християнството се намира едва в началото на своя величествен път.
И ако искаме да тръгнем по този път, следва да проявим разбиране за все по-нарастващите откровения, за всички онези импулси, които водят началото си от основаването на християнството.
към текста >>
Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето
разбира
не за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин.
Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин.
Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации. Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията. От друга страна, през последните няколко десетилетия всъщност през целия 19. век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
към текста >>
век просвещението силно затрудни
разбира
нето на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин. Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации. Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията. От друга страна, през последните няколко десетилетия всъщност през целия 19.
век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
към текста >>
И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и
разбира
еми.
Подобно отношение към Библията става все по-популярно, особено в наши дни. Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията.
И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми.
Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет. Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията. Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
към текста >>
Разбира
се, има едно теософско направление, което с лека ръка смесва най-разнородни неща и говори за древните юдейски пророци така, сякаш става дума за посветените на другите народи; но по този начин човек не стига до никъде.
Как е станал водач, а после и духовен предводител на своя народ? Този въпрос е напълно оправдан, обаче не и по отношение на пророците.
Разбира се, има едно теософско направление, което с лека ръка смесва най-разнородни неща и говори за древните юдейски пророци така, сякаш става дума за посветените на другите народи; но по този начин човек не стига до никъде.
към текста >>
Защото още в самото си начало евангелистът Марко заявява, че се стреми да обхване Христовото Събитие именно в смисъла на древните пророци и че
разбира
идването на Христос Исус главно според думите на пророк Малахия, респективно тези на пророк Исайя: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Теб, който ще устрои Твоя път.
И така, нещата се засилват все повече и повече, докато стигнем момента, в който Старият Завет свършва и започва Новият Завет. Евангелието на Марко има пряко отношение към тази важна подробност.
Защото още в самото си начало евангелистът Марко заявява, че се стреми да обхване Христовото Събитие именно в смисъла на древните пророци и че разбира идването на Христос Исус главно според думите на пророк Малахия, респективно тези на пророк Исайя: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Теб, който ще устрои Твоя път.
Чуйте гласа на този, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави направете пътеките за Него.“ (1,2-3). Ето как звучи основният лайтмотив, който пронизва цялото повествование на Стария Завет, що се отнася до идването на Христос Исус. А по-нататък в Евангелието на Марко става ясно и при добро желание всеки може да разбере това от самите думи: Да, сега един, а именно Кръстителят, отново говори по същия начин, както някога говореха пророците. И колко завършен, колко величествен изглежда образът на Кръстителя, когато го описваме именно по този начин: Древните пророци наистина посочваха как един Божий вестител, в пълна самотност, очертава пътя, по който Христос Исус ще се включи в мировото развитие.
към текста >>
139.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и
разбира
ха много повече, отколкото със своя обикновен разум.
В тези случаи настъпва едно освобождаване или „разхлабване“ на етерното тяло. Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал.
Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум.
Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях. Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
Чак сега
разбира
ме, че в лицето на Илия ние имаме Духа на юдейския народ, Духа на старозаветния народ.
Едва след като сме наясно с тези важни подробности, ние виждаме Духа на Илия, който действуваше също и в Йоан Кръстител, в неговата истинска светлина.
Чак сега разбираме, че в лицето на Илия ние имаме Духа на юдейския народ, Духа на старозаветния народ.
Какво представляваше този Дух? В известен смисъл, той представляваше Духът на Аза; обаче той се проявяваше не като Дух на отделния човек, а в лицето на Илия той се проявяваше като Дух на целия народ. Той действуваше като един недиференциран Дух. Това, което по-късно трябваше да се прояви у отделния човек, при Илия все още се проявяваше като това, което нарекохме „Групова душа“ на древноюдейския народ. По времето на Йоан Кръстител всичко онова, което трябваше да влезе в човешкото сърце като индивидуална душа, все още се намираше в свръхсетивните светове.
към текста >>
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде
разбира
на във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят.
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят.
Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни. Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен.
към текста >>
И това е един език, който фарисеите изобщо не
разбира
т.
Какво би казал един лекар от тогавашната епоха? Какво са очаквали фарисеите и книжниците от едно изцеление? От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш. Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът.
И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират.
Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо? Защото според тях за Бога може да се говори единствено в смисъл, че той пребивава в свръхсетивните светове и само оттам може да упражнява своите въздействия, само свръхсетивните светове могат да прощават греховете. Че прощаването на греховете има нещо общо с този, който изцелява, това те не могат да разберат. Ето защо по-нататък Христос казва: „Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?
към текста >>
Тъй трябва да
разбира
ме нещата, защото те са казани тъкмо в този смисъл.
Христос свързва моралната страна с магичния процес на изцелението и по този начин осъществява прехода от липсващия Аз към пълновластния Аз. Това се потвърждава на много места в Евангелието.
Тъй трябва да разбираме нещата, защото те са казани тъкмо в този смисъл.
И сравнете сега нашите духовно-научни изводи с всичко онова, което библейските тълкуватели описват като „опрощаване на греховете“. Там Вие ще откриете най-странни предположения, но не и нещо задоволително, понеже те не знаят какво всъщност представляваше Мистерията на Голгота.
към текста >>
От такива примери Вие се убеждавате, че едва след като разполагаме със средствата на модерната Духовна наука, ние сме в състояние да
разбира
ме Библията както трябва.
От такива примери Вие се убеждавате, че едва след като разполагаме със средствата на модерната Духовна наука, ние сме в състояние да разбираме Библията както трябва.
Една от нашите задачи е именно тази: Да покажем, че в тази книга, в тази мирова книга са заложени най-дълбоките тайни, от които тръгва еволюцията на човечеството. Когато веднъж проумеем какви космически процеси се разиграват на Земята а до тях ще се докосваме все повече и повече в хода на тези лекции, защото Евангелието на Марко е чудесен повод за това -, какво е космическо-земното и земно-космическото значение на Мистерията на Голгота, тогава ще знаем: Това, което извличаме от Евангелията, никога не би могло да накърни другите религиозни вероизповедания по света. Поради причините, посочени в края на вчерашната лекция и най-вече поради факта, че истинското разбиране на Библията не може да бъде ограничено в рамките на едно вероизповедание, а следва да е универсално, верният поглед върху Библията ще е възможен само ако се опираме на Духовната наука. Така всички вероизповедания ще получат полагащата им се стойност, всички религии ще бъдат помирени. И като първо начало на едно такова помирение може да послужи, примерно, споменатата от мен случка още в първата ми лекция: А именно когато разказах за онзи индиец, който изнесъл една лекция върху „Христос и християнството“.
към текста >>
Поради причините, посочени в края на вчерашната лекция и най-вече поради факта, че истинското
разбира
не на Библията не може да бъде ограничено в рамките на едно вероизповедание, а следва да е универсално, верният поглед върху Библията ще е възможен само ако се опираме на Духовната наука.
От такива примери Вие се убеждавате, че едва след като разполагаме със средствата на модерната Духовна наука, ние сме в състояние да разбираме Библията както трябва. Една от нашите задачи е именно тази: Да покажем, че в тази книга, в тази мирова книга са заложени най-дълбоките тайни, от които тръгва еволюцията на човечеството. Когато веднъж проумеем какви космически процеси се разиграват на Земята а до тях ще се докосваме все повече и повече в хода на тези лекции, защото Евангелието на Марко е чудесен повод за това -, какво е космическо-земното и земно-космическото значение на Мистерията на Голгота, тогава ще знаем: Това, което извличаме от Евангелията, никога не би могло да накърни другите религиозни вероизповедания по света.
Поради причините, посочени в края на вчерашната лекция и най-вече поради факта, че истинското разбиране на Библията не може да бъде ограничено в рамките на едно вероизповедание, а следва да е универсално, верният поглед върху Библията ще е възможен само ако се опираме на Духовната наука.
Така всички вероизповедания ще получат полагащата им се стойност, всички религии ще бъдат помирени. И като първо начало на едно такова помирение може да послужи, примерно, споменатата от мен случка още в първата ми лекция: А именно когато разказах за онзи индиец, който изнесъл една лекция върху „Христос и християнството“. Въпреки предубежденията на неговия народ, той успял да опише Христос по един начин, включващ всички вероизповедания по света. И да се доближим до този образ на Христос това действително е една от задачите на Духовната наука в областта на религиозния живот. Защото според мен нашето духовно движение трябва да се стреми към едно такова задълбочаване на религиозния живот, което да обхване самата вътрешна същност на отделните религии.
към текста >>
А християнинът, който е антропософ, отговаря: Аз
разбира
м това, защото потопявайки се в твоето сърце, мога да повярвам в твоя Буда.
В тази връзка аз отново бих посочил вече познатия пример с диалога между будиста, който е антропософ, и антропософа, който е християнин. Будистът казва: След като от Бодисатва е станал Буда, Готама Буда постига след смъртта си такава висота, че той вече не се нуждае от завръщане на Земята.
А християнинът, който е антропософ, отговаря: Аз разбирам това, защото потопявайки се в твоето сърце, мога да повярвам в твоя Буда.
Или с други думи: Да разбереш религията на другия, да се извисиш до религията на другия! Християнинът, станал антропософ, може да разбере всичко, което казва другият. И какво ще отговори на това будистът, станал антропософ? Той ще каже: Аз се опитвам да разбера това, което представлява вътрешният нерв на християнството, а именно, че при Христос става дума за нещо много повече от един основател на нова религия. Мистерията на Голгота представлява нещо, което не е свързано с тази или онази личност; в случая не можем да разглеждаме човека Исус от Назарет като основател на религия, защото „Христос“ е този, който се инкарнира в него и умира на кръста, за да бъде изнесено пред човечеството това, което наричаме Мистерия на Голгота.
към текста >>
Аз бих постъпил твърде странно, ако бих настоявал за някакво „подобрение“ на християнството, ако бих настоявал за едно по-добро
разбира
не на Христос Исус, което да отмени неговата смърт на кръста след трите години от Кръщението в реката Йордан, ако бих настоявал за едно по-добро отношение към този религиозен водач.
И какво ще отговори на това будистът, станал антропософ? Той ще каже: Аз се опитвам да разбера това, което представлява вътрешният нерв на християнството, а именно, че при Христос става дума за нещо много повече от един основател на нова религия. Мистерията на Голгота представлява нещо, което не е свързано с тази или онази личност; в случая не можем да разглеждаме човека Исус от Назарет като основател на религия, защото „Христос“ е този, който се инкарнира в него и умира на кръста, за да бъде изнесено пред човечеството това, което наричаме Мистерия на Голгота. Ние трябва да стигнем до убеждението, че тази Мистерия на Голгота е един космически факт. И тогава будистът ще каже: Сега, след като съм разбрал основната същност на твоята религия, след като и ти си разбрал моята религия, аз няма да твърдя, че Христос е една личност, която се преражда във времето.
Аз бих постъпил твърде странно, ако бих настоявал за някакво „подобрение“ на християнството, ако бих настоявал за едно по-добро разбиране на Христос Исус, което да отмени неговата смърт на кръста след трите години от Кръщението в реката Йордан, ако бих настоявал за едно по-добро отношение към този религиозен водач.
Защото важното тук е именно това, че Христос беше прикован на кръста, важното е какво точно се случи в резултат на кръстната смърт!
към текста >>
А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я
разбира
ш!
И какво ще се получи, ако отделните последователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него!
А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я разбираш!
Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този език? Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите. Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите. Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек. Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия?
към текста >>
Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно
разбира
не на религиите.
И какво ще се получи, ако отделните последователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него! А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я разбираш! Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този език? Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите.
Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите.
Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек. Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия? И тогава вместо мир, всред религиите ще настъпи истински разкол. По същия начин и християнинът би трябвало да възрази на будиста, според когото християнството се нуждае от някакво „подобрение“: Ако твърдиш, че Мистерията на Голгота е грешка, която следва да се поправи, и че Христос трябва отново да дойде във физическо тяло, за да се отнесат хората по-добре с него, тогава ти също не се стараеш да разбереш моята религия, тогава ти също изопачаваш моята религия.
към текста >>
И ние не можем да сторим това по-добре, отколкото ако се опитаме да приложим силата и любовта, които властвуват в Евангелията, като средство за
разбира
не на всички религии по света.
Ето какво трябва да запишем в душите си, за да разберем духа и окултната същност на антропософията.
И ние не можем да сторим това по-добре, отколкото ако се опитаме да приложим силата и любовта, които властвуват в Евангелията, като средство за разбиране на всички религии по света.
А че това може да стане и чрез Евангелието на Марко, ще се убедим в хода на следващите лекции.
към текста >>
140.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
За да се научим да
разбира
ме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе? Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира. Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая.
За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>
Разбира
се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин. Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо.
Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно.
Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия.
към текста >>
Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага
разбира
т за какво става дума.
Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия.
Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума.
Черният пипер и солта, захарта и червеният пипер са подправки и винаги стоят на масата; всички те са „едно и също“ нещо, а именно хранителни подправки. Обаче никой не би се съгласил тъй като са „едно и също“ нещо да ги размени и, примерно, да сложи в кафето черен пипер или сол вместо захар. Това, което не може да се върши по този начин в живота, не може да се върши и в духовната област. Недопустимо е да се казва, че общо взето Кришна или Заратустра, Орфей или Хермес са само отделни разновидности на „едно и също“ нещо. Подобен начин на мислене няма нищо общо с честната и сериозна характеристика на нещата, също както е недопустимо да твърдим, че солта и черният пипер, както и захарта и червеният пипер са само различни форми на „едно и също“ вещество, което обобщено наричаме „хранителна подправка“.
към текста >>
Разбира
се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици.
Нека да си представим нещата още по-конкретно. Нека да си представим как древният човек е бил поставен в света преди много, много хидядолетия. Бихме могли да си го представим така, сякаш той се намира пред някакъв „учител“, който обяснява нещо на своите ученици. И ето, че сега той установява: Ако наоколо се намират много ученици, един от тях възприема думите на „учителя“ с дълбоко вълнение; друг също ги чува, но скоро ги забравя; а трети е така потънал в своя егоизъм, че не чува нищо.
Разбира се, древният човек не би могъл да анализира и сравни тримата ученици.
Обаче попадайки в преходното състояние между будност и сън, цялата тази картина отново застава пред душата му. И тогава в душата му би могъл да възникне, примерно, един такъв образ: Ето, идва един сеяч, който хвърля семената това той действително би могъл да види като един ясновидски образ: Едни семена падат на добра почва и израстват добре; други семена падат на лоша почва, трети на камениста почва. От това, което пада на втората почва, израства малко, а от това, което пада на третата почва, не изниква нищо. Древният човек не би казал както днешният: Ето, единият ученик приема думите на учителя, другият не ги приема и така нататък. Обаче в преходните състояния, намиращ се между будност и сън, той виждаше образа и така стигаше до някакво обяснение на нещата.
към текста >>
На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи
разбира
не за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове.
А какви бяха доверените ученици на Христос Исус? Вече казахме, че техният брой се определя от седемте сина на майката на Макавеите и от петте сина на Мататий. Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз. Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция.
На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове.
Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения.
към текста >>
Разбира
се, има и съвсем други преценки.
Общочовешката еволюция върви стъпка по стъпка напред. Днес голяма част от първоначалните степени на духовно-научното познание би могла да се стори някому като един вид теория, като един вид сухо учение. Мнозина например смятат, че е чиста теория да се разглежда човешката душа като една сложна смесица, съставена от Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. Естествено, винаги има хора, които отсъждат прекалено бързо. Ние вече станахме свидетели на такива прибързани оценки, дори по-прибързани от онези, които сметнаха първите стъпки от едно по-нататъшно развитие за нещо напълно завършено.
Разбира се, има и съвсем други преценки.
Във всеки случай добре е, като антропософи, да сме наясно как не би трябвало да се мисли.
към текста >>
Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да
разбира
ме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят.
От най-древните епохи на общочовешката еволюция започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда. Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация. Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура. Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина. Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят.
Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят.
И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда. Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмосфера, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията. Абстрактните умове вярват, че вършат нещо добро, когато извличат само съдържанието, а премахват повторенията. Обаче важното е именно в това, нещата да останат в този вид, както са дадени от Буда.
към текста >>
141.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското
разбира
не на нещата.
За откровенията на Кришна трябва да кажем: В известен смисъл те представляват едно тайно учение. Защо?
Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското разбиране на нещата.
И за да останат тайни нещата, които Кришна разкрива, далеч не е нужно да ги прикриваме чрез някакви външни средства, защото те остават тайни поради това, че само малцина се издигат до онази висота, която е необходима за тяхното разбиране.
към текста >>
И за да останат тайни нещата, които Кришна разкрива, далеч не е нужно да ги прикриваме чрез някакви външни средства, защото те остават тайни поради това, че само малцина се издигат до онази висота, която е необходима за тяхното
разбира
не.
За откровенията на Кришна трябва да кажем: В известен смисъл те представляват едно тайно учение. Защо? Те представляват тайно учение просто поради факта, че само малцина са в състояние да създадат у себе си онази вътрешна нагласа, която е необходима за навлизането в духовния свят и за истинското разбиране на нещата.
И за да останат тайни нещата, които Кришна разкрива, далеч не е нужно да ги прикриваме чрез някакви външни средства, защото те остават тайни поради това, че само малцина се издигат до онази висота, която е необходима за тяхното разбиране.
към текста >>
Ние добре
разбира
ме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало.
Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си. Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността. Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век.
Ние добре разбираме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало.
Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават.
към текста >>
Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не
разбира
т това, което притежават.
Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си. Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността. Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век. Ние добре разбираме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало.
Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават.
към текста >>
Но когато размислим върху резултатите от техните занимания и за техния принос към
разбира
нето на Хегеловата философия, ние веднага стигаме до заключението, че за всички тях Хегел си остава една голяма тайна.
Става дума за Фихте17, Шелинг18 и Хегел18. До известна степен техните учения също могат да бъдат приравнени с другите окултни учения на човечеството. Защото макар и някой да е наясно с ученията на Фихте, Шелинг и Хегел16, не можем да отречем, че в общи линии те си остават тайни учения. Малко са онези хора, които могат да се ориентират в нещата, написани от тези трима души. От една, бих казал, философска куртоазия, днес отново се говори за Хегел и срещу току-що изказаното становище веднага може да се възрази, че съществуват хора, които сериозно се занимават с Хегел.
Но когато размислим върху резултатите от техните занимания и за техния принос към разбирането на Хегеловата философия, ние веднага стигаме до заключението, че за всички тях Хегел си остава една голяма тайна.
Обаче при Фихте, Шелинг и Хегел установяваме нещо съвсем друго: При тях всичко онова, което Кришна носи като светлина от Изтока, се проявява отново, макар и по твърде абстрактен начин, изискващ употребата на понятия, и все пак приликата може да бъде забелязана, стига да разполагаме с необходимата за това душевна нагласа.
към текста >>
И който има
разбира
не за тези неща, той пази у себе си едно понятие, една идея за силата на онази духовна светлина, която струи към нас, когато се оставим под въздействието на едни или други факти, свързани с епохата на Кришна.
Можем да сравним това, което ни облъхва от Кришна, с тази така наречена най-нова еволюционна фаза от човешкото издигане в духовните висоти, само че тук има една съществена разлика. Това, което откриваме у Фихте, Шелинг и Хегел, тези най-зрели християнски мислители, ние го срещаме естествено в по-добра форма и в предхристиянската епоха, именно в лицето на Кришна. Защото, какво всъщност представлява откровението на Кришна? То представлява нещо, което никога вече не може да се повтори, което трябва да бъде прието именно в своята връхна точка, понеже не може да бъде надминато.
И който има разбиране за тези неща, той пази у себе си едно понятие, една идея за силата на онази духовна светлина, която струи към нас, когато се оставим под въздействието на едни или други факти, свързани с епохата на Кришна.
Необходимо е само тези факти да бъдат разбирани както трябва. Ако вземем например няколко фрагмента от Бхагават Гита, където Кришна говори за себе си, ние стигаме до определени познания, чувства и усещания, за които ще стане дума по-късно. В десетата песен той казва:
към текста >>
Необходимо е само тези факти да бъдат
разбира
ни както трябва.
Можем да сравним това, което ни облъхва от Кришна, с тази така наречена най-нова еволюционна фаза от човешкото издигане в духовните висоти, само че тук има една съществена разлика. Това, което откриваме у Фихте, Шелинг и Хегел, тези най-зрели християнски мислители, ние го срещаме естествено в по-добра форма и в предхристиянската епоха, именно в лицето на Кришна. Защото, какво всъщност представлява откровението на Кришна? То представлява нещо, което никога вече не може да се повтори, което трябва да бъде прието именно в своята връхна точка, понеже не може да бъде надминато. И който има разбиране за тези неща, той пази у себе си едно понятие, една идея за силата на онази духовна светлина, която струи към нас, когато се оставим под въздействието на едни или други факти, свързани с епохата на Кришна.
Необходимо е само тези факти да бъдат разбирани както трябва.
Ако вземем например няколко фрагмента от Бхагават Гита, където Кришна говори за себе си, ние стигаме до определени познания, чувства и усещания, за които ще стане дума по-късно. В десетата песен той казва:
към текста >>
И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско
разбира
не на нещата.
Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси.
И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата.
И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>
И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние
разбира
ме: Това е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък.
Нека още веднъж да си припомним характеристиката, която дадохме за Кришна. Могъщи, величествени откровения на старото ясновидство, изразени по такъв начин, че да бъдат разбрани от бъдещите поколения, които ще усещат в тях отзвука от старото ясновидство ето как Кришна застава пред нашите души. За хората неговото откровение е нещо, което те могат да приемат, казвайки си: Тук е събрана мъдростта на скрития зад материята духовен свят, света на причините, на духовните факти. Ето какво съдържа откровението на Кришна, изразено с неговите величествени, могъщи думи.
И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние разбираме: Това е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък.
И ти, душа човешка, принадлежиш именно на онзи свят, за който ти говори Кришна.
към текста >>
Променете вашето
разбира
не!
Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят? Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него! , а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител. И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят?
Променете вашето разбиране!
Не гледайте повече назад, а погледнете напред! Когато дойде по-големият, ще се сбъдне времето и небесният свят ще навлезе в света на страданията и всички изгубени откровения от древността отново ще проникнат, вече по нов начин, в човешките души.
към текста >>
Едва когато виждаме нещата по този начин, ние започваме да ги
разбира
ме.
Всичко е обърнато. Ето какво е станало през тези шест века, които разделят двете събития. Ние отново имаме двете комети с техните ядра: Едната е Кришна със своето ядро, сочещо назад и този, който сочи на хората пътя към миналото, Буда. А другата комета, чието ядро е Христос, сочи пътя към бъдещето чрез предтечата Йоан Кръстител. Представете си Буда като приемник на Кришна и Йоан Кръстител като предтеча на Христос Исус, и тогава в тази проста формула Вие ще откриете Мистерията на Голгота.
Едва когато виждаме нещата по този начин, ние започваме да ги разбираме.
към текста >>
142.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Впрочем напоследък доста хора, които не
разбира
т за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година. Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание.
Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос. Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес.
към текста >>
Едва бавно и постепенно хората се научиха да
разбира
т какво точно им се открива в хода на времето.
Едва бавно и постепенно хората се научиха да разбират какво точно им се открива в хода на времето.
И нека да напомним, че винаги, когато им се откриваха нови откровения, те получаваха един рецидив, свързан със старите изживявания. В началото на Теософското движение бяха разкрити забележителни истини. Обаче същественото беше в това, че теософският живот остана почти недокоснат от историческия подход към света. И Вие бихте могли да се убедите в моите думи, ако хвърлите поглед върху „Езотеричният будизъм“ от Синет19, една книга, която впрочем е написана много добре. Всички нейни глави, в които проличава историческият подход към света, лесно ще бъдат приети от западноевропейските души.
към текста >>
Разбира
се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри дела.
При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко. Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества. Това се потвърждава при хора с подчертани духовни заложби, например при хора с интереси към философията. Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази стройна философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби.
Разбира се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри дела.
После идва време, когато човек разбира, че има и други неща, които могат да говорят чрез самите себе си, че светът също може и да ни дава чрез другите хора, че можем да черпим от постиженията на другите.
към текста >>
После идва време, когато човек
разбира
, че има и други неща, които могат да говорят чрез самите себе си, че светът също може и да ни дава чрез другите хора, че можем да черпим от постиженията на другите.
Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества. Това се потвърждава при хора с подчертани духовни заложби, например при хора с интереси към философията. Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази стройна философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби. Разбира се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри дела.
После идва време, когато човек разбира, че има и други неща, които могат да говорят чрез самите себе си, че светът също може и да ни дава чрез другите хора, че можем да черпим от постиженията на другите.
към текста >>
„Още ли не
разбира
те, нито проумявате?
„Още ли не разбирате, нито проумявате?
Помрачени ли са душите ви?
към текста >>
А Той им казва: Още ли не
разбира
те?
А Той им казва: Още ли не разбирате?
“ (8, 17-21)
към текста >>
Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте
разбира
ли досега.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо?
Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега.
Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум. Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние
разбира
ме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване.
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване.
И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците. За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много. Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин. Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения. Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди.
към текста >>
Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде
разбира
ното, ние стигаме до едно напълно не
разбира
емо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега?
Нека сега да запомним и да задържим в душата си само онова, което е казано в Евангелието.
Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега?
“ Защото, нали така, въпросът може да бъде зададен и под тази форма; за хората преди всичко е важно да знаят от кого произлизат въздействията, които те наблюдават. Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален израз наоколо броди Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега? “ И тогава Петър казва: „Тези неща стават, защото Ти си Христос.“ Ето как, в смисъла на това Евангелие, чрез своето познание Петър поставя себе си във възловата точка на общочовешкото развитие. Защото какво всъщност казва той с тези думи? Нека да размислим върху думите на Петър.
към текста >>
Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава
разбира
ем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието дело се разгръща с още по-голяма сила.
На това място от Евангелието ние сме изправени пред най-величествения световноисторически монолог, който някога е прозвучавал на Земята, пред Божия монолог за разкриването на Мистериите.
Нищо чудно, че засега монологът на Бога остава разбираем за човешкия интелект и че ще ни трябват много усилия, за да разберем този монолог на Бога, чрез който Божието дело се разгръща с още по-голяма сила.
Но за това ще говорим утре.
към текста >>
143.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова
разбира
не на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Ето как трябва да се отнасяме към тези неща.
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение. Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието. На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден. И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент.
към текста >>
И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не
разбира
т тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент.
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде. Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение. Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието. На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден.
И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент.
(9, 31-32) Защо ние се изправяме пред този странен факт? Защо апостолите са затруднени да разберат именно Мистерията на Голгота? И какво всъщност представлява тази Мистерия на Голгота? Ние често сме обсъждали този въпрос. Тук става дума не за друго, а за едно изваждане на посвещението от дълбините на Мистериите и оповестяването му пред лицето на света.
към текста >>
Ето защо апостолите, принадлежащи на старозаветния народ, първоначално нямаха никакво
разбира
не за думите, които характеризираха посвещението.
Благодарение на своите пророци древноюдейският народ се оказа подготвен да изживее онова единствено по рода си посвещение, което беше не посвещение на един човек, а посвещение на една космическа индивидуалност, ако все още бихме използвали думата „посвещение“, което впрочем вече е неправилно. Така древноюдейският народ се оказа подготвен да получи това, което трябваше да настъпи вместо старото посвещение, а именно: Верният поглед върху Мистерията на Голгота.
Ето защо апостолите, принадлежащи на старозаветния народ, първоначално нямаха никакво разбиране за думите, които характеризираха посвещението.
Христос Исус говори за посвещението и Той се изразява така, че казва: Ще понесе смъртта, ще престои три дни в гроба и после ще възкръсне. Това е описание на посвещението. Ако Той би описал посвещението по друг начин, учениците Му щяха да го разберат. Но понеже този начин на изразяване не беше присъщ на старозаветния народ, първоначално апостолите не бяха в състояние да разберат думите на Христос. Ето защо Евангелието ясно показва колко очудени и неразбиращи са апостолите, когато Той говори за страданията, смъртта и Възкресението на Сина Човешки.
към текста >>
Обаче вътре в Аза той нямаше никакво
разбира
не, никаква разсъдъчна оценка за висшите светове.
Само когато чрез ясновидството човекът излизаше извън себе си, каквото беше положението в древните епохи, само когато чрез посвещението той излизаше извън Аза, постигайки едно съноподобно съзнание извън тялото, той можеше да влезе в свръхсетивните светове.
Обаче вътре в Аза той нямаше никакво разбиране, никаква разсъдъчна оценка за висшите светове.
Някога беше точно така. Преди Мистерията на Голгота Азовите сили на човека не му бяха достатъчни за съзнателно общуване с висшите светове.
към текста >>
И който
разбира
истинската човешка природа и човечеството, който
разбира
какво представлява Земният Аз и какво е отношението на Земния Аз към човешката форма на тялото, и че при пълното проникване на Земния Аз в човешкото тяло не може да се види същото, което нормално става с обикновените хора, той излизайки извън очертанията на своето тяло и наблюдавайки го отстрани би могъл да попита: Как би трябвало да изглежда това тяло, ако то би поело в себе си всички Азови сили?
Това е една дълбока Мистерия и според Духовната наука тя намира своето обяснение именно в образа на Голгота.
И който разбира истинската човешка природа и човечеството, който разбира какво представлява Земният Аз и какво е отношението на Земния Аз към човешката форма на тялото, и че при пълното проникване на Земния Аз в човешкото тяло не може да се види същото, което нормално става с обикновените хора, той излизайки извън очертанията на своето тяло и наблюдавайки го отстрани би могъл да попита: Как би трябвало да изглежда това тяло, ако то би поело в себе си всички Азови сили?
и тогава би установил, че то има пет рани. Образът на Кръста с разпънатия Христос и неговите рани идва от самата човешка природа, от самата Земна същност. Мистерията на Голгота произтича от самата човешка природа. Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си. Ето защо по-старите християнски художници, без всички от тях да са ясновидци, бяха подтиквани да изобразяват Голгота именно от познавателната сила, съдържаща се в Мистерията на Голгота.
към текста >>
В тази повратна точка от общочовешката еволюция се осъществи преходът от ясновидството към Азовата душа на човека, за да се стигне до
разбира
нето на Христовото Същество, или с други думи, до първообраза на човешкия Аз.
и тогава би установил, че то има пет рани. Образът на Кръста с разпънатия Христос и неговите рани идва от самата човешка природа, от самата Земна същност. Мистерията на Голгота произтича от самата човешка природа. Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си. Ето защо по-старите християнски художници, без всички от тях да са ясновидци, бяха подтиквани да изобразяват Голгота именно от познавателната сила, съдържаща се в Мистерията на Голгота.
В тази повратна точка от общочовешката еволюция се осъществи преходът от ясновидството към Азовата душа на човека, за да се стигне до разбирането на Христовото Същество, или с други думи, до първообраза на човешкия Аз.
към текста >>
И ако някой има чувството, че тези думи са трудно
разбира
еми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното
разбира
не на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
Ясновидството дава възможност на човека да наблюдава Мистерията на Голгота, намирайки се извън своето тяло. Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното.
И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново
разбира
не на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
Но по какъв начин? Когато сме изградили отношение към Мистерията на Голгота, намирайки се вътре в тялото, дори и днес е възможно да съзерцаваме Мистерията на Голгота не само тук, но и във висшите светове, достигайки до едно пълно потвърждение за тази повратна точка от общочовешката еволюция. Но Мистерията на Голгота може да бъде разбрана и с помощта на такива думи, които бяха изказани току-що. Несъмнено, нужно е дълго да се медитира, дълго да се размишлява върху казаното. И ако някой има чувството, че тези думи са трудно разбираеми, той е напълно прав; понеже, естествено, това, което човешката душа може да прибави към пълното разбиране на най-великото, най-висшето Събитие, разиграло се на Земята, принадлежи към най-трудните неща на света.
По един или друг начин апостолите бяха доведени до едно ново разбиране на човешката еволюция; и от всички тях най-възприемчиви се оказаха Петър, Яков и Йоан.
към текста >>
Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в
разбира
нето на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция.
Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки. Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20.
Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция.
Този процес може да настъпи в различни места на Земята. Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света. Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота. Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят. Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
Разбира
се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота.
Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки. Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20. Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята. Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света.
Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота.
Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят. Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
Ето какво усещаме ние в тези души и
разбира
ме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза. И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
144.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
стих, и ако четем с чувство и
разбира
не, ще забележим следното.
Нека да се насочим към трета глава от Евангелието на Марко и по-точно от 7. до 23., 24. стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22.
стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното.
Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>
Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат
разбира
ни, и човек се научава да ги
разбира
едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги
разбира
толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял.
Обаче ние знаем, че то не можа веднага да проникне в техните сърца. Учениците не можаха веднага да разберат всичко. Но с много от нещата, които биват изживявани в окултната област, става точно така.
Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял.
Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни. И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
към текста >>
И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно
разбира
ме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
Обаче ние знаем, че то не можа веднага да проникне в техните сърца. Учениците не можаха веднага да разберат всичко. Но с много от нещата, които биват изживявани в окултната област, става точно така. Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял. Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни.
И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
към текста >>
И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до
разбира
нето, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език.
И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата. Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>
Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не
разбира
т за какво става дума.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език. И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ. И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>
145.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско
разбира
не.
И тъкмо в Евангелието на Марко на преден план изпъкват не отделните думи, а цялостната атмосфера на изложението, което ни показва Христос като едно космическо и в същото време земно проявление, а самата Мистерия на Голгота като един земен и в същото време свръхземен факт. Изтъква се и нещо друго, което проличава от един художествен похват, в самия край на Марковото Евангелие. Изтъква се как един космически импулс просиява в планетарното битие на Земята. Този импулс просиява в самото планетарно тяло на Земята.
И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско разбиране.
Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота. И тази невъзможност за разбиране, фактът, че човешкото разбиране тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната еволюция, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция. И ние долавяме тези фини художествени и композиционни достойнства, когато се запитаме: Как изобщо възникна това разбиране по времето, когато се извършваше Мистерията на Голгота?
към текста >>
Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно:
Разбира
нето на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята,
разбира
нето на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота.
И тъкмо в Евангелието на Марко на преден план изпъкват не отделните думи, а цялостната атмосфера на изложението, което ни показва Христос като едно космическо и в същото време земно проявление, а самата Мистерия на Голгота като един земен и в същото време свръхземен факт. Изтъква се и нещо друго, което проличава от един художествен похват, в самия край на Марковото Евангелие. Изтъква се как един космически импулс просиява в планетарното битие на Земята. Този импулс просиява в самото планетарно тяло на Земята. И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско разбиране.
Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота.
И тази невъзможност за разбиране, фактът, че човешкото разбиране тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната еволюция, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция. И ние долавяме тези фини художествени и композиционни достойнства, когато се запитаме: Как изобщо възникна това разбиране по времето, когато се извършваше Мистерията на Голгота?
към текста >>
И тази невъзможност за
разбира
не, фактът, че човешкото
разбира
не тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната еволюция, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция.
Изтъква се и нещо друго, което проличава от един художествен похват, в самия край на Марковото Евангелие. Изтъква се как един космически импулс просиява в планетарното битие на Земята. Този импулс просиява в самото планетарно тяло на Земята. И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско разбиране. Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота.
И тази невъзможност за разбиране, фактът, че човешкото разбиране тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната еволюция, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция.
И ние долавяме тези фини художествени и композиционни достойнства, когато се запитаме: Как изобщо възникна това разбиране по времето, когато се извършваше Мистерията на Голгота?
към текста >>
И ние долавяме тези фини художествени и композиционни достойнства, когато се запитаме: Как изобщо възникна това
разбира
не по времето, когато се извършваше Мистерията на Голгота?
Изтъква се как един космически импулс просиява в планетарното битие на Земята. Този импулс просиява в самото планетарно тяло на Земята. И сега Земните човешки същества имат задачата да се отнесат към този импулс с едно истинско разбиране. Може би никъде другаде, освен в Евангелието на Марко не е подчертано толкова ясно: Разбирането на този импулс, който озари Земното битие и за чието пълно разгръщане е необходима цялата бъдеща еволюция на Земята, разбирането на този импулс в никакъв случай не беше възможно през времето, когато се извърши самата Мистерия на Голгота. И тази невъзможност за разбиране, фактът, че човешкото разбиране тогава направи едва своите първи стъпки, за да се разгръща все повече и повече в хода на по-нататъшната еволюция, всичко това Евангелието на Марко ни представя по един прекрасен начин именно в своите художествени елементи, в своята цялостна композиция.
И ние долавяме тези фини художествени и композиционни достойнства, когато се запитаме: Как изобщо възникна това разбиране по времето, когато се извършваше Мистерията на Голгота?
към текста >>
Всъщност
разбира
нето можа да се прояви на три равнища.
Всъщност разбирането можа да се прояви на три равнища.
За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко разбиране на съществуванието. Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота. И какво разбиране трябва да очакваме от тях? Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край. фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
към текста >>
За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко
разбира
не на съществуванието.
Всъщност разбирането можа да се прояви на три равнища.
За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко разбиране на съществуванието.
Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота. И какво разбиране трябва да очакваме от тях? Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край. фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
към текста >>
Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето
разбира
не за Мистерията на Голгота.
Всъщност разбирането можа да се прояви на три равнища. За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко разбиране на съществуванието.
Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота.
И какво разбиране трябва да очакваме от тях? Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край. фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
към текста >>
И какво
разбира
не трябва да очакваме от тях?
Всъщност разбирането можа да се прояви на три равнища. За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко разбиране на съществуванието. Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота.
И какво разбиране трябва да очакваме от тях?
Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край. фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
към текста >>
фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше
разбира
не отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
Всъщност разбирането можа да се прояви на три равнища. За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко разбиране на съществуванието. Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота. И какво разбиране трябва да очакваме от тях? Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край.
фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
към текста >>
И сега седукеите не
разбира
т, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за
разбира
нето на извънземния живот.
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
НАГОРЕ